ОПРЕДЕЛЕНИЕ
23.12.2020 г.
№ 2171/23.12.2020г. гр. Пловдив
Пловдивски
административен съд, II
отделение, ХХIХ
състав,
На двадесет и трети декември, две хиляди и двадесетата година
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана Методиева,
след като разгледа АД №
2257/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХIХ състав, намира за установено
следното:
Производството е образувано по жалба на И.Н.Н.
с ЕГН ********** *** против незаконни откази на ОД МВР – Пътна полиция за
връщане на СУМПС и СРМПС, незаконосъобразни наказателни постановления, актове,
заповеди за налагане на принудителни административни мерки, както и искане за
присъждане обезщетение за вреди.
От
Началник Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив към ОД на МВР Пловдив с молба-
становище е постъпила цялата административна преписка във връзка с обжалваните
от страна на Н. актове и действия.
С
определение № 1623 от 02.10.2020 г. производството по жалбата на Н. е било
разделено, като за разглеждане по настоящото дело е останало оплакването му,
формулирано като първо по ред в жалбата, а именно обжалване на „четири
незаконосъобразни отказа“ на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив да му се
върне СУМПС и талон за личния му автомобил. Със същото определение жалбата на Н.,
в приетата за разглеждане по настоящото дело нейна част, е оставена без
движение, като е изискан внос на държавна такса и конкретизация на претенцията
му.
С молба от 23.10.2020 г. жалбоподателят е
внесъл държавна такса и е посочил, че претендира признаване незаконосъобразност
на четири поредни отказа от страна на МВР – Пътна полиция - Пловдив да върне
собственото му СУМПС, както и незаконосъобразен отказ да му бъде върнат КТ към
СУМПС, предвид отпадане на основанието за отнемането и задържането им поради
заплатена от жалбоподателя глоба, както и незаконосъобразен отказ да му бъде
върнато СРМПС, поради неправомерното му отнемане.
С
разпореждане от 02.11.2020 г., във връзка с преценка срочността на предявените
пред съда претенции, от Началник Сектор ПП при ОД МВР Пловдив е изискано
представяне на доказателства за връчване на жалбоподателя на писмо рег. №
103000-8244 от 28.05.2020 г., а от жалбоподателя е изискано представяне на
четливо копие от приложеното към жалбата му известие за доставяне, за което
същият твърди да е това по доставяне на жалбата му до съда чрез
административния орган. С писмо, постъпило на 12.11.2020 г. Началник Сектор
„Пътна полиция“ е уведомил съда, че няма доказателства за датата на връчване на
посоченото писмо на жалбоподателя. Последният, от своя страна, е изпратил копия
на обратна разписка с посочване в молба, че от същата е видно, че е изпратил
жалбата, адресирана до съда, чрез административния орган, на 13.06.2020 г. и е
спазил срока по чл.149 от АПК. С допълнителна молба от 12.12.2020 г.
жалбоподателят е навел като основания и нищожност на оспорените от него четири
отказа да му се върнат посочените по-горе документи, като е поискал от съда да
спре производството по делото до приключване на образувано пред РС Пловдив
производство по обжалване на наказателно постановление, или до произнасяне на
КСРБ по конституционно дело № 11/2020 г.
Съдът, като взе предвид изложените конкретни
оплаквания в жалбата, касателно частта ѝ, останала за разглеждане по
настоящото дело, а така също и като съобрази петитума на същата, намери, че
производството по делото следва да се прекрати като недопустимо по следните
съображения:
В съдържанието на жалбата и
уточняващите по нея молби са изложени конкретни факти, твърдени от страна на
жалбоподателя Н. за осъществени от страна на ответника по същата Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив „четири незаконосъобразни отказа“ да
му се върнат документи – СУМПС, ведно с КТ към него, както и СРМПС. Става ясно,
а това е видно и от приложената преписка, че по повод установени с АУАН от
26.02.2020 г., съставен от служител в Сектора нарушения по ЗДвП са били иззети
СУМПС и СРМПС на жалбоподателя. Изложени са твърдения, че на 26.03.2020 г. жалбоподателят се е свързал по обявен на сайта на
Сектора телефон със служител, на когото обяснил, че вече е платил глоба по НП,
във връзка с чието неплащане му бил съставен акта и че ще се яви, за да
представи доказателства за това и да си вземе обратно СУМПС, при което му било
обяснено, че това не може да стане, тъй като следва да плати глобата и по
новоиздаденото въз основа на акта НП и също че ако го обжалва няма да му бъде върнато
СУМПС. Това изявление жалбоподателят определя като първи незаконосъобразен отказ от връщане на СУМПС. Сочи се също, че
на 21.05.2020 г. жалбоподателят
лично се явил в Сектора и на гише лично
и устно поискал да му бъдат върнати СУМПС и СРМПС, но при разговори със
служителите от гишетата му било поставено условие да заплати дължимата глоба,
предвид неотразяването на извършено от него плащане в системата, както и
новоналожената му глоба, което същият отказал. Това жалбоподателят определя
като втори категоричен отказ да му бъдат
върнати документите. В жалбата е посочено, че на 21.05.2020 г. след
получения втори отказ да му се върнат документите жалбоподателят подал
жаба-покана до Началника на Сектор „ПП“ с входящ номер УРИ 1030 00-7963 от
същата дата, с която отправил покана в 14-дневен срок, считано от датата на
подаването ѝ, да му бъдат върнати СУМПС и СРМПС. По –надолу в жалбата си Н. е изложил факти,
свързани с това, че на 22.01.2020 г.
отново посетил Сектора и на гишето, където поставил въпроса за връщане на
СУМПС, му било отговорено, че за да стане това, следва да заплати двете глоби –
тази, във връзка с чието неплащане са били иззети документите му, както и тази,
наложена с новоиздаденото му наказателно постановление. Този устен отговор
жалбоподателят определил като третия
оспорен отказ да му бъде върнато СУМПС. По-надолу в жалбата е отразено, че
жалбоподателят извършил исканото плащане на същия ден 22.05.2020 г., след което СУМПС му било върнато, без
КТ към същото. Последният му бил издаден на следваща дата 26.05.2020 г. и му бил предаден. Жалбоподателят е
посочил, че четвъртият незаконосъобразен
отказ да му бъде върнато СУМПС се съдържал в писмо рег. № 103000-8244 от
28.05.2020 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, получено от жалбоподателя
на 05.06.2020 г., което му било изпратено във връзка с неговата жалба-покана от
22.05.2020 г., тъй като от него личало, че дори и да не си бил взел СУМПС,
органът изобщо не е имал намерение да му го връща. Във връзка с конкретно
изложеното по жалбата относно посочените четири незаконосъобразни отказа за
връщане на документи, в петитума на същата е направено и изрично искане да бъде задължен ответника по същата да върне на
жалбоподателя собственото му СРМПС.
Изложените
фактически основания в жалбата, на които именно съдът следва да се основава при
преценка характера на искането, с което е сезиран и съответно определяне на
правната му квалификация и характера на производството, което следва да се
проведе, според настоящия съд сочат на
искане по чл.256 от АПК, доколкото се твърди неизвършване на фактически по
характера им действия от страна на административен орган, които същият е длъжен
да извърши по силата на закона и същевременно е направено и искане за осъждане на органа да извърши
съответното действие / в случая само по отношение на СРМПС – да върне същото на
жалбоподателя/. Че действията, от чието неизвършване жалбоподателят се оплаква,
са именно такива по смисъла на чл.256, ал.2 от АПК не съществува съмнение в
случая. Очевидно е от приложената преписка, а и това се съдържа като факти в
изложението по жалбата, че изземането на СУМПС /с КТ към него/ и СРМПС са
станали при приложение на ЗДвП и във връзка с установени нарушения по закона,
като са издадени и три ЗНПАМ, всички от датата 26.02.2020 г. с правно основание
по чл.171 от ЗДвП, касаещи временно отнемане на СУМПС - до заплащане на дължима
глоба /с отнето СУМПС/, временно спиране от движение на МПС до отстраняване на
неизправност /с отнето СРМПС/, временно спиране от движение на МПС до заплащане
дължима глоба /с отнето СРМПС/. Твърдяното невръщане или задържане на
документите на водача -жалбоподател при отправяне на искане от страна на лицето
за връщане поради отпаднало според него или липса на основание за задържането
на документите, не е активно действие, а е именно бездействие /неизвършване на
фактическо действие/ по смисъла на чл.256 от АПК, по задължение за извършване
на фактическото действие по връщането, което задължение произтича от закона. И
това е така, защото редът за връщане на отнети СУМПС и СРМПС се съдържа в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина /чл.24/ и съответно в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства /чл.43/, съобразно с които не е
необходимо изрично волеизявление на органа, за да настъпи връщането на
документите, като дори не се изисква и изрично искане от заинтересованото лице
за осъществяване на това предвидено в съответната наредба фактическо по своята
същност действие. Поради това и т.нар. четири незаконосъобразни отказа на
ответника да се върнат съответните отнети документи на водача-жалбоподател не
съставляват по своята правна същност индивидуални административни актове, които
да могат да бъдат оспорвани по отношение тяхната незаконосъобразност, съответно
да се иска обявяването им за нищожни в производство по чл.145 и сл. АПК, а
приложим е исковият ред за защита срещу неоснователни бездействия, предвиден в
АПК. Това конкретно се отнася и до т.нар. четвърти отказ, който се сочи да е
обективиран в приложеното писмо до жалбоподателя рег. № 103000-8244 от
28.05.2020 г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД МВР Пловдив, доколкото същото не
съдържа конкретно волеизявление, от което се създават права или задължения, или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя,
а и Началникът на Сектора не е имал, съгласно посочените специални две наредби,
във вр. със ЗДвП, изобщо задължение да издаде съответен административен акт по
отправената до него жалба-покана за връщане на документите от страна на Н..
Сиреч, въпросното писмо, адресирано до жалбоподателя, видно и от съдържанието
му, има само уведомителен характер. При това положение и според съда не е
налице формиран нито изричен устен /по отношение на разговора по телефона и
двете посещения на гише в Сектора/, нито изричен писмен отказ /с въпросното
писмо/, които да подлежат на обжалване като индивидуални административни
актове. Налице е, както се каза, оспорване на четири отделни прояви на
фактическо бездействие на административния орган с формулирано и искане за
осъждане органа да извърши действието /връщане на документ/, поради което и
категорично производството е с правна квалификация по реда на Раздел II на Глава петнадесета от АПК. В тази насока е налице
трайна съдебна практика, обективирана напр. в Определение № 898/2016 г. по адм.
дело № 13873/15 г., Определение № 8006/2013 г. по адм. дело № 6034/2013 г., Определение
№ 4505/2015г. по адм. дело № 2876/2015 г. и др. на ВАС.
Едно от условията
за допустимост на това особено производство е твърдяното фактическо бездействие да не е
прекратено към момента на образуването на производството, сиреч да е налице
правен интерес от търсената правна защита, като се има предвид, че с решението
си на основание чл.256, ал.3 от АПК съдът осъжда административния орган да
извърши действието, чието неизвършване се оспорва. В случая, видно от самото
изложение на фактическите обстоятелства по жалбата по отношение на СУМПС
жалбоподателят е заявил същото да му е било върнато от административния орган
още към 22.05.2020 г., а към 26.05.2020 г. същият е получил и КТ към СУМПС.
Следователно и към момента на подаване на жалбата му, което съдът намира
жалбоподателят да е сторил на 13.06.2020 г. по пощата, както и той сочи, за него
не е съществувал правен интерес да оспорва неоснователно бездействие по
невръщане конкретно на СУМПС и КТ, тъй като документите вече са се намирали у
него. /Вж. в тази вр. Решение № 7541/2019 г. по дело № 15561/2018 г. на ВАС,
както и Определение № 10118/2019г. по дело № 7459/2019 г./.
Същевременно, по отношение на оспореното
фактическо бездействие съставляващо невръщане, както на СУМПС /с КТ/, така и на
СРМПС, жалбата се явява изцяло просрочена. Тук следва да се има предвид, че не
са приложими сроковете по чл.149 от АПК, тъй като, както се каза, не е налице
оспорване на административни актове. Съгласно разпоредбата на чл.256, ал.2 от АПК, правото на засегнатото лице да иска по съдебен ред въздействие върху
административния орган е обвързано с 14-дневен срок от момента на подаване
искането до органа за извършване на фактическото действие. В случая, както се
отрази по-горе, такива искания ищецът сочи да е отправил четирикратно – устно
по телефона на 26.03.2020 г., устно на
гише на 21.05.2020 г. и устно на гише на 22.05.2020 г., както и писмено с
жалба-покана от 21.05.2020 г. Следователно и най-късно същият е следвало да
депозира жалбата си до края на 07.06.2020 г., а както е видно от представените
от него доказателства, тя е депозирана по пощата на 13.06.2020 г., сиреч след
изтичане на законоустановения преклузивен срок. Тъй като и срочността на
оспоравнето е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на
жалба / в случая на иск по чл.256 от АПК/, за която съдът следи служебно, то
просрочието на оспорването в случая е основание за оставяне на жалбата изцяло
без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея производство. В този смисъл
е Определение № 8006/2013 г. по адм. дело № 6034/13 г. на ВАС.
Воден от гореизложеното, Административен съд Пловдив,
IІ-во отделение, ХХІХ състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба от И.Н.Н. с ЕГН ********** с вх. № при
административния орган УРИ103000-10182/17.06.2020 г., в частта ѝ, приета
за разглеждане по настоящото административно дело № 2257/2020 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 2257/2020
г. по описа на Административен съд Пловдив, ІІ отд., ХХІХ състав.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7 - дневен срок от съобщението
до жалбоподателя за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: