№ 541
гр. Бургас , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202956 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление – *, представлявано от управителя *, срещу Наказателно постановление
№ 02-0003631/09.06.2021 г. , издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.
Бургас, с което за нарушение на чл. 9, т. 1 от Наредбата № 10/07.12.2004 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари
(Наредбата), вр. с чл. 3 от Наредба № 1/10.04.2006 г. за придобиване или признаване на
правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията и на основание чл.
416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 1500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Твърди се,
че изпълнителното деяние въобще не е извършено, доколкото машината, с която е
осъществявана трудовата дейност и която е описана в АУАН и НП, не е електрокар и за нея
са неприложими правилата на цитираните наредби. Твърди се, че деянието е останало
недоказано, както и че в производството са допуснати съществени пороци, доколкото
неправилно АНО не е обсъдил подаденото възражение срещу акта и не изложил мотиви
относно маловажността на случая. На последно място се застъпва, че посочената нарушена
норма е от подзаконов акт, поради което и квалифицирането на нарушението само по
Наредбата не е от естество да осъществи законовото изискване в акта и постановлението да
се посочи нарушената „законова разпоредба“.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
* – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че
машината е електрически подемник, а не електрокар, поради което и изначално деянието е
несъставомерно. Моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас
се представлява от юрисконсулт *, която оспорва жалбата. Заявява, че не са налице
процесуални пороци, като машината, правилно е била приравнена на електрокар. Пледира се
за потвърждаване на НП и за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне (л. 12) - то е връчено на
представител на жалбоподателя на 11.06.2021 г., а жалбата е депозирана чрез куриер и е
получена в АНО на 18.06.2021 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 08.02.2021 г. около 10.15 часа в гр. Бургас, складова база на дружеството-
жалбоподател, находяща се в * възникнала злополука с работника *, назначен на длъжност
„монтажник, електрооборудване“. Причина за злополуката била това, че в момент на смяна
на осветителните тела в сградата работникът се бил качил на „вилиците“ на електрически
повдигач „Стакер“, управляван от *, назначен на длъжност „склададжия“, без да използва
специален кош. В следствие на това * паднал от височина и се наранил. За инцидента били
сигнализирани компетентните органи, включително и св. А.Д. – гл. инспектор в Д“ИТ“-
Бургас, която пристигнала на място и започнала проверка на случая. В хода на проверката и
след преглед на изисканите документи св. Д. установила, че използваният повдигач
„Стакер“ носи характеристиките на електрокар, както и че лицето, което го е управлявало –
* не е притежавало необходимата правоспособност за работа с него, но въпреки това е бил
допуснат от дружеството-жалбоподател да го управлява. Свидетелката преценила, че с
поведението си работодателят е извършил нарушение на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, поради
което и на 05.05.2021 г. съставила срещу него АУАН с бл. № 02-0003631, описвайки горните
факти и давайки им цитираната правна квалификация. Актът бил връчен на управителя,
който го подписал, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били
депозирани писмени възражения, в които дружеството заявило, че машината не е
„електрокар“ и поради това не е имало изискване работникът да притежава специална
квалификация за работа с нея.
Въз основа на АУАН на 09.06.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 9, т. 1 от Наредбата №
2
10/07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари, вр. с чл. 3 от Наредба № 1/10.04.2006 г. за придобиване или
признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията, поради
което и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, наложил на жалбоподателя
„Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Между събраните писмени и
гласни доказателствени източници няма съществено противоречие относно релевантните
факти, които като цяло не се оспорват и от жалбоподателя. Дружеството не оспорва, че към
08.02.2021 г.е имало качеството на „работодател“ спрямо *, нито че последният е
управлявал процесната машина, без към онзи момент да е притежавал свидетелство за
работа с кари, а основно възразява срещу изводите на АНО, че машината попада в
приложното поле на Наредбата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № З-0058/11.02.2014 г. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението, вменено на жалбоподателя, е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
По мнение на съда неоснователни са и възраженията, че липсва яснота относно
приложимата материалноправна норма. Тъкмо напротив - и в АУАН и в НП нарушението е
описано и квалифицирано по достатъчно изчерпателен начин, който напълно съответства на
изискванията на ЗАНН и позволява на санкционираното лице да организира защитата си.
Доводът, че е нарушена норма от подзаконов нормативен акт, а не от закон, което не
отговаря на изискването за посочване на нарушените „законови разпоредби“, е
неоснователен. Изразът „законови разпоредби“ е използван в чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6
ЗАНН като родово понятие за означаване на всички разпоредби, предвидени в съответните
3
нормативни актове, които са нарушени и не следва да се възприема буквално и в смисъл, че
задължително трябва да е нарушена разпоредба от закон, но не и от друг нормативен акт.
Този извод намира категорична опора и в чл. 2 от ЗАНН, където е предвидено, че
административни нарушения могат да се уреждат и в други нормативни актове, различни от
закони, както и в цялостният разум, вложен в ЗАНН.
Съдът в настоящият му състав не възприема доводите на жалбоподателя, че НП следва
да бъде отменено, защото в него АНО не е обсъдил възраженията срещу акта и не е изложил
мотиви, дали нарушението не е маловажно. Съдът счита, че с издаването на НП наказващият
орган е изразил своята категорична позиция за неоснователност както на възражението, така
и за неприложимост на института на чл. 28 ЗАНН. Действително с оглед прецизност би
било добре тези моменти да бъдат изрично обсъдени в наказателното постановление, но
дори в настоящия вид, необсъждането им няма как да се счете за съществен порок, който да
довлече до отмяна на санкционния акт. Правото на защита на жалбоподателя не е
ограничено и той може свободно да релевира възраженията си както срещу АУАН, така и
срещу неприлагане на чл. 28 ЗАНН пред съда, които да бъдат взети предвид преди
окончателното решаване на въпроса за отговорността му.
Основното възражение на жалбоподателя е съсредоточено около това, че използваният
повдигач „Стакер“ не е електрокар по смисъла на закона, поради което и за него са
неприложими извикванията на Наредбата. Настоящият състав, подобно на АНО, не
възприема тази позиция. Съгласно § 1, т. 1 от Наредбата - „електрокар“ е самоходна машина
за безрелсов транспорт, предназначена за повдигане, стифиране или транспортиране на
товари, задвижвана от електродвигател, захранван от тягова акумулаторна батерия или друг
източник на електрическа енергия. Съгласно приложеното на л. 31-32 Ръководство за
оператора става ясно, че машината е „задвижван от акумулаторна батерия кар“,
предназначен за повдигане и транспортиране на товари (в гаранционната книжка е
поменато, става дума за „подемно-транспортна техника“), като изрично в т. 5.2. е посочено,
че: „Трябва да сте преминали специален курс на обучение за управление на този тип кар, за
да го използвате“. При това положение настоящият състав е на мнение, че използваната
машина, без значение от търговското й наименование, представлява „електрокар“ по
смисъла на Наредбата и за нея са приложими всички изисквания, предвидени за
„електрокарите“. Едно от тях е уредено в чл. 9, т. 1 от Наредбата, съгласно който - за
управление на кари се допускат само правоспособни лица, които са придобили
правоспособност за работа с кари и притежават свидетелство за работа с кари. От своя
страна в чл. 3 от Наредба № 1 от 10.04.2006 г. изрично е предвидено, че с електрокари и
мотокари, използвани за товаро-разтоварни и транспортни работи в предприятията в
Република България, могат да работят само лица, които са придобили или на които им е
призната правоспособност по реда на тази Наредба и притежават свидетелство за работа с
тях.
Няма спор, че към 08.02.2021 г. лицето * е работил към дружеството-жалбоподател и е
4
управлявал процесната машина, която Наредбата приравнява на „електрокар“, без да
притежава необходимата правоспособност, придобита или призната по реда на Наредба № 1
от 10.04.2006 г., поради което и правилно контролните органи са приели, че дружеството-
работодател е извършило нарушение на чл. 9, т. 1 от Наредбата.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от КТ - работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв.
В чл. 1 от Наредба № 10/2004 г. е посочен предметният обхват на наредбата, като се
разпорежда, че с тази наредба се определят изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд при работа с електрокари и мотокари (кари) с общо предназначение, както и
че Наредбата се прилага на всички работни места съгласно чл. 2 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, където се експлоатират електрокари и мотокари с общо
предназначение.
Безспорно задължението по чл. 9 от Наредба № 10/07.12.2004 г. е задължение, свързано
с изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при работа с мотокари. Затова
и неговото нарушение следва да бъде санкционирано с приложение на нормата на чл. 413,
ал. 2 от КТ, както правилно е приел АНО.
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че в случая отговорността на
жалбоподателя е била правилно ангажирана, в производството не са били допуснати
съществени нарушения, а санкцията правилно е била индивидуализирана в минималния
размер, предвид липсата на предишни нарушения.
В заключение следва да се посочи, че извършеното нарушение не е маловажно,
доколкото не се отличава от типичните нарушения от този вид. Действително изводът за
маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно
решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът
намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е
налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.
Неприложима се явява и разпоредбата на чл. 415в КТ, доколкото от нарушението
реално са настъпили вредни последици за работника *.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
5
произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на
разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от
своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0003631/09.06.2021 г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 9,
т. 1 от Наредбата № 10/07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електрокари и мотокари, вр. с чл. 3 от Наредба № 1/10.04.2006 г. за
придобиване или признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в
предприятията и на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на „*” ЕООД с ЕИК: *
е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН „*” ЕООД с ЕИК: * да заплати в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6