РЕШЕНИЕ
№3456/27.7.2020г.
Гр. Варна,27.07.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско
дело № 1041 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по предявен от ищеца Д.Р.Й. ЕГН ********** с адрес *** , чрез адв. Й.А. от ВАК, със съдебен адрес *** , * срещу ответника ЗАД „О. З.“,ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от А. П. Л.и Р.К. Д.,иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД с искане
да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 100,00 лева, частичен иск от сумата
от 150,31 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за сумата от 10 019,59 лева, с която ответното
дружество е изпаднало в забава за периода от 27.12.2018 г. до 18.02.2019г. – ден преди датата на депозиране на исковата молба на 19.02.2019 г. по образуваното
гражданско дело № 2749/2019 г. по описа на ВРС,8 –ми състав.Обективирано
е искане и за присъждане на
сторените по делото съдебно –деловодни разноски в полза на ищеца,вкл. и адвокатски хонорар .
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства: В заведената
пред ВРС ф ищецът сочи, че на 25.12.2018г., около 2.20 часа, в гр.Варна, кв. „*“, на ул. „*“, бил блъснат личният л.а.на ищеца марка *, с рег.№ *. ПТП –то
сочи ищецът, че настъпило при следните обстоятелства: На 24.12.2018г., около 18.00 часа, ищецът паркирал личния си автомобил марка *, с
рег.№ * в гр.Варна, кв. „*“,
ул. „*“пред № * на паркомясто. Около 2.20 часа на
25.12.2018г., М. П., управлявайки с несъобразена скорост личния си л.а. марка *, с рег.№ *блъснал автомобила на ищеца Д. Р.Й..За настъпилото ПТП били уведомени
контролните органи, които посетили мястото на произшествието и съставили
Протокол за ПТП № 1656561.В Протокола
за ПТП като виновен водач
бил посочен М. П., управлявал
л.а. марка *, с рег.№ *, а като
причина за произшествието, че П.при управление с несъобразена
скорост блъска лекия автомобил на ищеца.
По повод описаното по-горе,ищецът заявява, че автомобилът на
виновния водач бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност„ със застрахователна полица № BG/23/118002629442 от застрахователна
компания ЗАД „О. З.”, със срок на
действие 04.09.2018г.-03.09.2019г., която полица била действаща към датата на ПТП.За настъпилото
ПТП ищецът твърди, че уведомил застрахователя на виновния
водач, като същият на 27.12.2019г. извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и съставил опис по щета с № 0410-900-0275/2018г.В описа на щетата като увредени детайли били описани следните : врата предна лява, врата задна лява, облицовка праг ляв РVC, праг ляв метален и калник
заден ляв. След разглобяване на л.а. на ищеца , застрахователят,сочи ищецът, че бил извършил допълнителен оглед на 3.1.2019 г.
В описа на щета като увредени детайли били описани следните :
праг ляв, колона В лява, колона С лява, рамка леви врати ,основа праг ляв ,под купе лява част, панти задна лява врата 2 бр., РVC облицовка долна колона В лява, РVC облицовка външен ляв праг, уплътнение задна лява врата, водобранна лайсна никел задна лява
врата,стъклоповдигащ механизъм задна лява врата, стъкло задна лява врата,основа
дръжка задна лява врата, филтър картер скоростна кутия РVC, спойлер задна броня и кора под скоростна кутия .
Ищецът
не отрича в исковата си молба, че като застрахователно обезщетение получил
сумата от 2199,84 лв., която
сума много го изненадала, т.к.била много малка и не можела да покрие щетите.На 19.2.2019
г. ищецът сочи, че завел иск срещу застрахователя за изплащане на
необходимото застрахователно обезщетение в размер на сумата от 10 019,59
лева, представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата , считано от предявяване на иска – 19.02.2019 г. до
окончателното й изплащане.На осн. чл.45 ЗЗД ,сочи още
ищецът, че виновният водач носел отговорност и за обезщетение за забава към увредения,
което се покривало от застрахователя на основание функционалната отговорност.С
разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 и чл.494 ,т.10 от КЗ / в сила от 1.1.2016 г./
приложим спрямо процесното застрахователно правоотношение, функционалната
отговорност на застрахователя за дължимите от него лихви върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди до лихви за забава, считано от по-ранната
дата на уведомяването от застрахования или предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице /чл.429,ал.3 КЗ/. В случая, твърди ищецът, че на
27.12.2018 г. той уведомил
застрахователя за събитието настъпило на 25.12.2018 г.,поради което и
следвало да се приеме като датата от която ответникът бил в забава. След
направени изчисления с електронен калкулатор за сумата от 10 019,59 лв., с
която ответното дружество изпаднало в забава и следвало да му плати обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 27.12.2018г. /
датата на уведомяване /до 18.02.2019г./ден преди депозиране на исковата
молба на 19.02.2019 г. по гр.дело № 2749/2019г. по описа на 8 –ми състав,
ищецът получил сумата от 150,31 лева.При тези твърдения е отправеното и
искане до съда, като в исковата молба ищецът е посочил, че желае исковата сума
да му бъде изплатена чрез пощенски запис.В
подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени
искания.
В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът Застрахователно акционерно дружество „О. З.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. П. Л.- Изпълнителен
директор и Р.К. Д. - Изпълнителен директор, чрез адв.
Т. С.- член на АК - гр. Варна, с адв. № *,
депозира следния отговор на искова молба
:1.Становището на ответника по допустимостта на иска е, че предявеният иск е допустим,
но ЧАСТИЧНО НЕОСНОВАТЕЛЕН за периода от 27.12.2018г. до
24.01.2019г., респективно за сумата над 69,59 лв.,която ответникът твърди,
че била заплатена по банкова сметка ***.03.2020г.На
основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, ответникът ПРАВИ ПРИЗНАНИЕ на
иска до размер от 69,59 лв., представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 10 019,59 лв. за периода от 25.01.2019г. до
18.02.2019г.;2.Становището на ответника по обстоятелствата, на които се
основава искът е следното :Ответникът не оспорва, че към 25.12.2018 г.
между М. Т.П.и ответното дружество е съществувало валидно облигационно
правоотношение по застрахователна полица № BG/23/118002629442 от 04.09.2018г.
за застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с
peг. № *, със срок на застраховката от 04.09.2018 г.
до 03.09.2019 г., както и факта на осъществилото се на 25.12.2018г. ПТП. Сочи
се още, че на 27.12.2018г. Д.Й. подал уведомление за регистриране на щета до
застрахователя ЗАД „О. З.“ АД, в което сочел, че на 25.12.2018 г. в гр. Варна,
ул. „*“ № *, докато автомобилът му бил в паркирано състояние, бил блъснат от
застрахованото при ответника МПС. Застрахователят извършил опис и техническа
експертиза по щета № 0410-900-0275/2018, оглед на 27.12.2018г. и втори оглед на
03.01.2019г. след разоборудване на автомобила,
изготвен бил и снимков материал. Констатирани били посочените в исковата молба
повреди по МПС. В резултат на извършена калкулация на необходимата за ремонт
сума, в съответствие с Наредба № 24 от 08.03.2006г., ЗАД „О. З.“ АД изплатило по посочена от ищеца банкова
сметка ***,41 лв., от които2199,84 лв. на 14.02.2019г. и 80,57 лв. на
16.04.2019г.В отговора на искова молба ищецът е повторил твърденията на
ищеца, че ищецът не бил съгласен с размера на изплатеното застрахователно
обезщетение и образувал гр. д. №
2749/2019г. по описа на Районен съд - гр. Варна, VIII състав с искова молба с
вх. № 12951/19.02.2019г., което дело приключило
с Решение № 3679/12.08.2019г.С цитираното Решение не отрича ответното
дружество , че ЗАД „О. З.“ АД било
осъдено да заплати на Д.Й. сумата от10019,59 лв.,представляваща неплатен
остатък от застрахователно обезщетение по щета № 0410-900-0275/2018, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -19.02.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.Наведени са следните възражения
срещу иска и обстоятелства, на които те се основават :Ищецът
обосновавал исковата си претенция с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ встъпвал в задължението
на застрахования да обезщети пострадалия за причинените вреди по повод на
сключения застрахователен договор, а не ех lege, тъй като застрахователят не бил прекият причинител на
вредата, поради което в случая била приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и за да изпадне в забава, застрахователят следвало да бъде поканен да
плати.В синхрон с гореизложеното била и специалната разпоредба на чл. 497, ал.
1 от КЗ, която гласяла, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането на
тримесечения срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства по чл. 106,
ал. 3 от КЗ.Следователно,обобщава ответникът,че законна лихва не
се дължала от застрахователя от датата на завеждане на щетата - 27.12.2018г.
Пълният обем от информация относно увредените детайли на МПС, застрахователят придобил на 03.01.2019г.,
когато бил извършен втори оглед на автомобила след разглобяването
му. Предвид горното, срокът за произнасяне от страна на застрахователя
изтичал след 15 работни дни, считано от 03.01.2019г., а
именно до 24.01.2019г., а законната лихва върху застрахователното
обезщетение била дължима,считано от 25.01.2019г. до деня
преди подаване на исковата молба по гр. д. № 2749/2019г. по описа на
Районен съд - гр. Варна, VIII състав -18.02.2019г.При така изложеното по
–горе ответникът моли съдът да постави Решение по силата на което да отхвърли предявения
иск за заплащане на законна лихва над признатия и заплатен на
19.03.2020г. размер от 69,59 лв. като неоснователен и недоказан.Обективирано е искане за присъждане на сторените от
ответната страна в производството съдебно - деловодни разноски,включително
и тези за адвокатско възнаграждение.В подкрепа на изложеното по-горе ответникът
е направил искания за събиране на доказателства Изразено е и становище по
доказателствените искания на ищеца:
В откритото съдебно заседание от дата 26.06.2020 г. ищецът
представляван от адвокат Й.А. от ВАК желае ВРС да уважи иска така както е
предявен ведно със сторените по делото разноски, като не желае произнасяне по
реда на чл.237 ГПК .Изрично е заявено възражение за прекомерност на хонорара претендиран от ответното дружество на основание чл. 78, ал.5 ГПК.
Ответната страна редовно уведомена за откритото съдебно заседание не изпраща
представител, но в писмена молба от 23.06.2020 г.изразява становище по същество
на спора, придържайки се към изложеното в отговора на искова молба. От своя
страна и ответното дружество е направило искане за присъждане на разноските
сторени по делото и възражение за прекомерност на претендирания
от ищеца адвокатски хонорар.
При така изложено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА съдът приема за
установено и изяснено по делото следното :
С доклада по делото обявен за окончателен, без възражения на
страните, настоящият съдебен състав е квалифицирал предявения по делото осъдителен иск по чл.86,
ал.1 ЗЗД и е разпределил тежестта на доказване между страните както следва : На
основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът е указал на страните, че доказателствената тежест в процеса съгласно
общото правило визирано в нормата на чл.154 ГПК повелява всяка страна в процеса
да установи и докаже фактите и обстоятелствата от които черпи за себе си
положителни права.Предвид направеното частично признание на иска съдът е обявил
на страните, че ответникът не оспорва предявения иск за сумата от 69,59
лв., като на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, ответникът ПРАВИ
ПРИЗНАНИЕ на иска до размер от 69,59 лв., представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 10 019,59 лв. за периода от 25.01.2019г. до
18.02.2019г.
Обявено е било с доклада
по делото на страните,че спорът е за сумата от 84,72 лева и за периода от
27.12.2018 г. до 24.1.2019 г.- т.е. само този размер на иска и периода посочен
е спорен.
По същество спорът между
страните се свежда не до това дали се дължи законна лихва върху вече присъдено
с влязло в сила Решение застрахователно обезщетение а относно началния момент от който ответникът е
изпаднал в забава и налице ли е пълно погасяване на процесното парично вземане
посредством плащане.
В тежест на ищеца по
настоящото производство съдът е възложил да установи и докаже, че исковата сума от
150,31 лева представлява законна лихва върху сумата от 10 019,59 лв.
дължима от ответника застраховател върху главницата от 10019,59 лв.-
застрахователно обезщетение присъдено в полза на ищеца на осн.чл.
432 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за периода от 27.1.2018 г.
до 18.2.2019 г.Ищецът е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си ,че
ответникът е изпаднал в забава за плащане на застрахователното обезщетение от
10019, 59 лв. считано именно от 27.1.2018 г. до 18.2.2019 г.В тежест на ответника
съдът е възложил е да докаже изпълнение на задължението за репариране на
претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на главницата от
10019,59 лв. ведно със законната лихва върху тази главница за периода за който
ответникът не отрича,че се е дължало това акцесорно
вземане . Ответникът е следвало следва
да докаже възражението си, че чрез плащане,извършено в хода на настоящото
производство вземането на ищеца за законна лихва е погасено напълно.
На основание чл.146, ал.1,
т.3 и 4 ГПК,съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, между страните:
Че между страните е влязло
в законна сила съдебно Решение № 3679/12.8.2019 г., постановено по
гражданско дело № 2749/2019 г. по описа на РС Варна,VIII –ми състав, по силата на което ответникът -
застраховател е бил осъден на осн.чл. 432, ал.1 КЗ да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение от 10019,59 лв. / частичен иск
от общо 10 300,16 лв./ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 19.2.2019 г. до окончателното изплащане, както и
че Решението е постановено по повод процесното застрахователно правоотношение,
на база на което ищецът е предявил по исковите си претенции и по двете
граждански дела .
От приобщеното към настоящото
исково производство гр.дело № 749/2019 г. по описа на РС Варна,VIII –ми състав
се установява,че с Решение № 3679/12.08.2019г.
постановено от ВРС, VIII –ми състав по гр.дело № 2749 по описа за 2019
година ВРС, по предявената от ищеца Д.Й. искова
молба с вх.№ 2 951/19.02.2019 г. е осъдил ответника ОСЪЖДА ЗАД „О.
З.“, ЕИК:*да заплати на ищеца сумата от 10
019.59лв./десет хиляди и деветнадесет лева и петдесет и девет стотинки/, частичен иск от общо 10 300.16 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на: врата предна лява, врата задна лява,
облицовка праг ляв PVC, праг ляв метален, калник заден ляв, праг ляв, колона
„В” лява, колона „С” лява, рамка леви врати, основа праг ляв, под купе лява
част, панти задна лява врата - 2бр, PVC облицовка долна колона „В“ лява, PVC
облицовка вътрешен ляв праг, уплътнение задна лява врата, водобранна
лайсна никел задна лява врата, стъклоповдигащ
механизъм задна лява врата, стъкло задна лява врата, основа дръжка задна лява
врата, филтър картер скоростна кутия PVC, спойлер
задна броня и кора под скоростна кутия на собствения на ищеца л.а.марка *, с рег.№ * причинени в резултат на
реализирано на 25.12.2018г. ПТП в гр.Варна, кв.”*”, ул.”*”, по
вина на водача на лек автомобил марка * с рег.№ *, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-19.02.2019г., до окончателното
изплащане,на основание чл.432, ал.1 КЗ.
От мотивите на
постановеното Решение № 3679/12.08.2019г. е видно,че в
предходно воденото между същите страни по повод същото застрахователно събитие
гражданско дело съдът е приел, че ПТП –то се е осъществило на посочените
в исковата молба дата, час и между посочените участници; чел.а. марка * с рег.№ *е бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" със застрахователна полица № BG/23/118002629442 от
застрахователна компания ЗАД „О. З.", със срок на действие
04.09.2018г.-03.09.2019г., която полица е
била действаща към датата на ПТП; че
застрахователят е изплатил на ищеца сумата
от 2280,41 лв.Изрично е
било посочено в мотивната част на Решението на ВРС по
гр.д.№ 2749 /2019г.
че не е имало спор по делото и че в резултат на ПТП са
настъпили именно описаните в исковата молба щети.По отношение размера на претенцията, съдът изцяло е кредитирал
неоспореното заключение на вещото лице като обективно и компетентно дадено,
като е намерил, че за обезщетяване на
вредата следва да вземе предвид дадената от вещото лице като средна пазарна стойност към датата на ПТП от 13800лв., намалена със сумата от 1500лв., която може да се
реализира от изкупуването на автомобила, или стойност от 12300лв.
Позовавайки
се на нормите на чл.386, ал.1 КЗ. (чл. 400, ал. 1 КЗ),ВРС по
гр.д. № 2794/2019 г.е извел извода за наличие на всички положителни предпоставки за уважаване на иска и след
приспадане на заплатената сума от 2280,41 лв.Ето защо, предходният съдебен
състав е приел ,че предявеният пряк иск за изплащане на застрахователно
обезщетение по гр.д.№ 2497/2019г.е основателен в завения частичен размер от
10019.59лв., както и на искането за присъждане на със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 19.02.2019г., до окончателното
изплащане на задължението, доколкото към датата на завеждане на делото срокът
по чл.498, ал.3 вр.с чл.496 КЗ е бил изтекъл с
оглед представяне на всички доказателства на застрахователя и с оглед
обстоятелството, че застрахователят е отказал пълно плащане на основание,
различно от предвиденото в чл.380, ал.3 КЗ. Също така, ВРС е отчел, че ответникът е разполагал с
банкова сметка, ***страхователно обезщетение преди завеждане на делото.
При така изложеното по-горе настоящият състав следва да даде
отговор на въпроса дали се дължи законна лихва върху присъдено с влязло в сила
Решение парично вземане и то за периода от дата 27.12,2018 г. до 18.02.2019 г.
С влязлото в сила Решение на ВРС по гр.д.№ 2749/2019 ,ползващо се
със СПН са решени окончателно между страните въпросите свързани с изпълнения
фактически състав на нормата на 432,ал. 1 КЗ като е присъдена и законна лихва
върху застрахователното обезщетение за периода от датата на подаване на
исковата молба в съда – т.е. от 19,2,2019 г.
Спорът по настоящото дело е дали се дължи законна лихва от датата
27.12,2018 г. или от 25.01.2019 г. ,като акцесорното
вземане няма спор че е дължимо а по отношение на размера ответникът е признал
иска за сумата от 69,59 лв. но за
периода за който счита че дължи
законната лихва от 25.01,2019 до
18.02.2019 г.
Внимателния прочит на
материалите по гр.д.№ 2749 / 2019 налага
извода, че именно на дата 27 –ми
декември 2018г. ищецът е уведомил писмено ответника за настъпване на
застрахователното събитие като е
депозирал уведомление за щета на МПС заведено с номер 900 -0275 /л.23,24 от
същото дело/. С Решение № 3679/12.08.2019 г. ВРС е разрешил спора между ищеца и
ответника относно дължимостта и размера на
застрахователното обезщетение, като е бил уважен главния частичен иск от
10 019,59 лв. от 10300,16 лв.
В
съответствие със задължителната за настоящия първоинстанционен
съд съдебна практика постановено по реда на чл.290 ГПК Решение №167/30.01.2020
по дело №2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о. ВРС извежда извода за доказаност и основателност на иска предявен по настоящото
дело.От подробните мотивите на
цитираното Решение на ВКС може да бъде установено че е направен ясен анализ на
приложимостта на относимите правни норми на КЗ и чл.
86, ал.1 ЗЗД като е даден отговор на поставения правен въпрос:цитат: „Разпоредбата
на чл.380, ал.3 КЗ не намира приложение при дължимо застрахователно обезщетение
по чл.432 КЗ,по отношение на което застрахователят е в забава по чл.497,
ал.1 КЗ, в хипотеза на оспорване от
застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк
иск до приключване на въззивното производство, при
представяне от ищеца във въззивната инстанция на
данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на
обезщетението.”.Отделно от горния отговор ВКС сочи,че независимо, че застрахователят
не бил в забава по чл.497, ал.1 КЗ, за този
период той дължи законна лихва за
забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл.429,
ал.3 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно
чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент
или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките
на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната
сума.
В случая,
настоящият съдебен първоинстанционен състав приема,
че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 27.12.2018 г.. с
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, поради което за
периода от 27.12.2018 г. до деня предхождащ датата на предходното водено гр.д.
№ 2649/2019 г. – т.е.18.02.2019 г. ответникът застраховател дължи законна лихва
за забава върху застрахователното обезщетение за имуществени вреди, на
основание чл. 86 , ал. 1 ЗЗД ( в съответствие
с нормите на чл.429, ал.3 КЗ вр.
чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ).
Размерът на лихвата посочен като частичен 100
лева от общо 150,31 лв. върху главното парично вземане от 10 019,95
лв. правилно е пресметнато от ищеца посредством онлайн програмен продукт за
изчисляване на законна лихва поради което и ВРС уважава иска изцяло и като
основателен и като доказан.
При този изход на спора а
и с оглед процесуалното поведение на ответника, станал причина за иницииране на
исковото производство съдът уважава и искането на ищеца за присъждане на
сторените по делото съдебно - деловодни разноски съгласно нормата на чл.78, ал.1 ГПК .
Исковото производство е
заведено на дата 28.01.2020 г.без доказателства за плащане на застрахователно
обезщетение, но с доказателства за снабдяване на ищеца по предходното водено
дело с изпълнителен лист от дата 27.09.2019 г. получен на 30.09.2019 г./л.92 от
гр.- 2749/2019/.
Видно от списъка за
разноски приобщен на лист 40 –ти ищцовата страна претендира точно два разхода :
сумата от 50,00 лева за внесена държавна такса;сумата от 360 лв. за платен
адвокатски хонорар с вкл.ДДС. Разходите посочени в списъка по чл.80 ГПК са
доказани и по основание и по размер поради което съдът ги присъжда в пълнота –
общо 410 лв.По отношение на възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение претендирано от ищеца,
това възражение би било основателно ако договорът за правна защита и съдействие
бе съставен след 15 ти май 2020 г.Видно от л. 42 -ри договорът за правна защита и съдействие серия Б номер * е от
дата 3.5.2020 г., дата към която минимумът на адвокатско възнаграждение по
исково производство с определен материален интерес бе точно 300 лева без ДДС а
с данъка добавена стойност точно 360 лв.Ето защо възражението на ответника по
чл.78 ал.5 ГПК е неоснователно а на ищеца се дължат разноски в общ размер 410
лв.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното
дружество ЗАД „О. З.“,ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от
А. П. Л.и Р.К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д.Р.Й.
ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 100,00 лева, частичен иск от сумата
от 150,31 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за сумата от 10 019,59 лева, с която ответното
дружество е изпаднало в забава за периода от 27.12.2018 г. до 18.02.2019г. – ден преди датата на депозиране на исковата молба на 19.02.2019 г. по образуваното
гражданско дело № 2749/2019 г. по описа на ВРС, 8 –ми състав, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество
ЗАД „О. З.“,ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А. П.
Л.и Р.К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д.Р.Й.
ЕГН ********** с адрес: *** СУМАТА в размер на общо 410,00 лева ( четиристотин и десет лева), сторените
от ищеца пред настоящата инстанция съдебно - деловодни разноски,на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок считано от получаване на преписа с Въззивна
жалба пред ОС Варна /чрез РС Варна / .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните,чрез процесуалните йм представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: