Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ …….

Гр. Велико Търново, 29.10.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

     

при секретаря Милена Радкова и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията гражд. дело № 1045 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД.

Ищецът И.Д.Б., чрез процесуалния си представител твърди в исковата си молба, че на 17.06.2017г, около 12.50ч., на път III514, км. 46,600, кръстовище с. Арбанаси, управлявал с поставен обезопасителен колан л.а. „Опел Тигра" с ДК№ У 9858 АК. Собственик на автомобила бил Ивайло Минчев Иванов, ЕГН **********, с адрес: ***, който по това време пътувал на предната седалка. Движейки се по път с предимство навлязли в кръстовището с пътя, който води до с. Арбанаси. В същото време по пътя от с. Арбанаси от дясно се е движил л.а. „Мазда 323р" с ДК№ СН1337 КК. Изведнъж били ударени от дясно от л.а. „Мазда". Вследствие от удара ударил десния си крак в араматурното табло на автомобила и усетил силно впиване на предпазния колан в гърдите. Изпитал силна и остра болка. На мястото на инцидента пристигнал екип на пътна полиция. Бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 493/17.06.2017г. От протокола става ясно, че собственик и водач на л.а. „Мазда" е била Наташа Ан. Каринкова-Неделчева, ЕГН **********, с адрес: ***. Към момента на инцидента л.а. „Мазда" е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, обективирана в полица № BG/06/116003253720, със срок на валидност от 23.12.2016г. до 22.12.2017г.. Също така било установено, че вина за инцидента носи водачът на л.а. „Мазда", тъй като не е спазил пътен знак „Б1", отнел предимството на л.а. „Опел" и го блъска, с което реализира ПТП с пострадали лица. Тъй като не се чувствал добре, веднага след инцидента потърсил лекарска помощ. Вследствие на ПТП от 17.06.2017г. претърпял множество физически травми, както следва: Контузия на гръдния кош, Травма на подбедрицата, неуточнена. Видно от Съдебно-медицинско удостоверение № 24/20.06.2017г. се установява: „Палпаторна спонтанна болка в областта на гръдния кош, охлузна рана на дясна подбедрица. Телесните увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота." Видно от Находки от образно изследване от 18.07.2017г. се установява: „Не се установяват КТ данни за патологична костна преустройка по костите, изграждащи дясната подбендрица и по дясната колянна става, обхванати от изследването. Мекотъканни структури - без КТ данни за патологични промени. Лигаментарен апарат - без КТ даннинза травматична промяна." Посочените травми на гърдите и десния крак се отразили тежко върху физическото състояние. Повече от месец имал болки в гърдите и десния крак. Заради травмата в крака трудно се придвижвал, като кракът беше с шина в продължение на един месец. Лекарите се съмнявали за счупване, но с течение на времето хематома постепенно изчезнал. Наред с физическите травми преживял и душевни такива. Почувствал основателен страх за живота си. От ужаса, който изпитал, не можел да се отърся и до днес. До момента избягвал да се придвижва с автомобил, което се дължи както на физическите ми травми, така и на уплахата, че може да стане жертва отново на ПТП. Също така и близките му изживяват тези негативни емоции. Основателно се страхували и се притеснявали за здравословното му състояние. Принудени били да се грижат за него в домашни условия. Претъппял и имуществени такива, във връзка с заплащане на разходи за лечението ми, както следва: По Фактура № **********/20.06.2017г. - 50,00 лева; По Фактура № **********/23.06.2017г. - 77,00 лева; По Фискален бон от 20.06.2017г. - 85,00 лева. Общата сума, която съм заплатил във връзка с лечението ми, възлиза на 212,00 лева. На 20.09.2017г. депозирал до ответното дружество Претенция с вх. № 94-М-146/20.09.2017г, с която поканил „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД в 15 /петнадесет/ дневен срок, считано от депозирането претенцията, да му заплати общо сума в размер на 20 212 /двадесет хиляди и двеста и дванадесет/ лева, от които сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 17.06.2017г, както и сума в размер на 212,00 /двеста и дванадесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечението ми, в резултат на ПТП от 17.06.2017г. Получил Писмо с изх. № 92-13480/17.10.2017г., с което бил уведомен, че застрахователят е изплатил сума в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, и сума в размер на 212 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди. При определяне на обезщетението са отчетени характера и степента на уврежданията ми, както и са взети предвид действително претърпените болки, проведеното лечение и продължителността на оздравителния процес, механизма на настъпване на ПТП-то и последиците от него, съобразени със застрахователната и съдебната практика. Сумата била заплатена на 17.10.2017г. Счита за ноторно известно, че претърпените болки и страдания, нямат материален единен еквивалент за пострадалия, но следва да се има предвид, че в настоящото производство целта да се търси от съда справедливо репариране на реално претърпените болки и страдания на човек, претърпял травми вследствие на ПТП по вина на водач, нарушил правилата за движение по пътищата. Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане, съществуват обективно, а от своя страна справедливостта е само критерий за определяне на техния реален размер. По справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, произлезли от непозволеното увреждане, а и естеството и характерът на страданието, за които се присъжда такова обезщетение. В конкретния случай са налице нанесени сериозни травми - контузия на гръден кош и контузия на дясна подбедрица. Несправедливо е от страна на застрахователя да подценява както претърпените болки, така и познанията на пострадалите за оценяваните от компетентния съд претърпени неимуществени вреди (трайната съдебна практика за подобни случай), като с това си поведение да се налага и да не остава избор на пострадалия за завеждането на гражданско дело, като обезщетението се определи от съда, който да приложи обективните критериите за справедливост. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати допълнително обезщетение за неимуществените вреди, които той е претърпял, настъпили в резултат на гореописаното ПТП, в размер от 8000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 06.10.2017г. до датата на окончателно изплащане на застрахователното обезщетение. Претендира и разноските по делото.

Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕОД гр.София, чрез пълномощника си признава факта, че на 22.12.2016г. сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с лицето Наташа Анастасова Каринкова-Неделчева от гр.Котел, ЕГН **********, за лек автомобил марка „Мазда", модел „323" с рег.№ СН 1373 КК, за което издал застрахователна полица № В/06/116003253720/22.12.2016г., със срок на действие на застраховката от 23.12.2016г. до 22.12.2017г., със сключването на която покрил отговорността на застрахования при условията на чл.493 от КЗ. Не оспорва факта, че на 17.06.2017г. на път ІІІ-514, км.46,600, на кръстовище със с.Арбанаси, е реализирано ПТП с участието на Наташа Анастасова Каринкова-Неделчева, в качеството й на водач на лек автомобил марка „Мазда", модел „322", с регистрационен № СН 1373 КК, като приема и признава факта, че ПТП е възникнало по вина на застрахованото лице Наташа Анастасова Каринкова-Неделчева, имайки предвид съставения Констативен протокол за ПТП №493/17.06.2017г. на Сектор „ПП" към ОД-МВР-В.Търново. Вярно е също, че по повод претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди вследствие на пътнотранспортното произшествие и на основание заявена от него претенция вх.№94-М-146/20.09.2017г., образувал застрахователна преписка /щета/ № 43072951700177, по която на 17.10.2017г. заплатил на ищеца общо сумата от 1212.00 лева, от които 1 000.00 лева за обезщетяване на причинените неимуществените вреди и 212.00 лева за обезщетяване на причинените имуществените вреди. Размерът на обезщетенията е определен съгласно Протокол №202/11.10.2017г. на застрахователната експертна комисия (наричана по-долу ЗЕК или ЗМК) при „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, като при определяне на размера, са взети предвид всички представени от ищеца документи във връзка с произшествието и претърпените от него болки и страдания, включително медицинските документи за прегледи и лечение. Счита, че не дължи претендираната от ищеца сума за допълнително обезщетяване на неимуществени вреди, понесени от него вследствие на реализираното на 17.06.2017г. ПТП, тъй като са репарирани изцяло неимуществените вреди с платеното на 17.10.2017г. обезщетение за неимуществени вреди, и че ищецът вече е обезщетен за вредите, които претендира с исковата молба. С исковата молба ищецът претендира вреди за същите телесни увреждания, за които е обезщетен с платеното на 17.10.2017г. обезщетение за неимуществени вреди. Невярно е твърдението на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, че е претърпял „множество физически травми". Приложените към исковата молба медицински документи, а и тези представени пред застрахователя с извънсъдебната му застрахователна претенция вх.№94-М-146/20.09.2017г., сочат наличието на две травми - контузия на гръдния кош и контузия и охлузна рана на дясна подбедрица, хематом около 3/3 см. Ищецът не сочи нови вреди, които подлежат на обезщетяване. Твърдените в исковата молба физически и душевни травми са идентични с посочените такива в извънсъдебната му застрахователна претенция вх.№94-М-146/20.09.2017г., като за същите ищецът вече е обезщетен. Невярни били твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, че се е придвижвал трудно, както и че до момента избягва да се придвижва с автомобил. От разпита на ищеца като свидетел по гр.дело № 642/2018г. по описа на ВТРС, водено от другия пострадал в процесното ПТП - Ивайло Минчев Иванов срещу „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, е видно, че ищецът след инцидента е продължил да ходи на работа, което предполага, че е могъл да се придвижда до работата си и да изпълнява трудовите си функции, а от показанията е видно също, че лично той неколкократно е карал с автомобила си по-тежко пострадалия Ивайло Иванов до Областната болница във Велико Търново, както и на разходки в същия град. При условията на евентуалност, счита, че претенцията на ищеца за допълнително обезщетение за неимуществени вреди е прекалено завишена спрямо претърпените от него болки и страдания. Претендираното от ищеца застрахователно обезщетение не съответства на критериите за справедливост, установени в чл.52 от ЗЗД. Изхождайки от изискванията за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, установени с трайната съдебна практика и в частност указанията, дадени в ППВС №4/1968г., счита, че претендираната в настоящето производство сума за неимуществени вреди е силно завишена и не отговаря на обществения критерий за справедливост. Няма данни за изключителни обстоятелства, които да налагат определяне на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в претендирания от ищеца размер. Счита и, че при определяне на обезщетението съдът следва да отчете и практиката на съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи относно вида на увреждането; конкретните икономически условия; нивата на застрахователно покритие към момента на настъпване на произшествието; измененията в официалните данни на НСИ и жизнения стандарт в страната. Така например за доста по-тежки увреждания на другия пострадал в процесното ПТП -Ивайло Минчев Иванов, като например контузия на главата, охлузна рана на главата, охлузвания с оток на носа, леко изкривяване на носната пирамида, стеснения на ляв носен преход, мозъчно сътресение, придружено с болки, главоболие, виене на свят и гадене, с влязло в законна сила решение по гр.д. №642/2018г. на ВТРС е определено и присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000.00 лева, а в настоящия случай се претендира близко по размер обезщетение за претърпени по-малко на брой и по-леки като степен на увреждане телесни повреди. Оспорва и иска за лихва. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Безспорно между страните е обстоятелството, че към датата на ПТП – 17.06.2017г., настъпило по вина на застрахованото лице, ответникът е имал качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за лекия автомобил Мазда, управляван от виновния водач.

Ответникът е образувал щета № 43072951700177 по застрахователна претенция от 28.09.2017г., по която на 17.10.2017г. заплатил на ищеца сумата от 1212 лева за обезщетяване на причинените му неимуществените вреди от 1000 лв. и имуществени вредзи от 212 лв. вследствие на възникналото ПТП.

От показанията на разпитания в хода на процеса свидетел Ирена Минчева – колега на ищеца, се установява, че заедно със съпруга си са отишли в болницата с ищеца в деня след ПТП. Болели го гърдите, ходел на работа, но с болки. Боляло го и коляното и тъй като ходел с шина, свидетелката ходила с мъжа си да му приберат дървата. Не е ползвал ищеца болнични, но бил преподавател и спрял да води лекции на студентите и курсантите в НВУ В.Търново, тъй като го боляло коляното.При промяна на времето изпитвал болки и използвал медикеманти, мазила, течен аналгин за болката. Ищеца избягвал да шофира след инцидента.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че при ПТП, настъпило на 17.06.2017г. ищецът е получил контузия на меките тъкани на гръдния кош по предната повърхност; контузия на мускулатурата изграждаща дядната подбедрица; субективни оплаквания от внезапно появяваща се в гърдите при усилена физическа работа и на дясната колянна става с иридация на болката към дясното ходило. Тази травма има класификация на лека телесна повреда. Обичайния срок за възстановяване от получените наранявания е около 25 дни, с периодично проявяващи се субективни оплаквания  от болки в зоните на травмираните меки тъканина гърдите и на дясната подбедрица, неопределено дълго време, като обичайна последица от тези увреждания.

По делото са представни и приети като писмени доказателства амбулаторни листи, листи за преглед, рецепти и касови бонове за закупени лекарства, медицински изследвания и фактури, договор за правна защита и съдействие. По делото е представен и протокол по гр.д. № 642/2018г. на ВТРС, в който ищецът като свидетел по делото дава свидетелски показания именно за претърпяното от него ПТП на 17.06.2017г.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на лекия автомобил, както и предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание. Спорен между страните е въпросът за размера на дължимото обезщетение за претърпетине от ищцата неимущестевни вреди.

За определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът съобрази приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. понятие за „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението - характерът на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, евентуалното допълнително влошаване здравословното състояние на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищецът, като се вземат предвид икономическите условия в страната към 2017 г. и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца адекватно обезщетение е такова в размер на 5000 лева, респ. предявеният иск следва да бъде уважен до размер от 4000 лв., тъй като ответникът е обезщетил за тези вреди ищецът със сумата 1000 лв.

За да стигне до този извод, съдът съобрази още и фактите, сочещи на преживяна физическа и психическа травма и сравнително краткиян възстановителен период, както и че в случая се касае до две различни по вид увреждания, които не са със значителен интензитет и продължителност, но засягат различни части от тялото. В тази връзка съдът съобразява изложеното от вещото лице, че травмата на крака има класификацията на лека телесна повреда. Съдът съобразява също и обстоятелството, че ищецът е лице в активна трудоспособна възраст, в която временната загуба на работоспособност неминуемо създава психически и социален дискомфорт. Следва да бъде съобразено и изложеното от свидетеля, че в резултат на получените увреждания, ищецът е преустановил преподавателската си работа в НВУ и в известен периода от време се е страхувал да управлява автомобил. Съдът отчита обаче и заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, че периодично проявяващите се субективни оплаквания  от болки в зоните на травмираните меки тъканина гърдите и на дясната подбедрица, за неопределено дълго време, са обичайна последица от тези увреждания.

Предвид изложените мотиви и съдът следва да присъди на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв., като искът за разликата до пълния му предявен размер от 8000 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Ищецът търси и обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер на обезщетението от датата на увреждането. С оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят дължи лихва за забава от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или на предявяване на претенцията от увреденото лице. От представената по делото писмена претенция на ищеца до ответника се установява конкретната дата, на която застрахователят е бил поканен да заплати обезщетението - 28.09.2017 г., като доколкото в поканата е посочена банкова сметка, ***, застрахователят дължи законната лихва именно от датата на предявяване на застрахователната претенция. Поради това и следва да се присъди законната лихва върху присъдената сума от 4000 лв. за времето от 06.10.2017г. /посочена в исковата молба/ до датата на окончателно изплащане на застрахователното обезщетени.

С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважените искове, а именно сумата от 260 лева.

От своя страна ищещът дължи на ответника разноски съразмерно с отхвърлените искове в размер на 285 лв.

Ищецът не е представил договор за правна защита и съдействие, и липсват доказателства, дори и твърдения, за някоя от хипотезите на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата, за да е възможно пълномощникът му да получи възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в минимално определените размери, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнагаждения. Поради това и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвоката на ищеца, е неоснователно.

Така мотивиран, съдът

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК *********, гр.София, бул. Витоша № 89Б, представлявано по пълномощие от адвокат П.А., да заплати на И.Д.Б. с ЕГН ********** ***, сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания вследствие настъпило на 17.06.2017 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 06.10.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за за разликата до пълния му предявен размер от 8000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК *********, гр.София, бул. Витоша № 89Б, представлявано по пълномощие от адвокат П.А., да заплати на И.Д.Б. с ЕГН ********** ***, сумата от 260 лв. /двеста  шестдесет лева/, разноски по делото.

ОСЪЖДА И.Д.Б. с ЕГН ********** ***, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК *********, гр.София, бул. Витоша № 89Б, представлявано по пълномощие от адвокат П.А., сумата 285 лв. /двеста осемдесет и пет лева/ разноски по делото.

ОТЗВЪРЛЯ искането на И.Д.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат М.М., за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, като неоснователно.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: