Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 3537 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20280319 от 18.12.2020 г., постановено по
гр. д. № 17505/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 68 състав, е отхвърлен иска, предявен
от ЗК „Л.И.“ АД срещу АГЕНЦИЯ „П.И.с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с
чл.213, ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл.45 ЗЗД – за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 948, 29 лв.,
представляваща сбор от платено от дружеството застрахователно обезщетение от
938, 29 лв. по щета № 0003-1261-15-452499/2015 по риск „Каско
на МПС, за имуществени вреди на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел 320 ЦДИ,
рег. № *******, причинени при реализирането на 04.12.2015 г. ПТП на
Републикански път III-2008, посока от гр. Девня към гр. Варна, 700 м. След
кръстовището на кв. „Повеляново“, Девня до завод
„Агрополихим“, осъществено поради попадане на автомобила в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно и ликвидационни разноски от 10 лв.,
както и иска с правно основание чл422 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД – за установяване,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 107, 73 лв., представляваща мораторна лихва за периода 05.07.2017 г. – 16.08.2018 г.,
вено със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението по чл410
ГПК – 18.08.2018 г., до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 55602/2018 г. по описа на СРС, 68
състав. Ищецът е осъден за заплати на ответника, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК,
сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца ЗК „Л.И.“ АД, с която го обжалва
изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че
неправилно решаващият съд е приел, че не е доказано наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско
на МПС“. По делото е представено доказателство за плащане в пълен размер на
уговорената застрахователна премия. Въз основа на депозирано уведомление от
застрахования в дружеството е образувана щета, по която е изплатено
застрахователно обезщетение – платена е стойността на ремонта на увредения
автомобил. Счита, че при съвкупната преценка на ангажираните по делото
доказателства доказва се установява съществуването на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ за
увредения от процесния инцидент автомобил. Макар да
липсва положен подпис върху застрахователната полица, следва да се приложат
последиците на чл.293, ал.3 ТЗ. По делото не е представен подписан екземпляр от
полицата и анекс към него, тъй като същите са унищожени с акт за унищожаване на
неценни документи на дружеството с изтекъл срок на съхранение, на основание
чл.49 от Закона за Националния архивен фонд вр. с
чл.44 от Наредба за реда и
организирането, обработването, експертизата, съхранението и използването на
документи и учрежденските архиви на държавните и общински институции. Моли съда
да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ответника АГЕНЦИЯ „П.И.с който
я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е парвилно
и законосъобразно. Застрахователният договор се смята сключен с подписване на
застрахователна полица. В доказателствена тежест на
ищеца е да докаже сключването на застрахователния договор. В чл.345 КЗ са
посочени задължителните реквизити на застрахователната полица Липсата на един
от тези реквизити води до нищожност на договора. След като не е представена
застрахователно полица, следва да се приеме, че не е налице застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско на
МПС“. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е
сезиран с иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.312 КЗ (отм.). Ищецът твърди,
че срещу ответника по ч. гр. д. № 55602/2018 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав,
е постановена заповед за изпълнение за
сумата от 948, 73 лв. – главница и 107, 73 лв. – мораторна
лихва. Ответникът е депозирал възражение срещу постановената заповед. Твърди,
че на 04.12.2015 г. м 18.00 ч., на Републикански път III-2008, посока от гр.
Девня към гр. Варна, 700 м. След кръстовището за кв. „Повеляново“,
Девня, до завод Агрополихим автомобил марка „Мерцедес“, модел 320 ЦДИ, рег. № *******,
собственост на „А.****“ ООД, управляван от Н.С.Б., по време на движение навлиза
в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на пътното
платно, като реализира ПТП с материални щети по автомобила – спукана предна и
задна гума и изкривени джанти. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП №
1525203 от 04.12.2015 г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при
ищеца е образувана щета № *********-15-452499 по имуществена застраховка „Каско на МС“, сключена с полица № 93001410058387 със срок
на действие 06.12.2014 г. – 05.12.2015 г. Стойността на извършения ремонт на
увредения автомобил общо възлиза на 938, 29 лв. Същата е платена от ищеца. На
основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) с
плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу
ответника, който дължи и сумата от 10 лв. – ликвидационни разноски. Въпреки
отправената покана ответникът не е платил дължимата сума. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че му дължи
сумата от 948, 29 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от момента на
завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сумата от 107, 73 лв. –
мораторна лихва за периода 05.07.2017 г. – 16.08.2018
г. Претендира сторените по делото разноски.
С
постъпилия в срока по чл.131 ГПК постъпил писмен отговор на исковата молба
ответникът оспорва предявения иск. С исковата молба не е представена застрахователна
полица, поради което оспорва наличието на застрахователно правоотношение и
основанието за заплащане на застрахователно обезщетение. Това се явява пречка
за встъпване в правата на увредения. Не оспорва факта, че път III-2008 е част
от републиканската пътна мрежа и че на основание чл.19, ал.1, т.1 ЗП се
управлява от ответника чрез специализираното й звено Областно пътно управление
– Варна. В съставения протокол за ПТП не е отразена информация относно
скоростта за движение на автомобила, относно пътната обстановка и атмосферните
условия. Няма налични свидетели на инцидента. С оглед на това оспорва механизма
на ПТП, както и оспорва съществуването на необозначено и необезопасено
препятствие на пътя – дупки, което да е довело до настъпване на ПТП с описаните
щети по увредения автомобил. Причина за ПТП е поведението на водача на МПС,
който е допринесъл в изключителна степен и има изключителна вина за реализиране
на ПТП и настъпване на вредоносния резултат. Не оспорва извършените плащания.
Твърди, че към момента на ПТП по отношение поддържането на пътния участък е
имало сключен договор за обществена поръчка № РД-38-15/06.07.2015 г. с предмет:
определяне на изпълнел за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно
и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските
пътища на Североизточен район, стопанисван от АПК, съгласно чл.19, ал.1 т.1 ЗП
по обособена позиция № 1: Областно пътно управление Варна, сключен между АПШ и
ДЗЗД „ПОНТ“, образувано от „И.“ ЕООД и „Х.“ АД, в качеството им на съдружница в
гражданското дружество. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
На 20.08.2018
г. ЗК „Л.И.“ АД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу АГЕНЦИЯ „П.И.“ за сумата от 948, 29 лв. –
главница, както и законна лихва от завеждане на делото до изплащане на
вземането, както и 107, 73 лв. – мораторна лихва за
периода 05.07.2017 г. – 16.08.2018 г. В т.12 от заявлението са посочени същите
обстоятелства, като заявените в исковата молба.
С
разпореждане от 16.01.2019 г. по ч. гр. д. № 55602/2018 г. на СРС, ГО, 68
състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил
разноски в размер на 25 лв. - заплатена държавна таса, както и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземането
по издадената заповед за изпълнение.
В срока
по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по
исков ред.
Видно
от представения протокол за ПТП № 1525203 от 04.12.2015 г., на същата дата, в
18.00 ч., е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
320 ЦДИ, рег. № *******, собственост на „А.****“ ООД, управляван от Н.С.Б..
Като обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП е посочено, че
автомобилът се е движил в тъмната част на денонощието, преминало през
несигнализирано препятствие на пътното платно (дупка) и получава разкъсвания по
предна и задна гуми. Съставена е схема на ПТП, като е посочено местонахождението
на дупката на пътното платно. Протоколът е подписан от съставителя и водача на
лекия автомобил.
С
уведомление за настъпило застрахователно събитие от 04.12.2015 г. Н.С.Б. е
уведомил ищеца на настъпилото на същата дата ПТП. Посочил е, че се е движил
покрай езерен път, посока Девня – Варна, в района на Агрополихим попада в
дупка, в резултатна което се разкъсали две гуми и две джанти.
Ищецът
е съставил опис – заключение, в което са описани констатираните щети по
автомобила.
Съгласно
доклад по щета № 0003-1261-15-452499/1 от 01.121.2016 г., съставен във връзка с
настъпило на 04.12.2015 г. ПТП, което съставлява покрит риск от условията на
застрахователния договор полица № 93001410058387, валидна от 06.12.2014 г. до
05.12.2015 г., стойността на дължимото застрахователно обезщетение е 938, 29
лв., в това число 89, 80 лв. за репатриране. В доклада е удостоверено
обстоятелството, че няма дължими вноски по посочената застрахователна полица.
С възлагателно писмо № ********* от 01.09.2016 г. ищецът е
възложил на „К.Г.В.“ ЕООД извършване на ремонт на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел 320 ЦДИ, рег. № *******, собственост на „А.-****“ ООД по щета
№ 0003-1261-15-452599 по застраховка „Каско“.
С
платежно нареждане от 18.11.2016 г. ищецът е превел по банков път на „К.Г.В.“
ЕООД сумата от 235, 68 лв. по процесната щета, а на
14.12.2015 г. е превел на „А.-****“ ООД сумата от 702, 66 лв. по процесната щета. Така общият размер на платените суми
възлиза на 938, 34 лв.
С писмо
изх. № 1-1814 от 15.06.2017 г. ищецът е поканил ответника да му плати сумата от
938, 29 лв. – изплатено застрахователно обезщетение за лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел 320 ЦДИ, рег. № *****, собственост на „А.-****“ ООД, във
връзка с настъпило на 04.12.2015 г. ПТП на път 2008 посока гр. Девня – гр.
Варна, в резултат на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
С писмо
вх. № 1-2383 от 07.07.2017 г. ответникът е уведомил
ищеца, че от представените доказателства не се установява наличието на
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на МПС. С оглед на
това счита претенцията за неоснователна и недоказана.
По делото е представен договор за възлагане на
обществена поръчка за определяне на изпълнител за извършване и поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни
ситуации) на републиканските пътища на територията на Североизточен район,
стопанисван от АПШ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП за обособена позиция № 1
ОПУ-Варна с възложител – АПИ и изпълнител – ДЗЗД „ПОНТ“.
От заключението на вещото лице инж. Ж.Х.Е.по
изслушаната пред СРС авто - техническа експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че механизмът на ПТП е следният: лекият
автомобил марка „Мерцедес“, модел 320 ЦДИ, рег. № *******, при движение в тъмната
част на денонощието преминава през несигнализирано препятствие на пътното
платно (дупка) и получава разкъсвания по предна и задна десни гуми. ПТП с
материални щети по МПС. Съгласно съставената схема на ПТП в представения по
делото протокол за ПТП процесният автомобил е
преминал с десните гуми през дупка, находяща се в
дясната страна на пътното платно. Описаните видими щети по МПС са: разкъсани
предна и задна десни гуми „К.“ 255/40/19Вещото лице приема, че получените вреди
от лекия автомобил, посочено по-горе, отговарят на механизма на ПТП, настъпило
на 04.12.2015 г., около 18.00 ч. на път 2008 „К.“ Девня – Варна на 700 м. след
кръстовището за кв. „Повеляново“. Към датата на
застрахователното събитие – 04.12.2015 г., автомобилът е бил на 7 г., 7 месеца
и 18 дни от началната регистрация, извършена на 16.04.2008 г. За възстановяването на автомобила
застрахователят по риск „Каско“ е извършил ремонт в
доверен сервиз, възложен с писмо от 01.09.2016 г. и извършен от „К.Г.В.“.
Стойността на вредите, определена по средни пазарни цени, възлиза на 1 125, 29
лв. По делото е представена фактура на стойност от 107, 76 лв. за репатриране.
Така общият размер на щетите, причинени на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел 320 ЦДИ, рег. № *******, определени към датата на настъпване на
застрахователното събитие по средни пазарни цени възлиза на 1 233, 05 лв. с
ДДС. Обичайните разноски за ликвидиране на щети към 2015 г. са 15 лв. Процесният автомобил би могъл да се придвижи на собствен
ход, ако е увредена една гума, която може да се замени с резервната. В случая
обаче са увредени две гуми, поради което е било наложително ползването на
репатриращ автомобил.
Пред СРС е изслушана и съдебно – счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице А.Т.Б., неоспорено от страните, се
установява, че на 14.12.2015 г. с банкова референция № ********* от банкова
сметка *** „Ю.Б.– Варна“ ЕАД е изплатена сумата от 702, 66 лв. на „А.****“ ООД,
която е постъпила по посочена банкова сметка *** „Е.Б.– България“ ЕАД. На
18.11.2016 г. с банкова референция номер 8601 от банкова сметка *** „Ю.Б.–
Варна“ ЕАД е изплатена сумата от 235, 68 лв. на „К.Г.В.“ ЕООД, която е
постъпила по банкова сметка *** „П.Б.“ ЕАД с основание на превода –
003-1501-16-450520.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
В
предмета на делото е включен установителен иск,
предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Спори
се между страните в производството дали между ищеца и собственика на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел 320 ЦДИ, рег. № *****, е сключен договор за
застраховка „Каско на МПС“, действал към момента на
настъпване на процесния пътен инцидент или не.
Ответникът своевременно е релевира това възражение с
депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба, който
поддържа и в настоящото производство.
В
нормата на чл.184, ал.1, изр.1 КЗ (отм.), действал към момента на възникване на
оспореното застрахователно правоотношение, е предвидено, че застрахователният договор се сключва писмено
във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. В ал.3 на същата
норма е посочено съдържанието на застрахователната полица.
В случая
номерът на застрахователната полица, с която е сключен договорът за застраховка
„Каско на МПС“ относно увредения при процесното ПТП автомобил, е възпроизведен в съставените от
ищеца документи по образуваната при него щета. Също така в съставените доклади
по щета застрахователят е удостоверил, че застрахованият няма дължими вноски по
застрахователната полица. Така ищецът извънсъдебно е признал наличието на
сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ със
застрахователна полица № 93001410058387, както и плащането на дължимата
застрахователна премия от страна на застрахования в пълня дължим размер.
Независимо
от изложеното следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на
ВКС е прието, че неспазването на законоустановената
форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност
и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където
нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право
неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по
аргумент на чл.293, ал.3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така
тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за
действителност в търговското право до унищожаемостта
на сделките по ЗЗД (чл.27 и сл.) Или нищожността, при неспазване на изискването
за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез
разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава
на нищожността, ако от поведението ѝ може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението - решение № 115 от 23.07.2013 г. по
т. д. № 348/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение
№ 50 от 25.04.2012 г. по т. д. № 95/11 г. на ВКС, ТО, ІІ ТО; решение № 71 от
22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 25 от 24.07.2017 г. по т. д. № 3135/2015 г. на ВКС, ТС, ІІ
ТО и др.
С оглед
на това дори да се приеме, че в случая не е налице сключен писмен
застрахователен договор с регламентираното в чл.184, ал.3 КЗ (отм.) съдържание,
правно релевантно е обстоятелството, че и двете страни по правоотношението са
изпълнили поетите договорни задължения – застрахованият е платил
застрахователния премия, а застрахователят е платил застрахователно обезщетение
във връзка с настъпилото застрахователно събитие, като нито една от страните не
се е позовала на нищожност на застрахователния договор. На основание чл.21 ЗЗД
договорът поражда действия между страните. Това налага изводът, че собственикът
на лекия автомобил марка „Мерцедес“ , модел 320 ЦДИ, рег. № *******и ищеца са
обвързани от валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по
имуществена застраховка „Каско на МПС“. С оглед на
това релевираните от ответника доводи в тази насока
са неоснователни.
Ответникът своевременно е оспорил твърдението на
ищеца, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно.
Съгласно представения по делото протокол за ПТП,
съставен по надлежния за това ред, причина за настъпилото на 04.12.2015 г. ПТП
е преминаването на МПС през несигнализирано препятствие на пътното платно –
дупка. Съставителят на протокола за ПТП е съставил схема на ПТП, в която е
посочил местонахождението на дупката. Протоколът за ПТП е подписан от водача на
МПС без възражения. На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена
тежест на ответника е да докаже възражението си, че причина за настъпилия пътен
инцидент е поведението на водача на застрахования при ищеца лек автомобил. По
делото не са ангажирани доказателства в тази насока. Същевременно вещото лице
по изслушаната авто – техническа експертиза инж. Ж.Е.е
установил наличието на пряка причинна връзка между настъпилите вреди при
описания в протокола за ПТП механизъм и получените увреждания на лекия
автомобил. Ето защо възражението на ответника, че ПТП е настъпило в резултат
виновното поведение на водача на лекия автомобил се явява недоказано. Липсват и
ангажирани доказателства, че водачът на
застрахованото МПС с поведението си е допринесъл по някакъв начин за
реализирането на произшествието и за настъпването на вредоносния резултат,
поради което не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗЗД.
Липсва спор между страните, че процесният
пътен участък е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.19, ал.1, т.1
ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „П.И.която на основание
чл.30, ал.1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането
на тези пътища. В чл.167, ал.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията
по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. С оглед на това следва
да се приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, включително да не допуска и
съответно своевременно да отстранява дупки по него. Ответникът изпълнява тези
свои законоустановени задължения чрез своите
служители или други лица, на които е възложил изпълнението на тези свои
задължения и носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при
действия или бездействия на лицата, натоварени с извършването на възложената
работа по поддръжка.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/30.10.1975 г., т.3, налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на
вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила.
Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността
е по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед на това собственикът на вещта
отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД, при възможност за обезопасяване
на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите
на невъзможност да се обезопаси вещта, а вредите са причинени от присъщите на
вещта свойства.
Наличието на сключен договор за възлагане на
обществена поръчка не освобождава ответника от отговорност, а има значение за
вътрешните отношения между ответника и изпълнителя по посочения договор във
връзка с точното изпълнение на поетите договорни задължения от последния.
В настоящия случай се установи, че автомобилът е попаднал в несигнализирана дупка на пътното
платно, стопанисвано от ответника. Последният не е изпълнил задължението си,
произтичащо от чл.30 ЗП, вр. с чл. 167 ЗДвП да
ремонтира тази дупка, както и задължението си, регламентирано в чл.13, ал.1 ЗДвП, да предупреди участниците в движението за опасности по пътя, каквато е
наличието на дупка в пътното платно, като постави необходимите средства за
сигнализиране. Ето защо, следва да се приеме, че с бездействието си за
отстраняване дупката на пътя и сигнализиране на същата е причинил на
застрахованото при ищеца лице имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че
тези вреди не са резултат от обективните, присъщи качества на вещта, а са
резултат от неприсъщото качество на вещта, то отговорността на ответника следва
да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД, а не на основание обективната и безвиновна отговорност, установена в нормата на чл.50 ЗЗД.
По изложените съображения следва да се приеме, че е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, като вредоносният
резултат е причинен от виновното и противоправно
поведение на служители на ответника.
Застрахователят е изпълнил задължението по договора за
застраховка „Каско на МПС“, като е изплатил на
застрахования обезщетение в размер на 948, 34 лв.
Съгласно нормата на чл.213, ал.1 КЗ (отм.) , действал
към момента на сключване на застрахователния договор и доколкото страните не са
договорили друго, предвид § 22 ПР на КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Отговорността на последния, както по отношение на
пострадалия, така и по отношение на суброгиралия се в
правата му застраховател, е деликтна и е в размер на
виновно причинената вреда - чл.45 и чл.51, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят може да
иска плащане по регресния иск срещу виновното за
увреждането на застрахованото имущество лице само когато и доколкото е
възстановил вредите на застрахования.
Обхватът на регресното право
зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования, както и от размера на обезщетението, което третото лице
дължи на застрахования. Третото лице не може да бъде задължено да заплати на
застрахователя повече, отколкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по - малката
сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
В случая стойността на вредите, причинени на застахования при ищеца лек автомобил, определена към
момента на настъпване на застрахователното събитие, възлиза на 1 233, 05
лв., а изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е в размер на 938, 34
лв.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
застрахователя, който се е суброгирал в правата на
застрахования, е възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно
обезщетение от 948, 34 лв., както и 10 лв. – обичайни ликвидационни разноски. С
оглед на това предявеният иск е изцяло основателен в претендирания
от ищеца размер от 948, 29 лв.
Задължението на ответника е парично и за периода на
своята забава същият дължи заплащане на мораторна
лихва, на основание чл.86 ЗЗД. Ищецът е изпратил регресна
покана до ответника. Последният не е оспорил получаването й. Тъй като лихвата
за забава за периода 05.07.2017 г. – 16.08.2018 г. възлиза на 107, 73 лв.,
предявеният иск се явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като предявените искове
следва да се уважат изцяло.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 50 лв. – сторени
разноски във въззивното производство.
Тъй като жалбоподателят е защитаван по делото от
юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК
следва да му се присъди сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
На ищеца следва да се присъди сумата от 25 лв. –
разноски в заповедното производство и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, както и сумата от 190 лв. – разноски в исковото производство и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20280319 от 18.12.2020 г., постановено по
гр. д. № 17505/2019 г. По описа на
СРС, II ГО, 68 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете,
предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване от ЗК „Л.И.“ АД, *******,
с адрес гр. София, бул. „*******, срещу АГЕНЦИЯ „П.И.ЕИК *******, с адрес гр.
София, пл. “*******, с правно основание чл.422 ПК вр.
с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.213, ал.1 КЗ (отм.) и чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр.
с чл.86 ЗЗД, че АГЕНЦИЯ „П.И.ЕИК ******* дължи на ЗК „Л.И.“ АД, *******, сумата
от 948, 29 (деветстотин четиридесет
и осем лева и двадесет и девет стотинки) лв., представляваща сбор от платено
застрахователно обезщетение от 938, 29 лв. по щета № 0003-1261-15-452499/2015
по риск „Каско на МПС“, за имуществени вреди на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел 320 ЦДИ, рег. № *******, причинени при настъпило
на 04.12.2015 г. ПТП и ликвидационни разноски от 10 лв., както сумата от 107, 73 (сто и седем лева и седемдесет
и три стотинки) лв., представляваща мораторна лихва
за периода 05.07.2017 г. – 16.08.2018 г., вено със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на заявлението по чл410
ГПК – 18.08.2018 г., до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 55602/2018
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 68 състав.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И.с адрес гр. София, бул. „*******, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, *******, с адрес гр.
София, бул. „*******, сумата от 50
(петдесет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски
във въззивното производство, сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.8
вр. с ал.1 ГПК, юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство, сумата от 25 (седемдесет
и пет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в
заповедното производство, сумата от 50
(петдесет) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1
ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в заповедното производство, сумата от 190 (сто и деветдесет) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в исковото
производство пред СРС, както и сумата от 100
(сто) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.1 ГПК,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство пред СРС.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.