Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 22.03.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
М.
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 1203 по описа за 2020 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 238692 от 09.10.2019
г., постановено по гр. д. № 72248/2017 г. по описа на СРС-ГО, 45 състав е отхвърлен
предявеният от З.Г.П., ЕГН ********** ***
срещу Д.Д.А., ЕГН ********** ***, иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата от 500,00 /петстотин/ лева, като дадена на
ответницата без основание, и с която сума ответницата се е обогатила за сметка
на ищцата на дата 26.05.2017г. около 16:15 часа на касата на Банка „Пиреос“,
клон Бизнес парк А1. Със същото решение З.Г.П. е осъдена да заплати на Д.Д.А.
сумата в размер на 600,00 лева, разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Недоволна от
така постановеното решение, с което се отхвърля предявеният иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД, е останала ищцата З.Г.П.,
която в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва при твърденията, че решението в
обжалваните части е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По-конкретно се
поддържа, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява по категоричен начин описаната в исковата молба фактическа
обстановка. Моли решението да бъде отменено и да бъде уважен изцяло предявеният
на осн. чл. 59 от ЗЗД иск. Претендира разноски.
Въззиваемата Д.Д.А. в срока по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата по
съображения, подробно изложени в депозирания писмен отговор, като моли
обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.
Според уредените
в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, а по допустимостта - само в обжалваната му част.
Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите
на страните и събраните доказателства по делото, съдът намира следното:
С исковата молба е предявен
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата в размер на 500,00 лева при следните
твърдения: На 26.05.2017г. към края на работния ден, около
16:15 часа, на касата на Банка „Пиреос“, където през пролетта на 2017 г. ищцата
е била служител, последната извършила банкова операция, като приела от
ответницата сумата от 4050 лева. При извършване на операцията направила опис на
банкнотите по брой и видове купюри и установила, че са й наддадени 500 лева,
които върнала на ответницата. Впоследствие била установена липсата за сумата в
размер на 500,00 лева, допусната по грешка на ищцата, тъй като при операцията
приела купюри от по 10 лева на стойност 500 лева, които в описа е отразила като
купюри от 20,00 лева. Ищцата възстановила на каса процесната сума, поради което
и твърди, че ответницата се е обогатила за нейна сметка. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да й заплати на основание чл. 59 от ЗЗД
сумата в размер на 500,00 лева.
По делото страните не спорят,
а и при съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че: ищцата
е заемала длъжността „касиер“ по трудово правоотношение с Банка Пиреос, клон „Бизнес
парк А1“; на 26.05.2017 г. е била на работа, като на същата дата в края на
работния ден се е установила липса на касата в размер на 500,00 лева.
От показанията на разпитания свидетел
А.С., колега на ищцата, се установява, че на 26.05.2017 г. в края на
работния ден се е установила липса на касата в размер на 500,00 лева. След като
с управителя на клона изгледали видеозапис от камерите, последните насочени
специално към дейността на касиера, се установило, че на 26.05.2017 г., към 16:15 ч., при
обслужване на клиент Д.Д.А., като управител и представляващ „Е.С.“ ЕООД, клиент
на банката, същата изявила желание да внесе в банката и да извърши трансакция
за сумата в размер на 4500 лева. Ищцата правилно преброила банкнотите, но
номинала на самите банкноти бил различен на една част от тях. На следващия ден,
управителят се свързал с представител на фирмата, обяснил му възникналата
грешка, както и възможността да изгледат записа от камерите, но те отказали да
посетят клона на банката, както и да възстановят сумата.
Свидетелката П.К., служител в банката на длъжност „експерт
обслужване на клиенти“, която е била на работа в деня на установяване на
липсата, потвърждава заявеното от св. Стоев. Ответницата е била един от
последните клиенти за деня. От записа на видеокамерите се установявало допусната
грешка с купюри от по 20 лева, които са били отчетени по 20 лева, а на практика
част от тях са били от по 10 лева.
От показанията на разпитания свидетел
А., заемащ длъжност „продавач – консултант“ във фирма „Е.С.“ ЕООД се
установява, че дружеството има открита сметка в Банка „Пиреос“. Свидетелят
непосредствено възприел фактите при процесния превод, тъй като бил на касата,
заедно с ответницата. Свидетелят лично възприел, как ищцата преброила няколко
пъти банкнотите, защото управителката й казала, че прави грешка. Ищцата казала
на ответницата „давате ми повече пари“, при което й върнала банкнотите. Свидетелят
посочва, че е присъствал и на последващото обаждане на служител на банката до ответницата,
при което й било обяснено, че тя е дала по малко пари, а ответницата посочила,
че това е невъзможно след като има купюр от банката, подпис и печат на
спесимена.
От приетата вносна бележка за
възстановен дефицит на каса на стойност от 500 лева, се установява, че ищцата е
възстановила на банката процесната сума.
Първоинстанционният съд е извършил
на
основание чл. 204 от ГПК оглед на DVD № MWD 653QE **********, съдържащ
запис от 26.05.2017 г. за времето от 15 часа до 16:35 часа /вътрешни камери IP
№ 1 и № 2/, от който се е установило, че жена, придружавана от мъж, се е явила на касата на банката в 16:15 часа,
като ищцата взема тесте с пари разделя ги на три, отделя ги по номинал, отделя
тези по 100 лв., тези по 50 лв., и тези по 10 лв., като тестетата по 50 лв. и
от 10 лв. изброява с брояч два пъти, стотицата не изброява с брояч, след което
ищцата изброява няколко банкноти от по 50 лв. и ги оставя на гишето от което биват взети от мъжа до жената, след
което той отброява две банкноти от по 50 лв. и тя му дава 100 лв. на цяло, след
което касиерката прибира тестото от по 10 лв. банкноти и тестето от 50 лв. в
чекмеджето в касата. От броячната машина съдът не е могъл да констатира
колко банкноти са отброени, не се виждат купюри с номинал от 20 лв, след което
касиерката обработва документите, клиентката и мъжът се оттеглят. След известно
време на видео записа се вижда втори клиент, който представя банкноти с различен
номинал. След това на записа се вижда, че касиерката обработва документи, изброява
купюри с пари, от които в една от купчинките има банкноти с различен номинал,
като след това предприема действия по подготвяне на отчета на касата, като до
16:35 часа не се появява друг клиент.
Въз основа на горната
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, е длъжен да му върне това, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. От анализа на цитираната разпоредба се налага изводът, че за да бъде
уважена претенция, заявена на посоченото основание, е необходимо на първо място
да се установи наличие на неоснователно разместване на блага, което не може да
се отстрани по друг начин. Смисълът, извлечен от разпоредбата на закона, е в
това, че разместването на блага от имущественоправните сфери на субектите
следва да се извършва само, когато има основание за това. На следващо място,
разпоредбата на чл. 59 ЗЗД предполага обедняване на лицето, търсещо
обезщетение, чието имущество намалява, за сметка на увеличаването на
имуществото на отговарящия за задължението. Следователно, необходимо е наличие
на корелативност, тъй като намаляването на имуществото на едната страна може да
съществува само в съотношение на връзка с обогатяването на другата страна. На
последно място, разместването на благата, следва да произтича от един или обща
група факти. От изложеното следва, че общият фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД включва
следните кумулативни предпоставки: обогатяване на ответната страна за сметка на
ищеца, обедняване на ищеца, връзка
между обогатяването и обедняването, липса на правно основание за разместване на имуществените блага като конкретен
източник на права и задължения и
субсидиарност, тъй като облигационното право на обеднелия възниква, когато няма друг иск, с който може да се защити.
В случая посочените по-горе елементи от
фактическия състав на субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД не се доказаха:
Действително по делото е установено, че е налице липса
в клона на банка „Пиреос“, където ищцата е заемала длъжността „касиер“, в
размер на 500 лева, както и че същата е възстановила тази сума в полза на
банката. Т.е. установено е наличието на обедняване в нейния патримониум до
размера на процесната сума от 500,00 лева. Съдът споделя извода на
първоинстанционния съд, че не е установено, че ответницата се е обогатила за
сметка на обедняването на ищцата, както и не се установява наличието на
корелативност, т.е. намаляването на имуществото на едната страна да е в
съотношение на връзка с обогатяването на другата страна. Нито от
протоколирането от огледа на диска, нито от изслушаните свидетелски показания
се установи безспорно общият размер на сумата, предмет на извършената от
ответницата, като представляващ управляваното от нея дружество трансакция и
твърдян от ищцата размер от 4 500 лева, както и не се установи безспорно
липсата от 500 лева да се дължи на твърдяната грешка от ищцата, а именно да е
приела купюр от по 10 лева, на обща стойност от 500 лева, а да е описала
банкнотите, като купюр от 20 лева. Действително, както и първостепенният съд е
отбелязал, свидетелските показания на свидетелите Стоев и Керефейна са много
общи, като нито от тях, нито от направения оглед на диска, се установява
категорично броя на банкнотите от по 10 лева, нито че са предадени банкноти
всяка от която да е с номинал от 10 лева, на обща стойност от 500 лева. Не се
установява и връщането от ищцата на част от дадените от ответницата банкноти обратно
да се равнява на стойност от 500 лева. Както и първоинстанционният съд е приел,
установява се, че ищцата е отброила няколко банкноти от по 50 лева и ги е
дала на мъжа до жената, внесла парите, след което той е отброил две банкноти от
по 50 лева, а тя му дала 100 лева, но не може да се установи, че е върната с
точност сумата от 500 лева.
С оглед изложеното, решението на първоинстанционния
съд е правилно, а предявеният иск по чл. 59 ал.1 от ЗЗД е неоснователен поради
недоказаност.
Поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на
въззиваемия се следват сторените в настоящото производство разноски, който е
представил доказателства за направата на
такива в размер на 360 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение, които
следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 238692 от 09.10.2019
г., постановено по гр. д. № 72248/2017 г. на СРС-ГО, 45 състав.
ОСЪЖДА З.Г.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.А., ЕГН
********** ***, сумата в размер на 360,00 лева, разноски на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.