Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.01.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
тринадесети ноември
година 2018
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2863
описа за 2006 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.193, ал.1 ГПК (отм.), във вр. с §
2, ал. 1 ГПК,
по искове
с пр. основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД и чл. 119 СК от 1985 г. (отм.),
предявени при условията на обективно евентуално съединяване.
С
определение №2083/ 22.06.2017г. на САС, постановено по гр. д. № 2640 по описа
за 2017 г. на САС, 8-ми граждански
състав, е отменено Определение (назовано
„Решение”) № 2244/17.03.2016 г., постановено по гр. д. № 2863/2006 г. по описа на
СГС, І ГО, 7 с-в, с което е отхвърлено
изцяло искането на ищцата М.Б.Г., обективирано в молба с вх. № 110588/14.09.2015
г. за допълване на постановеното по делото Решение № 5694/30.07.2015 г. на
основание чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 1 ГПК – по иска с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н. а. № 51,
съставен по н. д. № 45/2005 г. поради накърняване на добрите нрави и по чл. 119 СК от 1985 г. (отм.) за заплащане на сумата от 47500 лв., представляваща
продажната цена на апартамент № 66, находящ се в гр.София, кв.”Хиподрума”, ул.”**********,
вх. „В”, ет. 5, като е върната делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия по посочените искове.
Първоначално, съдът е бил сезиран с искова молба, подадена от С.К.Х.
срещу Е.Т.Р., с която са предявени при условията на евентуално обективно
съединяване искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
1-во ЗЗД за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен с нотариален акт № 51, том I, рег. № 409, нот. дело № 45/2005г.
на нотариус при СРС, по силата на който С.Н. Б., чрез настойника си А.И.Б., е
продал на Е.Т.Р. апартамент № 66, находящ се в гр. ************************, за
сумата от 47500 лв.; иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
същия договор поради неизпълнение на задължението на купувача за плащане на
уговорената продажна цена. С протоколно определение от 03.06.2008 г. като
ответник по исковете е конституиран и А.И.Б.. С определение от 24.02.2010 г. на
основание чл. 172, ал. 2 ГПК /отм./ съдът е конституирал М.Б.Г. като необходим
другар на страната на ищцата в качеството й на наследник на М.С.П., която от
своя страна е наследник на С.Н. Б.. С определение от 17.03.2011 г., влязло в
сила като необжалвано, съдът е прекратил производството по предявения от М.Б.Г.
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД срещу Е.Т.Р.. С определение от
26.04.2011 г., на основание чл. 120 ГПК /отм./ на мястото на починалата ищца С.К.Х.
е конституирана нейната дъщеря Р.И.Г.. С протоколно определение от 07.06.2011
г. съдът е прекратил производството по предявените от С.К.Х., починала в хода
на делото и заместена от Р.И.Г., и М.Б.Г.
искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора
срещу Е.Т.Р. и А.И.Б.. Определението е обжалвано в частта, в която
производството по делото е прекратено по предявения от С.К.Х., починала в хода
на делото и заместена от Р.И.Г., срещу Е.Т.Р. иск с правно основание чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД, като е отменено в тази част с влязло в сила определение на САС.
Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на поставения под
пълно запрещение С.Н. Б.. След като узнали за смъртта му, те приели
наследството и от извършена в АВп справка установили, че описаният подробно в
исковата молба апартамент е продаден от наследодателя им чрез неговия настойник
на ответницата Е.Т.Р.. Твърди се, че договорът е нищожен поради противоречие
със закона, а именно с чл. 119 и чл. 118 вр. чл. 73, ал. 2 СК /отм./, тъй като
не била платена продажната цена по договора съобразно изискванията на горните
правила, а именно по банковата сметка на поставения под запрещение преди
изповядване на сделката, тъй като в такъв смисъл било даденото от съда разрешение
за извършване на разпоредителната сделка. Продажната цена не била платена и
след изповядване на сделката, като в настойническото дело не се съдържали
никакви доказателства за плащане на цената и за отчет от настойника в тази
връзка. По исковете с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и чл.87,
ал.3 е постановено решение №5694 от 30.07.2015
г., което е влязло в сила, като двете въззивни жалби, подадени от ищците срещу
първоначалното решение – с вх. № 108278/07.09.2015 г., намираща се на
стр. 291 от кориците на делото по първоинстанционното производство (от ищцата Р.Г.)
и с вх. № 110591/14.09.2015 г., намираща се на стр. 374 от кориците на
първоинстанционното производство (от ищцата М.Г.) са върнати с влезли в сила
разпореждания.
Съответно след връщането му от САС, производството по делото е висящо по
предявените от ищцата М.Г. с молба от 06.01.2011 г. (на л. 152
от делото) искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД и чл. 119 СК от 1985 г. (отм.), съединени под
евентуалност, както следва: за признаване
на оспорения транслативен договор за нищожен като сключен при накърняване на
добрите нрави (евентуален иск); осъдителен
иск за заплащане на сумата от 47500 лв., която представлява непостъпила по
банковата сметка на продавача (поставения под пълно запрещение починал
наследодател на ищеца С.Б.), продажна цена по процесния транслативен договор
(иск с правно основание чл. 119 СК от 1985 г., отм.), за които е поискано допълване по реда на чл.193,
ал.1 ГПК (отм.) и са дадени указания от
въззивния съд. Ищцата Г., поддържа в молба от 06.01.2011 г., че покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в н. а. № 51, съставен по н. д. № 45/2005 г. е
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, доколкото е сключена при грубо
нарушение задълженията на настойника да полага грижа за имуществото на
поставения под настойничество, при нарушена еквивалентност на престациите,
предвид цената от 47 500лв., която е 2,5 пъти по-ниска от приетото решение
на настойническия съвет, за продажна цена от 60 000евро. Сочи се, че
настойника се споразумял във вреда на поднастойния С.Б.. Предвид краткия срок между датата на
сделката – на 26.01.2005г. и тази на смъртта на запретения С.Б. на
03.02.2005г., поддържа, че настойника е било известно, че смъртта на поставения
под запрещение ще настъпи скоро, след продажба. Поддържа, че изброените
обстоятелства в съвкупност, сочат на нарушаване на добрите нрави
обуславящо нищожност на покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в н. а. № 51, съставен по н. д. № 45/2005 г. на
нотариус Й.Л. с район на действие СРС.
Софийски градски
съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 188, ал.2 и
ал.3 от ГПК /отм./, във вр. с §2, ал. 1 от ПЗРГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените по делото удостоверения за наследници е видно, че С.Н. Б. с ЕГН: **********, вдовец, без братя и
сестри, починал на 03.02.2005 г. в гр.София, към откриване на наследството има
двама законни наследници - С.К.Х. и М.С.Л.. С.К.Х., починала на
06.01.2011г. в хода на делото е
заместена по реда на чл.120 от ГПК
/отм./ от дъщеря си Р.И.Г., а М.С.Л.починала на 15.02.2006г., като неин
единствен наследник е дъщеря и М.Б.Г../удостоверения за наследници на л.47, л.112, л.120,
л.167 от делото/ С оглед разпоредбата на
чл. 8, ал.4, изр.2 от ЗН и Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д.
№ 3/1994 г., ОСГК, наследодателя С.Б. е наследен от преживелите го роднини от
трета степен по съребрена линия С.К./леля/ и М.Л./леля/, които са с равни
дялове от наследството.
Безспорно е,
като се установява и приетите писмени доказателства, че наследодател на ищците С.Б. към момента на сключване на процесния договор за
покупко-продажба, изключителен собственик на апартамент № 66, находящ се в
гр.София, кв.”Хиподрума”, ул.”**********, вх. „В”, ет. 5.
От приетия препис от Решение №71/23.04.2004г. по гр.д.№614/ 2003г.
на СГС, брачно отделение, 7-ми с-в, се установява че С.Н. Б., по иск на съпругата му С.Я.Б., е бил поставен под пълно поради заболяване
–Алцхаймер- глобална деменция, водещо до продължително разстройство на
съзнанието, което е направило на практика невъзможно той сам да се грижи за
себе си и собственото си имущество. /л.50 - л.52 от делото/ Видно от представеното в с писмо изх.№РД1100/13.10.2008г. от Район Красно
село настойническо дело /в препис/, с решение от 28.06.2004г. за настойник на С.Н.
Б., на основание чл.128, ал.3 СК е назначена съпругата му С.Я.Б../л.65-л.95 от делото/
След смъртта
на неговия настойник по закон-съпругата му С. Я.Б. на 12.07.2004 г., органът по
настойничество /кмета на район Красно село/, по молба на ответника А.И.Б. от
16.07.2004г. /на л.79/, с решение от 21.07.2004 г.
назначил настойнически съвет, като за настойник определил, именно ответника А.И.Б.
***, за заместник – настойник И.А.Б. /син на ответника/, за членове на съвета –
Р.В.и А.Д., които декларирали, че са родственици на подставения под запрещение С.Б.,
настанен в социален дом в кв.Драгалевци. /л.49 от делото/ Видно от
удостоверение от 22.07.2004г. на СО –
район Красно село, като орган по настойничество и попечителство, същото е
издадено на А.И.Б., в уверение на това,
че е настойник на С.Н. Б., настанен социален дом в кв.Драгалевци, ул.”********./л.55 от делото/
Видно от приетия неоспорен Протокол от
22.10.2004г. от събрание на настойническия съвет на поставения под запрещение С.Н.
Б., по предложение на настойника А.И.Б., било взето решение да бъдат продадени
двата апартамента на поставения под запрещение С.Б., а именно - апартамент № 66,
находящ се в гр.София, кв.”Хиподрума”, ул.”**********, вх. „В”, ет. 5, с
квадратура 93,87 кв.м., апартамент в гр.София, ж.к.”********с квадратура 60,91
кв.м., два леки автомобила марка „Рено”, както и две дворни места в с.Обнова,
както и земеделска земя и гора от горски фонд./л.53 -л.54 от делото/ Настойническия
съвет взел решение сумите от продажбата да бъдат внесени на влог и с тях да се
ангажира гледач на С.Б., който да бъде
взет от социалния дом в кв.Драгалевци и да се настани да живее в къщата в
с.Обнова.
Видно от молба вх.002577/08.11.2004г. ответникът А.И.Б.,
като настойник на С.Н. Б., поискал от
СРС да приеме решение на настойническия съвет и да даде разрешение за продажба
на апартамент
№ 66, находящ се в гр.София, кв.”Хиподрума”, ул.”**********, вх. „В”, ет. 5, за
сумата от 60 000 евро, както и за другия апартамент на поставения под
запрещение в в гр.София, ж.к.”********и двата леки автомобила марка „Рено”./л.56 от делото/
Видно от прието Решение от 08.11.2004г. по ч.гр.д. 02577/04г.
но СРС, 92 състав, по реда на чл.73, ал.2 СК, е разрешено на ответникът А.И.Б.,
като настойник на поставения под пълно
запрещение С.Н. Б., да продаде собствените на поставения под пълно запрещение имоти,
за суми не по-ниски от данъчните оценки, които да бъдат внесени в банка на
името на поставения под запрещение, преди вписване на нотариалните актове. /л.51
от делото/
Видно от неоспорения нотариален
акт № 51, том I, рег. № 409, нот. дело № н. д. № 45/2005 г. на нотариус Й.Л. с
рег.№263 от НК, на
26.01.2005г. ответникът А.Б., като законен представител на запретения С.Б. сключил
от негово име оспорвания от ищците договор за покупко-продажба, като е продал
на Е.Т.Р. апартамент № 66, находящ се в гр. ************************, за сумата
от 47500 лв., при данъчна оценка от 47 351,80лв. /л.48 от делото/
Не е спорно, че
настойника А.Б. е извършил продажбата на 26.01.2005г., само 7 /седем/ дни преди смъртта на С.Н. Б. на 03.02.2005г.
В
отговорите дадени по реда на чл.114 ГПК /отм./ в о.с.з. на 17.02.2015г.,
ответницата Р. сочи, че е платила продажната цена на настойника, за което той и
издал разписка, а пред нотариуса потвърдили устно плащането, т.к. той не
поискал платежни документи.
Представена
е препис от Декларация на А.Б., с нотариална заверка
от 06.02.2015г., че е получил цялата сума
по покупко-продажбата по нотариален акт № 51/ 26.01.2005г. на Нотариус Й.Л.
за апартамент на собственост на С.Б., по предварителен договор /последното отразено с ръкописна
добавка към печатния текст/, като счита сделката за приключена и няма
претенции към Е.Р. за доплащане./л.241
от делото/
От
приетото заключение на съдебно –техническата оценителна експертиза с вещо
лице инж.Е.Ц., се установява, че
апартамент № 66, находящ се в гр. ************************, със застроена площ
от 93,87 кв.м., се състои от две стаи , хол,
кухня, баня, коридор, тераси, заедно с таванско помещение №25 и мазе №7
е в много добро физическо състояние, в сграда в кв.”Хиподрума”, строена през 70
–те години на миналия век, като определена по сравнителен метод оценката му
през януари 2005г., възлиза на
102 000лв.
/л.230 от делото/
По делото не се твърди, нито доказва, сумите от
осъществената покупка продажбата да са преведени по сметка или на влог на името
на С.Б. или използвани за нуждите на поставения под запрещение. Не се
доказа да е изпълнена нито една от целите визирани в Протокол от 22.10.2004г. от събрание на
настойническия съвет, мотивирали
решението за продажба на всички имоти на поставения под запрещение С.Б. – няма
данни да преместен от социалния дом в негова къща в с.Обнова, да е ангажиран
болногледач и т.н. Направената ръкописна добавка към печатния
текст на Декларация
на А.Б., с нотариална заверка от 06.02.2015г., че е
получил цялата сума по
покупко-продажбата по предварителен договор, съпоставена със сумата отразена в молба вх.002577/08.11.2004г. от ответникът А.И.Б., а именно 60 000
евро, сочи, че е възможна разлика между
сумата отразена в нотариалния акт и предварителен договор за
покупко-продажба на апартамента собственост на поставения под запрещение С.Б..
При така установеното от фактическа страна,
сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта: Предявения предпочитан иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД
, от ищцата М.Г., която иска обявяване на
оспорения договор за нищожен, с оглед обема на придобитите от нея
наследствени права при откриване наследството на продавача по тази транслативна
сделка, е допустим само за 1/ 2 ид. част
от имота и за тази част следва да бъде разгледан. /в този см.указанията по определение №2083/ 22.06.2017г. на САС/ Предявения отрицателен установителен иск за
другата 1/ 2 ид. част от имота предмет на оспорената сделка, върху която
правата са на другия наследник, е недопустим съгласно чл.15, ал.2 от ГПК /отм./, доколкото се предявяват чужди права, като в тази част
производството следва да се прекрати.
По същество: Предпочитания иск е за нищожност на горепосочения договор
за покупко-продажба поради противоречие с добрите нрави - основание за
нищожност на сделките, уредено в чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. По естеството си
добрите нрави представляват морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях /в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK/. Съдържанието на понятието
"добри нрави" следва да се търси в обективните морални категории,
които са възприети в обществото, но поради своя социално-етичен характер не са
скрепени със закон и основно са свързани със забраната да се вреди другиму,
възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно
или материално положение /в този смисъл е Определение № 898 от 21.08.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., ГК/. Според правната теория нищожни
поради противоречие с добрите нрави са сделките, които по своето явно
съдържание, по външно установими мотиви за сключване противоречат на етичните
правила, като не е необходимо страните по сделката да знаят за тези правила /В.
Таджер "Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ", стр.254/.
Ищцата твърди, че противоречието на процесната сделка
с добрите нрави се изразява в това, че при сключването й настойникът А.Б. на
наследодателят С.Б. и приобретателката са действали в негова вреда по смисъла
на чл. 40 ЗЗД. Посочената разпоредба предвижда, че ако представителят и лицето,
с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не
произвежда действие за представлявания. Според трайната съдебна практика
нарушаването на изискването за добросъвестност на представителя при упражняване
на представителните му права, което ограничава установена в чл. 9 ЗЗД свобода
на договаряне, представлява накърняване на добрите нрави и е основание за
нищожност на сделката по чл. 26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл са: решение №
615/15.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1208/2009 г., ІІІ г.о., ГК по чл. 290 ГПК,
решение № 223/27.03.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 6158/2007 г., І г.о., ГК, решение
№ 1193/10.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 4702/2007 г., V г.о., ГК и др./.
Преценката дали договорът е сключен във вреда на
представлявания се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с
неговия интерес и мотивите на представителя да сключи сделката. Увреждането на
интереса на представлявания може да има различни проявни форми, в т.ч. когато
имуществото на представлявания е неоправдано обременено или когато
предоставените на представителя права са упражнени превратно, макар и в рамките
на представителната му власт /в този смисъл са: решение № 361 от 16.11.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1077/2010 г., IV г. о., ГК, решение № 841/19.01.2010 г. на
ВКС по гр.д.№ 3530/2008 г., ІІ г.о., ГК, и двете по чл. 290 ГПК/.
Най-типичната форма на
увреждане е нееквивалентността на престациите, като доводи в такова засягане на
имуществените интереси на представлявания се излагат и от ищцата в настоящото
производство. Както беше посочено по-горе, според нотариалния акт
продажната цена по атакуваната сделка е в размер на 47 500 лв. От заключението
на назначената по делото съдебно-икономическата експертиза се установява, че
към месец януари 2005 г. пазарната цена на продадените имоти не би следвало да
надвишава сумата 102 000 лв. При тези обстоятелства съдът счита, че не може да
бъде обоснован извод за нееквивалентност на престациите, увреждаща интересите
на ищцата. За да е налице такова увреждане, пазарната цена следва значително
/т.е. в пъти/ да надвишава договорната такава /в този смисъл са: решение №
834/26.10.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 136/2009 г., І г.о., ГК решение №
615/15.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1208/2009 г., ІІІ г.о., ГК по чл. 290 ГПК и
др./. В разглеждания случай обаче има данни и за друга цена по предварителен
договор, получена изцяло от настойника, без да е внесена по сметка на запретения,
което сочи, че ответникът А.Б., като настойник
е действал в ущърб на интересите на поставения под запрещение поднастоен
С.Б..
Друга
проявна форма на увреждане интереса на представлявания, на която се позовава
ищцата, е сключването на безполезен договор, т.е. договор, при които не е
съществувала конкретна житейска необходимост предвид близката смърт на представлявания. /в
този смисъл са: решение № 1328/24.11.2000 г. на ВКС по гр.д.№ 108/2000 г., V
г.о. и решение № 405/1996 г. на ВКС, 5- чл. с-в/. В настоящото производство
ответникът А.Б. не установи да е изпълнена нито една от целите визирани в Протокол от 22.10.2004г. от събрание на
настойническия съвет, мотивирали
решението за продажба на всички имоти на поставения под запрещение С.Б. – няма
данни да преместен от социалния дом в негова къща в с.Обнова, да е ангажиран
болногледач и т.н.
Когато се преценява дали една сделка противоречи на
добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание,
а поради естеството на сочения порок, следва да съобрази дали последиците,
крайният резултат на сделката са съвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътствуващите я
други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване
на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба,
която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е
проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави./в този см. Решение № 1291 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5477/2007 г., V г. /
Изложеното от фактическа страна налага извода, че в
разглеждания случай е липсвала конкретна житейска необходимост от атакуваното
разпореждане. На практика с това
разпореждане поставения под запрещение е бил лишен от значителна част от недвижимото
си имущество, без получената срещу
отчуждаването парична сума да бъде използвана за задоволяване на някакви негови
нужди. Това поведение на настойника е особено укоримо от гледна точка на
морала, защото именно настойникът би
следвало да е лицето, което най-добре ще се грижи интересите на поставения под
пълно запрещение /чл. 111 СК-отм./. В случая интересите на ищеца са изисквали
настойникът да опазва неговото имущество, а не да се разпорежда с него.
С атакуваната сделка ответникът А.Б.
не е донесъл никаква полза за поднастойния си, като се има предвид че
същият в хода на делото не е установил, че изпълнил задължението си да отчете получената сума. Изложените
обстоятелства сочат, че при сключване на сделката настойникът не е бил ръководен
от интереса на поднастойния си и е действал в негова вреда, което противоречи
на правилата на морала и дължима от настойника грижа спрямо поставения под
запрещение, който е в уязвимо и безпомощно състояние.
Макар, че на нееквивалентността
на престациите по процесния договор за продажба, не може да бъде придавано значение на
обстоятелство, само по себе си достатъчно да обоснове извод за нищожност на
сделката, но преценявана наред с други релевантни за
правоотношението факти, които в съвкупността си с обосновават извод за
нищожност поради нарушаване на основния принцип на отношенията между законен
представител и представляван, а именно на задължението на представителя/ в
случая настойник/ да действа в
интерес на представлявания /поставения под запрещение/.
По тези съображения съдът
счита, че предявеният иск за прогласяване нищожността на договор, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № .
№ 51, том I, рег. № 409, нот. д. № 45/2005г. на нотариус Литовски, с район на действие района на Районен съд София, с който А.И.Б., в качеството на настойник на продавача С.Н. Б. – поставен под пълно
запрещение, е продал на Е.Р., апартамент №66, находящ се в гр. София, квартал
Хиподрума, бул. „********, на основание
чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, е
основателен за ½ ид. част, съобразно наследствените права на ищцата и
следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на главния иск за нищожност поради накърняване на
добрите нрави не следва да се разглеждат евентуално съединените осъдителни
искове по чл.119 от СК /отм./, тъй като не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното
условие за произнасяне по тези претенции.
По разноските: На основание чл. 64, ал.1 от ГПК/отм./ следва да бъдат
осъдени ответниците да заплатят на ищцата направените по делото разноски в
размер на 560 лева, съразмерно на уважените искове, като общо сторените са
1120лв. представляващи адвокатско възнаграждение и разноски за възнаграждение
на вещо лице. Не следва на ищцата да се присъждат разноски за държавни такси,
тъй като същата е освободена от внасяне на държавна такса по делото и внесените
такива подлежат на връщане.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПО ИСКА с
пр.основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявен от М.Б.Г.
***, против Е.Т.Р. с ЕГН ********** и А.И.Б. ЕГН **********, ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, поради
накърняване на добрите нрави договор за покупко-продажба на недвижим имот,
оформен с Нотариален
акт № 51, том I, рег. № 409, нот. д. № 45/2005 г. на нотариус Й.Л., рег. №263 по регистъра на НК, с район на действие района на СРС, сключен от
А.И.Б., в качеството на настойник на продавача С.Н. Б. – поставен под пълно
запрещение, и купувач Е.Т.Р. по отношение на апартамент №66, находящ се в гр.
София, квартал Хиподрума, бул. „********, за ½ /една втора/ идеална част от
имота, съобразно наследствените права на ищцата М.Г..
ПРЕКРАТЯВА
производството по иска с пр.основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявен от М.Б.Г. ***, против Е.Т.Р.
с ЕГН ********** и А.И.Б. ЕГН **********, за останалата ½ ид. част, на
другия наследник - Р.И.Г., като правоприемник на С.К.Х., като инициирано по
иск, лишен от правен интерес.
ОСТВАВЯ
без разглеждане, предявения под
евентуалност
от М.Б.Г. с ЕГН ********** против А.И.Б. ЕГН **********, осъдителен иск с
пр.основание чл.119 СК/отм./ за заплащане на сумата от 47500 лв., която
представлява непостъпила по банковата сметка на продавача (поставения под пълно
запрещение починал наследодател на ищеца С.Б.).
ОСЪЖДА Е.Т.Р.
с
ЕГН ********** и А.И.Б. ЕГН **********,
да заплатят на М.Б.Г. с ЕГН **********, на
основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./- сумата от 560 лева за съдебни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на
въззивно обжалване, пред Апелативен съд - София, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено и обявено, а в частта, в която има характер на определение в 7
–дневен срок.
СЪДИЯ: