ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 649
гр. Габрово, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина П.ва
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500416 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Сити кеш " ООД против Разпореждане
№1758/01.09.2022г. по ч.гр.д.№1525/2022г. на РС Габрово.
В жалбата се твърди, че при сключване на договор за потребителски кредит чрез
онлайн платформата на Сити Кеш ООД, клиентът по настоящото заповедно производство
направил валидно волеизявление чрез действията по сключването му, а именно: Клиентът е
кандидатствал като е посочил параметрите на искания от него кредит, свои лични данни
(три имена, единен граждански номер и номер на лична карта, телефон, имейл и пр.). Съдът
не бил поискал от заявителя да представи допълнителни доказателства за наличието на
волеизявление от страна на клиента, макар да имал тази възможност. По тази причина
жалбоподателят прилага към жалбата такова допълнително доказателство, а именно — лог
файл по кредит № 503566 Електронното изявление, изразяващо съгласието на длъжника за
сключване на договор, било представено в цифрова форма словесно изявление, което може
да съдържа и несловесна информация (чл.2, ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за
подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното м ш изявление за
установяване на неговото авторство. Съгласно чл.10 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е
получено с постъпването му в посочената от Заемателя информационна система. Видно от
представените писмени доказателства в тях фигурира информация, която логически е
свързана само и единствено с длъжника по настоящото частно гражданско дело, който лично
я е предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно длъжникът с
попълване на данните си в заявката за кредит следва да се счита, че е неин автор и никое
друго лице не би следвало да притежава тези данни. От страна на кредитодателя е направена
проверка, като е поискано потвърждение от длъжника на неговите лични данни. След като е
потвърдено, че лицето е кандидатствало за кредит и е налице съответствие с представените
лични данни, сумата е изплатена на каса на Изи Пей АД срещу предоставяне от страна на
клиента на лична карта за установяване на самоличността му. Заемната сума е изплатена на
длъжника по договора за кредит. С тези действия от страна на длъжника се потвърждавала
волята му да сключи договор за паричен заем с дружеството заемодател и да получи
заемната сума срещу задължение да я върне съгласно договора. Съгласно чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ
електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронен документ
е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
1
визуален или аудио-визуален запис (чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл.3, т.35 от Регламент
(ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014г.).
Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление (чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ).Съгласно чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ електронен подпис
означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма
или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се
подписва. Доколкото процесният договор за потребителски кредит съдържал в електронна
форма лични данни на ответника (три имена, ЕГН, адрес, телефон, електронна поща)
следвало да се приеме, че те нося г неговия електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1
ЗЕДЕУУ. Разпоредбата на чл.13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. В чл.20, ал.2 ОУ е посочено, че страните се съгласяват съобщенията по
електронна поща да имат силата на саморъчен подпис на страните, съгласно чл.13 от
ЗЕДЕУУ. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи
чрез тълкуване на посочената разпоредба от общите условия към договорите за
потребителски кредит. По силата на чл.20, ал.2 от общите условия страните са постигнали
съгласие, по смисъла на чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ, че ще признават стойността на електронните
съобщения на саморъчен подпис в отношенията помежду си, с оглед на което следва да се
приеме, че процесния договор за заем е подписан със саморъчен подпис на заемателя.
Доколкото електронният документ е приравнен на хартиения, какво и обстоятелството, че
процесния т договор е създаден на друг траен носител - информационни системи на
кредитора, то следва да се приеме, че процесния договор отговаря на изискванията на чл.10,
ал.1 ЗПК. Предвид горното, съдът нямал основание да отхвърли заявлението изцяло, а
следвало да уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от активно
легитимирано лице и против акт подлежащ на обжалване, поради което същата е допустима.
Габровският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
сумата от 500лв.-главница, сумата от 59,90лв. - възнаградителна лихва за периода
06.03.2021г.-06.08,2021г., сумата от 280,74лв. –договорна неустойка за периода 06.03.2021г.-
06.08,2021г., сумата от 35,33лв.-законна лихва за забава дължима и неплатена за периода от
01.06.2021г.- 01.08-2022г. Посочено е, че не се претендират неустойка за забава и разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането, с посочени конкретни периоди и дати на
начисляване.
С Разпореждане №1758/01.09.2022г. по ч.гр.д.№1525/2022г. на РС Габрово съдът
приел, че тъй като се твърди, че процесният договор е сключен от разстояние, то спрямо
него са приложими разпоредбите на чл.18, ал.1 ЗПФУР, съгласно който доставчикът е
длъжен да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на
потребителя и е получено съгласието на потребителя за сключване на договора. Договорът
за кредит от разстояние се реализира при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС,
ЗЕДЕП. В настоящият случай към заявлението не били приложени доказателства, за
комуникацията между страните по договора и електронните им изявления, поради което не
било изяснено какво е предложено на потребителя и по какъв начин е сключен договора.
Предвид изложеното заповедния съд приел, че не се установява наличието на сключен
договор.
Въззивният съд намира следното :
Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно пределите на проверката,
която съдът дължи в производството по чл.410 от ГПК. След измененията на ГПК от 2019г.,
тази проверка бе значително разширена когато предмет на заявлението са вземания,
произтичащи от потребителски договори. Служебното начало, уредено като един от
принципите на гражданския процес, бе изрично разширено с новата ал.4 на чл.7 ГПК,
предвиждаща задължение на съда сам да следи за наличие на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. В тази връзка бе въведено и новото изискване в чл.410, ал.3
от ГПК, към заявлението да бъде задължително представен не само договора, сключен с
потребителя, но и всички негови приложения, изменения и общи условия. Съдът освен това
е длъжен да извърши и служебна проверка относно съответствието на искането със закона и
добрите нрави. Изложеното дава основание да се направи извод, че съдът, сезиран със
заявление по чл.410 от ГПК, предмет на което са вземания, произтичащи от потребителски
2
договор следва да извърши служебно проверка относно валидното възникване на
задълженията за потребителя по този договор, а това съдържа и изискване за проверка
относно възникване на договорното правоотношение изобщо. За да приеме, че съществуват
неравноправни клаузи в договора, най – напред съдът следва да е установил, че страните са
сключили такъв, съответно, че са изразили съгласие във формата и реда, уредени в закона.
Самата разпоредба на чл.145 от Закона за защита на потребителите, изрично приложима по
силата на препращащата норма на чл.18, ал.5 от ЗПФУР гласи, че "неравноправната клауза в
договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или
услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи". По силата на това препращане, приложение намира и разпоредбата на
чл.147а от ЗЗП, която разпоредба гласи, че "при сключване на договор при общи условия с
потребител, общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той
се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия
подпис, като тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие с общите
условия и получаването им при подписване на договора се носи от търговеца.
Процесният договор се твърди да е сключен от разстояние, каквато възможност е
предвидена по ЗПФУР. За доказване факта на сключване на подобен вид договор е
предвиден специален ред, регламентиран в чл.18, ал.1 от ЗПФУР, съгласно който
доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние. В чл.18,
ал.1, т.3 ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал.2 е предвидено, че за
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ).
Видно от приложения към жалбата лог файл процесния договор за паричен заем е
сключен при условията на ЗПФУР, като жалбоподателят доказва наличието на разменени
между страните волеизявления, както и постигнатото от тях съгласие по договора, поради
което извода на заповедния съд, че не се установява наличието на сключен договор е
неправилен.
Тъй като е налице сключен между страните договор, от който заявителят претендира
дължими му се суми, съдът следва да се произнесе относно дължимостта на сумите, като
служебно извърши преценка относно наличието на клаузи нарушаващи добрите нрави и
закона, както и за наличието на неравноправни клаузи в договора.
С процесния Договор на длъжника е отпуснат заем в размер на 500лв.,при
възнаградителна лихва от 59,09лв. и погасяване с пет вноски. Посочено е, че е дължима и
неустойка поради неизпълнение на задължение за осигуряване на поне едно от предвидените
в договора обезпечения-съгл. чл.7 от договора и чл.37, ал.3 и ал.4 от Общите условия.
Размерът на това задължение е определен на 295,91лв., като в договора заплащането на
неустойката е разсрочено на пет вноски, които са включени в погасителния план, посочен в
договора.
Твърди се, че длъжникът не бил изпълнявал задълженията си за погасяване на
дължимата сума, поради което, върху чистия размер на главницата била начислена и
законна лихва за забава в размер на 99,66лв. начислена била и и неустойка за забава-
съгласно чл.7 от договора, чл.37 от ОУ и чл.3 от Тарифата за таксите, в размер на 10% от
остатъка на дълга, изчислена еднократно при 90 дни забава. Тази неустойка била начислена
05.07.2021г., като размера на общото задължение към този момент бил 855лв. Към
задълженията на длъжника били начислени и разходи за събиране на вземането поради
забава съобразно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД в размер на
135лв.
В заявлението е посочено, че заемателят е направил погасявания в размер на 300лв.,
без да е посочено кога е извършено плащането и какви вземания са погасени с него.
При извършената от съда проверка относно наличието на клаузи в договора
противоречащи на закона и добрите нрави, както и относно наличието на неравноправни
клаузи, се установи, че в договора са въведени неравноправни клаузи.
Такава е уговорката за заплащане на неустойка поради неизпълнение на изискването
за предоставяне на поне едно от регламентираните обезпечения. Като основание е посочена
нормата на чл.7 от договора, която в действителност препраща към общите условия и чл.37
ал.3 и ал.3 от ОУ, съгласно които уреждат дължимостта на неустойка в случай, че
3
заемателят не педостави обезпечение на договора.
Съдът счита, че с въвеждане на този вид неустойка (при почни реално неизпълними
от заемателя условия) противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат
предпоставки за начисляване на претендираната неустойка, което води до необосновано
оскъпяване на кредита (начислената и претендирана сума надвишава 50% от размера на
отпуснатата сума). Още повече, че тази сума очевидно не е включена при изчисляване
размера на ГПР, посочен в договора, т.е. действителния размер на ГПР е над 50% и е в
нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Следва да се допълни и че определена по
този начин неустойката излиза извън присъщите й функции, тъй като размера й е определен
без да са посочени евентуалните вреди за кредитора, при неизпълнение на задължението на
заемотеля за предоставяне на обезпечение.
Неравноправна е и предвидената неустойка поради забава, начислявана еднократно, в
размер на 85.5лв., тъй като противоречи на нормата на чл.33 от ЗПК, която дава право на
кредитора да търси единствено лихва върху неплатената в срок сума, като въвежда лимит на
обезщетението- до законната лихва (т.е.10%). В случая се търсят едновременно няколко
обезщетения-както неустойка, така и лихва за забава. Следва ад се отбележи и че подобна
клауза не е предвидена в договора.
Нищожна е и клаузата за дължими разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането. Това задължение не кореспондира на никаква допълнителна услуга,
предоставяна на заемателят. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а съгласно ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая
разноските за събиране на вземането, са свързани именно с процедурата по управление на
кредита, поради което клаузата в договора, която предвижда дължимостта им е в
противоречие с императивната разпоредба на чл.10А, ал.2 от ЗПК и поради това е нищожна.
Клаузата е в противоречие с чл.10 А, ал.4 ЗПК, тъй като вида, размера и действието на
събираните такси не е уговарян в договора. Освен това в заявлението е посочен общо
размера на претендираните разходи, но не е конкретизирано за какво са начислени и дали
такива действия , реално са извършени.
При наличието на описаните по-горе неравноправни клаузи и извършено плащане от
страна на длъжника на част от дължимите от него суми, е невъзможно извършването на
преизчисление от съда в настоящото производството, поради което заявлението следва да
бъде отхвърлено за всички претендирани суми.
Поради съвпадение в крайните изводи на заповедния съд и на настоящата инстанция
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1758/01.09.2022г. по ч.гр.д.№1525/2022г. на РС
Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4