№ 3102
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110120378 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК: .
срещу Р. Р. Т., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени искове с
правни основания чл. 422 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 от
ЗЗД, относно признаването за установени на вземанията, предмет на
издадената Заповед № 2215 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 18.01.2024г. по ч.гр.д. № 346/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, а
именно 1 405,20 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 05.12.2023 г. (датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до
изплащане на вземането, сумата 303,61 лв. (триста и три лева и 61 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 08.07.2021 г. до 14.09.2023 г.,
както и държавна такса в размер на 34,18 лева (тридесет и четири лева и 18
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет
лева).
Ищцовото дружеството основава претенциите си с твърденията, че
ответницата в качеството на собственик на топлоснабдения имот и
съответно потребител, дължи претендираните суми за доставената топлинна
енергия до и дялово разпределение за имот, находящ се в ., в периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.
1
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил
от страна на ответницата Р. Р. Т.. Оспорва се наличието на договорни
правоотношения между страните, както и да е собственик на процесния имот.
Оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия. Твърди,
че от 2005 г. насам в процесния имот няма доставка на топлинна енергия.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически
твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове
са с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл.
86 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от представения нотариален акт . дело № 350/2010 г. на нотариус
при СРС, обективиращ договор за покупко-продажба, титуляр на вещното
право на собственост върху процесния недвижим имот е . с ЕГН **********
/л. 5-6 от делото/. От представеното удостоверение за наследници от
20.04.2022 г., община Перник /л. 7 от делото/, се установява, че същият е
починал на 27.01.2022 г., а единствен наследник (дъщеря) е именно
ответницата Р. Р. Т.. Ето защо съдът намира, че ответницата е собственик на
имота.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от Закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
2
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че отчитането на ТЕ е извършвано от ищеца на база
прогнозни стойности с годишно изравняване, в съответствие с действащата
нормативна уредба. За имота е начислявана сума за топлинна енергия за
отопление, за отдадена от сградна инсталация, както топлинна енергия за
топла вода /БГВ/. В рамките на процесния период в имота на ответника е
имало три бр. отоплителни тела, щранг-лира в банята и един бр. водомер за
топла вода.Отчитането на уредите е осъществявано по реален отчет, като
размерът на дължимата топлинна енергия след отчитане на изготвените за
абоната изравнителни сметки, е 1 409,52 лв.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се
установява, че ответникът не е платил начислените суми за процесния период,
като неплатената сума за главница за ТЕ е в размер на 1 409,52 лв., след
корекция със сумите за приспадане, а за лихва за забава върху посочената
главница е в размер от 293,31 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявеният иск за главница задължение е основателен, а акцесорният за
претендираната лихва – частично основателен.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че ответницата
е собственик или ползвател на имот, който през процесния период е ползвал
топлинна енергия, доставена от ищеца, както и количеството потребена
енергия и нейната цена; основанието, на което претендира сумите и техния
размер, ползването на топлоенергията от ответницата през процесния период
в количество, съответстващо на начислените суми – за сградна иснталация,
потреблението в процесния имот и за БГВ; както и периода и размера на
обезщетението за забава. Съдът приема, че в настоящия случай е било
3
проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Както вече се посочи, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.150, ал.3 от ЗЕ
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права
и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия за сградна иснталация, топлинна енергия за отопление на имота и
БГВ /чл.142, ал.2 от ЗЕ/.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период. Съдът
кредитира заключението на СТЕ относно размера на дължимите суми.
Съгласно представените данни, общата дължима сума за главницата е в размер
на 1 409,52 лв. за процесния период, но доколкото ищецът претендира по-
нисък размер – 1 405,20 лв., съдът намира, че иска следва да бъде уважен за
целия предявен размер. В тази насока съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника, за това, че е
налице изтекла погасителна давност, тъй като според разпоредбата на чл. 111,
б.в. от ЗЗД в случая давността е тригодишна и доколкото исковия период е
01.05.2021 г.-30.04.2022 г., а заявлението по реда на чл. 410 от ГПК е подадено
на 05.12.2023 г. е видно, че давността не е изтекла.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД:
От клаузите на Общите условия изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в
забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се
дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия. Ето защо съдът
приема, че втората релевирана претенция се явява установена в своето
основание. Съдът кредитира неоспореното заключение на вещо лице по ССЕ
относно размера на дължимите суми. Същите са в размер на 293,31 лв. за
процесния период, поради което съдът намира, че иска следва да бъде уважен
за този размер, а до пълния предявен размер от 303,61 лв., искът следва да
бъде отхвърлен.
4
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото се установи наличието на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на мораторна лихва за забава от 08.07.2021 г. до 14.09.2023
г. върху главницата за дялово разпределение е частично основателен – до
размер на 293,31 лева.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в общ размер на 900 лв., от които: за
заповедно производство в общ размер на 84,18 лв. (34,18 лв. държавна такса и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение), а за исково производство в общ
размер на 815,82 лв. (65,82 лв. държавна такса, 650 лв. за два бр. платени
депозити за вещи лица и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Неоснователно е релевираното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, доколкото претендираните суми са
съобразени с правната и фактическа сложност на делото. Ето защо, с оглед
изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане на разноски,
на основание чл.78, ал. 8 вр. ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца разноски в общ размер на 894,58 лв., разноски за
настоящото исково производство и за заповедното производство по ч.гр.д. №
346/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, съразмерно с уважената част от
исковете.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, предявени от
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК: . със седалище и адрес на управление: . Р.
Р. Т., ЕГН: **********, с адрес: . Столична община, ., че Р. Р. Т., ЕГН:
**********, дължи на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК: . сумата от 1 405,20
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
за периода 01.05.2021-30.04.2022 г. за имот, находящ се в ., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 05.12.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, и мораторна лихва за забава от 08.07.2021 г. до 14.09.2023 г.
5
върху главницата за дялово разпределение до размера на 293,31 лв., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД до пълния
предявен размер от 303,61 лв., за които суми е издадена заповед от 11.01.2024
г., издадена Заповед № 2215 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 18.01.2024г. по ч.гр.д. № 346/2024 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Р. Р. Т., ЕГН: **********, с адрес: . Столична община, ., да
заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК: . със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, п.к. 2303, . сумата от 894,58 лв., представляваща
сторени разноски по делото, включително по заповедното производство по ч.
гр. дело № 346/2024 г., по описа на СРС, 90 състав, съразмерно с уважената
част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6