МОТИВИ ПО
НОХД № 2265/2019 ГОДИНА ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Софийска градска прокуратура е
повдигнала обвинение срещу Р.Б.М. с ЕГН ********** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, с основно образование за това, че в гр. София, на ул.
„Проф. Иван Георгов“, с посока на движение от ул. „Биримирски извор“ към улица
„Първа българска армия“, при управление на моторно превозно средство – товарен
автомобил марка „Ивеко“, модел „65 Ц14“, с рег. № *******, в района на
кръстовището с ул. „Проф. Иван Георгов“ е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в Закона за движението по пътищата – чл.50, ал.2 „ Когато на кръстовище е указано, че пътят с предимство променя
направлението си, водачите, които се намират на този път се ръководят по между
си от правилата на чл.48“ и чл. 48 от ЗДвП „На кръстовище на равнозначни
пътища, водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна…“
и по непредпазливост причинил смъртта на А.Б.Т. – престъпление по чл. 343,
ал.1, б „в“ вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.
В открито съдебно заседание, проведено
на 26.06.2019 година, съдът е конституирал пострадалите от престъплението Д.И.Т.
и Б.А.Т. като частни обвинители, като е оставил без уважение искането им за
конституиране в качеството им на граждански ищци.
В проведеното от съда разпоредително
заседание, подсъдимият и неговия защитник - адвокат Ц.П., изразяват желание за
разглеждане на делото по диференцираната процедура по реда на глава 27 НПК,
чл.371, т.2 от НПК, с признаване на факти и обстоятелства, изложени в
обвинителния акт, поради което и на основание чл.252, ал.1 от НПК, делото е
разгледано по този ред.
Подсъдимият Р.Б.М. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се признава за
виновен, а с определение по реда на чл.372, ал.4 от НПК, съдът, като намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните по досъдебното производство
доказателства, обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода по същество прокурорът поддържа
внесеното обвинение по отношение на подсъдимия Р.М. и счита, че направените от
него самопризнания изцяло се подкрепят от
събраните доказателства по делото. Намира, че наказанието по отношение на
подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и да му бъде наложено минимално наказание, както и да бъде лишен
от право да управлява МПС.
Повереникът на пострадалите - адвокат
Вълков, счита, че е налице виновно поведение от страна на подсъдимия, като е
налице причинно - следствена връзка между извършеното деяние и настъпилите
последици - смъртта на А.Т..
Адвокат П.- защитник на подсъдимия М.,
релевира подробни и пространни доводи, с оглед на които смята, че на
подзащитния й трябва да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК,
както и да бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.
Подсъдимият, в своя лична защита,
изказва съболезнования на близките на пострадалия и изразява съжаление за
случилото се. Описва нещастния инцидент, както и действията си след него.
Заявява, че е признал вината си пред пострадалия приживе, както и че шофирането
му е основно препитание за цялото семейство. Моли съда за снизхождение.
В дадената му от съда последна дума,
подсъдимият моли да му бъде наложено минимално наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.18 от НПК и чл. 373,
ал.3 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 14.05.2018г. около 08.00 ч.
подсъдимият Р.Б.М. управлявал товарен автомобил “Ивеко”, модел 65Ц14 с ДК№ *******.
Движел се в София, по ул.”Проф.Иван Георгов” с посока на движение от ул.”Биримирски
извор” към ул.”Първа българска армия”, с около 49 км. в час. Било светлата част
на денонощието, с добра метеорологична видимост. Пътната настилка била асфалт,
пътното платно било сухо. Улицата, по която се движел обвиняемият, се състояла
от едно платно, предназначено за двупосочно движение на автомобилите. Същата
правела 90 градусов завой надясно, като образувала кръстовище с други улици, но
след завоя продължавала като улица „Проф.Иван Георгов”. Междувременно, по
същата улица, но в обратна посока се придвижвал, с около 21 км. в час,
управляваният от А.Б.Т. лек автомобил „Ровър“ с ДК№*******. Той приближавал
кръстовището от дясно спрямо товарния автомобил „Ивеко“, като на кръстовището
имал намерение да продължи пътя с предимство, завивайки наляво. Достигайки до
кръстовището, където пътят правел 90 градусовия завой, водачът на товарния
автомобил - подсъдимият Р.М., забелязал пътен знак, който указвал, че
автомобилите по ул.’’Проф.Иван Георгов” са с предимство, което продължава по
тази улица и след извършването на десния завой. Тъй като подсъдимият М. имал
намерение да продължи направо, по пътя без предимство, той следвало да пропусне
намиращите се отдясно на него автомобили и в частност навлизащият в
кръстовището лек автомобил „Ровър“ с ДК№*******, който се движел от дясно
наляво по пътя с предимство. Въпреки че това задължение му било вменено от
разпоредбите на чл.50 ал.2 от Закона за движение по пътищата, според който: “Когато на кръстовище е указано, че пътят с
предимство променя направлението си, водачите, които се намират на този път се
ръководят по между си от правилата на чл. 48...” и чл. 48 от ЗДвП, според
който: „На кръстовище на равнозначни
пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се намират или приближават от дясната му страна,”, Р.М. не
спрял, за да пропусне движещия се отдясно лек автомобил, управляван от А.Т., а
продължил пътя си направо, навлизайки в кръстовището. Същевременно в
кръстовището навлязъл и идващият отдясно лек автомобил „Ровър“. Вследствие на
неспазване на горепосочените правила от страна на подсъдимия, между предната
челна част на управлявания от него товарен автомобил и лявата странична част в
зоната на преден ляв калник и лява предна врата на автомобил „Ровър“, последвал
удар. Произшествието между двата автомобила настъпило по широчина на пътното
платно от 3-4м. вляво от десния бордюр по посока на движението на товарен
автомобил „Ивеко“, а по дължина на пътното платно-на 3 м. преди линията на
ориентира /мисленото продължение на пресечената точка на първия бордюр на
ул.“Проф.Иван Георгов“ в посока ул.“Константин Преславски“ и десния край на
платното за движение на ул.“Проф. Иван Георгов“ в посока ул.“Първа Българска
армия“/, считано в същата посока. Вследствие на сблъсъка между двата автомобила,
на водача на лек автомобил „Ровър“-А.Т., била причинена гръдна и коремна
травма, със счупване на 3,4,6 и 8 ребра в ляво по скапуларната, счупване без
разместване на лявата ключица, ехографски данни за контузия на левия бъбрек с
наличие на течност около бъбрека, закрита черепно-мозъчна травма-мозъчно
сътресение, както и пунктиформена разкъсно-контузна рана на лявото ухо.
На мястото на произшествието пристигнали
екипи на полицията и ЦСМП, като пострадалият Т. бил откаран в УМАЛСМ „Пирогов“,
където било проведено лечение, но въз основа на получената от ПТП политравма се
развил септичен процес, който довел до полиорганна недостатъчност. Травмата на
гръдния кош и ключицата довели до нарушаване механиката на дишането, което от
своя страна предразполагало към възпаление на белите дробове и развитие на
пневмония поради хиповентилация. Същевременно била констатирана и бъбречна недостатъчност
със смесена генеза, в резултат както на травмата, така и на наличните у
пострадалия заболявания преди произшествието. Травмите от пътнотранспортното произшествие
са били причинени на фона на авансирали заболявания на сърдечно-съдовата
система със съдов застой и неинсулинозависим захарен диабет. Получената, на
фона на множество заболявания, при пътнотранспортното произшествие, политравма
довела до септичен процес, от който е последвала полиорганна недостатъчност, в
следствие на което на 29.05.2018г. настъпила смъртта на А.Т.. Видно от
изготвената съдебно-медицинска експертиза е, че причината за смъртта му е
сепсис - генерализирана инфекция на организма, резултат от разсейване на
микроорганизмите по кръвен път, започнал клинично като двустранна
плевропневмония и довел до дихателна, бъбречна и сърдечно-съдова
недостатъчност, които независимо от проведеното лечение са прераснали в
непреодолима полиорганна недостатъчност и са довели до смъртен изход.
Поради подадено заявление от съпругата
на пострадалия - Д.И.Т., патологоанатомична аутопсия не е извършена.
В хода на досъдебното производство е била
назначена съдебномедицинска експертиза, заключението на която пояснява, че
неизвършването на аутопсия значително затруднява изводите по отношение
установяване на връзката между получените при ПТП травматични увреждания и
настъпилият неблагоприятен изход, като на базата на предоставените медицински
документи с данни за значително влошаване на общото състояние на пострадалия А.Т.
след получената травма при пътно-транспортното произшествие, налагащи постоянно
болнично лечение, независимо от дехоспитализацията на пострадалия за около 2
часа, дава основание да се направи извода, че е налице връзка между получените
травми и настъпилият смъртен изход, като несъмнена роля в генезиса на
настъпване на смъртта имат и хроничните авансирали заболявания на сърдечно-съдовата
система и обмяната, от които същият е боледувал преди инцидента.
В хода на досъдебното производство била
назначена и изготвена и комплексна медицинска и автотехническа експертиза, от
която се установява следното:
Мястото на удара между товарния
автомобил „Ивеко“ и лекия автомобил „ Ровър“ по широчина на платното за
движение на ул. „Проф. Иван Георгов“, е на около 3-4 метра вляво от десния
бордюр по посока на движението на товарния автомобил „Ивеко“ и по дължина на
платното за движение, е на около 3 метра преди линията на ориентира по посока
на движението на същия автомобил.
Скоростта на движение на л.а. „Ивеко“
непосредствено преди настъпването на удара е била около 49 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. „Ровър“
непосредствено преди настъпването на удара е била около 21 км/ч.
Опасната зона за спиране на л.а. „Ровър“
за определената му скорост на движение 21 км/ч е около 9,4 м.
За водача на л.а. „Ровър“, настъпването
на удара е било непретотвратимо, тъй като той е нямал техническа възможност да
го избегне.
От техническа гледна точка, причината за
настъпилото ПТП е субективните действия на водача на товарния автомобил „Ивеко“
със системите за управление на автомобила, който не е пропуснал движещия се от
дясно на ляво л.а. „Ровър“, като е навлязъл в опасната му зона за спиране.
Вследствие на ПТП-то А.Т. е получил
следните травматични увреждания: гръдна и коремна травма със счупване на 3,4,6
и 8- мо ребра в ляво по скапуларната, счупване без разместване на лявата
ключица, ехографски данни за контузия на левия бъбрек с наличие на течност
около бъбрека / на скенер с данни за оток на мастната тъкан около двата
бъбрека/ и лабораторни данни за наличие на кръв в урината, лабораторно
установено на третия ден от травмата, зарита черепно- мозъчна травма- мозъчно
сътресение, пунктиформена разкъсно-контузна рана на лявото ухо. Като
травматичните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети по
механизма на удар и притискане в интериора на автомобила и всички травматични
увреждания отговарят да са получени при ПТП при управление на лек автомобил.
Причината за смъртта е сепсис, довел до
развиване на полиорганна недостатъчност и смъртен изход. Септичният процес, от
който е последвала полиорганната недостатъчност, се е развил след политравма от
пътнотранспортно произшествие, изразяваща се в закрита черепно- мозъчна травма,
гръдна и коремна травма със счупване на ключицата. Травмата от ПТП- то е
настъпила на фона на авансирали заболявания на сърдечно – съдовата система със
съдов застой и неисулинозависим захарен диабет, като тези заболявания
значително намаляват компесаторните възможности на организма и предразполагат
към утежнено и по- продължително протичане на травматичните увреждания.
Неизвършването на аутопсия значително е
затруднило изводите на вещите лица по отношение на отговора на въпроса за
правилно проведено лечение. На базата на предоставените медицински документи,
вещите лица не са установили пропуски в лечебно-диагностичния процес, които да
са довели до настъпване на неблагоприятния изход.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа
обстановка по силата на императивната норма на чл.373, ал.3 от НПК, която го
задължава да приеме за установено фактическите обстоятелства, изложени в
обвинителния акт. Съгласно чл. 372, ал.4 от НПК, съдът прецени, че направеното
от подсъдимия самопризнание на фактите, изложени от прокурора в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от събраните на
досъдебното производство и съкратеното съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства, които са следните: самопризнанията на подсъдимия,
направени пред настоящия съдебен състав, като съдът изключи показанията, дадени
в хода на досъдебното производство/ лист 16-17 от ДП/, доколкото същият има
качеството на подсъдим по настоящето дело, констативен протокол за ПТП /лист 8
от ДП – том 1/, протокол за оглед на местопроизшествие от 14.05.2018 год./ лист
9-10 от ДП, том 1/, скица на местопроизшествието/лист 11 от ДП, том 1/, албум
за ПТП/лист 12-14 от ДП, том 1/, скица от „Гугъл карти“/лист 15 от ДП, том 1/,
протокол за разпит на свидетел Б.Т./ лист 18 от ДП , том 1/, протокол за разпит
на свидетел Д.Т./ лист 19-20 от ДП, том 1/, медицински документи и епикризи
/лист 23-33 от ДП/, препис- извлечение от акт за смърт /лист 35 от ДП/, препис
от удостоверение за наследници /лист 36 от ДП/, протокол за химическо
изследване за алкохол в кръвта /лист 38 от ДП/, талон за изследване / лист
39-42 от ДП/, найлонов джоб, съдържащ оптичен носител, предоставен от ДНС 112/
лист 45 от ДП/, отговор на писмо от СДВР,
отдел „ОДЦ“/ лист 47 от ДП/, СМЕ /лист 51-61 от ДП/, комплексна
медицинска и автотехническа експертиза / лист 89-98 от ДП/, удостоверение за
съпруга и родствени връзки/ лист 103 от ДП/, справка за съдимост/лист 104 от
ДП- том 1/, медицински документи от УМБАЛСМ „Пирогов“ /лист 2-6 от ДП –том 2/,
найлонов джоб, съдържащ три броя оптични носители /СД/, номерирани с № 7, № 8 и
№ 9 от ДП – том 2, медицински документи / лист 10- 43 от ДП- том 2/, заповед за
освобождаване от аутопсия от УМБАЛСМ „Пирогов“ /лист 1 от ДП- том 3/, заявление
за освобождаване от аутопсия от Д.Т. /лист 2 от ДП – том 3/, медицински
документи / лист 3-120 от ДП – том 3/, както и от представените в хода на
съдебното следствие справка- картон на подсъдимия като водач на МПС, диплома за
средно образование, трудов договор, допълнително споразумение - 2 бр., заповеди
- 2 бр., писмо- обръщение от В.А.М., референция от „Филто- С“ ООД.
В посочения доказателствен материал
липсват каквито и да било съществени противоречия, като направените от
подсъдимия М. пълни самопризнания се подкрепят от свидетелските показания,
експертизите и писмените доказателства, приложени по делото.
Съдът намери, че горепосочените
доказателства по категоричен и безсъмнен начин установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите
фактически изводи. Не са констатирани и каквито и да е било противоречия или
съществени разминавания, които да налагат техния изричен анализ и коментар.
По безспорен начин се установи, че
лицето, което управлявайки товарен автомобил „Ивеко“, модел 65Ц14 с ДК № *******на
14.05.2018 год., около 08:00 ч., като се е движел в гр. София, по ул. „ Проф.
Иван Георгов“ с посока на движение от ул. „Биримирски извор“ към ул. „Първа
българска армия“ е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в ЗДвП, като участвал в ПТП с навлизащия в
кръстовището от дясно на ляво спрямо посоката му на движение лек автомобил,
марка „Ровър“, модел „400“ с рег. № *******,
при което е причинил смъртта на А.Б.Т..
По тези причини, съдът намери, че
категорично е установено както авторството на деянието, така и обстоятелствата
около извършването му и въз основа на възприетата фактическа обстановка изгради
своите правни изводи.
От правна страна:
При така изложената фактическа
обстановка, съдът счете, че с деянието си подсъдимият Р.Б.М. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 343, ал.1, б „в“ вр. с чл.
342, ал.1, пр.3.
От обективна страна, подсъдимият Р.Б.М. на
14.05.2018 год., около 08:00 ч. в гр. София, ул. „Проф. Иван Георгов“, с посока
на движение от ул. „Биримирски извор“ към ул. „Първа българска армия“, при
управление на моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „Ивеко“,
модел „65 Ц14“, с рег. № *******, в района на кръстовището с ул. „Проф. Иван
Георгов“, нарушил правилата за движение по пътищата, като участвал в ПТП с
навлизащия в кръстовището от дясно на ляво, спрямо посоката му на движение,
автомобил, марка „Ровър“, модел 400, с рег. № *******, управляван от А.Б.Т. и
по непредпазливост причинил смъртта на Т..
Подсъдимият е нарушил на първо място
чл.50,
ал.2 „когато на кръстовище е указано, че
пътят с предимство променя направлението си, водачите, които се намират на този
път се ръководят помежду си от правилата на чл.48“ , тъй като,
приближавайки към кръстовището на ул.“Проф. Иван Георгов“ и ул. „“Биримирски
извор“, подсъдимият забелязал пътен знак, който указвал, че автомобилите по ул.
„Проф. Иван Георгов“ са с предимство, което продължава по тази улица и след
извършването на десния завой.
На следващо място, подсъдимият е нарушил
чл. 48 от ЗДвП, който гласи: „На
кръстовище на равнозначни пътища, водачът на пътно превозно средство е длъжен
да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от
дясната му страна…“, тъй като подсъдимият М. имал
намерение да продължи направо, по пътя без предимство, той следвало да пропусне
намиращите се отдясно на него автомобили и в частност навлизащия в кръстовището
лек автомобил „Ровър“ с ДК № *******.
Подсъдимият, преди да навлезе в
кръстовището, е имал възможност да забележи поставените пътни знаци за неговата
посока, които показват движение по път с предимство и знак, указващ че пътят с
предимство продължава след кръстовището надясно. Той е имал възможност да
намали скоростта си или да спре преди кръстовището и да пропусне движещият се
от ляво на дясно л.а. „Ровър“, с което е щял да предотврати настъпването на
ПТП.
Налице е и съставомерен резултат –
смъртта на А.Б.Т.. Тя е настъпила от септичен процес, от който е последвала полиорганна
недостатъчност, който пък се е развил
след политравма от настъпилото ПТП.
Травматичните увреждания, които е
получил А.Т., вследствие на настъпилото ПТП са: гръдна и коремна травма със
счупване на 3,4,6 и 8- мо ребра в ляво по скапуларната, счупване без
разместване на лявата ключица, ехографски данни за контузия на левия бъбрек с
наличие на течност около бъбрека и
лабораторни данни за наличие на кръв в урината, закрита черепно- мозъчна
травма- мозъчно сътресение, пунктиформена разкъсно-контузна рана на лявото ухо.
Горепосочените травматични увреждания са в резултат от действието на твърди
тъпи предмети по механизма на удар и притискане в интериора на автомобила.
От субективна страна, деянието е
извършено виновно, при форма на вина небрежност, тъй като подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Навлизайки в кръстовището, той е бил длъжен да пропусне приближаващият
се от дясната му страна лек автомобил „Ровър“, управляван от А.Т., но не е
сторил това. Подсъдимият е бил нормативно задължен от посочените по-горе
текстове на ЗДвП да съобрази поведението си така, че да намали скоростта или да
спре и да пропусне движещият се автомобил.
Налице е неправомерно деяние от страна
на подсъдимия, довело до леталния изход.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното по непредпазливост
престъпление по чл. 343, ал.1, б „в“ вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до шест години.
Разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
изисква при определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие по реда
на чл. 371, т.2 от НПК да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, освен
ако не са налице и едновременно основания за прилагане на чл.55 от НК.
В настоящия казус, видно от събраните
доказателства по делото, са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Подсъдимият добросъвестно е съдействал
при разследването на досъдебното производство, като изразява съжаление за
случилото се.
Подсъдимият, след извършване на
деянието, веднага е оказал помощ на пострадалия в рамките на възможностите си, след което извикал медицински екип, като
продължил да се интересува за състоянието на Т. в болничното заведение.
На следващо място, съдът се съобрази с
факта, че подсъдимият, макар и професионален шофьор, няма извършени сериозни
нарушения по ЗДвП, а единствено и само дребни такива и то в един отдалечен
период от време, което го характеризира като дисциплиниран и стриктен водач на
МПС. Същият няма обременено съдебно минало, не са установени не само предишни
осъждания, но и каквито и да е било други противоправни деяния.
От друга страна, подсъдимият е
професионален шофьор и именно като такъв изхранва семейството си, което, видно
от представените доказателства, разчита изцяло и само на него.
Не без значение е и фактът, че подсъдимия
като служител, изпълнява добросъвестно задълженията си.
Съдът не отчете отегчаващи вината
обстоятелства.
Ето защо, съставът на настоящия съд
намери, че наказанието следва да бъде наложено при условията на чл.55, ал. 1,
т.1 и ал.3 от НК, тъй като и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко, поради което съда определи наказанието под най-
ниския предел, предвиден за това престъпление, а именно, наказание „лишаване от
свобода“ в размер на една година и десет месеца.
Налице са и предпоставките за прилагане
на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият не е осъждан, с
добри характеристични данни е, наложеното наказание е под три години и за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е
наложително ефективното изтърпяване на наложеното наказание, поради което
отложи изтърпяването на същото за срок от три години.
Съдът счита, че наказанието „лишаване от
свобода“, чието изпълнение е отложено би имало въздействие и ако не е съчетано
с наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“,
съгласно разпоредбата на чл.343г от НК.
Настоящият съдебен състав е на мнение,
че така определеното наказание ще въздейства за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия и не е необходимо прилагането на допълнителна санкция върху него.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият следва
да заплати в полза на държавата по
сметка на МВР направените на досъдебното производство разноски в размер на
821,10 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист по
сметката на СГС.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: