Р Е
Ш Е Н
И Е
№
135/25.11.2019
г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в публичното заседание на 13.11.2019
год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 496/2019 по описа
на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от Емил Енчев – прокурор в
Окръжна прокуратура гр.Разград срещу решение № 154/07.08.2019 год по гр.д. №
130/2019 год на Окръжен съд Разград, г.о. в частта, с която Прокуратурата на РБ
е осъдена да заплати на М.Б.Х. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 9000 лв на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ вследствие на
повдигане и поддържане на обвинение за престъпление от общ характер по чл. 219
ал.3 вр. чл. 26 ал.1 от НК, по което ищецът е оправдан, заедно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от 11.03.2017 год до окончателното й
изплащане. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението,
въззивникът моли за неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната
му част за сумата от 300 лв – имуществени вреди, както и в отхвърлителната му
част за разликата над 9000 лв до 50 000 лв неимуществени вреди.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Предмет
на разглеждане е иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан.
От
доказателствата по делото е установено, че на 31.10.2011 год ищецът е бил
привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ-В-327/2009 год на ОД на МВР Разград за за
престъпление по чл. 219 ал.3 във вр. с ал.1, чл. 20 ал.2 и чл. 26 ал.1 от НК –
за престъпна безстопанственост в качеството му на кмет на Община Лозница в
съучастие с други длъжностни лица от същата община. Взета му е мярка за
неотклонение „подписка“ и мярка по чл. 68 НПК „забрана да напуска страната“. И
двете мерки са отменени с постановление на Окръжния прокурор на Разград от
28.11.2013 год, следователно общата им продължителност е две години и един месец.
На
28.12.2011 год е внесен обвинителен акт, но производството, образувано пред
Районен съд Разград било неколкократно прекратявано и връщано за отстраняване
на допуснати по досъдебното производство процесуални нарушения. В крайна сметка
с присъда, постановена по НОХД № 73/2014 год на Окръжен съд Разград ищецът е
оправдан. С присъда № 1/26.01.2017 год по ВНОХД № 373/2017 год на Апелативен
съд Варна присъдата била потвърдена в оправдателната й част по отношение на
ищеца и е влязла в сила на 11.02.2017 год.
В
резултат от воденото срещу ищеца наказателно производство той е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на авторитета му в обществото, а
в личен план – повишена тревожност, подтиснатост, ограничаване на личните му
контакти и свободата на придвижване във връзка със забраната да напуска
страната. Тези обстоятелства са установени от гласните доказателства, които
съдът е подложил на задълбочен и подробен анализ. Според заключението на
съдебно-психологичната експертиза ищецът е в състояние на стрес, който обаче
със затихващ интензитет и не е дал трайно отражение върху психиката му.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира предявения иск за
основателен и доказан. Налице са формалните изисквания на закона за ангажиране
отговорността на прокуратурата за обезщетяване на вредите от незаконното
обвинение. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетението обхваща всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да се ръководи от принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Този принцип изисква във всеки
конкретен случай вредите да се преценяват съобразно техния вид и характер,
интензитет, времетраене, отражението на воденото наказателно производство върху
личния живот и професионална реализация на ищеца, степента на засягане в зависимост от неговия
социален статус и други фактори от значение при определяне размера на обезщетението.
Необходимо е също да се установи причинна връзка между поведението на ответника
и настъпването на вредите.
Като
се съобрази общественото положение на ищеца, което е компрометирано в резултат
от воденото наказателно производство, обстоятелството, че в хода на
производството е дадена широка гласност чрез местните медии, тежестта на
повдигнатото обвинение и не на последно място продължителността на самото
наказателно производство – от 11.03.2011 до окончателното му оправдаване на
11.02.2017 год, настоящият състав намира, че определеното от първоинстанционния
съд обезщетение в размер на 9000 лв съответства на критерия за справедливост по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД. За определянето му е отчетено и обстоятелството, че
по досъдебното производство на ищеца е била наложена най-леката мярка за
неотклонение, която е била отменена две години по-късно. Взето е предвид, че
въпреки неизбежните негативни изживявания, свързани с воденето на наказателното
производство, те не са оставили трайни следи в психиката на ищеца. Следва да
бъде съобразено и осъждането му по НОХД № 501/2008 год на Районен съд Разград
за престъпление по чл. 311 ал.1 вр. чл. 308 ал.1 от НК, също свързано със
службата му.
По
изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154/07.08.2019 год по гр.д. № 130/2019 год на Окръжен
съд Разград, г.о. в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на
М.Б.Х. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000 лв
на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ вследствие на повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление от общ характер по чл. 219 ал.3 вр. чл. 26 ал.1 от НК, по което ищецът е оправдан, заедно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от 11.03.2017 год до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)