Определение по дело №863/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4267
Дата: 13 октомври 2014 г.
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20141200500863
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 695

Номер

695

Година

27.1.2016 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

01.18

Година

2016

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Деница Урумова

дело

номер

20151210102353

по описа за

2015

година

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 29, т. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/.

Образувано е по искане на Агенция за социално подпомагане, Дирекция за “Социално подпомагане”- [населено място] за прекратяване на настаняването на детето Д. Н. Е., с ЕГН [ЕГН], в семейството на К. Н. Е. /пълнолетна сестра на детето/, с постоянен адрес: [населено място], ул. „“ № и настоящ адрес: [населено място], ул. „“ №, вх., ет., ап. , поради отпадане на основанията за настаняване извън семейството и реинтеграция на детето в биологичното семейство при майката, считано от 01.10.2015г.

В искането се твърди наличие на основание, водещо до отпадане причината за продължаване настаняването на детето при близки и роднини, а именно в семейството на К. Н. Е. /пълнолетна сестра на детето/. Посочено е, че на 10.09.2015г. майката М. Д. А. е депозирала молба с вх. №/10.09.2015г., с която моли да бъде прекратено настаняването на детето в семейството на неговата сестра К. Н. Е., тъй като майката има възможност да поеме отговорността и грижите за сина си и желае да го вземе в И., където живее и работи. В искането се посочва, че майката се е устроила в И., има постоянна работа, подходящи жилищни условия и добри доходи, с които може пълноценно да отглежда сина си и да осигури неговите потребности. Посочва се и че майката гарантира непрекъснат контрол и родителски надзор в къщи и на обществените места, като проявява родителска отговорност и загриженост към цялостното развитие на детето. Твърди се, че майката заявява, че ще запише детето да учи в И. При разговор с малолетното дете, последното споделило, че иска да замине и да живее при майка си в И. и там да посещава училище. Посочено е още, че в присъствието на социален работник бащата на детето Е. Е. е подписал декларация пред нотариус, че е съгласен на детето да бъде издаден задграничен паспорт и то да пътува с майка си в чужбина.

Към искането са приложени писмени доказателства.

В съдебно заседание за Дирекция “Социално подпомагане”/ДСП/- [населено място] се явява юрисконсулт М., която поддържа така направеното искане за прекратяване на настаняването на детето.

Майката на детето- М. Д. А., редовно призована не се явява в съдебно заседание и не взема становище по направеното от ДСП- [населено място] искане.

Бащата на детето- Н. М. Е., редовно призован не се явява в съдебно заседание и не взема становище по направеното от ДСП- [населено място] искане.

Сестрата на детето- К. Н. Е. редовно призована не се явява в съдебно заседание и не вземат становище по направеното от ДСП- [населено място] искане.

Съдът след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно Удостоверение за раждане на детето Д. Н. Е., последното е родено на 1999г. от майка М. Д. А. и баща Н. М. Е..

С Решение № /21.07.2015г. постановено по гр. д. № / 2015г. по описа на РС - [населено място], е продължено настаняването на детето Д. Н. Е. в семейството на К. Н. Е. -пълнолетна сестра на детето, с постоянен адрес: [населено място], ул. „“ № и настоящ адрес: [населено място], ул. „“ №, вх., ет., ап., за срок от 6 месеца или до промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от 29.04.2015г.

Със Заповед № /01.10.2015г., по административен ред, на основание чл. 30, ал. 2 вр. чл. 29, т. 6 от ЗЗДет. е прекратено настаняването на детето от Директора на Дирекция ”СП”- [населено място], поради отпадане на основанията за настаняване извън семейството и реинтеграция на детето в биологичното му семейство при майката, считано от 01.10.2015г.

От данните в социалния доклад, изготвен от Дирекция “СП”, отдел “Закрила на детето”- [населено място] и молба вх. №/10.09.2015г., е видно, че със Заповед №/29.04.2014г. на Директора на Дирекция “СП“- [населено място], детето е било настанено в семейството на близки и роднини, а именно при неговата пълнолетна сестра К. Е.. На 10.09.2015г. майката е депозирала молба, с която моли да бъде прекратено настаняването на детето в семейството на неговата сестра К. Е., тъй като майката има възможност да поеме отговорността и грижите за дъщеря си и желае да я вземе в И., където живее и работи. Посочено е, че бащата на детето е запознат с решението на майката да поеме грижите за детето и да го заведе да живее при нея в И. В присъствието на социален работник от ОДЗ- Б., бащата на детето Е. Е. е подписал декларация пред нотариус, че е съгласен на детето да бъде издаден задграничен паспорт и то да пътува с майка си в чужбина. Посочено е още, че майката е заявила, че ще вземе документите от училището на детето – Професионална гимназия по туризъм и лека промишленост „Г. Д.“ – Б. и ще го запише да учи в И. В доклада се посочва, че детето е на г. и е привързано към майка си и биологичните си братя и сестри. Родителите на детето са във фактическа раздяла от 2008г., като причина за раздялата майката посочва, че бащата на детето системно е упражнявал физически и психически тормоз върху нея и децата след употреба на алкохол. От м. 05.2014г. майката е заминала да живее и работи извън пределите на Р. Б. и е поверила грижите за детето на пълнолетната му сестра. Детето е споделило, че се вижда с баща си, но желае да живее при сестра си, когато майка му я няма. Детето е привързано повече към майка си, емоционалната връзка с която не е прекъсната, след заминаването и в чужбина, тъй като се чуват редовно по телефона. Основните грижи по отглеждане на и възпитание на детето, след заминаване на майката в И., са поети от сестрата К., по данни на която майката е изпращала почти всеки месец средства за отглеждането на детето. Бащата рядко вземал учстие в отглеждането на детето, тъй като е безработен и няма постоянни доходи. Към настоящия момент майката живее в [населено място], И., има постоянна работа и доходи, подходящи жилищни условия, за което е редставила документ,м има възможност да запише сина си да продължи образованието си. Твърди, че с доходите си е в състояние да осигурява основните потребности на детето.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Детето може да бъде настанено извън семейството, с оглед на най- добра защита на неговите интереси. Съгласно чл. 28, ал. 3 от ЗЗДет, съдът е задължен при определяне на мерките за закрила да спазва поредността им, посочена в чл. 26, ал. 1 ЗЗДет, но при изрично съобразяване с интересите на детето. Във всички случаи тези мерки са крайна и в този смисъл изключителна мярка, като най- добрата и естествена за едно дете среда е семейната. Ето защо във всички случаи, когато се констатира отпадане на изключителната причина, провокирала прилагане на някои от мерките за закрила по ЗЗДет., следва да се постанови прекратяване настаняването на детето извън обичайната му семейна среда, тъй като именно последното местопребиваване следва да се тълкува като изключително в интерес на детето. В случая детето Д. е настанено в семейството на близки и роднини, а именно- К. Н. Е. /пълнолетна сестра на детето/, с постоянен адрес: [населено място], ул. „“ № и настоящ адрес: [населено място], ул. „“ №, вх. , ет., ап., поради констатиране към момента на настаняването на обстоятелства, оправдаващи това с оглед преценката за защитаване по този начин изключително на интересите на ненавършилото пълнолетие дете. При изразено желание от страна на рождената майка и при съгласието на бащата за това, майката да се грижи за детето си, това следва да се уважи и определи като изключително в интерес на детето, предвид осигуряване възможността на същото, да расте в семейната си среда и да бъде обгрижвано от собствения си родител. Искането за преустановяване на настаняването, като временно състояние, е направено от лице, което има такова право- арг. чл. 30, ал. 1 ЗЗДет. Ето защо е налице и основанието по чл. 29, т. 6 от ЗЗДет., за преустановяване на това настаняване.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, т. 6 от ЗЗДет., Благоевградски районен съд

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Д. Н. Е., с ЕГН [ЕГН], в семейството на близки и роднини, а именно- в семейството на К. Н. Е. /пълнолетна сестра на детето/, с постоянен адрес: [населено място], ул. „“ № и настоящ адрес: [населено място], ул. „“ №, вх. , ет., ап. , поради отпадане на основанията за настаняване извън семейството и реинтеграция на детето в биологичното семейство при майката, считано от 01.10.2015г.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС- [населено място] в 7-дневен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: