Р Е Ш Е Н И
Е
№
/ 27.10.2016 г., гр.Провадия
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Провадийският
районен съд II състав
На
пети октомври две хиляди и шестнадесета година
В
открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
при
секретар Н.С.
Като
разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско
дело № 794 по описа за 2016 г.
И
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4 във вр.
с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).
Постъпила е молба от А.И.С., ЕГН ********** *** за
постановяване на мерки за защита срещу М.Я.М., ЕГН ********** с адрес *** –
лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство.
Твърди се в молбата, че С. и М. съжителствали
на семейни начала от 2004г. В началото отношенията им били много добри, от
съжителството им имало родени две деца С.
М.Я. с ЕГН ********** роден на ***г. и А. М.Я. с ЕГН ********** роден на ***г..
Проблемите между С. и М. започнали,
когато се родил големият им син. М. започнал да ревнува С., да огранича
контактите й, не й позволявал да се вижда с роднини и приятелки, не й давал да
работи, да излезе от дома си. Когато това се случило ответника изпадал в
агресия, ругаел я, удрял я с юмруци и ритници, отправял й закани че ще я убие.
След раждането на второто дете насилието се превърнало в ежедневие винаги след
като М. употребил алкохол и се осъществявало пред очите на децата им.
М. станал агресивен и срещу децата им,
биел ги, малтретирал ги, като не се притеснявал от техния плач и сълзи.
Последния случай бил спрямо големият им син, когато заради това, че той неволно
бил изтървал таблета, бил удрян от баща си с юмруци и ритници, получил закани,
псувни и ругатни.
Молителката се надявала агресията да спре,
но това не се случило. След последния побой над нея на 03.09.2016г. молителката напуснала заедно с
децата семейното жилище в с.Г. и отишла да живее с тях в дома на родителите си
в гр.С..
Молителката иска на ответника
да бъдат наложени следните мерки по закона за защита от домашно насилие на
основание чл. 5 ал.1. т.3 от ЗЗДН - да му се забрани да приближава жилището й в
гр.С. на ул.’’Бузлуджа” 18 на по малко от 50 м. разстояние и училището, в което
учат децата СОУ ‘’Никола Вапцаров ” находящо се на пл.’’Независимост ”1 на по
малко от 50м. разстояние за срок от осемнадесет месеца; на основание чл.5 ал.1
т.4 ЗЗДН да се определи местоживеене на децата им при нея в гр.С.,ул.”Бузлуджа”
18; на основание чл.5 ал.1 т.5 ответника да бъде задължен да посещава
специализирани програми; на основание чл. 5 ал.4 да му се наложи глоба в размер на 400 лв..
Моли за присъждане на направените по
делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 250 лв.
В проведените по делото
открито съдебно заседание, молителката се е явявала лично, и чрез процесуланият
си представител адв.Д.К. поддържа молбата за защита. Ответникът, редовно
уведомен, се явява лично, моли за отхвърляне на молбата.
След съвкупна преценка
на доводите на молителката, на приложените към молбата и събрани по искане на
страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на
закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Молбата за защита е с
правно основание чл.
8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.
5, ал. 1 от ЗЗаДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди
следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е
очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в
закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран едномесечен срок за подаването
на молбата, считано от извършване на деянието. В случая не се спори, че
страните са живели на съпружески начала, като дата на процесния акт на
извършено домашно насилие е посочен 02.09.2016г. и 03.09.2016г., а молбата е
депозирана на 08.09.2016г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в
срок от легитимирано да търси защита по този ред лице, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество молбата е основателна.
Видно от събраните по делото доказателства: Заверено копие на
удостоверение за раждане на С. М.Я., изд.въз основа на акт за раждане №
0108/15.04.2005 г., изд. от Община гр.Провадия; Заверено копие на удостоверение
за раждане на А. М.Я., изд. въз основа на акт зараждане № 0019/22.01.2009 г.,
изд. от Община Провадия; Декларация от А. И.С. от
08.09.2015 г. се установява
следната фактическа обстановка: детето С. М.Я. е родено на ***г. от родители
Айгюн И.С. и М.Я.М., детето А. М.Я. е родено на ***г. от родители А. И.С. и М.Я.М..
Видно от подадената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, С. е декларирала, че с М. съжителствали на
семейни начала и че на 03.09.2016г. над нея и децата й С. М.Я. и А. М. *** бил
извършен акт на домашно насилие, като М. се заканил на Я. да я убие и започнал
да я души на това били свидетели децата им. На 02.09.2016г. М. ударил и ритал
сина им С.Я.. Декларацията се ползва с
презумптивна доказателствена стойност, относно истинността на твърденията в
молбата за осъществени действия от страна на посочените в нея извършители,
съставляващи която и да било от проявните форми на домашно насилие.
От изготвеният по делото социален доклад от
29.09.2016г. от ДСП Провадия се установява, че след раздялата на С. и М.
малкото им дете А.Я. е останало да живее в дома на баща си в с.Г., а голямото
дете С.Я. е заминало заедно с майка си и живеят в гр.С.. Жилището, в което
живеел М. и детето А.Я. имало добри условия, било електрифицирано и
водоснабдено. М. бил подпомаган в отглеждането на детето от свои роднини.
Детето било записано в 1-ви клас в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ с.Г., посещавал
учебното заведение, детето искало да остане при баща си. М. споделил, че се
карал със С. имал връзка с друга жена, с която смятал да заживее на семейни
начала.
Видно от социален доклад от ДСП „Вълчи дол“ от
19.09.2016г. се установява, че социално битовите условия в жилището в гр.С., където
живее С. са добри, тя е подпомагана от свои роднини. Детето С.Я. бил записан в
СОУ „Н.Й.Вапцаров“ в гр.С., за детето нямало рискове в дома в гр.С., като
майката и детето се чувствали сигурни и защитени там.
Видно от събраните по делото гласни доказателства чрез
показания на св.Д. и св.Й., които съда кредитира като безпротиворечиви едно на
друго се установява, че отношенията между С. и М. били влошени, М. упражнявал
над С. и детето С.Я. физическо и психическо насилие, и те се страхували от
него. М. биел С. пред децата им. На 03.09.2016г. М. душил С., тя се обадила на
сестра си св.Д. да я прибере. Св.Д.
заедно със св.Й. взели С. и сина й С.Я. от пътя за с.Славейково. С. имала
зачервявания по врата, тя и детето С.Я. били много разстроени. М. не позволявал
на С. да се вижда с роднините си. С.Я. разказал, че М. му нанесъл побой, поради
което той избягал от дома им и се скрил. С.Я. казал, че не искал да се върне
при баща си.
Според показанията на св.А. и св.А. – те не знаели М.
и С. да се карат. М. се отнасял добре с децата, не знаят причината поради която
С. е напуснала дома на М.. Той се държал добре с нея, позволявал й да се вижда
с роднините си. Съда не кредитира показанията на св.А. и св.А. в частта, че М.
се отнася добре с С. и децата, че позволявал на С. да се вижда със роднините си,
тъй като те са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства –
показанията на св.Д. и св.Й., изготвените по делото социални доклади и поради
обстоятелството, че тези свидетели заявяват, че не знаят С. и М. да се карат
т.е. те нямат толкова преки впечатление от отношенията между С. и М..
Видно от обясненията на детето С.Я. към датата на
провеждане на съдебното заседание – 05.10.2016г. то се върнало да живее при
баща си. Съда не кредитира обясненията на детето С. Я. в останалата им част, в
която детето заявява, че баща му се държал добре с него и не му се карал, че не
знае защо майка му е плачела, когато са отишли в гр.С., тъй като те не
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства – показанията на
св.Д. и св.Й., изготвените по делото социални доклади. От цялостното
поведението на детето възприето от съда по време на даване на обясненията му и
от останалите събрани по делото доказателства може да се направи извод, че
обясненията на детето са дадени под влияние указано от баща му М..
От правна страна съда намира следното:
Предявена е искова молба с правно
основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, т.2 вр. с чл.
5, ал. 1, т.3, т.4, и т.5 от ЗЗаДН с искане спрямо
М. да бъдат наложени мерки за защита по отношение на С. и децата им С.Я. и А.Я.,
като се определи местоживеене на децата при
майка им в гр.С.,ул***, да се забрани на М. да доближава на по малко от 50 м.
разстояние от дома на майката в гр.С.,ул*** и училището, в което учат децата
СОУ „Никола Вапцаров ” находящо се на пл.’’Независимост ”1 на по малко от 50м.
разстояние за срок от осемнадесет месеца; на основание чл.5 ал.1 т.5 ответника да бъде задължен да посещава специализирани програми.
Искане
на основание чл. 5 ал.4 ЗЗДН
на М. да му се наложи глоба в размер на
400 лв..
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН
легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. От събраните по делото доказателства коментирани по-горе, както и
от подадената от С. Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято презумптивна
доказателствена сила не бе оборена от ответника се установява, че М. е извършил
акт на домашно насилие над С. и децата им С.Я. и А.Я., като на 03.09.2016г. М.
заплашил С. с убийство и започнал да я души, свидетели на това са били децата
им, които се страхували от баща си. На 02.09.2016г. М. нанесъл побой над сина
си С.Я. в резултат, на който детето избягало от дома си. Цялостното поведение
на М. спрямо С. и децата им, свързано с потискането им, със заплахи, с побоища
съставлява домашно насилие физическо и психическо такова. Мярката предприета от
С. с напускането на жилището на М. е единствената адекватна предвид създалата
се ситуация.
Гореизложеното води до извода, че подадената
молба за защита е основателна, като на молителката и децата й следва да бъде
предоставена защита от извършения акт на домашно насилие. С оглед поведението
на М. следва да се ограничат контактите между него от една страна и С. и децата
им от друга, като спрямо М. се наложи мярка по чл.5, т.3 от ЗЗДН, като му се забрани да приближава жилището обитавано от С. *** и
училището, в което евентуално ще учат децата СОУ „Никола Вапцаров” находящо се
в гр.С., пл.’’Независимост ”1 на
разстояние по малко от 50 м. за срок от 12 месеца, който срок съда намира за
оптимален.
Съда намира, че децата
не следва да бъдат разделяни едно от друго и с оглед защита интересите им и
тяхното правилно физическо и психическо израстване, а и с оглед императивната
разпоредба на чл.5, ал.1, т.4 – временното местоживеене на децата се определя
при пострадалия родител съда намира, че
следва да се определи временно местоживеенето им при майка С. в дома,
който обитава тя в гр.С.. Според изготвеният доклад в дома обитаван от С. *** има
добри хигиенно-битови условия, майката ще бъде подпомагана от свои роднини в
отглеждането и възпитанието на децата, в гр.С. има учено заведение, което децата
да посещават, като С.Я. дори е записан в него. Съдът намира, че срока за който
следва да се определи временно местоживеенето на децата при майка им следва да
е 10 месеца, като взема предвид обстоятелството, че в случай че след изтичането
на този срок, в случай че децата се върнат да живеят при баща си, ще започнат
учебната година в друго учебно заведение.
Относно искането на
молителката за налагане спрямо М. на мярката по чл.5, ал.1 т. ЗЗДН М. да
посещава специализирани програми съда намира, че в конкретният случай мерките,
които следва да бъдат наложени на М. по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН ще
осигурят в достатъчна степен възпиращо и възпитателно въздействие и не е
необходимо налагането и на такава по чл.5, ал.1 т. ЗЗДН.
Налагането на парична глоба е обусловено
от основателността на молбата за защита и е винаги кумулативно, съобразно чл. 5
ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде наложена и такава санкция. Съдът не
разполага с доказателства за доходите и имущественото състояние на последния,
поради което преценя, че подходящия размер на глобата би бил близко до минималния
такъв – 300 лева.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и чл. 3 ТДТССГПК, и предвид изхода
на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи задължението
за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 80 лева.
С оглед направено от
правоимащата страна - молител искане за присъждане на разноски, съдът намира,
че такива следва да се присъдят до доказаният им заплатен размер, а именно
частта на заплатения адвокатски хонорар в размер на 50 лева. Съда намира
искането за осъждане на М. за заплащане на молителката пълният размер на
адвокатския хонорар от 250 лева за неоснователно, тъй като на основание чл.78,
ал.1 от ГПК и според съдебната практика се дължи заплащане само на действително
сторените разходи към момента на приключване на производството. Видно от
Договор за правна защита и съдействие межди адв.К. от ВАК и молителката от
08.09.2016г. уговореното между тях възнаграждение е в размер на 250 лева, но
платеното е в размер на 50 лева, колкото и следва да се присъдят на молителката
.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.3 и т.4 и ал. 4 от Закона за защита от
домашното насилие, Провадийският районен съд
Р Е Ш
И :
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на А.И.С., ЕГН ********** с адрес *** от осъщественото спрямо нея домашно насилие от М.Я.М., ЕГН ********** с
адрес ***, с когото молителката е била
във фактическо съпружеско съжителство.
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на С. М.Я. с ЕГН **********
и на А. М.Я. с ЕГН ********** с адрес *** от осъщественото спрямо тях
домашно насилие от баща им М.Я.М., ЕГН ********** с адрес ***.
ЗАДЪЛЖАВА М.Я.М., ЕГН ********** с адрес ***
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.И.С.,
ЕГН ********** ***, С. М.Я. с ЕГН **********
и А. М.Я. с ЕГН ********** и тримата с адрес гр.С., ул.
ЗАБРАНЯВА на
М.Я.М., ЕГН ********** с адрес *** да се доближава на по-малко от 50 м.
разстояние до жилището, в което пребивава А.И.С. ЕГН ********** и следва да пребивават
децата С. М.Я. с ЕГН **********
и А. М.Я. с ЕГН ********** *** 18 и до училището,
в което децата евентуално ще учат - СОУ „Никола Вапцаров”, находящо се в гр.С.,
пл.’’Независимост ”1 за срок от 12 месеца, като отхвърля искането за определяне на срок от 18 месеца, на
основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
ОПРЕДЕЛЯ
временно местоживеенето на децата С. М.Я. с ЕГН **********
и А. М.Я. с ЕГН ********** при майка им
А.И.С., ЕГН **********
на адрес *** за срок от 10 месеца, като отхвърля
искането за определяне на срок от 18 месеца на основание чл. 15 във вр. с чл.5,
ал.1, т.4 ЗЗДН.
ОТВЪРЛЯ искането на А.И.С., ЕГН ********** с адрес *** за задължаване на
М.Я.М., ЕГН ********** с адрес *** да посещава специализирани програми,
на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН.
НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на М.Я.М.,
ЕГН ********** с адрес *** в размер на 300
лв. (триста лева), платима по сметката на ПРС в двуседмичен срок от влизане
в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА М.Я.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати по
сметка на Провадийският районен съд сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща държавна такса поделото, на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН вр. с чл.3 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА М.Я.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на А.И.С., ЕГН ********** с адрес *** 18 сумата
от 50 (петдесет) лева,
представляваща заплатената от нея част от адвокатски хонорар, като отхвърля
искането до предявеният размер от 250 лева, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН и
чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА. Заповедта
подлежи на незабавно изпълнение и с издаването й се прекратява действието на
издадената Заповед за незабавна защита № 6/09.09.2016г.. Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на
заповедта. Предупреждава М.Я.М.,
ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган,
констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на
прокуратурата.
Преписи
от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в
изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на РУ Провадия и
РУ гр.Девня.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................