Решение по дело №908/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.197, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на А. Ф. Е. от [населено място] против решение № 252/06.11.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от нея жалба с вх.№ 55740/29.10.2024 г. по регистъра на ТД на НАП Варна срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ [рег. номер]-022-0099456/18.10.2024 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.

В жалбата и в хода на устните състезания жалбоподателката излага съображения за незаконосъобразност както на обжалваното решение на директора на ТД на НАП Варна, така и оставеното в сила с него постановление на публичния изпълнител, като постановени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Сочи, че жалбата ѝ по административен ред няма за предмет постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ [рег. номер]-023-000338/05.12.2023 г., по което недопустимо се произнесъл директорът на ТД на НАП – Варна, а неин предмет са наложените обезпечителни мерки, изразяващи се в запор върху банковата ѝ сметка в „Обединена българска банка“ АД, с [IBAN]. Поддържа, че запорът върху посочената банкова сметка бил наложен преди да ѝ бъде връчен препис от постановлението за налагане на обезпечителни мерки, по силата на което той е бил разпореден като по този начин била лишена от възможността да обжалва този акт. Заявява, че упражнява свободна професия (адвокат) като постъпващите по запорираната сметка суми представляват не нейни парични средства, а основно такива на нейни клиенти и са предназначени за заплащане на разноските по водените от тяхно име дела. Възразява, че посочената банкова сметка по своя характер представлява клиентска сметка като на основание чл.39, ал.1, изр.трето от ЗА сумите по нея не са част от нейното имущество, а принадлежат на клиентите ѝ и поради това не подлежат на запориране. В условията на евентуалност поддържа, че дори и да се приеме, че средствата по сметката са част от нейното имущество, то те са получени в резултат на полагане на труд като адвокат, в нисък размер са и представляват несеквестируем неин доход. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение на директора на ТД на НАП – Варна, както и постановлението за налагане на обезпечителни мерки на публичния изпълнител.

Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП Варна, чрез процесуалния си представител, счита жалбата неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Възразява, че запорираната банкова сметка няма качеството на клиентска такава по смисъла на чл.39 от ЗА, а представлява индивидуална разплащателна сметка на физическо лице. Възразява, че обратният извод не може да бъде направен само въз основа на извлечението от банковата сметка дори и от него да се установява, че част от плащанията са наредени от клиенти на жалбоподателката. Поддържа, че публичният изпълнител следи за несеквестируемостта на сумите по банковите сметки на длъжника чрез банката, която обслужва последния, до която е изпратено запорното съобщение.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представеното по преписката (на л.5) удостоверение за извършено връчване по електронен път, обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Варна е връчено на жалбоподателката по реда на чл.29, ал.4 вр. ал.2 от ДОПК - по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис от връчителя Б. Т. – служител на НАП с посочен сериен номер на КЕП. Връчването се смята извършено, съгласно чл.30, ал.6 от ДОПК, на 06.11.2024 г. чрез активиране на изпратената електронна препратка от електронния адрес на жалбоподателката afk_34@[интернет адрес] от посочения в удостоверението IP адрес. Жалбоподателката не оспорва обстоятелството, че това е електронният адрес, който е посочила пред органите по приходите за получаване на съобщения и на който получава и други актове от приходната администрация, т.е. това е електронният й адрес по чл.28, ал.2 от ДОПК. Нещо повече, след извършена служебна справка в публичния съгласно чл.149, ал.1 от ЗА регистър на вписаните в АК – Русе адвокати съдът констатира, че същият електронен адрес е посочен от жалбоподателката и в качеството на регистриран адвокат, с личен № **********. Жалбата е подадена като електронен документ, подписан от нея с КЕП, на следващия ден – на 07.11.2024 г. като е регистрирана при административния орган с вх.№ К-55740#2 от същата дата.

Следва да се приеме, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него (длъжник в изпълнителното производство), в преклузивния 7-дневен срок по чл.197, ал.2 от ДОПК, срещу подлежащ на обжалване акт и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Оспореното решение е издадено от оправомощен за това орган – от директора на ТД на НАП - Варна, в пределите на неговата териториална и материална компетентност съгласно чл.8, ал.1, т.1 и чл.197, ал.1 от ДОПК, в предвидената от закона писмена форма и със съдържание, което отговаря на изискванията за излагане на фактическите и правни основания за издаване на акта.

Съдът намира, че при неговото издаване са спазени административнопроизводствените правила.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, според които директорът на ТД на НАП – Врана се бил произнесъл по предмет, различен от този, за който е бил сезиран - по постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ [рег. номер]-023-000338/05.12.2023 г., което не било предмет на подадената по административен ред жалба. Видно от разпоредителната част на обжалваното решение, без уважение е оставена жалбата срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ [рег. номер]-022-0099456/18.10.2024 г., а не срещу твърдяното от жалбоподателката постановление с изх.№ [рег. номер]-023-000338/05.12.2023 г. Именно въз основа на ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0099456/18.10.2024 г. е наложен и запорът върху банковата сметка на жалбоподателката в „Обединена българска банка“ АД, чието налагане жалбоподателката изрично сочи, че представлява предмет на жалбата ѝ.

На следващо място, видно от извадката от информационната система на дирекция „Събиране“ на ТД на НАП Варна (л.16 от преписката), ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0099456/18.10.2024 г. е било изпратено по електронен път до електронната поща на жалбоподателката afk_34@[интернет адрес] на 18.10.2024 г., в 14:20 ч., като съобщението съдържа и електронна препратка (линк) към този акт. В извлечението действително липсва посочване това постановление да е било връчено на жалбоподателката, за разлика например от връченото предходния ден – на 17.10.2024 г., в 18:30 ч., разпореждане за присъединяване на публичен взискател с изх.№ [рег. номер]-105-0453187/17.10.2024 г. Това че жалбоподателката не е активирала електронната препратка към ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0099456/18.10.2024 г., по арг. от чл.30, ал.6 от ДОПК и при липса на установена в закона фикция за връчване след изтичане на определен срок от изпращането на съобщението, означава, че електронното съобщение, с което този акт ѝ е бил изпратен, не ѝ е било редовно връчено. Това обаче не води до накърняване на нейните процесуални права, тъй като директорът на ТД на НАП–Варна е разгледал по същество жалбата ѝ срещу ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0099456/18.10.2024 г., подадена на 29.10.2024 г. и регистрирана с вх.№ 55740 от същата дата по регистъра на ТД на НАП Варна.

Не представлява процесуално нарушение и обстоятелството, че публичният изпълнител е изпратил запорно съобщение с изх.№ [рег. номер]-003-0063429/18.10.2024 г. и е издал разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№ [рег. номер]-029-0048818/18.10.2024 г. до обслужващата жалбоподателката банка – до „Обединена българска банка“ АД, получено от банката същия ден, откогато се счита наложен и запорът съгласно чл.202, ал.3 от ДОПК, без към тази дата ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0099456/18.10.2024 г. да е било връчено на жалбоподателката. Последният акт подлежи на предварително изпълнение – чл.197, ал.6 от ДОПК, поради което само въз основа на издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки, дори без то да е било връчено на длъжника, както изисква чл.196, ал.2 от ДОПК, е възможно въз основа на него до банката да бъде изпратено запорно съобщение по чл.202, ал.1 от ДОПК, както и да бъде издадено разпореждане за изпълнението му по чл.228, ал.1 от ДОПК, по силата на което на банката се нарежда да прехвърли дължимата от длъжника сума по сметката на публичния изпълнител, разбира се, при налични по сметката на длъжника секвестируеми суми. Следва да се отбележи, че извършването на действията по принудително изпълнение на публичните задължения и в частност налагането на запора и неговото изпълнение не може да бъде поставено в зависимост от волята на длъжника – дали същият ще пожелае да активира електронната препратка към ПНОМ, изпратена на електронната му поща, за която поща е установено, че ползва редовно и на която са му връчвани всички други актове на публичния изпълнител.

Съдът намира, че публичният изпълнител е спазил всички процесуални правила, гарантиращи законосъобразното издаване на ПНОМ.

Според чл.200 от ДОПК налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение. Разпоредбата на чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК предвижда, че обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител, когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание.

В случая ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0099456/18.10.2024 г. е мотивирано именно с обстоятелството, че без налагане на запора ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане на жалбоподателката по изп.д. № 18110004304/2021 г. по описа на ТД на НАП Варна в размер на 11 769,49 лева – главница и 6243,31 лева – лихва. От материалите по преписката става ясно, че действително такава опасност установеното публично вземане да не може да бъде събрано съществува. Видно от извлечението от регистъра на БНБ за притежаваните от жалбоподателката банкови сметки (на л.15 от преписката), единствената друга банкова сметка на жалбоподателката в „Централна кооперативна банка“ АД, върху която в предходен период също са били наложени запори по същото изпълнително дело, е закрита на 28.05.2024 г. Липсват данни за наличие на друго имущество, което да може да бъде осребрено за погасяване на посоченото публично вземане и лихвата по него.

Правилен се явява направеният от ответника по жалбата извод, че оспореното пред него ПНОМ е издадено от материално и териториално компетентен орган съгласно чл.167 вр. чл.195, ал.3 и чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК – от публичен изпълнител от дирекция „Събиране“ към ТД на НАП – Варна, която се явява компетентната териториална дирекция по постоянния адрес на жалбоподателката. Самото постановление е издадено в писмена форма и съдържа предвидените в чл.196, ал.1 от ДОПК реквизити.

Административният орган е приложил правилно материалния закон.

Правилно в мотивите на оспореното решение ответникът по жалбата е приел, че в официалния регистър на БНБ банковата сметка, върху която е наложен запорът, е посочена като разплащателна и индивидуална, с титуляр жалбоподателката, без последната да е представила доказателства, че запорираната банкова сметка е клиентска сметка. Следва да се посочи, че такива доказателства жалбоподателката не е представила, въпреки изричните указания, дадени с определение № 3689/21.12.2024 г., и в хода на съдебното производство.

По делото не е спорно, а и от извършената публична справка в регистрите на българската адвокатура се установява, че жалбоподателката упражнява свободна професия (адвокат) съгласно т.29, § 1 от ДР на ЗДДФЛ, с личен № **********, вписана в регистъра на АК – Русе с решение на АС № 5 / 28.01.2011 г.

Разпоредбата на чл.202, ал.1, изр.второ от ДОПК гласи, че подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника. Нормата следва да се разбира в смисъл, че подлежат на запор всички видове банкови сметки, на които обаче титуляр е длъжникът. От своя страна нормата на чл.39, ал.1 от ЗА предвижда, че паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката или от адвоката от Европейския съюз, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска сметка може да разкрива както адвокат или адвокат от Европейския съюз, така и адвокатско дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката и на адвоката от Европейския съюз или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране.

Същевременно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 и т.2 от Етичния кодекс на адвоката поставят следните условия към клиентската сметка: неин титуляр може да бъде клиентът или адвокатът от името на клиента като тази сметка следва да показва в наименованието си, че вложените в нея средства се държат за сметка на клиентите на адвоката.

Видно от извлечението от регистъра на БНБ за притежаваните от жалбоподателката банкови сметки (л.15 от преписката), в колона „вид сметка/групова характеристика“ е посочено следното: „разплащателна, индивидуална на физическо лице“. Никъде в наименованието на сметката не е посочено, че тази сметка е клиентска сметка. Жалбоподателката не е представила договор с „Обединена българска банка“ АД за нейното откриване, от който да е видно, че запорираната сметка е вид специална сметка, както е предвидено в т.4.1.8 от Общите условия на банката за платежни услуги за бизнес клиенти. Според тази точка един от видовете сметки на бизнес клиенти в посочената банка са и сметките със специален режим и предназначение, каквато именно и е клиентската сметка по чл.39 от ЗА. На следващо място, видно от представеното от жалбоподателката извлечение от запорираната банкова сметка, от нея са извършвани разплащания, които нямат никакво отношение към дейността на последната като адвокат и които не попадат в нито една от предвидените в чл.39, ал.3 от ЗА категории: преводи към „Деспред“ АД клон Русе (дружество, занимаващо се с превози на товари и логистика), към парфюмерия „Дъглас“ [населено място], разплащания в места за настаняване, хранителни магазини и заведения за хранене и др. под. Всъщност, противно на поддържаното от жалбоподателката, разплащанията в полза на Районен съд – Русе, Агенция по вписванията – Русе и др. под., които евентуално биха могли да бъдат подведени под нормата на чл.39, ал.3, т.1 от ЗА (заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента) са по-малко и като брой и като стойност от останалите разплащания, извършени от сметката. Следва да се приеме, че запорираната сметка няма качеството на клиентска сметка, поради което забраната по чл.39, ал.1, изр. трето от ЗА за нейното запориране е неприложима.

На следващо място, неоснователно е и възражението на жалбоподателката за несеквестируемост на сумите по сметката.

Разпоредбата на чл.213, ал.1, т.3 и т.5 от ДОПК, в относимите ѝ части, гласи, че принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството, както и върху всяко друго възнаграждение за труд в общ размер до минималната работна заплата месечно.

Няма спор, че адвокатското възнаграждение е вид възнаграждение за труд, поради което ако същото постъпва по банкова сметка на адвоката, то спрямо него приложимо се явява правилото на чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК, респ. на чл.213, ал.1, т.3 от ДОПК, в случай, че не бъде установен произходът на сумата по банковата сметка (т.е. ако не бъде установено, че тя представлява именно адвокатско възнаграждение).

Както обаче се приема в т.13 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления. В мотивите към тази точка изрично е пояснено, че ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.

Следователно, както обосновано поддържа и процесуалният представител на ответника по жалбата, публичният изпълнител следи за несеквестируемостта на вземането посредством банката на длъжника, до която е изпратено запорното съобщение, която е длъжна да го уведоми за произхода на постъпленията по сметката.

В случая, видно от писма с изх.№ 230-ОП3/********* и изх.№ 230-ОПЗ/*********, и двете от 18.10.2024 г., от обслужващата жалбоподателката банка до публичния изпълнител (на л.14 от преписката – лице и гръб), изпратеното до банката запорно съобщение не е било изпълнено именно поради липса на секвестируеми авоари по сметката на длъжника. Следователно правилата за несеквестируемостта по чл.213, ал.1, т.3 и/или т.5 от ДОПК по никакъв начин не са били нарушени от публичния изпълнител с издаване на ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0099456/18.10.2024 г.

По изложените съображения, като е приел, че подадената по административен ред жалба срещу този акт на публичния изпълнител е неоснователна, ответникът по жалбата е постановил едно правилно решение, жалбата срещу което следва да бъде отхвърлена.

Ответникът по жалбата не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в преклузивния за това срок (до приключване на устните състезания в последното съдебно заседание – вж. и т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК), поради което такова не следва да му бъде присъждано.

Настоящото решение не подлежи на обжалване съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Ф. Е., с [ЕГН], срещу решение № 252/06.11.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от жалбоподателката жалба с вх.№ 55740/29.10.2024 г. по регистъра на ТД на НАП Варна срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ [рег. номер]-022-0099456/18.10.2024 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.

Решението не подлежи на обжалване.