Решение по дело №55383/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4939
Дата: 18 май 2022 г.
Съдия: Даяна Калинова Топалова
Дело: 20211110155383
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4939
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110155383 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т.3 от КЗ, вр.чл.50 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
сключил с трето за процеса лице договор за имуществена застраховка „Дом“, обективиран в
*** от 27.03.2018 г. с период на застрахователното покритие 28.03.2018 г. – 27.03.2019 г. и
обект на застраховане - недвижим имот и намиращото се в него движимо имущество –
техника и уреди, находящи се на адрес: *****. На 28.11.2018 г. настъпило застрахователно
събитие – увреждане на телевизор с марка „Sony“, модел KDL – 32R410B, вследствие на
токов удар, което увреждане било необратимо, поради което заплатил обезщетение в размер
519, 00 лв. на 26.02.2019 г. Поддържа, че настъпването на застрахователното събитие се
дължи на прекъсване на електрозахранването на съоръженията, захранващи обекта, които
съоръжения са собственост на ответника, поради което следва да се ангажира регресната му
отговорност, за което е поканен на 12.03.2020 г. да заплати сумата от 519, 00 лв., ведно с 15,
00 лв. ликвидационни разноски, но до настоящия момент не е извършено плащане, поради
което ответникът е в забава и дължи лихва в размер 69.72 лв. за периода 12.06.2020 г. –
24.09.2021 г. При тези твърдения иска съдът да осъди ответника да заплати посочените по –
горе суми и присъди направените по делото разноски.
Ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ АД поддържа, че дори да е било налице
отклонение в стойностите на електрическата енергия, то било в допустимите граници от +/-
10% от номиналното напрежение, поради което дори и да е имало известно смущение на
посочената дата при добра защита на вътрешната инсталация след границата на собственост
и добра защита на техниката, не биха настъпили вреди. Признава факта, че на 28.11.2018 г. е
регистрирано прекъсване на ел. захранване на ниво средно напрежение, вследствие на
1
проливен дъжд, което не е довело до нестандартно ниво на напрежение в мрежата ниско
напрежение, захранваща процесния имот. Посочва, че техническата причина за настъпване
на вредата може да е в съоръженията на застрахованото лице след границата на
собствеността му, като например неинсталирана защита срещу пренапрежение, ниско
напрежение или претоварване. Възможно било вредата да се дължи и на качества на самата
увредена вещ. Оспорва акцесорния иск за мораторна лихва с твърдения за неоснователност
на главния, от който е обусловен. При тези твърдения иска съдът да отхвърли иска и
присъди направените по делото разноски.
Третото лице помагач оспорва исковете с твърдения, че фактите от състава на
отговорността не са доказани по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал. 1, т.3 от КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било
длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от
Закона за задълженията и договорите.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл. 47 – 50
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за вреди от собствени вещи.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ Валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между
увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за
покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на всички
посочени в чл. 50 ЗЗД елементи на фактическия състав на отговорността / вреди, причинени
от собствени вещи или такива, намиращи се под надзор на лицето /.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото имущество,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка със срок на валидност от
28.03.2018 г. – 27.03.2019 г. и обект на застраховане - недвижим имот и намиращото се в
него движимо имущество – техника и уреди, находящи се на адрес: *****.
Безспорен по делото е и фактът, че на 28.11.2018 г. е настъпило прекъсване на ел.
захранването на съоръженията, захранващи застрахования обект, собственост на ответника.
Спорен по делото е въпросът дали това прекъсване е причина за увреждането на
хладилника.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза и разпита
2
на вещото лице в съдебно заседание се установява, че при късо съединение или
претоварване в мрежата на средно напрежение би следвало предпазителят, през който
преминава захранването към електроуреда да се изключи, поради което късо съединение или
претоварване в мрежата не би могло да причини вредите на телевизора. Като вероятна
причина, за да настъпи увреждането би следвало да е пренапрежение в захранващата мрежа,
което да се дължи на несработване на различни защити – срещу късо съединение,
претоварване, пренапрежение, ниско напрежение. Посочено е, че ако е инсталирана защита
за пренапрежение, свръхнапрежение и ниско напрежение за уредите в границите на
собствеността ( изходящите клеми на СТИ или изходящите клеми на разположените
непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи) вероятността да настъпят повреди в
уредите е минимална. В съдебно заседание вещото лице заявява, че аварията, която се е
случила е на средно напрежение, по причина на мълния, тъй като е от въздушна
електропроводна линия, в който случай трябва да не е сработила защитата на ниското
напрежение в трафопоста, който захранва съответния потребител, но това е предположение.
Посочил е още, че в такива случаи се прави обследване на няколко трафопоста, които се
включват последователно, за да установи причината, но такива спирания и пускания не би
трябвало да реагират в домашните уреди.
От изложеното по – горе не може да се направи извод за причината за увреждане на
застрахованото имущество. Категоричен отговор е даден единствено за това, че късо
съединение или претоварване в мрежата на средно напрежение, не би могло да причини
вредите на телевизора. След като това е така причината за увреждането не е в прекъсването
на средно напрежение по причина на проливен дъжд. Като възможна причина за
увреждането вещото лице е посочило неинсталирана защита за пренапрежение,
свръхнапрежение и ниско напрежение за уредите в границите на собствеността или
несработила защита на ниското напрежение в трафопоста, който захранва съответния
потребител, но е посочил, че тези изводи са единствено предположения. По делото обаче,
освен, че няма твърдения в исковата молба, в насока вредите да са резултат от несработила
защита на трафопост, няма каквито и да е данни, за да се направи категоричен извод в някоя
от посочените насоки, тъй като, както е посочило и вещото лице в съдебно заседание, за
установяване на несработила защита на ниското напрежение в трафопост, е необходимо
обследване на същия след аварията.
Ищецът носи тежестта да докаже, пълно ( изключващо съмнения и предположения )
факти, от които да се направи извод, че неизправност на съоръжения на ответника са
причина за увреждане на застрахованото имущество. Както беше посочено по – горе такова
доказване по делото не е проведено, поради което съдът е длъжен да приложи правилата на
доказателствената тежест и да приеме недоказания факт за неосъществен.
Предвид изложеното може да се направи извод за липса на елемент от фактическия
състав на чл.50 от ЗЗД. Причинените вреди не са във връзка с неизправност на съоръжения
на ответника, които по дефиниция крият потенциална опасност.
Липсата на елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
3
ответника сочи на неоснователност на главния и акцесорния иск.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски за
производството в общ размер 350 лв. за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.

При тези мотиви Софийски районен съд

РЕШИ:


ОТХВЪРЛЯ предявените от „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, срещу „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 159 искове с правно основание чл. 411,
ал. 1, т. 3 КЗ, вр. чл.50 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 534, 00 лв. / с
включени ликвидационни разноски в размер на 15, 00 лв./, представляваща регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Дом“ за претърпени
имуществени вреди, вследствие на временно прекъсване на захранването, настъпило на
28.11.2018 г., в резултат на което е увреден телевизор марка „Sony“, модел KDL – 32R410B,
и с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 69, 72 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 12.06.2020 г. – 24.09.2021 г.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, да заплати на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 159, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата 350.00 лв. – разноски за производството за възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“
№ 5, като трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4