О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен, 15.01.2024г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди
двадесет и четвърта година, в следния състав:
Административен съдия: М. Стергиовска
като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 341 по описа за 2023г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба от М.Н.Т., ЕГН **********, в качеството си на настойник на
напълно запретената си дъщеря Е.Г.Т. и А.П.Д.,
ЕГН **********, в качеството си на асистент на лична помощ на внучката
си Е.Г.Т., чрез ад. Р. М., ШАК против
Заповед № РД-25-2925/06.11.2023 г. на кмета на Община Шумен, с която на осн.
чл.21 ал.2 от Закона за личната помощ и чл.1 ал.1 т.4 от Наредба
№РД-07-7/28.06.2019 г. за включване в механизма на лична помощ и на осн. чл.44
ал.2 от ЗМСМА е разпоредено отчетите от положения труд от асистентите, включени
в механизма за лична помощ да се подават лично от всеки асистент в звено
„Механизъм лична помощ“ на посочен адрес, както и, че отчети не могат да се
подават чрез пълномощник, а само лично от съответния асистент, с цел контрол на
осъществяваната от него дейност.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на обжалваната заповед, поради постановяването й в нарушение на материалния
закон и неговата цел, свеждащи се до твърдения, че с поставянето на изискване
за лично подаване на отчет от асистента се препятства възможността последният
пълноценно да полага грижи за ползвателя на услугата.
Отправено е искане за отмяна на Заповед
№ РД-25-2925/06.11.2023 г. на кмета на Община Шумен като нецелесъобразно и
незаконосъобразна.
Настоящият съдебен състав, въз
основа на изложените в жалбата доводи, преценка на приложените по делото
писмени доказателства и след съобразяване на приложимите правни норми, намира
жалбата за процесуално недопустима, поради следните
доводи и съображения:
По силата на чл.21 от АПК, на
съдебно - административен контрол подлежат индивидуалните административни
актове. Преценката за характера на
обжалвания акт се извършва според неговото съдържание и предписаните от него
правни последици. Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед
№ РД-25-2925/06.11.2023 г. на кмета на Община Шумен, с която е определен начин
за подаване на отчетите от положения труд от асистентите, включени в механизма
за лична помощ да се подават лично от всеки асистент в звено „Механизъм лична
помощ“ на посочен адрес, както и, че отчети не могат да се подават чрез
пълномощник, а само от лично от съответния асистент, с цел контрол на
осъществяваната от него дейност.
В жалбата не се релевират доводи, че
е постановен отказ за приемане на отчет от оспорващата Д., в качеството й на
личен асистент, нито, че не е извършено заплащане на положените часове за грижи
за Е.Г.Т..
Оспорването на процесната заповед е
недопустимо, предвид това, че същата не
поражда права и задължения за оспорващите, нито такива, които са извън
административното производство по приемане и заплащане на положеният от
асистента труд.
Така издадената заповед представлява
етап от процедурата по осъществяване на контрол от страна на компетентния орган
по отношение дейността на личните асистенти, което е въпрос на целесъобразност
и не подлежи на съдебен контрол по арг. на чл.145 ал.1 от АПК, доколкото
оспорването пред съд е допустимо само досежно законосъобразността на постановен
административен акт.
Това е така, предвид факта, че по
същество обжалваната заповед съставлява
волеизявление, представляващо част от производство, т.е. действия,
представляващи част от неприключила към момента процедура по осъществяване
контролните правомощия на кмета на Общината относно дейността на личните
асистенти.
Оспорващте не са адресати на
обжалвания акт и за тях не възникват задължения, както и не се накърняват от
посочената заповед пряко техни прави и законни интереси, доколкото действително
оспорващата Д. попада в кръга от правни субекти, носители на задължения във
връзка с осъществяваната дейност, но не се твърди, а и липсват доказателства,
че по някакъв начин този акт пряко и непосредствено е засегнал нейни права и
законни интереси – не се твърди, че същата не е могла да подаде своя отчет,
нито, че е постановен отказ или, че не е заплатен положеният труд.
На съдебен контрол подлежат
индивидуалните административни актове, изчерпателно изброени в чл. 21 от АПК. Процесната
заповед на кмета на Община Шумен не притежава характеристиките на индивидуален
административен акт по смисъла на цитираната норма. В съдебната практика е
възприета дефиницията на този институт, която е дадена от правната теория:
административен акт е властническо волеизявление на административен орган или
на друг, приравнен на него държавен орган, издадено въз основа или в изпълнение
на закон, което едностранно поражда права или задължения за граждани или
организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
За да се изпълни хипотезата на чл.
21, ал. 1 от АПК, е необходимо да има административен орган, който е овластен
от закона да действа по метода на власт и подчинение, от една страна, и от
друга - да се създават права или задължения или да се засягат права, свободи
или законни интереси на граждани или организации, адресати на акта.
Настоящата заповед има за цел пряк и
непосредствен контрол при предоставяне на отчети от личните асистенти, поради
което и не засяга права и законни интереси на оспорващите, доколкото липсва
неблагоприятно отражение в социалната или имуществената им сфера.
Такъв акт би бил постановен отказ за
приемане на отчет на личния асистент или отказ за изплащане на дължимото
възнаграждение на такова лице, каквито твърдения липсват, а и доказателства в
тази насока.
Доколкото компетентността на
съдебния контрол е ограничена до законосъобразността на административните
актове, то е недопустим контрол за целесъобразност на същите.
Правото на съдебна защита на
гражданите и юридическите лица срещу всички административни актове, респ. отказите
за издаването им, които ги засягат, е
прогласено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията. За да засяга определени лица,
административният акт, респ. отказът трябва да нарушава или застрашава техни
права и законни интереси.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че е налице е абсолютна процесуална пречка, тъй като жалбата е подадена срещу
акт, неподлежащ на оспорване. Заповед № РД-25-2925/06.11.2023 г. на кмета на
Община Шумен не притежава характеристиките на индивидуален административен акт,
респ., отказ, с него не се засягат или застрашават права и законни интереси на
жалбоподателите и поради това жалбата се
явява без предмет.
С оглед това, депозираната жалба се
явява недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а
образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание
чл.159, т.1 от АПК, съдът,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на М.Н.Т., ЕГН **********, в качеството си на настойник на напълно
запретената си дъщеря Е.Г.Т. и А.П.Д.,
ЕГН **********, в качеството си на асистент на лична помощ на внучката
си Е.Г.Т., чрез ад. Р. М., ШАК против
Заповед № РД-25-2925/06.11.2023 г. на кмета на Община Шумен.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 341/2023г. по описа на Административен
съд – гр.Шумен.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 -
дневен срок от връчването му на страните.
Административен съдия: