РЕШЕНИЕ
№ 2475
гр. В., 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110106481 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ищеца
„БНП П.П.Ф. С.А., Париж”, рег. № *******, чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ********, заместен, на
основание чл.227 ГПК, от правоприемника „Ю. Б.“ АД ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: *******, с която против Т. Р. А., ЕГН
**********, с адрес: **********, по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК, са
предявени обективно кумулативно съединени искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № */* г. по описа на ВРС, а
именно: 4661,28 лв. - главница, дължима сума по договор за кредит № PLUS-
*********, сключен на 26.10.2018 г. между „БНП П.П.Ф.“ С.А, клон Б., като
кредитор и Т. Р. А., ЕГН:**********, като кредитополучател, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.06.2022 г. до изплащане на вземането; 256,82 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 05.09.2021 г. до 14.01.2022 г.; 330,19 лв.
- мораторна лихва за периода от 05.10.2021 г. до 16.06.2022 г. Претендират се
сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Между страните е налице облигационна връзка, възникнала въз основа
сключен между тях договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
*********, сключен на 26.10.2018 г. По силата на постигнатото съглашение,
ищецът предоставя на ответника паричен кредит в размер на 6000 лева, за
1
срок от 84 месеца – от подписване на договора до 05.01.2026 г. Уговорено е
кредитът да бъде изплатен на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на
147,59 лева. Кредитът е изцяло усвоен, като е изплатен по банкова сметка на
ответника.
Твърди се, че във връзка с обявената от СЗО пандемия от COVID-19 и
обявеното в страната извънредно положение, страните сключили
споразумение за отсрочване на погасителните вноски по горепосочения
договор, при непроменен годишен процент на разходите и включена на равни
части във вноските, лихва. Уговорено било остатъкът от кредита да бъде
погасен с плащане на 56 бр. вноски, всяка от които в размер на 147,59 лева.
В исковата молба се сочи, че ответникът е заплатил 31 месечни вноски,
като погасяването е преустановено на 05.09.2021 г. Задължението е изискуемо
в пълен размер, считано от 05.10.2021 г., на основание чл.5 от договора.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез особен представител,
представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на предявените искове както по основание, така и по размер.
Счита, че не е надлежно обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Поддържа, че е налице разминаване в размера на главницата, обективиран в
исковата молба и уточняващата молба и представеното доказателство за
същата. Оспорва действително да е предоставена договорената сума, с
доводи, че не са представени доказателства усвоен ли е кредитът и в какъв
размер. Оспорва да му е била предоставена преддоговорна информация.
Въвежда възражение за нищожност на клаузите в договора, касаещи
дължимата лихва, с доводи, че същият противоречи на разпоредбите на ЗПК и
ЗЗП. Поддържа, че вземанията за мораторна и възнаградителна лихва са
неоснователни. Възразява срещу претенцията за заплащане на застраховка
„защита на плащанията“. Настоява за отхвърляне на предявените искове
изцяло, като неоснователни.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правана
страна, следното:
Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по
чл. 410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № */* г.
по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №*/* г., за следните суми: 4661,28 лева,
представляваща главница, дължима сума по договор за кредит
№PLUS*********, сключен на 26.10.2018 г. между „БНП П.П.Ф.“ и Т. Р. А.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.06.2022 г. до изплащане на вземането; 256,82 лева,
представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.09.2021 г.
до 14.01.2022 г.; 330,19 лева - мораторна лихва, начислена за периода от
05.10.2021 г. до 16.06.2022 г., както и сторените разноски в заповедното
производство.
2
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на
заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява
претенцията си за установяване дължимостта на вземанията по издадената
заповед.
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на
чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 вр. чл.84, ал.1
ЗЗД. В процесния случай, приложение намират разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Исковете са допустими, поради което съдът дължи
произнасяне по основателността им.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно
възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на
което е задължението на ответника да престира определена или определяема
парична сума, на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това
задължение от страна на ответника. По отношение на твърдението за
неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение от
страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението
на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.
Договорът, от който ищецът твърди, че черпи права е реален, поради
което същият се счита за сключен с предаване на заемателя, на предмета му –
пари или други заместими вещи /чл.240, ал.1 ЗЗД/. За да докаже наличието на
валидно облигационно правоотношение, заемодателят следва да установи,
както наличието на съгласие за сключване на сделката, така и реалното
предаване на сумата.
От заключението на проведената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че на 29.10.2018 г., по банкова сметка на ответника,
с платежно нареждане №000005094885, кредиторът е изплаща сумата от 5790
лева, след удържане на сумата от 200 лева, начислена за такса ангажимент,
съгласно договора. В периода от датата на усвояване на кредита до м.08.2021
г., кредитополучателят погасява задължения по договора, в общ размер на
4522,50 лева. Твърдението, че ответникът е титуляр на банковата сметка, по
която кредитът е усвоен, се потвърждава от писмен документ, издаден по
искане на ответника и на осн. чл.8, ал.3 от Наредбата за изчисляване и
изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, от „Първа инвестиционна банка“ АД, озаглавен „Документ за
НОИ“.
Съдът намира за безспорно установено, че ищецът и ответникът се
намират в облигационна връзка, възникнала въз основа на сключения между
тях договор за потребителски кредит № PLUS*********/26.10.2018 г., в
3
изпълнение, на който, кредиторът предоставя на ответника парична сума в
размер на 6000 лева, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да
върне сумата, ведно с възнаградителна лихва. В този смисъл, възражението на
ответника за липса на валидна облигационна връзка между страните, е
неоснователно.
Съгласно текста на договора за кредит, страните се съгласяват,
ответникът да погаси задължението си към кредитора, като заплати сума в
общ размер на 12238,80 лева, на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на
145,70 лева, с падеж – 05-то число на месеца, за който се дължи, за периода от
05.01.2019 г. до 05.10.2025 г. Предвидено е годишният процент на разходите
да бъде в размер на 16,06 %, а лихвеният процент – 13,78 %. В дължимата от
кредитополучателя сума е включена и застрахователна премия в размер на
2822,40 лева. Уговорено е, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава, в
размер на действащата законна лихва, за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска. Предвидено е, че при просрочие на две или
повече месечни вноски, считано от падежа на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно
с всички определени от договора надбавки, обезщетение за забава и разноски
за събиране на вземането, без да е необходимо кредиторът да изпраща
съобщение за настъпване на предсрочната изискуемост.
На 24.03.2021 г., страните сключват споразумение към процесния
договор, с което отсрочват заплащането на погасителни вноски №29 и №30 с
гратисен период от 2 месеца, като съгласно т.6 от споразумението, общата
дължима сума по кредита се увеличава от 12238,80 лева на 12344,64 лева, без
промяна на ГПР.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, към датата
на изготвянето му – 20.05.2024 г., задълженията на ответника по процесния
договор са, както следва: 4661,36 лева – главница; 1615,26 лева – договорна
възнаградителна лихва и 330,18 лева – обезщетение за забава, начислено за
периода от 05.10.2021 г. до 16.06.2022 г.
Съгласно разрешението дадено с ТР №1/2020 г. от 27.04.2020 г. на
ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства. На основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът е
длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. За тези свои задължения, съдът е уведомил страните с
доклада по делото.
Съдът намира, че процесният договор за кредит не отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.
Нормата на чл.10, ал.1 ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да
бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
4
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора. В процесния случай, това изискване не
е спазено по отношение на всички елементи от договора, представляващи
неразделна част от същия. Не са необходими специални технически познания
за да се установи, че писмените документи, озаглавени: „Кратък медицински
въпросник за приемане на застраховане“; „Сертификат №PLUS-*********“;
„Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите по договор за паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“; „Сертификат
№CARD-*********“, ведно с приложимите Общи условия, както и
подписаната от ответника Декларация за предоставяне на лични данни, са
изпълнени в шрифт, който е по-малък от 12 пункта, поради което са трудно
четими.
Съгласно §1, т.2 ДРЗПК, общата сума дължима от потребителя /по
договор за кредит/ е сбор от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита. От своя страна, последните включват всички разходи по кредита, а
именно - лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК е определен лимит на размера на ГПР - пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с ПМС на Република Б.. Съгласно чл.1 на ПМС №426/18.12.2014 г.,
годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения се
определя от размера на основния лихвен процент на БНБ в сила от 01 януари,
съответно от 01 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер. За периода на действие на договора е
валиден основен лихвен процент /проста годишна лихва/ в размер на 0.00 на
сто, определен на осн. чл.35 ЗБНБ.
При съобразяване на горното, съдът намира, че клаузата, с която е
уговорен ГПР е недействителна. В същия не е включена нито таксата
ангажимент, нито начислената застрахователна премия. За предоставената на
потребителя сума от 5790 лева, същият е задължен да върне сумата от
12344,64 лева, представляваща 213,21 % от полученото. След приспадане
размера на кредита, предвиден с договора – 6000 лева от общия размер на
дължимата сума - 12344,64 лева, разликата от 6238,80 лева следва да формира
размера на общите разходите по кредита. След изчисление се установява, че
общите разходи по кредита са в размер на 105,74 % от размера на главното
5
задължение - далеч извън допустимото с чл.19, ал.4 ЗПК.
Съгласно т.2 от приложените Условия по договора, кредиторът
начислява такса ангажимент, която се заплаща от потребителя при усвояване
на кредита, като същата е дължима за поетото от кредитора задължение, да
сключи договора при фиксиран лихвен процент. Клаузата за заплащане на
„такса ангажимент“ е недействителна, поради противоречие с разпоредбите
на чл. 21, ал.1 ЗПК вр. чл. 10а, ал.2 ЗПК, въвеждащи забрана да се изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Като не е включил допълнителните разходи за такса ангажимент и
застрахователна премия в общия размер на разходите по кредита, кредиторът
е представил на потребителя невярна информация, тъй като е вписал в
договора ГПР по-нисък от действителния - в този смисъл определение
№531/10.06.2022 г. по гр. дело №2589/2021 г. на ВКС, 3 г.о. Със същия
съдебен акт е намерено, че договорът следва да съдържа вярно и коректно
посочване на ГПР, а то ще е вярно и коректно, ако съответства на
параметрите на договореното, във връзка със задълженията на потребителя,
неговите преки и косвени разходи, оскъпяващи кредита.
Съобразяване на разходите за такса ангажимент и застрахователна
премия при определяне на общия размер на разходите води до извода, че ГПР
по договора за кредит не е в съответствие с императивното изискване на
чл.19, ал.4 ЗПК. Следва да се посочи, че начисляване на тези суми не може да
се оправдае с договорната свобода, защитавана с разпоредбата на чл.9 ЗЗД,
доколкото при определяне съдържанието на договора, страните по него
следва да се съобразяват с нормите на закона и добрите нрави.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК определя, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл.26,
ал.4 ЗЗД не може да бъде приложена, тъй като недействителната клауза, с
която е определен размерът на общите разходи по кредита не може да бъде
заместена по право от повелителните правила на закона, нито може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните части,
доколкото включването на клаузата, с която се определя ГРП е въведено като
изрично изискване по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. След като тази клауза е нищожна,
то същата не поражда правно действие, като нейната недействителност влече
недействителност на целия договор. На основание чл.23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Възражението на ответника, че кредиторът не го е уведомил за правото
си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, е основателно.
Предвидената в чл.5 от договора, възможност за кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем при просрочие на две погасителни вноски, не
означава, че с настъпване падежа на втората вноска, вземането на заемодателя
6
автоматично става изискуемо в пълен размер. Според правилото на чл.20а,
ал.2 ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или
отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закона. Доколкото обявяването на предсрочна изискуемост
представлява изменение на сключения двустранен договор, извършено с
едностранно волеизявления на една от страните по него, то за да породи
действие, длъжникът следва да бъде уведомен за това право на кредитора,
предварително. По делото не са представени или ангажирани доказателства за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно разрешението, дадено с т.1 на ТР №8/2017 г. на ВКС, ОСГТК,
допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Моментът на формиране
на силата на пресъдено нещо е приключването на съдебното дирене, поради
което падежирани и дължими вноски са всички с падеж до 03.05.2024 г. или
последната падежирала вноска е №63, съгласно споразумението от 24.03.2021
г., дължима на дата 05.04.2024 г. Всички останали 21 бр. вноски – от №64 до
№84 вкл. не са падежирани, поради което и с оглед липсата на уведомяване
на потребителя за обявяване предсрочната изискуемост на вземанията по
договора, същите са недължими.
От заключението на проведената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за погасяване на задълженията си по договора,
ответникът е извършил плащания в общ размер на 4522,50 лева. Намерено е,
че същият е останал задължен за следните суми: 4661,36 лева – главница;
1615,26 лева – договорна възнаградителна лихва и 330,18 лева – обезщетение
за забава. Чистата стойност на кредита, подлежаща на връщане, с оглед
правилото на чл.23 ЗПК, като получена по недействителен договор, е в размер
на 5790 лв. Същата е дължима на 84 бр. погасителни вноски, 63 бр. от които –
с настъпил падеж и 21 бр. без настъпил падеж. Дължимата сума за 63 бр.
падежирани вноски е в общ размер на 4342,50 лева (5790/84 бр. х 63 бр.).
Според експертното заключение, за погасяване на задълженията си по
договора за кредит, ответникът е изплатил сумата от общо 4522,50 лева или
сума, която е в по-висок размер от дължимата.
При горните доводи, предявените искове се явяват неоснователни,
поради което същите подлежат на отхвърляне изцяло.
7
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответника се следва разноски, но доколкото същият се представлява от особен
представител, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК от
„БНП П.П.Ф. С.А., Париж”, рег. № *******, чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ********, заместен, на
основание чл.227 ГПК, от правоприемника „Ю. Б.“ АД ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: *******, против Т. Р. А., ЕГН **********, с
адрес: **********, обективно кумулативно съединени искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № */* г. по описа на ВРС, а
именно: 4661,28 лв. - главница, дължима сума по договор за кредит № PLUS-
*********, сключен на 26.10.2018 г. между „БНП П.П.Ф.“ С.А, клон Б., като
кредитор и Т. Р. А., ЕГН **********, като кредитополучател, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.06.2022 г. до изплащане на вземането; 256,82 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 05.09.2021 г. до 14.01.2022 г.; 330,19 лв.
- мораторна лихва за периода от 05.10.2021 г. до 16.06.2022 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен
съд - В., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8