Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260138
гр.Пловдив, 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…четиринадесети април…през…две
хиляди двадесет и първа година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
при участието на секретаря……Мила
Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №120 по описа за 2021 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260062/07.10.2020г.,
постановено по търг. д. №224/2019г. по описа на Окръжен съд ...., ответникът „З.а.д. Д.Б:Ж. и З” АД, с ЕИК ..... е осъден да заплати
на Е.Я.Х. с ЕГН ********** сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и страдания, в резултат на
претърпяното от ищцата ПТП на 14.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018г. до изплащане на вземането, като искът за
разликата над 50 000лв. до предявения размер от 60 000лв. е
отхвърлен. „З.а.д. Д.Б:Ж. и З” АД с ЕИК .....
е осъдено да заплати на Е.Я.Х. с ЕГН ********** сумата 5 844.77лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направените от Е.Я.Х. разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена
връзка с получените от нея травматични увреждания в резултат на претърпяното
ПТП на 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 20.12.2018г., до окончателното изплащане на сумата. „З.а.д. Д.Б:Ж. и З” АД е осъдено да заплати на Е.Я.Х. сумата 2 500лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на предявените
искове. „З.а.д. Д.Б:Ж. и З” АД е осъдено да заплати в полза на Държавата, чрез
Окръжен съд- ...., държавна такса върху уважената част от исковете в размер на
2233.79лв. и сумата 723лв. - възнаграждение за вещи лица, като присъдените суми
могат да се заплатят на служебна банкова сметка ***. от Закона за адвокатурата
в .../“ ЕАД с IBAN:***.Ж.С.З.. Е.Я.Х. е
осъдена да заплати на „З.а.д. Д.Б:Ж. и З” АД сумата 204лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно отхвърлената част на иска, от която 170лв. -
възнаграждение за експертизите и 34лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – „З.а.д. Д.Б:Ж. и З” АД,
в частта, с която е уважен искът за неимуществени вреди за разликата над 15 000лв.
до присъдените 50 000лв.; в частта, с която искът за имуществени вреди е
уважен за разликата над 764,77лв. до 5 844,77лв., както и досежно началния момент на присъдената законна лихва – 20.12.2018г.
Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Изложени са подробни съображения за неправилна преценка на данните по делото,
несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на
материалния закон – чл.52 от ЗЗД по отношение на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че присъденото
обезщетение не отговаря на причинените травми, не е съобразена възрастта на
пострадалата, която към момента на ПТП-то е била на 77 години, което от своя
страна е довело до по-дълъг възстановителен период. Не е съобразен и не е
съпоставен фактът на настъпилите усложнения с факта на 4-месечния престой на
ищцата в Дом за стари хора. Твърди се, че именно този факт е оказал негативно
отражение в психологичен аспект, което е последица от действията на децата на
пострадалата. По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди се
сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил
възраженията на страната за недължимост на
извършените разходи за 4-месечния престой в дома за стари хора, не е взета
предвид липсата на всякаква медицинска документация, издадена своевременно от учреждението, във връзка с проведени терапии, не е отчетена
липсата на медицинска консултация за процесния
период, а само впоследствие – 5 месеца след датата на ПТП-то. Поддържа се
възражение за съпричиняване, изразяващо се в действия
и бездействие от страна ищцата и нейните близки относно възстановителния процес
и неглежиране състоянието на същата. Оспорва се
наличието на възприетата от съда причинна връзка между процесното
ПТП и полученото от ищцата предсърдно мъждене. Изразено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване
от страна на пострадалата. На самостоятелно основание е въведено оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е определил началната
дата за дължимата законна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди, като конкретно по отношение на законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди се сочи, че същата е присъдена считано от
дата, значително предхождаща датата на извършване на разходите. Иска се отмяна
на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете за
неимуществени и имуществени вреди да бъдат отхвърлени съответно – над размера
от 15 000лв. и над 764,77лв. до присъдения размер. Претендират се
сторените по делото разноски. Представено е доказателство – платежно нареждане
от 23.11.2020г. /след датата на постановяване на първоинстанционното
решение/, за изплащане на сумата от 15 764,77лв.
Ответник – жалбата Е.Я.Х., в представения отговор по
чл.263 ал.1 от ГПК, както и в съдебно заседание, чрез процесуалния
представител, оспорва изцяло въззивната жалба.
Претендира сторените пред въззивната инстанция
разноски. С отговора на въззивната жалба не се
предявяват доказателствени искания.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното
от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ.
Ищцата в първоинстанционното
производство – въззиваема страна в настоящето – Е.Х.,
е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ,
а именно: На
14.11.2018г., около 17:30 часа гр. ....,
на пешеходна пътека на кръстовището на ул. ,,....‘‘ и ул. ,,....‘‘, ищцата,
като пешеходец, пресичайки обособената за целта пешеходна пътека тип „Зебра“, е
била блъсната от л.а. марка „....“, модел „....“ с peг.
№ ...., управляван от водача ..... За настъпилото ПТП е образувано ДП
№217/2018г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР .... и пр.пр. №4964/2018г. по описа на Районна прокуратура .....
Образувано е НОХД №1473/2019г. по описа на PC - ...., по което, с определение,
влязло в законна сила на 05.06.2019г., съдът е одобрил постигнатото
споразумение, по силата на което В.е признат
за виновен в това, че на 14.11.2018г., в гр. ...., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „....“, модел „....“, с peг. № ...., нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в Закона за движение по пътищата, а именно - чл.20 ал.2, изречение
второ от ЗДвП; чл.116 от ЗДвП и чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил на Е.Я.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза в
областта на дясната срамна кост, довело до трайно затруднение на движенията на
долния крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и
на основание чл.343 ал.3, б.„а“, във връзка с чл.343 ал.1, б. „б“, във връзка с
чл.342 ал.1, във връзка с чл.55 ал.1, т.1 от НК му е наложено съответното
наказание.
След инцидента ищцата е транспортирана от екип на ЦСМП
- .... до УМБАЛ „....“ АД, гр. ...., а след направени изследвания - насочена за
хоспитализация в Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „....“ АД гр.
..... Приета е в болницата с фрактура на горен и долен клон на дясна пубисна кост. Извършена е операция под локална анестизия и закрито наместване на фрактурата. Направена е закрита
репозиция на фрактурата. На 20.11.2018г. е изписана с
препоръка да спазва постелен режим, без активни
движения в продължение на 2 месеца. Предвид необходимостта от ранна физикална терапия и рехабилитация, още същия ден била
приета в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина. Тъй като е получила силно
сърцебиене, по спешност била прегледана от кардиолог, който констатирал, че
ищцата е получила предсърдно мъждене.
Това наложило веднага да бъде приета за лечение в Клиника по кардиология с
дейност по обща кардиология на УМБАЛ „....“ АД гр. ...., като съгласно Епикриза към ИЗ №23714/2018г., е била приложена
медикаментозна терапия за овладяване на състоянието й. На 26.11.2018г. Х. е изписана от болницата за продължаване на
лечението в домашни условия. След изписването й от лечебното заведение ищцата
продължила да изпитва силни болки в ударените места. Съгласно лекарските
препоръки, трябвало да спазва постелен режим, без
активни движения за период от 2 месеца. Тъй като не можела да се обслужва сама,
а нейните близки - двама сина са в работоспособна възраст, нямало кой да поеме
грижите за нея, тъй като следвало непрекъснато 24 часа да се грижат за нея и да
бъде под непрекъснат медицински и свързан с обслужването й контрол. Това
наложило да постъпи в „Дом за стари хора М.“ гр. ..... Бидейки на грижите на
непознати за нея хора за дълъг период от време, изпитала изключително силни и
негативни емоции, които били различни от претърпените болки и страдания от
претърпените от нея травматични увреждания. Тези емоции се засилили
допълнително и от факта, че при инцидента ищцата изпитала силен страх за живота
си, който стрес не е преодолян. С оглед установяване на влошеното
здравословното състояние, невъзстановяването на движението в пълен обем, ищцата
посетила ортопед. Съгласно изготвения Амбулаторен лист №161/18.04.2019г.,
издаден от лекар - специалист по ортопедия и травматология, е установено, че
дясната тазобедрена става /близката до фрактурата/ е с ограничени движения,
налице паравертебрална болка на лумбалния
сектор на гръбначния стълб, установени са отоци на двете подколенници
в резултат на дългия леглови период. На 18.04.2019г. е
извършена рентгенография на таз с двете тазобедрени стави - лицева проекция в
Сектор „Образна диагностика“ при МЦ „....“ - ...., от която се установява състояние
след фрактура на горен и долен клон на дясната пубисна
кост. Възстановяването от получените травматични увреждания не е пълно,
настъпили са усложнения, ищцата продължава да страда от ограничени движения в
дясната тазобедрена става и да изпитва затруднения при придвижването си, както
и нестихващи болки в областта на лумбалният сектор. Ищцата
изпитва и силен стрес по време на и след инцидента, а фактът, че в продължение
на повече от 6 месеца не е можела да се обслужва напълно самостоятелно и е
имала нужда от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности е повлиял
негативно върху психиката й, като я е накарал да се чувства непълноценен човек.
Във връзка с лечението си от получените увреждания
вследствие на претърпяното на 14.11.2018г. ПТП, ищцата е понесла и имуществени
вреди. За ангажираните социални услуги е сключила договор от 26.11.2018г. с „Ч.“
ЕООД, съгласно който договор, за предоставените социални услуги, ищцата
следвало авансово да заплаща месечна такса в размер на 820лв. Заплатила е следните
суми за лекарства и медицински изследвания по издадени й 19 бр. Фискални
бонове: 22.61лв. по Фискален бон от 15.11.2018г. и 35.05лв. по Фискален бон от
16.11.2018г., издадени от „....“ ООД; 15.20 лв. по Фискален бон от 26.11.2018г.,
2.26лв. по Фискален бон от 27.11.2018г., 13.92лв. по Фискален бон от
27.11.2018г., 9.94лв. по Фискален бон от 03.12.2018г., 6.54лв. по Фискален бон
от 06.12.2018г., 3.47лв. по Фискален бон от 06.12.2018г., 57.35лв. по Фискален
бон от 06.12.2018г., 3.47лв. по Фискален бон от 04.01.2019г., 57.35лв. по
Фискален бон от 07.01.2019г., 13.92лв. по Фискален бон от 25.01.2019г., 2.26лв.
по Фискален бон от 25.01.2019г., 6.54лв. по Фискален бон от 05.03.2019г.,
8.75лв. по Фискален бон от 05.04.2019г. и 38.01лв. по Фискален бон от
05.04.2019г., издадени от „П.“ ООД; 10.00лв. и 27.50лв. по 2 бр. Фискални
бонове от 18.12.2018г., издадени от СМДЛ „Р.“ ООД; 5.11лв. по Фискален бон от
25.12.2018г., издаден от „М.“ ЕООД. Ищцата е направила и следните разходи по
издадени й 14 бр. Фактури с фискални бонове: Съгласно фактура №**********/20.11.2018г.
и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „....“ АД - ...., пострадалата
е заплатила сумата от 34.80лв. за болничен престой. С фактура №**********/26.11.2018г.
и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „....“ АД - .... е заплатила
сумата от 23.20лв. за болничен престой; С фактура №**********/26.11.2018г. и
Фискален бон от същата дата, издадени от „М.“ ЕООД е заплатила сумата от 20лв.
за медицински транспорт от УМБАЛ „....“ АД - .... до Частен дом за стари хора „М.“
- гр. ...., кв. „М.“. С фактури №********** и №********** от 26.11.2018г. и
Фискални бонове от същата дата, издадени от „Ч.“ ЕООД са заплатени сумите
съответно от 820лв. и 450лв. за социална услуга „грижа за възрастни хора“ с
настаняване в Дом за стари хора „М.“ - гр. ...., кв. „М.“, и рехабилитация. С фактура
№**********/29.11.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „....“
АД - .... Е.Х. е заплатила сумата от 10лв. за запис на рентгенографско
изследване на CD. С фактура №**********/18.12.2018г. и Фискален бон от същата
дата, издадени от ,Д.“ ЕООД, е заплатена сумата от 286.28лв. за лекарства. С фактури
№********** и №********** от 25.12.2018г. и Фискални бонове от същата дата,
издадени от „Ч.“ ЕООД, е видно, че са заплатени сумите съответно от 820лв. и
450 лв. за социална услуга грижа за възрастни хора с настаняване в Дом за стари
хора „М.“ - гр. ...., кв. „М.“, и рехабилитация. С фактури №********** и
№********** от 27.01.2019г. и Фискални бонове от същата дата, издадени от „Ч.“
ЕООД са заплатени сумите съответно от 820лв. и 450лв. за социална услуга -
грижа за възрастни хора с настаняване в Дом за стари хора „М.“ - гр. ...., кв.
„М.“, и рехабилитация. С фактура №********** от 15.02.2019г. и 2 бр. Фискални
бонове от същата дата, издадени от „Д.“ ЕООД ищцата е заплатила сумата от 51.24лв.
за лекарства. С фактури №********** и №********** от 26.02.2019г. и Фискални
бонове от същата дата, издадени от „Ч.“ ЕООД, са заплатени сумите съответно от
820лв. и 450лв. за социална услуга - грижа за възрастни хора с настаняване в
Дом за стари хора „М.“ - гр. ...., кв. „М.“, и рехабилитация. Общият размер на
понесените от ищцата имуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с
претърпяното от нея ПТП, е в размер на 5 844.77лв.
Отговорността на ответника се обосновава с наличието
на валиден договор по з....ховка „Гражданска
отговорност“ за л.а. марка „....“, модел „....“ с peг.
№ .... по з....хователна полица №BG/30/118000898751, със срок на действие от 22.03.208г.
до 21.03.2019г. По отправена към ответното застрахователно дружество застрахователна
претенция е образувана Щета №0801-003404/2018-01, по която ищцата е получила
отказ за заплащане на обезщетение за претърпените от процесното
ПТП вреди, който отказ е обективиран в писмо с изх.
№2581/09.07.2019г.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови
решение, с което ответното з....хователно дружество
да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 60 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на таза в областта
на дясната срамна кост, довело до трайно затруднение на движенията на долният
крайник, ограничение на движенията на долният десен крайник, влошеното й
качеството на живот, както и преживени душевни болки и страдания - довели до стрес,
страх и негативни емоции; сумата от 5 844.77лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направените от ищцата разходи за лечение,
които са в пряка причинно-следствена връзка с получените от нея травматични
увреждания в резултат на претърпяното ПТП на 14.11.2018г., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 20.12.2018г. - датата на предявяване на
писмена з....хователна претенция от увреденото лице,
до окончателното изплащане на сумата.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата
молба ответникът „З.Д.Ж.и З.” АД е оспорил така предявените искове за
неимуществени и имуществени вреди. Възраженията по основателността на исковите
претенции се поддържат и се възпроизвеждат с въззивната
жалба – посочени по-горе.
От събраните по делото доказателства се установи
следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията,
визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за з....ховането,
съгласно която увреденото лице, спрямо което з....хованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от з....хователя
по з....ховка „Гражданска отговорност“, при спазване
на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, спрямо което з....хованият по
разглеждания вид з....ховка е отговорен по правилата
на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу з....хователя
за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на з....хователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно з....хователно
правоотношение, породено от договор за з....ховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и з....хователя. Наред с това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – з....хован,
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда
да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното
поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното
производство и неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия
състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищцата е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически болки и страдания от причинената й средна
телесна повреда - счупване на таза в горния и долния клон на
дясната пубисна /срамна/ кост. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на л.а. марка „....“, модел „....“ с peг.
№ .... - ....,
който на 14.11.2018г., в гр. ...., на
пешеходната пътека на кръстовище на ул. ,,....‘‘ и ул. ,,....‘‘, е нарушил
правилата за движение по пътищата, като е осъществил състава на престъплението по чл.343,
ал.3, б. „а“, вр. с чл.343 ал.1, б. „б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Извършването на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския
съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед одобрената в наказателното
производство по реда на чл.382 ал.7 от НПК спогодба от 05.06.2019г. по НОХД
№1473/2019г. по описа на PC - ..... С постановения в наказателното производство
акт наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с
присъдата – за дееца, деянието, противоправността му
и за вината и с което фактическият състав на престъплението е установен по
съдебен ред. Налице
е причинна връзка между противоправното поведение и
причинените вреди. Установен е и специфичният
елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с
чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на з....хователя, обусловена от наличието на валидно з....хователно правоотношение, породено от договор за з....ховка „Гражданска отговорност” –
з....хователна полица №…., със срок на
действие от 22.03.208г. до 21.03.2019г.
Спорното в настоящото въззивно
производство, с оглед доводите, изложени във въззивната
жалба, е досежно размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, действително претърпените
имуществени вреди, наличие на съпричиняване и относно
началния момент за заплащане на обезщетение за забава/законна лихва върху
дължимите се обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди,
отчитайки функционалната обусловеност на задължението на з....хователя по з....ховка „Гражданска
отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от
съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от з....хования делинквент
по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1
от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване
по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г.,
означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни
обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на
отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането,
последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този,
който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства
– медицинска документация и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетите
при първоинстанционното разглеждане на делото
заключения от съдебно-медицински експертизи, изготвени от вещо лице – съдебен
лекар и вещо лице – специалист – кардиолог, както и съдебнопсихологична
експертиза, които, като компетентно изготвени и неоспорени от страните, се
кредитират изцяло.
От показанията на свидетеля
И. И. – син на ищцата, притежаващ непосредствени впечатления от понесените от
пострадалата негативни изживявания, както и от показанията на свидетелката Н. –
сватя на ищцата, се установява, че след инцидента ищцата е била със силно
влошено физическо и психично състояние за продължителен период от време, изключително
тежък през периода на болничния й престой. По-пълна конкретика
се съдържа в показанията на свидетеля И.. След тридневния престой в отделението по ортопедия ищцата е
преместена в отделение по рехабилитация. Непосредствено след това обаче е
настанена в отделение по кардиология, поради сърдечни усложнения, което пък не
позволило да направи пълен престой в отделението по рехабилитация. С оглед
изключително тежкото физическо състояние на ищцата, пълната й неподвижност и
невъзможността на свидетеля и брат му да оказват необходимите ежедневни,
непрекъснати и непосредствени грижи за лекуването й и обслужването й, се
наложило същата да бъде настанена в специализирано заведение с много добри
условия - с непрекъснато обслужване, лекарско наблюдение и рехабилитационни
грижи – Дом за стари хора – „М.“. Престоят на ищцата в този дом продължил 4
месеца, като действително за нея били полагани много добри грижи, а свидетелят
често я посещавал, осигурявал е необходимите лекарства, организирал е и
необходимите прегледи от личния лекар и допълнителни изследвания. Едва три
месеца след инцидента ищцата започнала да се опитва да се изправя, а към четвъртия
месец – да ходи с помощни средства, като и понастоящем ползва бастун. Преди
ПТП-то Х. не е имала здравословни проблеми от изключителен характер,
включително и сърдечни проблеми, живеела е самостоятелно, не е имала нужда от
чужди грижи. Физическите болки и съзнанието, че е неподвижна и не може да се
обслужва сама, оказали негативно влияние на ищцата и в психологичен аспект. В
същата насока са и показанията на свидетелката Н., макар и не така конкретни. Свидетелката
пояснява, че е посетила ищцата в първия ден от болничния й престой, посещавала
я е в дома за стари хора, като, през част от описания от св. И.възстановителен
период, не са имали преки контакти, поради установилата се епидемиологична
обстановка, но са се чували често по телефона. Настоящите й впечатления са за
наличие на коренна промяна в негативен аспект при ищцата – „..в момента е с
бастун и не може много време права да стои, не може да носи чанти….не е
предишната жена, която беше.“
Конкретиката в показанията на свидетеля
И. се кредитира изцяло, при съобразяване и на разпоредбата на чл.172 от ГПК,
като показания подкрепящи се от останалите данни по делото, както от
показанията на свидетелката Н., но и преди всичко от заключенията от
съдебномедицинските експертизи и съдебнопсихологичната
експертиза.
Съгласно заключението на
вещото лице – съдебен лекар, ищцата
е претърпяла счупване на таза в горния и долния клон на дясната пубисна /срамна/ кост. Оздравителният период при правилно
протичане на оздравителния процес и при правилно лечение е в рамките на около
3-4 месеца. Лечението при ищцата е правилно проведено и се е изразявало в
първоначално безкръвно наместване на счупването /болнично лечение/,
обездвижване на тялото за период от около 60 дни /леглови
постелен режим/ и продължителна рехабилитация, която
се е изразява по стандарт в масажи и след втория месец в допълнение -
всекидневни упражнения и минимална апаратна физиотерапия. Според разясненията
на вещото лице, дадени в съдебно заседание, безкръвно наместване представлява
оперативна намеса. Болките на ищцата са били най-силни непосредствено след
травмата, по време на извършване на безкръвната интервенция и в продължение на
дните на зарастване. Според данните, констатирани при контролен преглед,
отразени в Амбулаторен лист №161 от 18.04.2019г., издаден от специалист ортопед
– травматолог, при ищцата е настъпило усложнение – установен е след зарастване
на счупените кости хиперкалус – органично натрупване
на калций, вследствие натоварване на колянната става
при непълното движение на тазобедрената става. При извършен личен преглед на
ищцата от 20.02.2020г. вещото лице е констатирало задоволително общо състояние
за възрастта, но нестабилност от страна на десния крайник при движение,
невъзможност за движение без помощно средство - бастун, което е във връзка с
травмата и с получилото се усложнение – хиперкалус. Дясня колянна става и дясна подбедрица са леко отточни, като при прегледа пострадалата
съобщава, че усеща болки в поясната област и в
областта на дясна ТБС при продължително движение и стоене права. При посочената
по-горе обичайна продължителност на възстановяването при счупване на таза в пубисната кост - 3-4 месеца, в конкретния случай
образуването на хиперкалус не е дало възможност да се
възстанови в пълен обем движението на долния крайник.
При така описаните констатации от вещото
лице – съдебен лекар, неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че
усложненията при по-продължителния период на възстановяване при ищцата се
дължат на нейната възраст, продължителния й престой в Дом за стари хора. В съдебно заседание вещото лице е
пояснило характера на полученото усложнение – хиперкалус с факта от необходимия период на обздвижане, което усложнение е типично за съответния вид
травма – „среща се при много индивиди“. Следователно – полученото усложнение
при ищцата не се дължи на нейната възраст, а на характера на увреждането, което
пък е пряка последица от ПТП-то. Освен това възрастта на пострадалия, дори и да
би била предпоставка за по-тежък и продължителен възстановителен период, не
може да бъде критерий от обективен характер, изключващ необходимостта от
репариране на претърпените вреди, нито пък до възможност за намаляване на
дължимото обезщетение. Същото се отнася и до наложилия се престой на ищцата в
Дом за стари хора. Съгласно заключението на вещото лице при подобен вид травми
– счупвания в областта на таза е необходимо пълно обездвижване – около 60 дни и
за периода на възстановяването е необходима изцяло чужда помощ. Следователно,
независимо от условията, при които ще протече възстановителният период – в
домашни условия, в лечебно заведение или в друго социално заведение, възможността
от конкретно полученото усложнение е налична.
Неоснователно е и оплакването на
жалбоподателя за липсата на причинна връзка между
процесното ПТП и полученото от ищцата предсърдно мъждене. Вярно е, че
съгласно заключението от съдебномедицинската
експертиза, изготвена от вещо лице кардиолог, Е.Х. има дългогодишна артериална
хипертония, като във връзка с това заболяване е диспансеризирана. Но в миналите
периоди от време не се намират данни за лечения с антиаритмична
насоченост или антикоагулация, която е необходимост
от първа линия в терапевтичната схема при предсърдното
мъждене. Регистрираният и овладян медикаментозно
епизод на предсърдно мъждене
от 20.11.2018г., получен от ищцата след постъпването й в отделението по
физиотерапия, е първи регистриран пристъп. Разясненията, дадени от вещото лице
в съдебно заседание, са категорични - полученото сърцебиене и предсърдно мъждене е в причинно-следствена
връзка с настъпилата болка, дискомфорт, страх, стрес,
които увеличават адреналиновата стимулация към
сърцето и довеждат до появата на предсърдното мъждене. Т.е. - наред със съществуващите предпоставки -
хипертония, възраст, последиците от ПТП-то /пряката физическа болка,
оперативната намеса/ водят до състояние, което увеличава нивото на адреналина,
каквото е стрес, страх, и това извежда ищцата от нормален синусов ритъм и води
до появата на предсърдно мъждене.
Съпътстващите заболявания, както и възрастта на пострадалия, не са обективен
фактор, доколкото не са и елемент от поведение на съпричиняване,
водещ до намаляване на паричното обезщетение за понесените неимуществени вреди.
Когато причинени телесни увреждания на едно лице предизвикат при проведеното
лечение, макар и на основата на други предишни
заболявания усложнения, също е налице причинна връзка между деянието и
увреждането.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и
страдания от ищцата – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
продължителността на оздравителния процес, който нормално протича 3-4 месеца, а
при ищцата са настъпили и усложнения /хиперкалус и предсърдно мъждене/, извършването
на оперативна намеса, наложителния период на обездвижване, фактът, че
преди инцидента ищцата, макар и в напреднала възраст е водела самостоятелен
живот, следва да се приеме, че присъдената от първоинстанционния
съд сума от 50 000лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените от Е.Х.
страдания. Преценката за това кои фактори трябва да бъдат взети предвид винаги
е конкретна, с оглед установените факти по делото и тяхната относителна тежест,
преценена съвкупно, като принципно тежките увреждания на здравето, респективно
- трайните последици от тях, имат относително по-голяма тежест за определяне
размера на обезщетението, докато други – например ежедневните неудобства по
време на възстановителния период, имат относително по-малка тежест. От
обективна страна се преценява преди всичко фактът, че се касае за средна
телесна повреда с трайни последици – и понастоящем е налице нестабилност от страна на десния й
крайник при движение, невъзможност за движение без помощно средство – бастун. За
определянето на посочения паричен еквивалент относим
е и субективният аспект, доколкото имуществените вреди по своя характер са
негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху
физическата и психо-емоционалната сфера на индивида.
Релевантни в тази насока са свидетелските показания, съгласно които
психическата устойчивост на ищцата, като последица от ПТП-то, е силно
разколебана. Безспорно, след инцидента, у ищцата са настъпили отрицателни
емоционални усещания, породени от физическите болки и душевния дискомфорт, доколкото не е могла да се обслужва сама. Тези
отрицателни емоционални усещания биха настъпили и при протичане на
възстановителния период в домашни условия. В този смисъл тезата на
жалбоподателя, че 4-месечният престой на ищцата в Дом за стари хора е оказал негативно отражение в психологичен
аспект, което е последица от действията на децата на пострадалата, е
несъстоятелна и не може да бъде споделена. При пълна физическа зависимост и
нужда от чужда помощ психологичният дискомфорт е
неизбежен, независимо от кого се упражнява чуждата помощ – от родственици или от лица – специалисти в специализирано
заведение, дори, оказваната чужда помощ от низходящи за елементарните битови и
жизнени потребности, може да е причина за допълнителни негативни психологични
изживявания. Преките искове срещу з....ховател,
визирани в разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ, са за обезщетение на имуществени
и за обезщетение за неимуществени вреди, като към последните се причислява
всичко, свързано с лишаване на увредения от пълноценното човешкото съществуване
и активности.
От значение за настъпилите при ищцата негативни
промени в психологичен аспект е и приетото при първоинстанционното
разглеждане на делото заключение от съдебнопсихологична
експертиза. Съгласно същото, макар и към момента на освидетелстването,
негативните изживявания и стрес при ищцата да са отшумели, претърпяното ПТП е представлявало
за нея психотравмено, стресово събитие. След
инцидента у ищцата е било налице Разстройство в адаптацията, като резултат от
преживяното стресогенно събитие, което е продължило
около 3 месеца.
Ето защо и тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната
норма на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, то доводът, наведен във въззивната жалба, че размерът на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е завишен, е неоснователен.
По отношение на претендираните
имуществени вреди, от значение е също изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза от вещо лице – съдебен лекар. Към исковата молба са приложени фактури и фискални бонове, удостоверяващи извършени
плащания, като фактурите са с получател – Е.Х., съпроводени с фискален бон за
реално извършено пращане. По отношение на фискалните бонове за заплащане на
лекарствени средства от страна на жалбоподателя не са въведени конкретни
възражения и като намиращи се у ищцата и представени от нея, следва да се
приеме, че разходите са действително извършени от последната. Съгласно
заключението от съдебномедицинската експертиза, всички
претендирани от ищцата разходи, направени по повод
лечението й след процесното ПТП, са били необходими и
в пряка причинно-следствена връзка с него и с получените от пострадалата
увреждания. Част от медикаментите само са във връзка със соматичното й
състояние /аритмия/, което се е изострило и което, както се посочи, е в
причинна връзка с настъпилото ПТП, като е било необходимо ползването на такива
медикаменти непосредствено след ПТП-то. Неоснователно е конкретно
въведеното възражение от жалбоподателя за недължимост
на извършените разходи за 4-месечния престой на ищцата в дома за стари хора. Както вече се посочи, съгласно заключението от
съдебномедицинската експертиза, При подобен вид травми - счупвания в областта
на таза, пострадалата е била обездвижена за периода на възстановяване и й е
била наложителна чужда грижа. Разходите за обезвъзмездяване
на положената чужда грижа, когато се налага такива разходи да бъдат извършени,
са последица и в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент. В този смисъл
това – дали чужди грижи са полагани към пострадалия в домашни условия или в
специализирано заведение, разходите за тяхното заплащане представляват
имуществени вреди, загуба в патримониума на
пострадалия, и като вреди, които са в пряка и непосредствена последица от
увреждането по смисъла на чл.51 ал.1 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване. По
делото се приложени и фактури за провеждана и заплатена рехабилитация по време
на 4-месечния престой на ищцата в Дома за стари хора, която рехабилитация,
съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза, като провеждана в
специализирано медико-социално заведение, е провеждана правилно и е спомогнала
за възстановяването на ищцата.
Ето защо и оплакването на жалбоподателя за
неправилност на решението в частта, с която е присъдено обезщетение за
имуществени вреди в претендирания с исковата молба
размер, е неоснователно.
Следващият спорен въпрос е наличието на съпричиняване за вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице, каквото възражение з....хователят
има право да релевира, съгласно чл.432 ал.2 от КЗ и
каквото възражение своевременно е въведено в процеса.
В материалноправната
норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вреди от деликт, като намаляването
на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди.
Като конкретна проява на такъв
тип поведение от страна на пострадалата в отговора на исковата молба се сочи, че ищцата е навлязла внезапно на платното за движение,
без да се съобрази преди навлизането с движещия се автомобил, неговата посока и
отстояние, а във въззивната
жалба, жалбоподателят се позовава на заключението от съдебноавтотехническата
експертиза относно съдържаща се констатация, че „ищцата също е имала техническа
възможност да пропусне/изчака лекия автомобил да премине“.
Ако се приеме, че заявеното с въззивната
жалба поведение на съпричиняване - изразяващо се в
действия и бездействие от страна ищцата и нейните близки относно
възстановителния процес и неглежиране състоянието на
същата, не е нововъдено, а възпроизвеждащо въведеното
с отговора на исковата молба възражение за неправилно проведено лечение и рехабилитационен режим, то същото е неоснователно. Както се
посочи, съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза, лечението,
както през периода на болничния престой, така и рехабилитационното
такова, проведено в Дома за стари хора, е правилно проведено и е способствало
за възстановяването на ищцата, а непълното възстановяване /нестабилност от страна на десния крайник при движение,
невъзможност за движение без помощно средство – бастун/, което е във връзка с
травмата и с получилото се усложнение – хиперкалус,
не е в резултат на неправилно лечение и неглежиране
състоянието на пострадалата, а е обичайно/възможно усложнение при подобен вид
травматични увреждания, резултат от дълъг период на обездвижване, независимо от
факта, че лечението е правилно провеждано.
По отношение на въведеното възражение за съпричиняване от страна на ищцата, в качеството й на
пешеходец, относимо е заключението от приетата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебноавтотехническа експертиза относно механизма на
ПТП-то. Съгласно това заключение, както е описано и в исковата молба, ПТП-то е
настъпило в зимни условия - на 14.11.2018г., около 17:30 часа, в тъмната част
на денонощието, при работещо улично осветление, на пътно кръстовище, при пресичане
от страна на ищцата на платното за движение. Категорично е заключението, че Е.Х.
е пресичала платното за движение, преминавайки по пешеходна пътека, обозначена
с пътна маркировка и с пътен знак Д17, а ударът е настъпил в предна челна
средна част на автомобила. От значение в тази насока са и показанията на водача
на МПС – Г.В., разпитан като свидетел по делото – „тя си вървеше нормално по
пътеката, аз я видях в последния момент, аз просто я блъснах…“. Съгласно заключението от автотехническата експертиза, водачът на автомобила е имал
възможност да възприеме пресичащата отляво надясно спрямо посоката му пешеходка
на разстояние не по-малко от 100м., както и да предотврати настъпването на ПТП,
като спре преди мястото на удара, тъй като осветеният участък от 50м. е
по-голям от дължината на опасната му зона за спиране от 14.10м. при скорост на
движение от около 29 км/ч. Вярно е посоченото във въззивната
жалба, че според заключението, ищцата
също е имала техническа възможност да пропусне/изчака лекия автомобил да
премине. Жалбоподателят обаче цитира едностранно и непълно констатациите на
вещото лице, които са категорични в насока, че ако би спряла на платното за
движение и така да избегне настъпването на ПТП, в този случай би
останала върху платното за движение, което е предпоставка за ПТП с друг
автомобил. Спазването на правилата за движение от страна на пешеходците изисква
да
преминават по пешеходните пътеки, което правило е спазено от страна
на ищцата, пешеходците са длъжни да не удължават времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение и в този смисъл неспирането от страна на ищцата на платното
за движение, пресичайки по пътна маркировка и неизчакване преминаването на
автомобила, при което пък би създала предпоставка за друго ПТП, не може да бъде
поведение – действие или бездействие от страна на пострадалата, станало
предпоставка за настъпване на вредоносния резултат. Както е посочено в мотивите към
т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на
ОСТК, дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. А такова
рисково поведение от страна на пострадалата в случая липсва, доколкото от нейна
страна са спазени правилата за движение по пътищата, визирани в чл.113 ал.1 от ЗДвП. Приложимо в случая е приетото в т.
6, б. „б“ от ТР №2/22.12.2016г. на ОСНК на ВКС - за да могат пешеходците да
осъществят правото си на преминаване, е необходимо те да са стъпили на
пешеходна пътека или да преминават по нея, доколкото ударът е настъпил при
преминаване от страна на ищцата по обозначеното за това място.
Следващият, очертан с въззивната жалба спорен въпрос, е относно началния момент
на законната лихва при забава на паричното задължение, представляващо з....хователно обезщетение.
Доводите на жалбоподателя, че
лихвата следва да се изчислява от периода на произнасяне на з....хователя в 15-дневен срок или тримесечен срок от получаване
на уведомлението от същия, не намира нормативна опора. Началният момент, от който се дължи лихва за забава върху
з....хователно обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди не се определя от нормата на чл.497 ал.1 от КЗ, в която
насока са доводите на жалбоподателя /З....хователят
дължи законната лихва за забава върху размера на з....хователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от
двете дати:1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106 ал.3; 2. изтичането на срока по чл.496 ал.1, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от з....хователя по реда на чл.106 ал.3./. Тази норма регламентира
забавата на самия з....ховател, в качеството му на
„пряк длъжник“ по правоотношението. Но отговорността на з....хователя спрямо увреденото лице се свежда до това да покрие
в границите на определената в з....хователния договор
сума отговорността на з....хования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от з....хователното събитие. Пряк
и непосредствен резултат от з....хователното събитие
е отговорността на прекия причинител за лихви, която за последния съществува считано
от датата на непозволеното увреждане. З....хователят
отговаря за лихвата за забава, когато з....хованият
отговаря за тях пред увреденото лице, като действащата правна уредба
регламентира, че отговорността на з....хователя се
ангажира от момента на узнаването – уведомяването за настъпването на з....хователното събитие. Тази изрична регламентация относно
съвпадащата отговорност на з....хователя с
отговорността на деликвента за лихви е дадена в
разпоредбата на чл.429 ал.2, т.2 от КЗ – в з....хователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато з....хованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. А
съгласно чл.429 ал.3 от КЗ, лихвите за забава на з....хования
по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от з....хователя само в рамките на з....хователната
сума /лимита на отговорност/; В този случай от з....хователя
се плащат само лихвите за забава, дължими
от з....хования, считано от датата на уведомяването от з....хования
за настъпването на з....хователното събитие по
реда на чл.430 ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
з....хователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая з....хователната претенция е предявена на 20.12.2020г. и от този
момент е дължима законната лихва, включена в з....хователното
обезщетение по смисъла на чл.429 ал.2, т.2 от КЗ, както правилно е определил и първоинстанционният съд.
Този начален момент е
правилно определен от първоинстанционния съд по
отношение законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди и върху
част от обезщетението за имуществени вреди – за репариране на тези разходи, направени
преди датата на предявяване на з....хователната
претенция пред з....хователя – 20.12.2020г. За
разходите, сторени след тази дата, по отношение на обезщетението за забава е
приложима общата разпоредба на чл.84 ал.2 от ЗЗД - от отправяне на покана, за
каквато следва да се счита исковата молба, доколкото от този момент по
отношение на тези парични задължения настъпва съвпадащата отговорност на з....хователя с
отговорността на деликвента за лихви по смисъла на
разпоредбата на чл.429 ал.2, т.2 от КЗ. Това се отнася до следните фискални
бонове и фактури: 3.47лв. по Фискален бон от 04.01.2019г., 57.35лв. по Фискален
бон от 07.01.2019г., 13.92лв. по Фискален бон от 25.01.2019г., 2.26лв. по
Фискален бон от 25.01.2019г., 6.54лв. по Фискален бон от 05.03.2019г., 8.75лв.
по Фискален бон от 05.04.2019г. и 38.01лв. по Фискален бон от 05.04.2019г.;
5.11лв. по Фискален бон от 25.12.2018г., издаден от „М.“ ЕООД; фактури
№********** и №********** от 25.12.2018г. и Фискални бонове от същата дата,
издадени от „Ч.“ ЕООД – за 820лв. и 450 лв. за социална услуга грижа за
възрастни хора с настаняване в Дом за стари хора „М.“ - гр. ....; фактури
№********** и №********** от 27.01.2019г. и Фискални бонове от същата дата, издадени
от „Ч.“ ЕООД са заплатени сумите съответно от 820лв. и 450лв. за социална
услуга - грижа за възрастни хора с настаняване в Дом за стари хора „М.“ и
рехабилитация; фактура №********** от 15.02.2019г. и 2 бр. Фискални бонове от
същата дата, издадени от „Д.“ ЕООД за сумата от 51.24лв.; фактури №********** и
№********** от 26.02.2019г. и Фискални бонове от същата дата, издадени от „Ч.“
ЕООД, са заплатени сумите съответно от 820лв. и 450лв. за социална услуга -
грижа за възрастни хора с настаняване в Дом за стари хора „М.“ – всички на
стойност 3 996,65лв. В този смисъл оплакването на жалбоподателя, че
неправилно първоинстанционният съд е присъдил
законната лихва от 20.12.2018г. за разходи, сторени след тази дата, се явява
основателно.
По изложените съображения първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която е уважен искът за
неимуществени вреди за разликата над 15 000лв. до присъдените
50 000лв.; в частта, с която искът за имуществени вреди е уважен за разликата
над 764,77лв. до 5 844,77лв. Следва да бъде потвърдено решението в частта,
с която е присъдена законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
/50 000лв./ и върху част от обезщетението за имуществени вреди – 1 848,12лв.,
считано от 20.12.2018г. Следва да бъде отменено решението в частта, с която е
присъдена законната лихва върху част от обезщетението за имуществени вреди -
3 996,65лв. за период - 20.12.2018г. до датата на предявяване на исковата
молба – 11.07.2019г. и за този период акцесорната
претенция да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на основание чл.273 от ГПК,
във вр. с чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемата страна направените разноски
пред въззивната инстанция, които, съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК са 2 000лв. – изплатено в
брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и
съдействие. Възражението на насрещната страна по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на така заплатеното и претендирано
адвокатско възнаграждение е неоснователно. Обжалваемият
материален интерес в случая е 40 080лв. При този обжалваем
материален интерес минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2,
т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
е 1 732,40лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение надвишава незначително
този минимален размер и не е прекомерно, като се има предвид и фактическата
сложност на делото.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260062/07.10.2020г., постановено по търг. д. №224/2019г.
по описа на Окръжен съд ...., в обжалваната част, с която „З.а.д. Д.Б:Ж. и З” АД, с ЕИК ..... е осъдено да
заплати на Е.Я.Х. с ЕГН ********** сумата над 15 000лв. до 50 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и страдания,
в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на 14.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018г. до изплащане на вземането; „З.а.д. Д.Б:Ж. и З” АД с ЕИК ..... е осъдено да заплати
на Е.Я.Х. с ЕГН ********** сумата над 764,77лв. до 5 844.77лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направените от Е.Я.Х. разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена
връзка с получените от нея травматични увреждания в резултат на претърпяното
ПТП на 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху част от обезщетението – 1 848,12лв.,
считано от 20.12.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ №260062/07.10.2020г.,
постановено по търг. д. №224/2019г. по описа на Окръжен съд ...., в частта, с която
е присъдена законната лихва върху сумата от 3 996,65лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направените от Е.Я.Х. разходи за лечение, за периода от 20.12.2018г. до датата на предявяване на исковата
молба – 11.07.2019г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Я.Х. с ЕГН ********** срещу Д.:
Ж. и З.” АД с ЕИК ..... иск за заплащане на законната лихва върху сумата от
3 996,65лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, за периода от 20.12.2018г. до датата на предявяване на исковата молба – 11.07.2019г.
ОСЪЖДА „З.а.д. Д.Б:Ж. и З” АД да заплати на Е.Я.Х. ЕГН **********
разноски за въззивната инстанция в размер на 2 000лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: