Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………..2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, четвърти касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Мария Ганева
Членове: Марияна Ширванян
Йордан
Димов
при
секретаря Деница Кръстева и в присъствието на прокурора Владислав Томов, като
разгледа докладваното от председателя касационно адм. наказ. х-р дело № 2199 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от АПК.
Образувано по касационна жалба на „Жидо Транс 2015“ ЕООД, ******,
със седалище и адрес на управление: с.
Червенци, общ. Вълчи дол, обл. Варна, търговски комплекс, ет.2, подадена чрез
пълномощник- адв. Г.В., срещу решение №
260048/24.08.2020 г. на Варненския районен съд /ВРС/ , постановено по нахд. №
1330/2020 г. по описа на този съд.
В касационната жалба се релевира допуснато нарушение на закона и
съществено нарушаване на процесуалните
правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл.
63 от ЗАНН. Излагат се доводи за неизпълнено задължение от районния съд за
обективно, всестранно и пълно изследване на всички събрани доказателства .
Твърди се допуснато нарушение на
материалния закон при постановяване на атакувания съдебен акт , тъй като с
разпоредбата на чл. 35, ал. 2 във вр. с ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУО са
регламентирани дейности , за извършването на които не се изисква разрешение, а
само регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II или по
реда на глава пета, раздел IV. Възразява се срещу правната теза на районния съд
за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство, понеже нарушението не е индивидуализирано пълно, точно и ясно . Не
са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
Отправено искане към касационния съд е за отмяна на обжалваното решение
кате се постанови друго, с което да отмени процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява, но
депозира писмена молба, че поддържа касационната жалба .
Ответната страна- РИОСВ –Варна, редовно призована, се представлява в
съдебно заседание от юриск. Й.К., която изразява позиция за неоснователност на
подадената жалба и правилност на
атакуваното съдебно решение.
Участващият в производството представител на Варненска окръжна
прокуратура счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли за оставянето му в сила.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в
производството пред ВРС и е подадена при спазване на разписания преклузивен
срок по упражняване на процесуалното право на жалба, а разгледана по същество е
неоснователна.
Производството
пред ВРС е образувано по подадена жалба от „Жидо Транс 2015” ЕООД срещу НП №
*********-6 от 18.02.2020 г., издадено от директора на РИОСВ – гр. Варна, с
което на основание чл. 136, ал.2, т. 3 от ЗУО на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 7000 лева (седем хиляди лева) за нарушение на
чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО поради това , че извършва дейности по
третиране-съхраняване /код R13/ на неопасни отпадъци /отпадъци от строителство
и събаряне/, без да притежава разрешение или регистрационен документ, издаден
по реда на глава пета, раздел II от ЗУО.
От
фактическа страна РС-Варна е приел, че при извършена извънредна проверка
съвместно с ОД на МВР на 20.01.2020 г. в гр. Варна, м-ст „Налбанка", било
установено, че в имот с идентификатор 10135.4045.12, представляващ площадка за
третиране на отпадъци, стопанисвана от дружеството, въззивното дружество
извършва дейности по третиране - съхраняване (код R13) на отпадъци, а именно на
изкопани земни маси (почва) в количество около 1300 куб. м.; смесени отпадъци
от строителство и събаряне-късове бетон, отломки от асфалт, тухли, бетонни
стълбчета от ограда, блокчета итонг, бетонни тротоарни плочи, керемиди,
вълнообразни покривни плоскости, отпадъчна дървесина от строителство и събаряне
(греди, каси от врати и прозорци) на площ около 800 кв. м.;сандвич панели с
нарушена цялост на площ около 50 кв. м.; клони премесени с почва и бетонни
отломки с арматура на площ около 50 кв. м.; смесени отпадъци от бита в т.ч.
фотьойли, канапета, дървени шкафове, дървени касетки, врати, дървени палети,
мокети, обувки, одеяла, дюшеци, дунапрени, пластмасови бидони и туби,
пластмасови детски играчки, излезли от употреба гуми, които са примесени със
стиропор и натрошени плоскости от гипсокартон на площ около 1 дка. „Жидо Транс
2015" ЕООД не притежавало издаден по реда на глава пета, раздел II от ЗУО,
от РИОСВ-Варна регистрационен документ за извършваната дейност по третиране -
съхраняване на неопасни отпадъци, каквито са отпадъците от строителство и
събаряне, описани по-горе, която е дейност по оползотворяване, обозначена с код
R13, съгласно Приложение № 2 към §1, т.13 от ДР на ЗУО.
Съдебната
проверка на предходната инстанция за съществени процесуални нарушения е
приключила със становище за отсъствие на подобен порок на протеклото
производство. АУАН и НП са издадени в законови срокове и от компетентни лица.
Нарушението е описано от правна страна чрез изчерпателно посочване на
съставомерните признаци и чрез посочената правна квалификация. Направено е
описание на обективните признаци на нарушението, включително датата и мястото
на неговото извършване. Посочена е нарушената материално правна норма и същата
е съответна на описаните в АУАН и в НП факти, така че става ясно в какво се
изразява нарушението. Вмененото във вина на дружеството – жалбоподател нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Депозираните възражения са били разгледани и мотивирано са приети за
неоснователни.
Въззивният съд е преценил, че е
доказано нарушението на разпоредбата на чл. 35, ал. 2, т. 3 от ЗУО от страна на
жалбоподателя, който не притежава документ по чл. 35, ал. 3 от ЗУО. Приел е, че
изкопаните земни маси, които ще се използват за обратен насип следва да са на
обекта на тяхното образуване, а не на площадка за съхраняване, различна от
обекта на образуване, а липсата на договор за депониране на отпадъци не е
обстоятелство, изключващо отговорността. Субект на нарушението е юридическо
лице, поради което въззивният съд е преценил, че въпросът за вината не подлежи
на изследване.
Предходната съдебна инстанция е
изложила мотиви за правилно индивидуализиране на имуществената санкция в
минимален размер, съответстващо на
приложимия закон. Нарушението е преценено като немаловажен случай, понеже не се
откроява с по – ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от
този вид.
Касационният съд счита заявените оплаквания
на жалбоподателя за неоснователни, съответно счита обжалвания съдебен акт за правилен
като при неговото постановяване не са били допуснати съществени процесуални нарушения
и неспазване на приложимите материалноправни разпоредби.
Бланкетно е оплакването на
касатора за липса на всестранно изследване на всички събрани доказателства. Не се посочват данните
от кое събрано доказателствено средство са
изключени от обхвата на съдебната
проверка на предходната инстанция . Отсъствието на подобна конкретика сочи за
несъстоятелност на оплакването, което се заявява единствено за целите на
защитата на наказаното лице.
Лишено от основание е и
възражението за неспазване на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, заявено за първи път едва в касационната
жалба . Както в АУАН, така и в НП се обективират в достатъчна степен на яснота
и пълнота всички елементи на противоправно поведение , касаещи състава на
нарушение по чл. 136, ал. 2 т.3 от ЗУО, а именно съхраняване на неопасни
отпадъци без притежание на необходимото разрешително.
Изложените правни изводи на
районния съд в обжалваното решение се основават на цялостен и задълбочен анализ
на събрания доказателствения материал, при обсъждане на доказателствените данни
и приложима правна уредба по повод заявените оплаквания от нарушителя.
Съгласно чл.35 ал.1 от ЗУО за
извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по
рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква издаване на документ по реда на глава пета, раздел I, или комплексно разрешително, издадено по реда на
глава седма, раздел II от
Закона за опазване на околната среда.
Според легалната дефиниция на §1,
т.17 от ДР на ЗУО "отпадък" е всяко вещество или предмет, от който
притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи или е длъжен да се
освободи. По смисъла на §1, т.44 от ДР на ЗУО "третиране на
отпадъците" са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително
подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. От своя страна съгласно
§1, т.13 от ДР на ЗУО "оползотворяване" е всяка дейност, която има
като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на
други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна
функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в
производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение №2 съдържа
неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване. Видно е, че
оползотворяването също включва в себе си множество дейности, една от които е
дейността, обозначена с код R13 в приложение № 2 към §1, т.13 от ДР на ЗУО –
съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R
12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на
образуване до събирането им. Временно съхраняване означава предварително
съхраняване по смисъла на § 1, т. 27 от допълнителните разпоредби.
Административнонаказателното
обвинение срещу „Жидо Транс 2015“ ЕООД е
за извършване на дейностите по
"съхранение", т.е. дейност, свързана със складирането на отпадъците
от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: а) три години -
при последващо предаване за оползотворяване; б) една година - при последващо
предаване за обезвреждане по арг. от §1, т.42 от ДР на ЗУО.
Анализът на цитираните по-горе
правни норми налага съждение , че установеното
съхранение от жалбоподателя на изкопни земни маси, смесени отпадъци от
строителство и събаряне, смесени отпадъци от бита, сандвич панели с нарушена
цялост, клони, премесени с почва и бетонни отломки с арматура представлява
дейност по третиране на неопасни отпадъци.
Извършването на вменената дейност
по съхраняване като дейност по третиране на отпадъка е доказано както с
показанията на свидетеля, извършил на място фактическата проверка и добил
непосредствени впечатления относно релевантните факти, така и с признанието
направено от настоящия касатор в подаденото възражение срещу АУАН, че поради
неподновен договор за приемане на строителни отпадъци с Община Аксаково е
съхранявал строителни отпадъци в стопанисвания от него имот в гр. Варна, ЗПЗ,
м-ст „Налбанка“. Късното подписване на договора за съхранение на отпадъци не
може да бъде годно правно основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност. Нещо повече , при връчването на
касатора на констативен протокол №011700/20.01.2020г. същият е отбелязал, че
няма възражения. В самата въззивна жалба настоящият касатор също твърди, че
макар деянието формално да осъществява признаците на предвидено в закона
нарушение, същото е маловажно. Ирелевантни за съставомерността на конкретното
деяние са и доводите, че през предходната година дружеството е извършвало
същата дейност. Без връзка с установеното в хода на АНП е и касационния довод,
че в оспореното НП фигурира единствено правния довод на актосъставителя, че
дружеството извършва дейност по „насипване на изкопани земни маси и тяхното
подравняване с трактор-багер“, за което не притежава разрешение. Нито в
констативния протокол №011700/20.01.2020г., нито в АУАН и НП се съдържа подобно
твърдение. В НП е обсъдено възражението на дружеството, че една част от
насипаните в имота земни маси ще се връщат за обратен насип на обекти, различни
от площадката за съхранение, а друга ще се депонират на терен за рекултивация
„Малка чайка“, съгласно сключен договор от 03.01.2020г. и правилно е отхвърлено
като неоснователно. В този смисъл оплакванията в касационната жалба са напълно
голословни и са единствено форма на защитна теза.
Съхраняването на въпросните
отпадъци от страна на „Жидо Транс 2015“ЕООД като дейност по третиране на
отпадъци изисква съответното разрешително съгласно разпоредбата на чл. 35, ал.1
от ЗУО. С разпоредбата на чл. 35, ал.2 от ЗУО е въведено изключение от общото
правило, като са посочени случаите, в които разрешително не се изисква. Както
вече бе отбелязано по-горе, дейността по съхраняване на въпросните отпадъци,
осъществена от дружеството-касатор представлява такава с код R13 от посоченото
по-горе приложение, за извършването на която съгласно разпоредбата на чл. 35,
ал. 3 от ЗУО се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава
пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 - по реда на глава пета, раздел IV.
Жалбоподателят притежава
единствено регистрационен документ за дейности по събиране и транспортиране на
неопасни отпадъци, издаден по реда на чл. 35, ал. 5 от ЗУО, но не и документ за
третирането и съхранението им- факт, който последният не отрича. Неоснователно
е оплакването относно липсата на конкретно посочен от АНО документ, необходим
за извършване на конкретната дейност. Изрично в НП е описано, че за дейността,
която е извършвал касаторът, изразяваща се в третиране-съхраняване на неопасни
отпадъци е необходим документ по чл. 35, ал. 3 от ЗУО, който дружеството не
притежава. В тази връзка следва да се посочи, че касаторът е разполагал и с
възможност по чл. 35, ал. 4 от ЗУО, ако извършва едновременно дейности по ал. 1, т. 1 и по ал. 2, т. 3 - 5, да подаде заявление за издаване
на разрешение по чл. 67, включващо всички дейности, което отменя изискването за
регистрация и издаване на регистрационен документ за включените в разрешението
дейности, от която възможност не се е възползвал.
В случая установеното
«съхраняване на отпадъци» на територията на проверения поземлен имот, несъмнено
съставлява неконтролирано третиране на отпадъци, доколкото касаторът не
разполага със съответното разрешително. Оттук следва да се приеме за установено
по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП, за което
законосъобразно е наложена имуществена санкция в законоустановения минимум от 7000 лв.
В обобщение при
проведения инстанционен съдебен контрол се установи валидността, допустимостта
и правилността на обжалваното съдебно решение на РС-Варна и поради тази причина
подадената срещу него касационна жалба
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 и сл. от АПК
Административен съд гр. Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260048/24.08.2020 г. на Варненския районен съд, постановено по
нахд. № 1330/2020 г. по описа на този съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.