МОТИВИ към
решението по НОХД № 4322 по описа на Варненския районен съд за 2020 година, 38
състав.
Против подсъдимия Р.А.Р. Варненският районен прокурор е
повдигнал обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК за това,
че на 02.01.2020 г. в с. *, обл. Варна, причинил другиму - на С.Н.М. лека
телесна повреда, изразяваща се в травматични увреждания - контузия на главата,
разкъсно-контузна рана на главата, които в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по хулигански подбуди.
В съдебно заседание подс. Р. сочи, че всичко, описано в
обвинителния акт отговаря на истината. Изразява съжаление за извършенотои
заявява, че няма да се повтори.
В пледоарията си
по съществото на делото представителят на ВРП поддържа обвинението. Моли съда
да признае подс. Р. за виновен по възведеното му обвинение и да го освободи от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба към
минималния размер.
Защитника на подс. Р. моли съда да наложи минимално
наказание глоба.
В последната си дума подс. Р. моли съда за минимално наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 02.01.2020 г. в с. *, обл. Варна, около 06.00 часа,
подс. Р.А.Р., известен в селото като „Р.", отишъл в двора на св. Р. Р.Г.,
находящ се на адрес: ул. „*" № 4Б и започнал да дърпа каруца с дърва,
която била на двора. Св. Г.чул шум откъм двора и излязъл навън. Той запитал
подс. Р. какво прави и защо дърпа каруцата, след което подс. Р. без да му
отговори се приближил към къщата и с юмрук счупил един от прозорците. Свид. Г.отишъл
до дома на подс. Р. да се оплаче на баща му - свид. А.Р. Т., който живеел в
съседство, на ул. „*" № 79А и пак се върнал пред своя дом. На място, св. Г.заварил
обв. Р. да хвърля камъни към къщата му, а синовете му - свидетелите Т.А.О.и О.А.О.излезли
на двора им. Подс. Р. побягнал към своя дом, а свидетелите Р. Р.Г.и Т.А.О.тръгнали
след него, за да се оплачат на баща му. Пред дома на подс. Р. излезли баща му -
св. А.Р. Т., брат му - Михаил П.М.и зет им -З.С.Л., с намерение да предотвратят
скандал и сбиване на подс. Р. със съседите им.
По същото време св. С.Н.М. - съпруга на св. Р. Р.Г.,
станала свидетел на действията на подс. Р. в двора на къщата им и видяла, че
последния побягнал към дома си, а синът и съпругът и тръгнали след него. Тя се
притеснила от ситуацията и излязла навън, като се насочила в посоката, в която
мъжете заминала и се опитвала да позвъни на полицията за съдействие, по
мобилния си телефон.
Тя била на улицата, когато се разминала със съпруга и
сина си, като те влезли в двора на къщата им. В същото време, към св. С.Н.М. се
насочил подс. Р., който според нея държал лопата с дървена дръжка в ръце и с
нея и нанесъл удар в главата, от който тя паднала на земята и по нейни данни се
свестила по-късно в спешното отделение на болницата.
По време на описания инцидент, свидетелят Н.М.К.,
известен в с. * като Н.се прибирал от работа към дома си, находящ се на ул. „*"
№ 8Б. Минавайки по улицата, на която живеел, обв. Р., известен му като „Р.",
свид. К. видял, че пред къщата им имало сбиване на две групи хора - от едната
страна били подс. Р., баща му -„И.", брат му - „Г.", както и зет му,
а от другата страна били св. Р. Р.Г.и синовете му. Там била и съпругата на св. Г..
Св. К. се опитал да се намеси и да прекрати инцидента, но не могъл и продължил
пътя си към дома си. Той видял, че съпругата на св. Р. Р.Г.- С. /пострадалата С.Н.М./
вървяла към дома си, като той бил на няколко метра след нея. Движейки се по
улицата, св. К. усетил стъпки зад себе си и се обърнал, при което видял Р.,
синът на И./подс. Р./ да бяга към С., като държал дебела сопа в ръце с дължина
около един метър. К. се опитал, но не могъл да спре подс. Р. и последният
настигайки пострадалата С.Н.М. и нанесъл удар със сопата в главата, от което тя
паднала на земята и от главата и започнало да тече кръв, а подс. Р. избягал.
Св. К. веднага се обадил от своя телефон на спешен номер 112 и съобщил, че има
пострадала жена и трябва да се изпрати линейка. На място пристигнал екип на
бърза помощ и С.Н.М. била откарана в спешно отделение на МБАЛ „Св.
Анна"-Варна" - АД.
Видно от приложената документация и СМЕ, на С.Н.М. били
причинени следните травматични увреждания: контузия на главата,
разкъсно-контузна рана на главата, които са резултат от удар с или върху твърд
тъп предмет и биха могли да се получат по указания от пострадалата начин - удар
с лопата по главата. В своята съвкупност, описаните травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраният в хода на досъдебното производство
доказателствен материал- обясненията на подс. Р.; показанията на св. М.; св. Г.;
св. Т.; св. К.; св. О.; св. М.и св. Л., както и заключението по назначената СМЕ
и др.
Съобразно установеното съдът прие, че подсъдимия Р.А.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.131
ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК , тъй като на 02.01.2020 г. в с. *, обл. Варна,
причинил другиму - на С.Н.М. лека телесна повреда, изразяваща се в травматични
увреждания - контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата, които в
своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, по хулигански подбуди.
От обективна страна с деянието са засегнати обществените
отношения, осигуряващи телесната неприкосновеност на хората. Изпълнителното
деяние се изразява в действия на подсъдимия, насочени към нанасяне на телесни
увреждания на пострадалия М..
Субект на престъплението : пълнолетно вменяемо физическо
лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при пряк умисъл – той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Действията на подс. Р.
са били насочени към причиняване на телесно увреждане , обусловило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на св. М. като умисъла обхваща
именно нанасянето на телесна повреда на пострадалия.
Причини за извършване - лоши човешки взаимоотношения,
породили неоправдана агресия, хулигански мотив.
За да квалифицира деянието като такова извършено по
хулигански мотиви, съдът на първо място взе предвид липсата на какъвто и да е
друг мотив за извършване на деянието. От друга страна съдът прецени и обстоятелството,
че деянието е извършено на оживено място, в присъствието на множество хора и е
станало достояние на неограничен кръг от граждани. За проявената агресия от
подс. Р.А.Р. срещу св. С.Н.М. не е имало конкретен повод. Подс. Р. е нападнал
пострадалата без причина, която да оправдава такава реакция, в момент, когато
тя е вървяла към дома си, и след като малко преди това, Р. е влязъл
неправомерно в чужд имот, счупил е прозорец в къщата на пострадалата, хвърлял
камъни по къщата и предизвикал сбиване със съпруга и синовете на пострадалата.
С поведението си подс. Р. е демонстрирал грубо незачитане на обществения
ред и правила за поведение, мотивиран от представата си, че може да нарушава
тези правила безнаказано.
В случая нарушението на правилата за обществено поведение
е съпроводено с нарушаване на телесната неприкосновеност на пострадалата, по
един груб, брутален и скандализиращ начин.
Съдът взе предвид, че за престъплението по горепосочения
член се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до три години , обвиняемият
е с чисто съдебно минало, с деянието не са причинени щети и е
задължително приложението на чл. 78А от НК.
Същевременно, за да определи размера на наказанието,
което следва да се наложи на обвиняемия, съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието, която прецени към
минималния размер и тази на дееца : съдейства за разкриване на обективната
истина по делото. Горното, както и липса на на установени отегчаващи
отговорността обстоятелства дава
основание да бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.
Водим от горното и
на осн. чл.78А от НК съдът наложи на обвиняемия административно наказание -
ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1000 ЛЕВА.
С решението си съдът е осъдил обвиняемия да заплати
направените по делото разноски в полза на Държавата и е постановил вещественото
доказателство – СД, да остане по делото.
Водим от горното , съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :