№ 925
гр. Бургас, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500951 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на особения представител на П. Т. М. от гр.*** -
ответник по гр.д. № 5320 /2020 год. по описа на Бургаския районен съд
против решение № 1471/29.11.2021 год. ,с което е прието за установено по
отношение на въззивника ,че дължи на „Топлофикация-Бургас “ ЕАД сумата
1137,74 лв. –главница за доставена и потребена топлинна енергия за периода
м. май 2018-м. април 2019 г. за имот вг р. ***, ж.к.*** бл.** вх.* ап.*; 165,31
лв –мораторна лихва за забава за периода от 02.07.2018 г. до 12.03.2020 г.
,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението –
30.03.2020 г. до изплащане на вземането ,за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1919/2020 г. на
БРС,като въззивникът е осъден да заплати на ищеца и сумата от 479 лв.-общо
разноски по исковото и заповедното производства .
Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваната
част , като счита същото за незаконосъобразно и постановено в противоречие
с материалния закон.
Сочи се на първо място ,че съдът неправилно е средитирал
1
твърденията на ищцовото дружество ,представените от него справки и копия
от фактури ,тъй като дължимите от него суми са надписани и не са
изчислени по ясен начин ,с общо достъпна формула.Компрометирани са и
измервателните уреди в дома на ответника и в абонатната станция.На тях не
са правени периодични проверки.Фирмата ,която прави тези проверки ,е без
лиценз ,тя само фиктивно е издава свидетелства ,които не са обективни.Съдът
не е отчел направените от него възражения в тази насока.
Като монополист на пазара ищецът е в по-сила и изгодна позиция и като
такива клаузите в ОУ са в негов интерес .Изхождащите от ищеца
доказателства са недостатъчни и непълни и не доказват по безспорен начин
,че дължи точно тези суми .Не е доказано и че ответникът е потребител на
топла вода .Констатациите на вещото лице в тази връзка са неверни ,а и то не
е проверявало процесния апартамент .
Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете .
Не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият-ищец по делото в писмения си отговор по чл. 263 от
ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на решението
не са допуснати визираните нарушения.
Счита се за безспорно установено ,че ответникът като собственик на
апартамент в сграда – етажна собственост ,на сочения адрес ,която е
присъединена към абонатна станция ,е клиент на топлинна енергия и като
такъв дължи заплащане на тази енергия .По смисъла на ал. 6 от чл. 153 от ЗЕ
слиентите ,които прекратят топлоподаването към отоплителни тела ,остават
клиенти на топлинна енергия ,отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата .Договорът за продажба на
топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия ,а
топлопреносното предприятие публикума одобрените от комисията Общи
условия ,без да е необходими изричното им приемане от потребителите /имат
право в едномесечен срок да представят възражения и предложения /.С оглед
на това безспорно са възникнали договорни отношения между страните
.Безспорно е и че за процесния период ищцовото дружество е начислило
суми за доставена топлинна енергия в претендирания разме ,респ.лихви за
2
забавено плащане ,които не са заплатени от потребителя .Няма спор и че
отчитането на адреса е ставало от трето лице – „Белчевстрой“ЕООДв
качеството на топлинен счетоводител и то е изготвяло обща и индивидуална
сметка на абонатите ,по цени ,одобрени от КЕВР.От заключението на вещото
лице по назначената по делото експертиза се е установило ,че доставената
топлинна енергия на ответника за процесния период е разпределена правилно
,като не е установено несъответствие с правните норми при извършеното
разпределение.Затова и възраженията на ответника са необосновани и не
намират опора в събрания доказателствен материал.От друга страна ,останала
е недоказана и тезата на ответника ,че той не потребява топлинна енергия .По
силата на Наредба № 16-334/16.04.2007 г. всички клиенти са длъжни да
осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имотите
си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл.
139б от ЗЕ за отчитане показанията на уредите и водомерите за гореща вода
и/или визуален оглед на контролните приспособления към тях.На клиентите
,които не са осигурили достъп ,не начислява енергия по реда на т.6.5 от
методиката за дялово разпроделение в сгради –етажна собственост
,приложение1 към чл. 61 ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването ,като
отоплителните тела без уреди .В случай купувачът иска да черпи права от
собственото си противоправно поведение .Собствениците на подобни имоти
са предварително запознати с факта ,че сградата е в режим на общо
управление на общите части ,в това число и на сградните инсталации за
отопление и горещо водоснабдяване .От друга страна са налице доказателства
за съответствието на топловмера на абонатната станция с изискванията на
Наредбата за средствата за измерване ,налице е и свидетелство за проверка на
топломер –на лаборатория за проверка „Арттест“,според които уредът
съответства на одобрения тип.
Затова и е правилен изводът на съда ,че количеството доставена
топлинна енергия е начислено в съответствие с нормативната
уредба,действала през процесния период .
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.Също
не се сочат нови доказателства .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
3
следното :
Производството е по чл. 422 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД и чл. 153 ал.
1 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД – за установяване съществуването на вземания в
полза на ищцовото дружество за сумите – 1137,74 лв.-главница за доставена
и потребена топлинна енергия за периода май 2018 г.-април 2019 г. за имот в
гр. *** ж.к.*** бл.** вх.* ет.* ап.*,както и 165,31 лв. – мораторна лихва за
периода от 02.07.2018 г. до 12.03.2020 г. ,ведно със законната лихва върху
главницата ,начиная от подаване на заявлението -30.03.2020год. до изплащане
на вземането ,за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№ 1919/2020 г. на БРС .
Безспорно е било установено по делото ,че ответникът е собственик на
процесния жилищен имот –в гр. *** ж.к.*** бл.** вх.* ет.* ап.*,който се
намира в топлофицирана сграда .
Първоинстанционният съд е приел, че не е спорно между страните по
делото, че през процесния период ответникът е бил собственик на
топлоснабдения имот, описан по-горе , поради което е приел, че същият е
бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2 а от
ДР на ЗЕ. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът са упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с
оглед елемента на административно регулиране в чл. 150 от закона,
районният съд е приел, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Изложил е съображения, че дори и да се прекрати топлоподаването към
индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на
4
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост.Пзовал се е на заключението по приетата по делото
съдебно-техническа експертиза ,вещото лице по която е посочило ,че
абонатната станция ,обслужваща процесния имот , е работила и е подалавала
топлинна енергия за отопление и за БГВ ,като в апартамента на ответника е
доставяна и начислявана такава .Неизплатените от него суми са за отопление
,битово –горещо водоснабдяване,за сградна инсталация и за дялово
разпределение .Фирмата ,извършваща дялово разпределение ,е
„Белчевстрой“ЕООД,която разполага с технически средства и лицензиран
софтуер за извършване на дейността .Вещото лице е посочило и че
топломерът в абонатната станция ,обслужваща процесния период ,е
проверяван от лицензирана лаборатория и е технически изправен .
При тази фактическа обстановка съдът е приел исковете за основателни
и настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените мотиви на
първостепенния съд ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .
Видно и от становището, възприето в мотивите на ТР № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС, че поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния
титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да
се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.
Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки
отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г.Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
5
показанията на топломерите в отделните имоти. В случая индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице –
помагач "Белчевстрой " ЕООД. Трябва да се посочи , че с оглед на така
действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за
ответника е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи
условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот. За установяване доставката на
топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са
представени по делото писмени доказателства и са изслушана и приета в
първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническа
експертиза. Установено е въз основа на заключението на вещото лице по
съдебно - техническата експертиза, което съдът е възприел, че дължимите
суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.
е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми.
Установено е, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало
дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата
нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за
дялово разпределение за абонатния номер на ответника . Въз основа на
заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза е
установена и стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период, която възлиза общо на 1137,74 лв. Следва да се посочи, че
ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е
платил на ищцовото дружество дължимите суми за доставената топлинна
енергия за процесния период, не е ангажирал по делото доказателства за
извършени плащания. В чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ОУ/2014 г. и ОУ/2016 г. е
предвидено, че клиентите заплащат цена за извършената услуга дялово
разпределение, извършвана от избран от тях търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2
– възнаграждението за извършеното дялово разпределение се заплаща на
продавача. Приел е, че в настоящия случай услугата "дялово разпределение" е
извършена, въз основа на събраните по делото доказателства, от които се
установява, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на
база извършените от третото лице-помагач отчети на уредите, като съгласно
кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява
6
и размерът на посоченото вземане за процесния период.
С оглед на изтъкнатото по-горе следва да се приеме за безспорно, че
между страните е налице договор за продажба на топлинна енергия в
жилището на ответника , като съдържанието му е посочено в закона - ЗЕ и в
общите условия на дружеството-ищец, против които въззивника-ответник не
е възразила по смисъла на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В тази връзка следва да се
приеме също , че по процесния договор дружеството-ищец има задължение да
доставя топлинна енергия, а ответникът има задължение да заплаща реално
доставената му топлинна енергия, като съдържанието на договорното
отношение се определя от законовите разпоредби и от общите условия на
договора за доставка на топлинна енергия. В тези общи условия е посочено
задължението на ищеца-доставчик да осигурява в абонатната станция
температурен режим и количество на топлоносителя, съответно на
договорените мощности за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и битово горещо водоснабдяване; въведено е
задължение на доставчика с избрания температурен режим и количество
топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура
на подгрятата вода 55 градуса на изхода на подгревателя към сградната
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в
отопляемите помещения с допустимо отклонение от 1.5 градуса. Същото е
посочено и в действащата Наредба № 16-334/2007 г. Съгласно общите
условия ищецът-продавачът е длъжен да поддържа параметри на
топлоносителя съгласно хидравличния режим и температурния график на
топлопреносната мрежа, като съответно в чл. 131 и сл. от ЗЕ е посочено, че
операторът на топлопреносната мрежа (ищецът) осигурява режима на работа
на тази мрежа, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен
график и при постигане на минимални разходи при производството на
топлинната енергия и доставката до потребителя. В тази връзка контролът от
страна на потребителя може да се осъществи както чрез проверки на данните
в абонатната станция, така и чрез отчетите, извършвани ежемесечно, и
посредством предвидените правни способи за защита на правата на
потребителя.
Тезата на въззивника ,че не е потребявал топлинна енергия и че
дължимите от него суми не са правилно изчислени и че не са представени
7
достатъчно доказателства ,че дължи точно тази претендирана от него сума ,е
несъстоятелна и голословна .В крайна сметка той не е представил ,нито
поискал събирането на каквито и да е доказателства ,провергаващи
заключението на вещото лице по техническата експертиза ,както и на
останалите доказателства по делото . Изтъквваното през цялото производство
,че тъй като ищецът е монополист на пазара ,с повече възможности от
обикновения потребител и е изфабрикувал доказателства ,е юридически
неиздържан мотив .Що се отнася до възраженията ,че отчетните уреди в
неговия апартамент не се били проверяване ,следва да се подчертае ,че е
установено от приетата експертиза ,че в абонатната станция има монтиран
топломер, който е преминал през задължителния метрологичен контрол.
Показанията от същия са отчитани ежемесечно и е изпълнено изискването за
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците в етажната собственост. Не е констатирана разлика между
нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в етажната
собственост и начислените суми са пресметнати съгласно методологията,
утвърдена по действащата нормативна уредба през процесния период. В
имота на ответника не е извършван реален отчет поради неосигурен достъп и
е начисляван разход за топлинна енергия съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба №
16-344/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По силата на чл. 70, ал. 2 от
Наредбата за топлоснабдяването, задължение на потребителя на топлинна
енергия е да осигури достъп за отчет на консумацията, като единствено по
този начин - чрез отчет на уредите, може да се определи има ли потребление
на топлинна енергия или не и съответно точното количество на потребената
енергия. Ответникът не е изпълнил това си задължение, при която хипотеза
на основание чл. 70, ал. 4 от цитираната наредба, се начислява топлинна
енергия като за отоплителни тела без уреди, а количеството потребена вода се
начислява по реда на чл. 69, ал. 2 от същата наредба. Няма документи
,доказващи да е била закрита портидата на ответника към ВиК и към
„Топлофикация Бургас“ЕАД.Не се оспорва ,че апартаментът е обитаем и
следователно се ползва вода ,канал и топлинна енергия ,освен това – той
може да полза топла вода ,тъй като щранговете преминават през жилището и
сградата е топлоснабдена .
Всичко това е основание да се приемат изцяло изводите на
първоинстанционния съд за основателност на исковите претенции ,поради
8
което и решението следва да бъде потвърдено ,поради което Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1471/29.11.2021 г. постановено по гр.д. №
5320/2020 г. по описа на Бургаския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9