Р Е
Ш Е Н
И Е № 247
10.06.2021 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на девети май през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря: Албена А.а
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. № 84 по описа на съда за 2022 г.
Производството е
по реда на чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба от И.П.А. с
постоянен адрес в гр. Казанлък, чрез адв. Кр. М.
против Решение № 9/18.01.2022г. на директор на ТД на НАП Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата на И.А. против действия на публичния изпълнител
по изп. дело № **********/2010г., извършени след
27.12.2016г.
Оспорващият твърди, че с предходна
жалба от 16.06.2021г. обжалвал действия на публичен изпълнител по визираното изп. дело относно продажба чрез търг с тайно наддаване на
имоти, собствени на длъжника, насрочен за 25.06.2021г., както и обжалвал всички
извършени действия от публичен изпълнител след дата 28.12.2016г. С решение на
Директора на ТД на НАП Пловдив тази жалба била отхвърлена, като то било
обжалвано пред Административен съд Стара Загора, където било образувано а.д.
№531/2021г. Със сила на присъдено нещо Съдът се произнесъл, че действията на
публичния изпълнител след 28.12.2016г. до 17.12.2021г. не били надлежно
съобщени, което наложило отмяна на решението на органа и връщане на преписката
за ново произнасяне съобразно дадените указания.
С обжалваното решение отново била
оставена без уважение жалбата от 16.06.2021г. срещу действията на публичния
изпълнител изразяващи се в продажба чрез търг с тайно наддаване на имоти,
собствени на длъжника, насрочен за 25.06.2021г. и всички изпълнителни действия
след 28.12.2016г. и жалба от 11.01.2022г. против постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 27.05.2020г. и от 27.05.2020г. и всички действия на
публичния изпълнител след 28.12.2016г. отново като неоснователни. Според
жалбоподателят така фактически Директорът на ТД на НАП Пловдив не изпълнил
решението по а.д. № 531/2021г., като го шиканирал и изцяло пренебрегнал
дадените от съда задължителни указания за тълкуване и прилагане на материалния
закон.
В последващото
изложение се мотивира, че след отмяната на отказа за издаване на разпореждане
за временно разрешение за неотложни плащания, което и до настоящият момент не
било изпълнено от публичния изпълнител, то следвало изп.
производство да започне от отмененото действие, а и до настоящия момент
производството продължавало и наличието на отмененото действие, което
съставлявало съществен порок и довод да се твърди, че всички действия след
27.12.2016г. на публичния изпълнител били незаконосъобразни, а всички издадени
актове от него след тази дата нищожни. Изцяло била опорочена процедурата по
ДОПК и за това се пораждала нуждата всички актове, постановени от публичния
изпълнител да бъдат обявени за нищожни.
В заключението се иска отмяна на
решението на Директора на ТД на НАП Пловдив, отмяна на наложената от публичния
изпълнител обезпечителна мярка възбрана върху апартамент, находящ се в град
Казанлък, отмяна на наложената обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот
– апартамент, находящ се в град Стара Загора и да се отменят всички действия на
публичния изпълнител, извършени след 27.12.2016г., съотв.
те да бъдат обявени за нищожни.
Жалбоподателят, редовно
призован в с.з.,
се представлява от процесуалния си представител, който поддържа жалбата против
решението на Директора на ТД на НАП Пловдив. Прилага се подробна писмена защита.
Ответникът, редовно призован в с.з., се представлява от юрк. К.,
която оспорва жалбата. Прилага по делото подробно писмено становище, в което се
излагат доводи за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази наличните по
делото и относими към спора писмени доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Против И.А. било образувано
изпълнително дело № 24100003888/2010г. по описа на ТД на НАП Пловдив относно
изискуеми публични задължения. С ПНОМ № С160024-022-0032027/04.11.2016г. /л.43-44/
бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и пр. за сумата
от 76045,50лева в 25 банки, ведно със запор върху притежавани ценни книги и
описаното в постановлението МПС. До банките били изпратени запорни
съобщения / л. 339-370/.
С ПНОМ изх. №
С160024-022-0032062/04.11.2016г. /л.336 и л.375/ ПИ при ТД на НАП Пловдив била
наложена възбрана върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от
320 кв. м. и находящ се в с. Синеморец, община Царево с данъчна оценка 382,20
лв. Възбраната била вписана в Служба вписвания под вх. № 532 на 04.04.2017г.
въз основа на заявление за вписване /л.374/375/. С ПНОМ изт.
№ С160024-022-0032027/04.11.2016г. ПИ при ТД на НАП Пловдив наложил и запор
върху МПС. /л.372/
До Директора на ТД на НАП Пловдив,
офис Стара Загора от И.А. било подадено на 11.11.2016г. искане за разрешаване
неотложно плащане на основание чл.229, ал.1 от ДОПК /л.45/. По искането бил
постановен отказ изх. № С160024-159-0000263 от 01.12.2016г. от ПИ за издаване
на разпореждане за временно разрешение за неотложни нужди /л.50-51/. Против
отказа И.А. подал жалба до Директор на ТД на НАП /л.52 и сл./, като с Решение №
472/27.11.2016г. горестоящият орган го отменил и
върнал преписката за ново произнасяне /л.61-64/. Това решение било изпратено на
адресата по електронна поща на посочения в искането адрес и получено от него на
28.12.2016г.
Публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, офис Стара Загора с Разпореждане № С17024-125-02925820 от 17.10.2017г.
и № С170024-125-0296080 от 19.10.2017г. извършил разпределения на постъпили по
делото суми съотв. в размер на 166,00лв. и 1000 лв.
/л.94-97/, които били съобщени на А. на електронен адрес на 26.10.2017г.
Със съобщение за насрочване на опис изх. №
С180024-110-0001186/10.08.2018г. /л.414/ ПИ насрочил опис на недвижим имот
находящ се в с. Синеморец, като описът бил определен да се състои на
18.05.2018г. За връчване на съобщението били съставени Протоколи от 10.05. и от
17.05.2018г. /л.415-416/ без данни за тяхното получаване от задълженото лице.
За проведения опис на дата 18.05.2018г. бил съставен Протокол изх. №
С180024-028-000979 /л.417-418/. С Протокол за избор на оценител изх. № С
190024-158-0000127/29.03.2019г. за такъв бил определен с. с., който следвало да
бъде назначен за оценител на имущество, описано в предложение изх. №
С190024-157-0000530 от 19.03.2019г. /касателно ПИ в с. Синеморец/. Оценителят
бил назначен с Постановление от 30.04.2019г. /л.420/. От назначения оценител
бил изготвен оценителски доклад вх. №
С190024-000-0230950 от 14.06.2019г. /л.421-434/. С Разпореждане за определяне
на окончателна оценка изх. № С200024-104-0000247/28.02.2020г. /л.442/ ПИ
определил такава относно ПИ, находящ се в с. Синеморец. Съгласно Протокол /л.
443/ от 12.06.2020г. ПИ посетил гр. Казанлък за връчване на разпореждането за
определяне на окончателна оценка от 28.02.2020г., в който било отбелязано, че И.А.
не бил открит./л.444/. До А. било изпратено съобщение по чл.32, вр. с чл.33 от ДОПК за обявяване на разпореждането от
28.02.2020г. /л.445/.
До ПИБ АД било изпратено
разпореждане за изпълнение на запорно съобщение
/л.435/, съгласно което банката била задължена незабавно да прехвърли наличните
към датата и часа на налагане на запора, както и последващи постъпващи суми по
сметки на длъжника в размер на 105243,81лв.
До Служба вписвания – Казанлък от ПИ
при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора било изпратено заявление за вписване,
отбелязване или заличаване /л.116/ на възбрана, наложена с ПНОМ № С200024-022-00302687
от 27.05.2020г. /л.118/ относно апартамент, находящ се в гр. Казанлък. Възбрана
била вписана на 02.06.2020г. /л.127/. С
ПНОМ № С200024-022-0030115/27.05.2020г. /л.120/ ПИ наложил възбрана и на
недвижим имот, апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, като същата била
вписана в Служба по вписванията гр. Стара Загора на 01.06.2020г. /л.129/. На
25.02.2021г. от ПИ при ТД на НАП Пловдив било изготвено съобщение изх. №
С210024-110-0000651 за насрочване на опис на апартамент, самостоятелен обект от
сграда, находящ се в гр. Казанлък за дата 25.02.2021г. За извършения опис бил
съставен Протокол /л.138/.
С ПНОМ от 25.11.2020г. ПИ при ТД на
НАП Пловдив наложил запор върху вземане от трето задължено лице „ ИЗОБЛОК“ ЕООД
по договор за сумата от 110 620,15лв. /л.130/. До третото задължено лице
било изпратено запорно съобщение /л.132/, което
подало в ТД на НАП уведомление от 25.01.2021г. /л.134/. Във връзка с същото
било издадено разпореждане от същата дата /л.135/ от ПИ.
До И.А. било изпратено съобщение от
08.03.2021г./ л.467/ за публична продажба чрез търг с тайно наддаване /л. 468/,
ведно със списък на предлагането вещи. Изрично в съобщението била указана
възможността по чл.222а и чл.243, ал.2 от ДОПК. Видно от приложеното на л. 468
съобщение, същото касаело имотът в с. Синеморец. В него били посочени дати за
оглед, съотв. на 18.03 до 24.03.2021г., срок за
подаване на предложенията за участие и датата на разглеждане на предложенията /30.03.2021г./
и началната цена от 29000лв. Съгласно Протокол изх. № С
210024-102-0000793/30.03.2021г. нямало подадени предложения за имота. /л. 469/.
На 03.06.2021г. До И.А. било изпратено съобщение изх. № С210024-162-0001555 за
публична продажба чрез търг с тайно наддаване /л. 470/, ведно със списък на
предлаганите вещи. Изрично в съобщението била указана възможността по чл.222а и
чл.243, ал.2 от ДОПК. Видно от приложеното доказателство на л. 471 относно ПИ в
с. Синеморец бил насрочен оглед за времето от 15.06 – 21.06.2021г. и срок за
подаване на предложенията до 21.06.2021г., както и дата за разглеждане на
подадените предложения – 25.06.2021г. , ведно с първоначална цена от
21 750 лв. Бил приложен и списък на вещи /л.472/. Съгласно приложен Протокол
от 25.06.2021г. /л.475/ отново нямало направени предложения за имота.
На 14.06.2021г.
И.А. подал в ТД на НАП жалба рег. № 94-00-4206, постъпила в офис Стара Загора
под вх. № 10831 на 15.06.2021г., която била насочена срещу действия на публичен
изпълнител относно продажба чрез търг с тайно наддаване на имоти, собствени на
длъжника А., насрочен за 25.06.2021г. /съобщение за продажба чрез търг с тайно
наддаване с изх. № С210024-111-001704/03.07.2021г./ и всички изпълнителни
действия след 28.12.2016г. С Решение на Директора на ТД на НАП №180/28.06.2021г.
/л.308 и сл./ жалбата била оставена без уважение, Решението било връчено чрез
адв. М. на 18.08.2021г. /л.306-307/ и било обжалвано от А. с жалба вх.
№94-00-5326 от 24.08.2021г. пред Административен съд Стара Загора /л.275 и сл./,
където било образувано а.д. № 531/2021г. С Решение от 17.12.2021г. Съдът отменил решението на Директора на ТД на
НАП Пловдив, като постановил връщане на преписката за ново произнасяне.
В хода на новото произнасяне пред
Директора на ТД на НАП Пловдив била подадена от И.А. и жалба с рег. № 94-00-289
от 10.01.2022г. /вх. № 94-00-174 от 11.01.2022г. на ТД на НАП/ срещу ПНОМ №
С200024-022-0030268/27.05.2020г. и ПНОМ № С20024-022-0030115 от 27.05.2021г. и всички
действия на публичен изпълнител, извършени след 27.12.2016г. /л.233-С Решение
І№9/18.01.2022г. Директорът на ТД на НАП Пловдив оставил отново без уважение
подадените до него три жалби. Със съпроводително писмо /л. 35/ процесното
решение било изпратено на пълномощника на жалбоподателя адв. М. и връчено на
27.01.2022г., Жалбата до съда е подадена чрез органа на 02.02.2022г.
По делото се представят още: разпореждания за
присъединяване /л.320-330/ и съобщения до задълженото лице, като се
удостоверява връчване лично на А. на разпореждането от 04.10.2016 на дата
17.01.2017г.; разпореждания за частично прекратяване на производството
/л.333-334, л.465, л. 483-503/; пълномощно /466/; входиран
документ /л.630/; постановление за прекратяване
от 23.12.2019г. /л.703/; писмо от
21.07.2017г. /л. 730/;
При така установеното от фактическа
страна, от правна Съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
направена в срока по чл.268, ал.1 от ДОПК. от надлежна страна и пред местно
компетентния административен съд, против годен за съдебен контрол
административен акт, при спазена процедура по задължително административно
обжалване пред Директора на ТД на НАП Пловдив и пред местно компетентния съд.
Не се установяват обстоятелства по см. на чл.159 АПК за оставянето й без
разглеждане и за прекратяване на производството като недопустимо.
Разгледана по същество жалбата, Съдът
намира следното:
В
процесния случай произнасянето на ответника е повторно, след връщане на
преписката от съда, с дадени задължителни указания по тълкуването на закона. В
съдебният акт, с който е върната преписката, постановен по а.д. № 531/2021г., е
прието, че действията на публичния изпълнител след 27.12.2016г. не са били надлежно
съобщавани на длъжника, както и, че „след като е сезиран с жалба срещу всички
изпълнителни действия административният орган е следвало да проследи и обсъди
всички данни по преписката съгласно изискванията на чл. 267, ал. 1 от ДОПК и да
извърши проверка за редовността на връчването на съобщения за всички предприети
действия от публичния изпълнител, като обсъди детайлно фактите по връчването
съгласно чл. 243, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК, да проследи изпълнението на
изискванията на чл. 226, ал. 2 ДОПК и как това изпълнение се съотнася към
процесуалните действия, извършени от публичния изпълнител с оглед данните за
неизпълнение на Решение №472/27.12.2016г на Директора на ТД на НАП, извършени
разпределения на постъпили суми преди насрочване и провеждане на търга на
30.03.2021г и частично прекратяване на изпълнителното дело.“. В заключение
Съдът приел, че „всичко това е
необходимо, за да се установи безспорно дали са били изчерпани всички способи
за доброволно изпълнение към момента на издаване на съобщението за продажба
чрез търг с тайно наддаване, респективно към датите на провеждането му, тъй
като не уведомяването на длъжника рефлектира директно върху възможността да
плати доброволно публичните си задължения.“.
По
делото се установява по несъмнен начин, че против оспорващия е било образувано
в ТД на НАП, офис Стара Загора изпълнително дело по описа за 2010г. за дължими
от А. публични задължения, установени по размер и основания с подадените от
него декларации по ЗДДФЛ и др. В изпълнение на възложените му функции ПИ при
ответника е извършвал редица действия, издавал актове по см. на чл.226, ал.1 от ДОПК. Също е несъмнено, че още с първоначалната жалба до Директора на ТД на НАП
от м. юни 2021г. И.А. е претендирал незаконосъобразност на всички издадени от
ПИ актове в производството против него, а не само на актовете, касаещи продажба
чрез търг с тайно наддаване на недвижимия имот, собствен на длъжника, находящ
се в с. Синеморец и насрочен за 25.06.2021г., т.е. не само акта на л.471 от
делото.
По
тази жалба е постановено първото решение от ответника от 28.06.2021г. /в последствие
отменено от състав на този съд/, като в него е възприет извод за
законосъобразност на всички актове и действия на ПИ, които са свързани с
обявените търгове за продажба на имота в с. Синеморец, вкл. и извод, че те са
съобщени редовно на засегнатия длъжник. След връщане на преписката за ново
произнасяне и съгласно мотивите в процесното тук решение, при съобразяване на
задължителните указания на съда, дадени в решение по а.д. № 531/2021г., органът
възприел, че дължи произнасяне и по подадени след постановянате на съдебното решение от 17.12.2021г. нова
жалба от И.А. с рег. № 94-00-174 от 11.01.2022г., с която същият оспорвал и две
ПНОМ от 27.05.2020г., с които ПИ
налагал възбрани върху собствени
на длъжника недвижими имоти, находящи се съотв. в гр.
Казанлък и гр. Стара Загора /вж. ПНОМ № С200024-022-00302687 от 27.05.2020г.
/л.118/ и ПНОМ №
С200024-022-0030115/27.05.2020г. /л.120/. В тази жалба отново се прави искане
за отмяна на всички актове /действия/ на ПИ, след 27.12.2016г.
При
новото произнасяне, ответникът обсъжда законосъобразността на редица актове на
публичния изпълнител, извършени след датата 27.12.2016г., доколкото е обвързан
от приетото от съда, че същите не са надлежно връчени на длъжника по предвидените
в ДОПК способи, съотв. същият е бил лишен от
възможността, своевременно да ги обжалва по надлежния ред.
Изложението
в процесното решение започва още с разпореждания за присъединяване №
С170024-105-0239918/28.09.2017г. и № С180024-105-0201424/09.07.2018г., като е
прието, че те са издадени на осн. чл.217, ал.2 от ДОПК, от компетентен орган и
при наличие на предпоставките на закона, които се установяват в чл.217, ал.1 и
ал.2 от ДОПК. Спор относно тези актове не се повдига реално от оспорващият, като
Съдът приема извод, че правилно ответникът извежда извод, че същите са
законосъобразно издадени, тъй като изхождат от материално компетентния орган и
при установеност на предпоставките за тяхното постановяване. В тази си част
жалбата се явява неоснователна.
На
следващо място е коментирано ПНОМ №С160024-022-0032062 от 04.11.2016г., с което
е наложена възбрана върху недвижимия имот, собствен на жалбоподателя,
представляващ ПИ с идент. 66528.31.25, с площ от 302
кв. м., находящ с в с. Синеморец, общ. Царево. В мотивите на ответника се
приема, че към датата на постановлението, задължението е било в размер на над
76 000 лв., че възбраната е вписана в службата по вписванията в гр. Царево
на 04.04.2017г. Коментирани са и издадени постановления за налагане на запор на
банкови сметки, ценни книжа и МПС, също от 04.11.2016г., както и всички
действия, които са извършвани от ПИ досежно тези актове. Удостоверява се по
безспорен начин, че до А. е изпратено и Искане за представяне на документи и
писмени обяснения /също от дата 04.11.2016г./, като то, ведно с коментираните
по –горе ПНОМ, са надлежно връчени, а именно на 03.04.2017г. по реда на чл.29,
ал.7 от ДОПК, т.е. връчено на пълнолетен член на домакинството му, както и на
пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме
със задължението да го предаде. Последното не се оспорва от жалбоподателя. При
това положение по отношение на тези актове към датата на подаване на първата
жалба от м. юни 2016г. срокът за тяхното обжалване е изтекъл, а видно и от
искането там, те не се обхващат от периода, за който се претендира отмяна на
актовете на ПИ, тъй като са с дата, предхождаща датата 27.12.2016г.
Също няма спор, че към датата на
въпросните актове по принудително изпълнение на задължението - 04.11.2016г., не
се удостоверява от страна на длъжника да са били изпълнявани доброволно
задълженията, нито те да са били погасени и/или обезпечени с надлежно имущество
или по друг начин, който да гарантира и пълния размер на задължението. Съобразно
чл.221, ал.1 от ДОПК, когато задължението не се плати в срок, се преминава към
принудително изпълнение, след представяне на 7 дневен срок за доброволно
изпълнение. Такова действие се удостоверява да е налице. Ето защо напълно
законосъобразно и след изтичането на срока за доброволно изпълнение, указан на
длъжника, ПИ е предприел предвидените в ДОПК способи за публично изпълнение. В
този смисъл са чл.221, ал.4 и ал.5 от ДОПК. Следва да се отбележи и безспорният
факт, че имотът в с.Синеморец не е сред посочените в
чл.213, ал.1, т.1 от ДОПК, поради което по отношение на него изцяло
законосъобразно е предприето наложена възбраната с ПНОМ от 04.11.2016г.,
вписана на 04.04.2017г. в Службата по вписванията в гр. Царево.
Принципно в чл.213, ал.1 ДОПК се определя,
че цялото имущество на длъжника служи за обезпечение, но изрично и по
императивен начин това се ограничава по отношение на конкретно посочени
имущества /вземания/. Така изрично се определя в чл.213, ал1, т.3, че
изпълнение не се насочва към сумите по банки в размер на 250 лв. за всеки член
на семейство, което към 2016г. и следващите години се състои единствено от
жалбоподателя, а чл.213, ал.2 от ДОПК предвижда, че не се допуска принудително
изпълнение върху вземанията за издръжка. В случая се установява по несъмнен
начин, че жалбоподателят с решение на РС Стара Загора е осъден да заплаща
месечна издръжка на собственото си малолетно /непълнолетно/ към процесния
период дете. В следствие на изпратените запорни съобщения до всички банкови, единствено от банка
„Алианц България“ АД е постъпил отговор за налични сметки на лицето към 2016г.
По делото не се установява от данните по
преписката обаче на А. реално да е бил осигуряван минималния не секвестеруем доход от 250 лв., нито възможността той да
изпълнява задължението си по съдебното решение за развод в частта на
определената му за заплащане издръжка за дете. Именно поради това от него е
било отправено искане по чл.229 от ДОПК до ТД на НАП, по което първоначално бил
постановен отказ от ПИ, но с Решение № 472/27.12.2016г. на Директорът на ТД на
НАП отказът бил отменен, като незаконосъобразен, като подробно е мотивирано
тогава, че ПИ не бил изяснил фактите и обстоятелствата, които били относими към случая, не проверил и не оценил всички
доказателства, нито събрал допълнителни такива, още по-малко отчел, че
длъжникът разполагал с друго имущество, годно да бъде обект на принудително изпълнение /а именно
притежаваните три недвижими имота/, както и че не било съобразено коментираното
съдебно решение за развод, с което А. бил осъден да заплаща ежемесечна
издръжка. Изрично било указано, че запорираната
сметка в Алианц България АД била единствената, по която постъпвали всичките му
доходи, вкл. и тези, които били присъждани от съда, във връзка с изпълняваните
задачи като нещатен експерт към съда, упражнявана от А. като свободна професия.
В съдебното решение, с което е върната
преписката за ново произнасяне, а именно това по д. № 531/2021г. състав на този
съд изрично е дал указания при новото произнасяне от горестоящия
данъчен орган, същият да извърши преценката как изпълнението се съотнася към
процесуалните действия, извършени от публичния изпълнител с оглед данните за
неизпълнение на Решение №472/27.12.2016г на Директора на ТД на НАП.
В процесното тук решение, ответникът
единствено приема извод, че след произнасянето на Решение №472/2016г. е налице
мълчалив отказ от страна на ПИ, който бил влязъл в сила, поради необжалването му. Този състав не споделя този правен извод
на ответника, още повече, че се прилага и съотв.
съдебна практика на ВАС, в която изрично се мотивира обратната теза, че такъв
не се формира. Съдът обаче приема извод, че разрешението по чл.229 от ДОПК има
значение и отражение към последващите актове и действия на ПИ, т.е. тези, които
той извършва след 27.12.2016г. Този извод Съдът обосновава именно с
установеното, че предприетите след този момент изпълнителни действия от ПИ не
са съобразявани нито с нормата на чл.213 от ДОПК, нито с наличието на
обстоятелствата по чл.229 от ДОПК. Още по-малко е съобразено и изрично подадено
от длъжника уведомление по см. на чл.214, ал.1 от ДОПК, че същият може да
погасява задълженията си чрез месечни вноски от по 900 лв., по което дори няма
постановен акт по същество, което обаче искане съотнесено към
незаконосъобразния отказ по чл.229 от ДОПК би имало значение дали е била налице
нуждата от предприемането на всички последващи действия от ПИ, а именно описи,
възбрани на недвижимото имущество на длъжника, съотв.
по изнасянето на единия от имотите за публична продан. Принудително изпълнение
на всяка цена е в разрез с прокламираните принципи в ДОПК, който в изпълнение
на същите установява правила, които да пазят и защитават правата на длъжниците,
не само на взискателите.
Макар и формално да са били налице
предпоставки за извършване на всички последващи на 27.12.2016г. от ПИ действия
и актове по изпълнението касаещи описи, възбрани и изнасяне на публична продан
на недвижимите имоти на длъжника, така както подробно са разглеждани в
процесното решение, то поради не съобразяването им с тези принципи /вж. чл.6,
ал.1 и ал.3 от ДОПК/, същите се явяват незаконосъобразни и поради това е следвало
да бъдат отменени, нещо което при новото произнасяне на ответника отново не е
съобразено от него, въпреки изричните и задължителни указания на съда. Няма
значение, че поради погасяване на част от задълженията по давност, е налице
благоприятно развитие на изпълнителното производство. Същото не се доказва да
се дължи единствено и само на неправомерното поведение на длъжника, т.е. на
шиканиране на процеса. Видно е, че при образувано през 2010 г. изпълнително
производство против А., реални действия по изпълнението от страна на ПИ са
предприемани основно от 2016г. нататък, което няма как да се дължи само на виновното
поведение на длъжника. Целта на изпълнителното производство следва да се
основава на бързина именно за избягване влошаване положението на длъжника.
Горното мотивира този съдебен състав да
приеме извод, че процесното решение не е напълно съобразено със задължителните
указания, така както са дадени в Решение №
475/17.12.2021г. по а. д. № 531/2021г., като в следствие на това не е
достигнато до правилния извод за незаконосъобразност на част от постановените
от ПИ актове в изпълнителното производство против И.А., след датата
27.12.2016г., което налага неговата отмяна в тази част, ведно с отмяна на
всички постановления и разпореждания, издадени от ПИ при ТД на НАП Пловдив,
след 27.12.2016г. относно опис на имущество, възбрана на недвижимите имоти в
гр. Казанлък и гр. Стара Загора, и публична продан на недвижимия имот в с.
Синеморец.
Що се отнася до обследваните разпореждания
за разпределение на суми, коментирани на стр. 9-10 от процесното решение, които
също се заявяват като предметни на спора, Съдът приема извод, че те са издадени
законосъобразно и жалбата в тази й част е неоснователна. Изключение правят
разпорежданията под т.1-2, тъй като те не попадат в процесния период, нито
тези, за които в последствие се представят доказателства, като издадени след процесното
решение.
Няма спор, че задълженията, за
погасяването на които е образувано изпълнителното дело пред 2010г. са публични
по характер и като такива се събират именно по реда на ДОПК от ПИ. Съгласно
чл.169, ал.1 от ДОПК задължението се погасява в следния ред : главница, лихви,
разноски, но съобразно правилото на ал.8 от текста, редът е обратен: разноски,
главница, лихви, и това е след образуване на изпълнителното производство.
Публичните задължения, за които е било образувано изп.
дело против А. обаче са разнородни по вид, поради което следва да намира
приложение специалният текст на чл.219 от ДОПК, т.е. постъпващите суми подлежат
на съразмерно разпределение при спазване на реда по чл.169, ал.8 от ДОПК.
Конкретните разпореждания макар и формално да са обжалвани, предвид искането,
направено в този смисъл относно „всички актове на ПИ, след 27.12.2016г.“, в
жалбата не се съдържат конкретни доводи, защо тези разпореждания се възприемат
за незаконосъобразни, съотв. кои правни норми
нарушават. Няма спор, че всички те
изхождат от ПИ при ТД на НАП Пловдив, обективират се
в надлежната писмена форма имат и съотв. реквизити от
съдържанието си. Не се установява нарушение на коментираните текстове от ДОПК.
Ето защо в тази си част жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
От двете страни се правят искания за
присъждане на разноски, които съдът намира за своевременно направени. На
жалбоподателят следва да се присъдят единствено разноските за заплатена ДТ от
10 лв., а на ответника следва да се определи възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 200 лева, при съобразяване правната и фактическа сложност на делото и
проявената процесуална активност от пълномощника на страната, като с оглед
частичната основателност на жалбата, на тази страна се следва такова в размер
на 100 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И.П.А.
с посочен адрес в гр. Казанлък Решение № 9/18.01.2022г., издадено от Директор
на ТД на НАП Пловдив, в частта, в която се отхвърлят жалба рег. №
94-00-4206/16.06.2021г. и жалба вх. № 94-00-174/11.01.2022г., в частта, в която са оставени без
уважение досежно Протокол за опис на недвижим имот
№С180024-028-0000979/18.05.2018г., Протокол за избор на оценител №
С190024-158-0000127/29.03.2019г., Постановление за назначаване на оценител №
С190024-086-000157/30.04.2019г., ПНОМ № С200024-022-0030268/27.05.2020г., ПНОМ
№ С200024-022-0030115/27.05.2020г., ПНОМ № С200024-022-0084521/25.11.2020г.,
Протокол за опис на недвижим имот № С210024-026-0008563/25.02.2021г., вместо
което постановява:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразни Протокол за опис на недвижим имот
№С180024-028-0000979/18.05.2018г., Протокол за избор на оценител №
С190024-158-0000127/29.03.2019г., Постановление за назначаване на оценител №
С190024-086-000157/30.04.2019г., ПНОМ № С200024-022-0030268/27.05.2020г., ПНОМ
№ С200024-022-0030115/27.05.2020г., ПНОМ № С200024-022-0084521/25.11.2020г.,
Протокол за опис на недвижим имот № С210024-026-0008563/25.02.2021г.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалба на И.П.А. от гр. Казанлък против Решение №9/18.01.2022г., в
частта, в която се отхвърлят жалба рег. № 94-00-4206/16.06.2021г. и жалба вх. №
94-00-174/11.01.2022г., в частта, в
която са оставени без уважение досежно Разпореждания за присъединяване №
С170024-105-0239918/28.09.2017г. и № С 180024-105-0201424/09.07.2018г., и
досежно посочените на стр. 9 и стр.10 от решението разпореждания за
разпределение на суми по т.3-23.
ОСЪЖДА
ТД
на НАП Пловдив да заплати на И.П.А., ЕГН : ********** разноски за заплатена ДТ
в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА И.П.А., ЕГН : **********
да заплати на ТД на НАП Пловдив възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100
лева.
Решението не подлежи на обжалване и е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: