Определение по дело №499/2024 на Административен съд - Сливен

Делото е образувано по жалби, подадени от И. А. М. и от А. П. Л. и двамата действащи чрез адв. С. Р. - АК [област] срещу Разрешение за промяна на предназначението № 11/09.09.2024 г. на Главен архитект на Община Сливен, с което на К. Т. Б. от [населено място] и Н. К. К. от [населено място] се разрешава промяна предназначението на съществуващ м., обект с [идентификатор] по КК, находящ се в УПИ ХІV-41, кв. 383 по плана на [жк], гр. Сливен, [улица], в п., при следните условия: на основание чл.147а, ал.1 вр. с чл.147а ал.2 и при условията на чл.38 ал.5 от ЗУТ - без извършване на строителни и монтажни работи.

В жалбите оспорващите твърдят, че не са давали съгласие за промяната на предназначението на обект – м. в п., находящ се в сграда в режим на етажна собственост. Твърдят, че при издаване на оспореното разрешение не е спазена разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗУТ. Молят съда да отмени разрешението, издадено от главния архитект на община [област]. Претендират разноски.

В съдебно заседание оспорващите не се явяват, представляват се от адв. С. Р. АК С., редовно упълномощен, който поддържа жалбите и ангажира доказателства. Моли съда да ги уважи, като отмени оспореното разрешение с претенция за разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът – Гл. архитект на община [област] не изпраща представител.

Заинтересованите страни - К. Т. Б. и Н. К. К. се явяват лично и с адв. М. П. – АК С., който оспорва жалбите като недопустими, алтернативно като неоснователни. Претендира разноски.

Заинтересованата страна - К. Х. С., редовно призован не се явява и не се представлява, както и не изразява становище по жалбите, въпреки дадената възможност.

Съдът, на база данните по делото, намира следното от фактическа страна:

Със заявление № 9400-15431/16.07.2024г. К. Т. Б. от [населено място] е поискал издаване на разрешение за промяна на предназначението на собствен съществуващ м., представляващ обект с [идентификатор] по КК, находящ се в УПИ ХІV-41, кв. 383 по плана на [жк], гр. Сливен, [улица], в п., при следните условия: на основание чл.147а, ал.1 вр. с чл.147а ал.2 и при условията на чл.38 ал.5 от ЗУТ - без извършване на строителни и монтажни работи. /л.7/. Към заявлението били приложени нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том ІІ, рег.№ 1959 дело № 180 от 2024г. на нотариус със съдебен район Районен съд Сливен, с който К. Т. Б. от [населено място] и Н. К. К. от [населено място] се легитимират като собственици на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] по КК, находящ се в УПИ ХІV-41, кв. 383 по плана на [жк], гр. Сливен, [улица], етаж първи, обект 8 /л.8/; становище № 314/16.07.2024г. на ОДБХ Сливен /л.10/; технически проект по част архитектурна и технически проект по част ОВК/ л.11 и сл., както и л.233л.239/, документ за платена държавна такса. Съгласно отбелязването върху заявлението / л.7 гръб/, същото е оттеглено на 28.08.2024г., като от К. Т. Б. е подадено ново заявление с вх.№ 9400-18964/28.08.2024г./л.6/, към което е приложен същият технически проект по част архитектурна от 16.07.2024г., същата обяснителна записка по част ОВК от 16.07.2024г., с ново разпределение по част ОВК, съответстващо на обяснителната записка по част ОВК/ л.243/.

С оспореното Разрешение за промяна на предназначението с № 11/09.09.2024 г. на Главен архитект на Община Сливен е разрешено на К. Т. Б. от [населено място] и Н. К. К. от [населено място] промяна предназначението на съществуващ м., обект с [идентификатор] по КК, находящ се в УПИ ХІV-41, кв. 383 по плана на [жк], гр. Сливен, [улица], в п., при следните условия: на основание чл.147а, ал.1 вр. с чл.147а ал.2 и при условията на чл.38 ал.5 от ЗУТ - без извършване на строителни и монтажни работи.

Разрешението за промяна на предназначение е съобщено на А. Л. на 27.09.2024г./л.24/. По делото няма данни оспорения акт да е съобщен на И. М..

От изслушаната и приета по делото като компетентно и безпристрастно изготвена комплексна съдебно-техническа експертиза се установява следното:

В част „Архитектурна“ от комплексната експертиза, изготвена от вещото лице И. Х. И. – специалност „Строителство и архитектура“ експертът дава следното заключение: разрешението за промяна на предназначението е издадено с основание чл. 147а, ал. 1 от ЗУТ и има за цел промяна на предназначението на обект с нежилищно предназначение – м., в друг обект с нежилищно предназначение – п., без извършване на СМР. Проектът е във фаза „Технически проект" и в части : „Архитектурна" и част „ОВК", заверени от ОДБХ Сливен. От огледа на място вещото лице И. е установило, че търговският обект не е завършен до състояние за нормална експлоатация, за бъде използван съобразно предназначението преди и след промяната, като се работи по вътрешни довършителни работи - настилки, тавани и санитарен възел, който не е оборудван. Експертът сочи, че към първоначалното заявление с вх. № 9400-15431/16.07.2024 г. и към последващото заявление с вх.№ № 9400-18964/28.08.2024 г. до Кмета на Община Сливен, са приложени: документ за собственост, схема от СГКК гр. Сливен, удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, инвестиционен проект и становище от О. Д. по безопасност на храните Сливен, които представляват всички необходими документи и становища за издаване на оспореното разрешението за промяна на предназначението на процесния обект; съгласно представената проектна документация в част „Архитектурна“ не се предвижда извършването на СМР за реализиране и изпълнение на предвидената и разрешена промяна на предназначението, като вещото лице дава категорично заключение, че тази промяна е възможна без извършване на СМР, разрешението отговаря на изискванията на чл. 38, чл. 39 и чл. 147а от ЗУТ и за реализирането му по част „Архитектурна" не се засягат общи части на сградата.

В част „Отоплителни, вентилационни и климатични системи“ /ОВК/ от комплексната експертиза, изготвена от вещото лице инж. К. Н. Б. специалност „Топлотехника, отоплителни, вентилационни и климатични системи“ експертът дава следното заключение: от проектната документация не се установява данни за степен на замърсяване на изхвърляния въздух; предвидено е монтиране на електрически затворена фурна за пици с електрическа мощност 3,4 kW, фабрично окомплектована с вграден смукател с филтър с активен въглен и с дебит на изсмуквания въздух: 486 m3/h; предвидено е монтиране на вентилационна инсталация - въздуховод с ф 160 mm за димните газове от печенето на пици, който ще отвежда газовете с обща дължина 11 250 mm, минаващ под тавана на помещенията и изходящ отвор, насочен с коляно на югозапад, който ще отвежда газовете към вътрешен двор на СЕС, като за целта се предвижда да бъде закрепен частично по общите части на процесната сграда - етажна собственост; не се установява техническа нужда вентилационна инсталация да бъде изведена до най-високата точка на сградата; Предвижда се проектираната вентилационна инсталация да бъде закрепена частично по общите части на процесната сграда - етажна собственост, като се предвиджда и инсталиране на абсорбатор с електрическа мощност: 70 W, с дебит на пречиствания въздух: 237-466 m3/h и с ефективност на пречистване на въздуха 78 % чрез с филтър с активен въглен; абсорбаторът ще бъде инсталиран над фурната, като ще пречиства въздуха от миризми, мазнини и изпарения, при което филтрираният въздух ще се връща обратно в помещението и няма да е нужна въздуховодна тръба за пречистения въздух; няма да се губи/печели топлина в помещението; ще се поддържа енергиен комфорт в помещението; при спазване на изискванията за поддръжка и експлоатация на инсталираните в процесния обект съоръжения се очаква пречистване на въздуха в обекта с ефективност 78 %, замърсяване на въздуха в обекта с кухненски и предизвикани от човешко присъствие емисии - до 22 %; не се очаква изхвърляне на замърсен въздух над 22 % от обекта; не се установяват данни за очаквани стойности на шум и вибрации, предизвикани от вентилационната система на обекта, при изпълнение на предназначението й; при инсталиране на подходящи шумоизолация и съединителни елементи шумът предизвикан от вентилационната система може да бъде доведен до нормативнодопустими нива; вибрациите, предизвикани от вентилационната система, могат да бъдат доведени до приемливи нива. Експертът сочи, че не установява норма за замърсяване чрез миризми; не установява норма изискваща съгласие от етажните собственици за промяна на предназначението на нежилищни помещение в сгради - етажна собственост /СЕС/, при условието за недопускане на наднормено шумово и/или друго замърсяване; В открито съдебно заседание, след запознаване с приложеното към заявление вх.№ № 9400-18964/28.08.2024 г. разпределение към техническия проект в част „ОВК“ на л.234 от делото, вещото лице дава заключение, че съгласно това разпределение не се предвижда монтиране на въздуховодна тръба по външен зид на сградата в режим на етажна собственост, следователно съгласно него не се предвижда СМР и завземане на общи части на сградата, като експертът е категоричен, че така предвиденото разпределение /на л.234 от делото/ напълно съответства на обяснителната записка към техническия проект в част ОВК, представена към двете заявления на К. Б. за издаване на оспореното разрешение за промяна на предназначение. Вещото лице изтъква, че на разпределението към второто заявление от 28.08.2024г., вместо въздуховод, който да бъде монтиран през помещението и да излиза извън него, се предвижда над фурната да бъде инсталиран абсорбатор с активен въглен и алуминиеви филтри, които да пречистват въздуха и да го вкарват обратно в помещението. Експертът дава категорично становище, че п.та би могла да функционира без въздуховод, ако ежедневно се почистват филтрите на абсорбатора.

По делото е приобщено становище на ОДБХ Сливен с вх.№ СД-01-01-1072831.03.2025г. към което е приложено становище № 314/16.07.2024г./л.252 и сл./

Съгласно писмо изх.№ 1100-703/2/ от 28.02.2025г. на Гл. архитект на община Сливен, преди издаване на оспореното разрешение за промяна на предназначение в Община [област] е било оттеглено заявлението, подадено от К. Б. Т. на 16.07.2024г., като е входирано ново такова на 28.08.2024г., с приложен към него нов технически проект в частта - ОВК, съдържащ разпределение /на л.243 от делото/, съответстващо на обяснителната записка към част ОВК / л.238 от делото/.

И. А. М. се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] по КК на гр.Сливен, съгласно нот. акт № 111 том първи рег.№738 нот. дело 82/2018г. на РС Сливен./л33/. Жалбата е подадена от него до съда на 02.10.2024г. /л.3/.

А. П. Л. се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] по КК на гр.Сливен, съгласно нот. акт № 112, том четвърти, рег.№ 7869, дело № 647/2009г. на РС Сливен. / л.39/. Жалбата е подадена от него до съда на 03.10.2024г. /л.4 от адм.дело № 504/24г. по описа на АССл./

При така установеното по фактите, от правна страна съдът приема следното:

Жалбите, подадени от И. А. М. и А. П. Л., се явяват процесуално недопустими, поради следното:

Кръгът на заинтересованите лица, които са активно легитимирани да оспорват издадено разрешение за промяна на предназначение, е изчерпателно определен в ЗУТ – чл. 149, ал. 2. Такива според цитираната норма по т. б са : в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и ал. 4 и чл. 39, ал. 2; в) в случаите по чл. 185, ал. 1 - собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях и г) в случаите по чл. 185, ал. 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

Предмет на делото в случая е разрешение за промяна на предназначението на нежилищен обект „м.“ в нежилищен обект – „п.“. В същото изрично е посочено, че е допуснато без СМР. Нормата на чл. 147а, ал. 1 от ЗУТ предвижда облекчен режим за промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради, когато не се извършват строителни и монтажни работи. Промяната се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие, че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. В ал. 2 на същия законов текст са изброени заинтересованите лица, имащи право на жалба срещу издадено по реда на ал. 1 разрешение за промяна на предназначението- това са лицата по чл. 38 и чл. 39 от ЗУТ. Доколкото в случая се касае за промяна на предназначението не на жилищен обект, а на нежилищен обект - "м." в "п.", то е приложима хипотезата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, която сочи и кръга на заинтересованите лица, на основание чл. 38, ал. 5, изр. първо, във вр. с чл. 185, ал. 1, т. 2 – т. 4 от ЗУТ. Нормата на чл. 185, ал. 1, т. 2 – т. 4 от ЗУТ предвижда, че не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: 2. не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; 3. не се изменят съществено общите части на сградата; 4. се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос;

В случая разрешението за промяна на предназначението е издадено, за да се извърши без строително монтажни работи, следователно с него не е предвидено да се отнемат общи помещения и площи или части от тях, нито да бъдат изменени общи части на сградата. Следователно, съгласие на останалите собственици от етажната собственост не е необходимо. Дори да е налице свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи, такова съгласие също не е необходимо. С оглед характера на досегашното предназначение – за м. и новото такова – за п. не се очаква наднормено шумово и друго замърсяване, което се установява както от заключението на вещото лице И. Х. И., съгласно което не се предвиждат извършване на СМР в част „Архитектурна“ на проекта, така и от заключението на вещото лице инж. Б., съгласно което при спазване на изискванията за поддръжка и експлоатация на инсталираните в процесния обект съоръжения се очаква пречистване на въздуха в обекта с ефективност 78 %, доколкото замърсяването на въздуха в обекта с кухненски и предизвикани от човешко присъствие емисии ще е до 22 %; не се установяват данни за очаквани стойности на шум и вибрации, като при инсталиране на подходящи шумоизолация и съединителни елементи шумът предизвикан от вентилационната система може да бъде доведен до нормативнодопустими нива, а вибрациите, предизвикани от вентилационната система, могат да бъдат доведени до приемливи нива. Съдът възприема изцяло като компетентно становището на вещото лице И. Х. И., че представената проектна документация в част „Архитектурна“ освен, че не предвижда извършването на СМР за реализиране и изпълнение на промяната на предназначението, е напълно възможна без извършване на каквито и да е СМР, а разрешението отговаря на изискванията на чл. 38, чл. 39 и чл. 147а от ЗУТ и за реализирането му по част „Архитектурна" не се засягат общи части на сградата.

Съдът възприема изцяло становището и на вещото лице инж. Б., че липсва техническа нужда /а и липсва предвиждане както на обяснителната записка, така и на разпределението/ от вентилационна инсталация, която да бъде изведена до най-високата точка на сградата, като за целта е предвидено монтирането на абсорбатор с активен въглен и алуминиеви филтри върху фурната за пици, /съгласно разпределение на л.234 от делото, съответстващо напълно на обяснителната записка към технически проект в част ОВК, представена към заявлението на К. Б./, което според експерта е напълно достатъчно за ефективното пречистване въздуха в помещението, стига ежедневно да се почистват филтрите на абсорбатора.

Следователно на база специалните знания на вещите лица по делото се установява, че с одобрения проект и оспореното строително разрешение не се предвижда извършване на СМР, с които да се засягат конструктивни елементи на сградата и не се променя нейната здравина и носимоспособност, не се отнемат общи помещения и площи, не се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос, не се установява промяната в предназначението на самостоятелния нежилищен обект да е свързана и да допуска наднормено шумово и друго замърсяване.

При тези данни, съдът приема, че се касае за промяна предназначението на самостоятелен нежилищен обект в друг нежилищен такъв, при спазване на изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2–4 от ЗУТ и без да се допуска наднормено шумово и друго замърсяване, без извършване на СМР и без да се завземат общи части на сградата, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, не се изисква съгласието на останалите собственици на обекти в сградата за издаване на разрешение в хипотезата на чл. 147а ЗУТ, а това от своя страна изключва правният интерес на жалбоподателите от оспорването му.

Предвид изложеното, жалбоподателите, в качеството им на собственици на самостоятелни обекти в сградата, не са активно легитимирани да оспорват разрешението за промяна на предназначението на самостоятелния обект с [идентификатор] по КК, находящ се в УПИ ХІV-41, кв. 383 по плана на [жк], гр. Сливен, [улица].

Следва да се отбележи, че правният интерес от съдебно оспорване се преценява според допуснатата с разрешението промяна или преустройство, като неизпълнението на съответния административен акт, изразяващо се например в извършване на неразрешени СМР или наднормено шумово и друго замърсяване, би било основание за неправомерност на тези фактически действия, но не рефлектира върху характера на акта и условията, при които промяната е одобрена от административния орган. При наличие на извършване на неразрешени СМР, респ. шумово или друго замърсяване, жалбоподателите разполагат с възможността да сезират компетентните контролни органи, респ. да предявяват пред гражданския съд негаторен иск по чл. 109 от ЗС срещу собственика на обекта, който е допуснал извършването на действия, които им пречат да упражняват пълноценно своето право на собственост.

По изложените доводи съдът приема, че жалбоподателите не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗУТ и нямат право на жалба срещу оспореното разрешение за промяна на предназначението. Цитираната от пълномощника на оспорващите практика е неотносима към конкретния казус, доколкото същата касае разрешение за извършване на строеж.

По изложените съображения, определението за даване на ход по съществото на делото следва да бъде отменено и жалбите следва да бъдат оставени без разглеждане.

Разноски от органа не се претендират, поради което не се присъждат. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК заинтересованите страни К. Б. и Н. К. К. имат право на разноски в общ размер от 400 лева – за адвокатско възнаграждение, съгласно доказателствата за извършването им /л.52/.

Предвид горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд Сливен

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 02.04.2025 г., с което е даден ход по същество на административно дело № 499/2024 г. по описа на Административен съд Сливен.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на И. А. М. и на А. П. Л., подадени чрез адв. С. Р. - АК Сливен срещу Разрешение за промяна на предназначението с № 11/09.09.2024г. на Главен архитект на Община Сливен, като недопустими.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 499/2024 г. по описа на Административен съд Сливен.

 

ОСЪЖДА И. А. М. [ЕГН], [населено място], [улица] А. П. Л. [ЕГН] [населено място], [улица]общо да заплатят на К. Т. Б., [ЕГН] [населено място], [улица] на Н. К. К., [ЕГН], [населено място], [улица]ап.. сумата от общо 400 (четиристотин) лева, представляваща съдебни разноски.

 

Определението подлежи на оспорване пред Върховен административен съд на Република България в седмодневен срок от връчването му на страните.

 

Преписи от определението да се изпратят на страните.