РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Кърджали, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20245100600225 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 11/29.07.2024 г., постановена по НЧХД № 129/2023 г.,
Районен съд – М. е признал подсъдимия М. Ю. Х. от с. О., общ. К. за невинен
в това, че на 24.05.2023 г. около 21.30 часа в с. О., общ. К., обл. Кърджали, на
ул. „И. В.“ в съучастие като извършител с Х. А. Х. от с. О., общ. К. е причинил
на М. М. А. лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в кръвонасядане и
охлузване на кожата на лицето и дясната ръка, и сътресение на мозъка, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му
обвинение по чл. 130, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Със същата присъда съдът
е признал подсъдимата Х. А. Х. от с. О., общ. К. за невинна за това, че на
24.05.2023 г. около 21.30 часа в с. О., обш. К., обл. Кърджали, на ул. „И. В.“ в
съучастие като извършител с М. Ю. Х. от с. О., общ. К. е причинила на М. М.
А. лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в кръвонасядане и
охлузване на кожата на лицето и дясната ръка, и сътресение на мозъка, поради
което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й
обвинение за престъпление по чл. 130, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК. С
присъдата съдът е отхвърлил предявения от М. М. А. против М. Ю. Х. и Х. А.
Х. граждански иск за солидарно заплащане на сумата от 6000 лева,
1
представляваща неимуществени вреди от деяние по чл. 130, ал.2, вр. с ал.1 от
НК, като неоснователен. Частния тъжител М. М. А. е осъден да заплати на
подсъдимия М. Ю. Х. и на подсъдимата Х. А. Х. по 1000 лева на всеки от тях,
или 2000 лева общо на двамата, представляващи сторени от тях разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Против постановената присъда е подадена въззивна жалба от
повереника на частния тъжител и граждански ищец М. А. – адв. И. Б. от АК –
Кърджали, в която последната твърди, че присъдата е необоснована по
смисъла на чл. 313 от НПК и като такава е неправилна, незаконосъобразна и
постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния
закон. С жалбата се моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваната
присъда, вместо което да постанови присъда, с която подсъдимите М. Ю. Х. и
Х. А. Х. да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, за
които са им повдигнати обвинения и са предадени на съд.
Подаден е отговор на въззивната жалба от защитника на подсъдимите М.
Х. и Х. Х. – адв. Н. С. от АК – Кърджали. Последният счита, че въззивната
жалба е неоснователна, с оглед на посочените в нея оплаквания, твърдения и
доводи, поради което следва да бъде оставена без уважение. Посочва, че
постановеното „решение“ от Районен съд – М. е правилно и моли да бъде
постановено решение, с което да бъде „оставено в сила“ и М. М. А. да бъде
осъден да заплати на подсъдимите направените разноски във въззивното
производство. Според защитника на подсъдимите първоинстанционното
„решение“ е валидно, допустимо и правилно, постановено при пълно
съобразяване на съдопроизводствените правила, при правилен анализ на
правнорелевантната материя и е аргументирано. Отбелязва, че районния съд
се е съобразил с доказателствата и чак след това е достигнал до законово
обосновани изводи. Направените фактически изводи от съда кореспондирали
със събраните по делото доказателства и обосновават напълно направените
правни изводи. По изложените съображения счита, че са неоснователни
възраженията във въззивната жалба срещу „решението“ на районния съд, като
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда
да бъде „оставена в сила“, като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител М. А.,
редовно призован, не се явява. Явява се неговият повереник - адв. И. Б. от АК
– Кърджали. Повереникът поддържа въззивната жалба. В хода на съдебните
прения моли въззивния съд да уважи депозираната жалба против
първоинстанционното „решение“, тъй като счита, че същото е необосновано.
Излага съображения, че съдът се е предоверил и е описал в мотивите си
фактическа обстановка, която напълно отговаря на обясненията на един от
подсъдимите, а именно М. Х., като излага оплакване, че решаващият съд е
игнорирал изцяло събраните в хода на съдебното дирене доказателства.
Единствено си бил позволил да коментира показанията на свидетелка, която е
съпруга на тъжителя, като бил обяснил защо игнорира нейните показания и
2
защо не им се доверява с единственото обяснение, че тя била заинтересована
от изхода на делото, без да направи каквато и да било съпоставка с целия друг
доказателствен материал. В тази връзка посочва, че по делото са разпитани
полицейски служител и медицинско лице, които посочват, че действително
подсъдимите са извършили деянията, за които им е повдигнато частно
обвинение. В заключение моли първоинстанционната присъда да бъде
отменена и да бъде постановена нова, с която двамата подсъдими да бъдат
признати за виновни в извършване на престъпленията, за които им е
повдигнато частно обвинение, с всички последици от това. Претендира
разноски.
В съдебно заседание подсъдимите М. Х. и Х. Х., редовно призовани, не
се явяват. Явява се техния защитник - адв. Н. С. от АК - Кърджали.
Последният счита, че първоинстанционното „решение“ е валидно, допустимо
и правилно. В хода на съдебните прения моли въззивния съд да постанови
решение, с което първоинстанционното такова да бъде „оставено в сила“,
както и М. А. да бъде осъден да заплати на подсъдимите направените
разноски във въззивното производство. Излага идентични съображения, като
тези в подадения отговор на въззивната жалба.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в съдебно
заседание пред въззивния съд, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатите по частен ред на
подсъдимите М. Х. и Х. Х. обвинения за извършено престъпление, събрал е
необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към
предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило
извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от
настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. Ю. Х. е роден на ****** г., живее в с. П., ул. „К. П. В.“
№ 3, общ. К., обл. Кърджали.
Подсъдимата Х. А. Х. е родена на ****** г., живее в с. П., ул. „К. П. В.“
№ 3, общ. К., обл. Кърджали.
Частният тъжител М. М. А. живеел в с. О., общ. К., обл. Кърджали, на
ул. „И. В.“, заедно със съпругата си А. А. А., в къща наследена от последната.
Двора на къщата бил ограден с телена мрежа, като в самия двор имало и друга
монтирана такава мрежа. В съседство до къщата, на същата улица, се намирал
3
магазин, стопанисван от подсъдимите М. Ю. Х. и Х. А. Х.. Отношенията
между подсъдимите и частния тъжител били влошени във връзка с хвърляне
на пиратки от последния, както и предвид поставяне на дърва и камъни до
посочената къщата, които пречели на клиентите на стопанисвания от
подсъдимите магазин. На 24.05.2023 г. около 21.00 часа частния тъжител М. А.
се намирал пред къщата в с. О., ул. „И. В.“, общ. К., като употребявал алкохол.
В това време съпругата му – св. А. А., била вътре в къщата и подготвяла
вечерята. В същото време в стопанисвания от подсъдимите магазин отишъл
св. Р. Х., който търсил М. Х.. В магазина се намирала съпругата на М. Х. -
подсъдимата Х. Х.. Тя обяснила на Р. Х., че съпругът й го няма, но след малко
ще отиде да го вземе. Св. Р. Х. седнал на намиращ се пред заведението стол, за
да изчака. След няколко минути подсъдимата Х. Х. казала на св. Р. Х., че отива
да вземе подсъдимия М. Х. и тръгнала с автомобил. Около 21.15 часа
подсъдимите се върнали при посочения магазин, като автомобилът бил
паркиран в близост до къщата, където се намирал частния тъжител М. А..
Двамата подсъдими слезли от автомобила и М. Х. направил забележка на
частния тъжител за поставените от последния дърва на улицата, които пречели
на клиентите на магазина да паркират, като му казал да ги махне, както и за
това, че хвърлял пиратки. Частният тъжител М. А. се приближил към
подсъдимите и възникнал словесен спор между тях. В хода на спора частният
тъжител М. А. ударил подсъдимата Х. Х. по гърба, като виждайки това
подсъдимият М. Х. се приближил до частния тъжител, бутнал го, като
последният паднал върху телена мрежа, намираща се в двора на въпросната
къща. Чувайки виковете, идващи от двора, съпругата на частния тъжител – св.
А. А., излязла и забелязала, че съпругът й е паднал на земята. Частният
тъжител взел един камък в ръка, което било забелязано от подсъдимата Х. Х.,
споделила това със съпруга си М. Х. и двамата се отправили към магазина,
където последния се обадил на тел. 112 и съобщил за възникналия инцидент.
На възникналата ситуация станал свидетел Р. Х., който към този момент
продължавал да чака пред магазина. През това време във вътрешна част на
магазина се намирали св. Ф. Ю. и негов гост. Св. Ф. Ю. чул, че нещо
изтропало на прозореца на магазина, излязъл вън, като се разминал с
подсъдимите, които влизали в магазина, и видял съпругата на частния тъжител
– св. А. А., която му казала да отиде и да хване М. А. и да не го пуска. Св. Ф.
Ю. веднага хванал М. А., като забелязал, че последния държи в ръката си
камък. Успял да му вземе камъка и го хвърлил встрани. Св. Ф. Ю. и частният
тъжител М. А. седнали, за да изпушат по една цигара, за да може последният
да се успокои, тъй като бил ядосан от случилото се. След това св. Ф. Ю. се
върнал в магазина. Последният не забелязал по тялото и дрехите на частния
тъжител да е имало кръв. Около 21.30 часа на същата дата, във връзка с
подадения сигнал на тел. 112, на мястото на инцидента пристигнал и
полицейски служител – св. Х. М.. Последният първоначално установил
подсъдимия М. Х., който му обяснил, че направил забележка на М. А. за
хвърлените пиратки, като по този повод частният тъжител се опитал да го
4
удари и подсъдимият го блъснал, вследствие на което частният тъжител М. А.
паднал. От своя страна подсъдимата Х. Х. заявила пред полицейския
служител, че била ударена и след това съпругът й, за да я защити бутнал
частния тъжител. Св. Х. М. разговарял и с частния тъжител, който му
разказал, че бил нападнат и бит от подсъдимия М. Х.. След 22.30 часа на
24.05.2023 г. на мястото на инцидента пристигнал и екип за спешна
медицинска помощ в състав – св. М. М. и св. А. М.. Пристигайки на мястото,
св. М. М. установил пациента, който познавал от 30 години, а именно -
частния тъжител М. А.. При извършения медицински преглед установил, че
последният има кървене от носа, както и че имал подутина в основата на носа
без засягане на кожата. В този момент частния тъжител бил ядосан и
афектиран. На 25.05.2023 г. в 01.05 часа за преглед в центъра за спешна
медицинска помощ отишла и подсъдимата Х. Х., като се оплакала от
световъртеж, главоболие, болки в шията, лявото рамо и лицето. От прегледа й
се установило, че няма наранявания по кожата в посочените области.
На 25.05.2023 г. частният тъжител М. А. е постъпил в МБАЛ „Д-р
Атанас Дафовски“ АД гр. Кърджали за лечение, от където бил изписан на
29.05.2023 г. с окончателна диагноза „мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма“.
На 31.05.2023 г. тъжителят М. А. бил прегледан от съдебен лекар в гр.
Кърджали, който установил кръвонасядане и охлузване на кожата на лицето и
дясната ръка, както и сътресение на мозъка. За този преглед било издадено
съдебномедицинско удостоверение № 109/2023 г., в което било посочено, че
уврежданията са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест
предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както
съобщава освидетелствания. Било посочено също така, че сътресението на
мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, е довело до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите описани
травматични увреждания са причинили болка и страдание.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните гласни доказателства – обясненията на подсъдимия М. Ю. Х.;
показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно
следствие свидетели Х. М., Р. Х., Ф. Ю., М. М. и частично от показанията на
св. А. А.; както и от писмените доказателства – съдебномедицинско
удостоверение № 109/2023 г., писмо от Районен център 112 – Кърджали,
писмо от ЦСМП - Кърджали и заверено копие на фиш за спешна медицинска
помощ Р № 14544, ЕПП № 360 от 24.05.2023 г.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията
на свидетелите Х. М., Р. Х., Ф. Ю. и М. М., тъй като същите са логични,
последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи си както помежду си,
така и с други доказателства по делото, включително и с обясненията на
подсъдимия М. Х.. Св. Х. М. – полицейският служител посетил
местопроизшествието незабавно след инцидента свидетелства за това какво е
5
установил от проведените разговори с двете страни в конфликта –
подсъдимите от една страна, а от друга - частния тъжител и неговата съпруга.
В показанията си посоченият свидетел твърди, че при проведения разговор с
подсъдимия М. Х., последният заявил, че направил забележка на частния
тъжител, като след това възникнал словесен спор, при който последният се
опитал да го удари и той го бутнал, вследствие на което частния тъжител
паднал. От своя страна подсъдимата Х. Х. заявила пред същия свидетел, че
частният тъжител ударил нея, след което подсъдимият М. Х., за да я защити
бутнал частния тъжител и последният паднал. Тъжителят М. А. заявил пред
полицейския служител, че бил пребит, а съпругата му - че не е видяла какво се
е случило, тъй като била вътре и след като дочула гласове излязла. В случая е
налице противоречие между съобщеното от подсъдимите пред полицейския
служител относно причината, поради която подсъдимият бутнал частния
тъжител, но това по никакъв начин не влияе на безспорно установеното
обстоятелство, че подсъдимият е извършил това действие. Настоящият състав
приема, че частния тъжител е нанесъл удар на подсъдимата Х. Х., тъй като
този факт се потвърждава и от св. Р. Х.. Св. Х. М. е посочил също, че към
момента на проведения разговор с частния тъжител, последният бил
употребил алкохол. В показанията си пред първоинстанционния съд св. А. А. –
съпруга на частния тъжител, е посочила, че видяла М. да удря М. в лицето с
юмруци, както и че видяла Х. също да удря М., което е в противоречие със
заявеното от нея пред св. Х. М. - че не е видяла какво се е случило. Св. Р. Х. е
очевидец на възникналия спор, като в показанията си е посочил, че е видял
частния тъжител да удря подсъдимата Х. Х., и че незабавно след това
подсъдимият М. Х. е блъснал частния тъжител и последният паднал. Св. Р. Х.
не посочва подсъдимите да са нанасяли удари по главата и крайниците на
пострадалия. Неговите показания кореспондират с обясненията на
подсъдимия М. Х., поради което съдът кредитира последните. На следващо
място св. Ф. Ю. свидетелства за това, че след като излязъл от въпросния
магазин, св. А. А. го помолила да хване и да държи пострадалия М. А., което
той сторил. В тази насока са и показанията на св. А. А.. Св. Ф. Ю. е посочил
също, че когато хванал частния тъжител, последният държал камък в ръка,
който той успял да му вземе, както и че частния тъжител имал дъх на ракия
или бира. Също така той твърди, че не е забелязал по пострадалото лице да е
имало кръв, което пък от своя страна също противоречи на показанията на
съпругата на частния тъжител – св. А. А., която категорично е заявила, че след
като излязла забелязала, че М. бил целия в кръв. Показания в тази насока дава
и св. М. М. – медицинският служител, който прегледал пострадалия след
инцидента, като същият е посочил, че по пострадалия имало кръв, и че
установил, че основата на носа му била подута, което обстоятелство било
вписано и в издадения фиш за оказана спешна медицинска помощ. Но следва
да се има предвид, че св. М. М. пристигнал на мястото на инцидента около
един час след възникналия спор между подсъдимите и частния тъжител. При
извършения преглед на пострадалия от съдебен лекар на 31.05.2023 г. е
6
установено синкаво-мораво-кафеникаво кръвонасядане по долния клепач на
лявото око с размери 4/3 см., както и охлузване на кожата по задната
повърхност на дясната ръка в областта на лакътната става. В тази връзка
следва да се посочи, че е налице разминаване между установените
наранявания при първоначалния преглед от медицинското лице, и при
извършения такъв от съдебния лекар седем дни по – късно. Следва да се
отбележи също така още, че е налице противоречие между показанията на св.
А. А., в които твърди, че на частния тъжител са нанесени множество удари в
лицето с юмрук от подсъдимия М. Х. и установеното нараняване на
пострадалия от прегледалото го медицинско лице, а именно - кървене на носа
и подутина в основата на същият. Логичното следствие от нанесени
множество удари в лицето на пострадалия с юмрук, е наличието на повече и
по – тежки наранявания, каквито не са установени.
Настоящият състав кредитира показанията на св. А. А. единствено в
частта, в която тя посочва, че е казала на св. Ф. Ю. да хване и да държи
частния тъжител, като в останалите им части не ги възприема като достоверни
предвид наличието на противоречия с показанията на свидетели – Х. М., Р. Х.
и Ф. Ю., като съдът взе предвид и очевидната заинтересованост на посочената
свидетелка от изхода на делото, която е съпруга на частния тъжител.
В обобщение, в хода на съдебното производството не е установено по
категоричен начин, че подсъдимите М. Х. и Х. Х. са нанесли на частния
тъжител М. А. описаните в подадената тъжба удари, вследствие на които да е
причинена претендираната телесна повреда. Нито един от разпитаните
свидетели не посочва, че подсъдимите са нанесли твърдените от частния
тъжител удари, освен съпругата му, показанията на която в тази им част не са
кредитирани както от първоинстанционния, така и от настоящият състав, по
изложените вече съображения. Налице са противоречия относно наличието на
кръв по пострадалия незабавно след инцидента, както и такива относно
установените видими телесни увреждания на пострадалия, като първоначално
е установено такова по носа, а впоследствие по долния клепач на лявото око и
по задната повърхност на дясната ръка в областта на лакътната става на
пострадалия. Тези противоречия създават съмнения относно начина на
причиняване на кръвонасянането и охлузването на кожата на лицето и дясната
ръка, както и сътресението на мозъка.
Показанията на св. А. М. не следва да бъдат коментирани и анализирани,
тъй като същите по никакъв начин не допринасят за установяване на
обективната истина.
Настоящият съдебен състав намира, че при анализ на всички събрани
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, не може да се достигне до
несъмнен извод, че подсъдимите са осъществили в съучастие, в качеството им
на извършители, състава на престъпление по чл. 130, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от
НК, за което са предадени на съд.
От събраните доказателства безспорно е установено, че подсъдимият М.
7
Х. блъснал частния тъжител М. А., вследствие на което последния паднал
върху телена мрежа, намираща се в двора на къщата, което обстоятелство не
се отрича и от подсъдимия М. Х.. Безспорно също така е установено, че
вследствие на падането на пострадалото лице е причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на
съзнание, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК. Както вече се посочи, не са събрани доказателства за нанесени
удари от страна на подсъдимите на частния тъжител, поради което може да се
направи обосновано заключение, че установените телесни увреждания -
мозъчно сътресение и охлузване на кожата на дясната ръка са настъпили
именно вследствие на падането на частния тъжител. Що се отнася до
установеното увреждане на долния клепач, то възникват съмнения за времето
и начина на причиняването му, предвид неустановяването му незабавно след
инцидента, а едва 7 дни по – късно, при прегледа на пострадалия от съдебния
лекар. Следва да се посочи също така, че в случая поведението на подсъдимия
е предизвикано от самия частен тъжител, удряйки подсъдимата Х. Х., и в
желанието си да я защити подсъдимият го блъснал. Това поведение от страна
на подсъдимия М. Х. не може да се възприеме като умишлено нанасяне на
лека телесна повреда, т.е. подсъдимият да е искал или допускал настъпването
на такава. Според настоящият състав посочената повреда е нанесена на
пострадалия по непредпазливост, както правилно е приел и решаващият съд,
като при така стеклата се ситуация, избутвайки пострадалия, подсъдимия не е
предвиждал настъпването на посочената телесна повреда, но е бил длъжен и е
могъл да предвиди, че е възможно пострадалият да падне и да му бъдат
причинени наранявания, като се има предвид и видимото нетрезво състояние
на същия (обстоятелство посочено и от самия подсъдим), т.е. деянието му е
осъществено при непредпазлива форма на вина „небрежност“. Това поведение
на подсъдимия обаче не осъществява състав на престъпление по чл. 130 от НК,
по аргумент от чл. 133 от НК, в която разпоредба е регламентирано, че се
наказва причиняването по непредпазливост само на тежка или средна телесна
повреда.
Неоснователно е оплакването на повереника на частния тъжител,
изразено в хода на съдените прения пред въззивния съд, че
първоинстанционният такъв се е предоверил и е описал в мотивите си
фактическа обстановка, която изцяло отговаряла на обясненията на
подсъдимия М. Х., както и че решаващият съд бил игнорирал изцяло
събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Напротив,
първоинстанционният съд изрично е посочил, че кредитира показанията на
свидетелите Х. М., Р. Х., Ф. Ю. и М. М., като е обсъдил същите, макар и
пестеливо. Също така районният съд изрично е отбелязал, че намира
показанията на св. А. А. – съпруга на частния тъжител, за предубедени и
пристрастни, и противоречащи на другите събрани доказателства, което се
споделя и от настоящият състав, по изложените по – горе съображения, освен
в една тяхна част. Неоснователно е и твърдението, че показанията на
8
разпитания полицейски служител (св. Х. М.) и медицинско лице (св. М. М.)
сочели, че подсъдимите са извършили деянието, за което им е повдигнато
частно обвинение. И двамата посочени свидетели не са очевидци на
възникналия инцидент, като и двамата са пристигнали на мястото след това,
първо св. Х. М., а след това св. М. М.. Полицейският служител разговарял с
участниците в конфликта, като събрал сведения от същите, а св.М. М.
извършил медицински преглед на пострадалото лице, като установените
увреждания описал в изготвения фиш за спешна медицинска помощ.
Посочените свидетели допринасят за изясняване на обективната истина, но в
никакъв случай техните показания не сочат с категоричност, че подсъдимите
са извършители на деянието, за което са предадени на съд.
Предвид правилния извод, до който е достигнал районния съд, че
подсъдимите следва да бъдат признати за невиновни и да бъдат оправдани по
повдигнатите им обвинения, законосъобразно е отхвърлен и предявения от М.
М. А. против М. Ю. Х. и Х. А. Х. граждански иск за солидарно заплащане на
сумата от 6000 лева, представляващи неимуществени вреди, като
неоснователен.
При това положение, закономерно и правилно частният тъжител е бил
осъден да заплати на М. Ю. Х. и Х. А. Х. сумата от 1000 лева за всеки един от
тях, представляващи направени разноски в първоинстанционното
производство за адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на делото и направеното искане с отговора на
въззивната жалба от страна на защитника на подсъдимите за присъждане на
направени разноски във въззивното производство, частният тъжител М. М. А.
следва да бъде осъден да заплати на М. Ю. Х. сумата от 1000 лева и на Х. А.
Х. сумата от 1000 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
За прецизност следва да се посочи, че неправилно в присъдата е
посочено, че същата е постановена по НЧХД № 129/2024 г., а не по НЧХД №
129/2023 г. по описа на Районен съд – М., както е в действителност.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната
присъда е правилна – обоснована и законосъобразна, при постановяването й
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не са
налице основания за нейната отмяна или изменение, поради което същата
следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от изложеното, и на основание с чл. 334, т.6, във вр. с чл.338 от
НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 11/29.07.2024 г., постановена по НЧХД №
129/2023 г. по описа на Районен съд - М..
9
ОСЪЖДА М. М. А. от с. П., махала „К.“ № *, общ. К., обл. Кърджали, с
ЕГН ********** да заплати на М. Ю. Х. от с. П., ул. „К. П. В.“ № *, общ. К.,
обл. Кърджали, с ЕГН ********** сумата от 1000 лева, и на Х. А. Х. от с. П.,
ул. „К. П. В.“ № *, общ. К., обл. Кърджали, с ЕГН ********** сумата от 1000
лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10