РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 6139
гр. София, 18.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:К.Г. Д.
като разгледа докладваното от К. Г. Д.Наказателно дело частен характер №
20231110206538 по описа за 2023 година
След като се запознах с тъжбата на Г. В. В. срещу И. Ц. К., както и с
Разпореждане № 345 от 10.05.2023 г. по НЧХД № 353/2023 г. по описа на РС-
Ловеч, считам, че е налице основание за повдигне спор за подсъдност пред
ВКС на основание чл. 44, ал. 1 НПК, доколкото местно компетентният съд,
който следва да разгледа делото, е РС-Ловеч.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НПК делото е подсъдно на съда, в
чийто район е извършено престъплението. В процесния случай в тъжбата е
изложено, че в хода на производството по адм. дело № 1242/2022 г. по описа
на АССО, на тъжителя Г. В. е връчена разпечатка от електронна поща на И. К.
от 01.03.2022 г., изпратена до пастора на Адвентиската църква, в
съдържанието на която се съдържат инкриминираните изрази. Съдът следва
да се произнесе по въпроса за подсъдността, изхождайки от
обстоятелствената част на обвинението, в случая на процесната частна тъжба.
Видно е, че в нея липсва описание на мястото на извършване на
престъплението. Съдебната практика е константна, че в този случай делото
ще е подсъдно на съда, пред който е подадена тъжбата (в този смисъла са
Определение № 23 от 20.02.2018 г. по ч.н.д. № 128/2018 г. по описа на ВКС, II
н.о., Определение № 68 от 03.05.2017 г. по ч.н.д. № 397/2017 г. по описа на
ВКС, I н.о. и др.). Така в Определение № 68 от 03.05.2017 г. по н.д. № по
описа на ВКС, I н.о. е посочено: „Ноторно е, че физически изпращането на
електронно съобщение ("e-mail") може да бъде осъществено от различни
комуникационни източници, както и получаването, включително и от
1
мобилни устройства. Дори и установяването на съответен IP адрес трудно
може да локализира едно действие със съответното устройство, но това
така или иначе не е сторено от тъжителя. …След като не може да бъде
установено съобразно обстоятелствената част на обвинението по
надлежен начин мястото на извършване, респективно на довършване на
престъплението, то единственият сигурен критерий, установен от закона е
чл. 36, ал. 3 от НПК, приложим по аналогия. Съобразно него, след като
тъжбата е подадена в Несебърския РС (тоест може да се заключи, че
подготвителните действия по обвинението на частния тъжител са
приключили там), то делото е и подсъдно нему“. По идентичен начин в
Определение № 23 от 20.02.2018 г. по ч.н.д. № 128/2018 г. по описа на ВКС, II
н.о. е посочено, че „Известният адрес, от който е изпратена
информацията, е електронен, а не е в определено населено място.
Същевременно, за получателя информацията е достъпна от различни
устройства, които е възможно дори да не са трайно позиционирани в един
район. Узнаването на физическото местонахождение на подателя и
получателя на електронното писмо, вероятно е възможно, но само при
наличие на допълнителна информация, каквато не се съдържа в тъжбата и
специални знания, с каквито съдът при решаване на въпросите по чл. 247а
от НПК не разполага. От изложеното следва, че конкретната хипотеза
следва да се определи като такава, при която не може да се определи
мястото, където е извършено престъплението, следователно делото от
частен характер е подсъдно на съда, пред който е предявена тъжбата“. В
настоящия случай е налице именно посочената хипотеза, доколкото не става
ясно къде адресатът на процесното съобщение, изпратено по електронен път,
го е получил и се е запознал с инкриминираните изрази, в който момент ще е
довършено и престъплението по чл. 147 НК. Следва да се посочи, че в случая
не се твърди клеветата да е разпространена публично пред повече лица
(квалифициращ признак по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК), поради което и
престъплението ще е довършено със запознаването със съдържанието на
имейл съобщението от страна на адресата на последното – пастора на
Адвентиската църква. Доколкото местонахождението на получателя на
електронното писмо не е посочено в тъжбата, а и очевидно не може да бъде
установено от тъжителя, доколкото в молба с вх. № 3890/28.04.2023 г. е
посочил, че мястото на извършване на деянието е „в района на Плевен“,
2
очевидно е приложима разпоредбата на чл. 36, ал. 3 НПК, поради което
делото е подсъдно на съда, пред който е предявена тъжбата, а именно РС-
Ловеч.
Няма никакви твърдения в тъжбата и допълнението към нея деянието да
е извършено на територията на гр. София, като фактът, че процесната
разпечатка от електронна поща е била приложена впоследствие по адм. дело
№ 1242/2022 г. по описа на АССО, не променя този извод, доколкото
тъжителят изрично е посочил, че по този начин е узнал за електронното
съобщение, но не и че деянието е извършено в гр. София.
По изложените съображения считам, че са налице предпоставките за
прекратяване на съдебното производство съобразно разпоредбата на чл. 247б,
ал. 3 НПК и повдигане пред ВКС на основание чл. 44, ал. 1 НПК на спор за
подсъдност между СРС и РС-Ловеч.
Така мотивиран,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НЧХД № 6538/2023 г. по
описа на СРС, НО, 96-ти състав.
ПОВДИГАМ СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Върховния касационен
съд по отношение на местно компетентния районен съд, който следва да
разгледа тъжба с вх. № 3884/28.04.2023 г., подадена от Г. В. В. срещу И. Ц. К..
Делото да се изпрати на ВКС.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3