Р Е Ш Е Н И Е
№ 408/13.7.2017 г.
гр. Ямбол, 13.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 16-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при секретаря И. П.като разгледа гражданско дело № 45 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от „Агенция за събиране на вземания”, ЕИК ******, със съдебен адрес:***, представлявано от управителя М. Д. Д.,чрез пълномощник Й. И. Й- юрисконсулт срещу М.А.М.,ЕГН **********,с адрес *** , за установяване на задължението на ответника да заплати на ищеца сумата от 744.74 лева, от които главница в размер на 399.60 лв. представляваща непогасен остатък от просрочена главница по договор за кредит „Бяла карта“ № *** от 30.05.2014 год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,до окончателното й изплащане,сумата от 86,38 лв.-непогасена част от договорна лихва,дължима по договор за кредит „Бяла карта“ № *** за неплатените погасителни вноски по чл.9 от договора за кредит за периода от 13.06.2014 год. до 06.10.2014 год.,сумата от 63.94 лв. представляваща дължима по договора за кредит „Бяла карта“ с № *** таса револвинг за периода от 06.09.2014 год. до 06.10.2014 год.,сумата от 100.00 лв. представляващи дължима съгласно чл.15,ал.5 от договора за кредит „Бяла карта“ такса разходи за събиране на задължението и сумата от 94.82 лв. обезщетение за забава,дължимо за периода от 06.03.2015 год. до входиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда .
Ищецът,“Агенция за събиране на вземания“ АД,твърди,че на 30.05.2014 год. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като кредитор и ответника М. А.М. като кредитополучател бил сключен договор на кредит „Бяла карта“ с № ***,при спазване на разпоредбите на ЗЗД и Закона за потребителски кредит. Кредитора се задължил да представи на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 1000 лв.,под формата на разрешен кредитен лимит,който се усвоявал чрез международна кредитна карта EasyCreditCard / Visa а кредитополучателя се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното между страните, в случай,че кредитополучателя извърши транзакции,които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита,сумите на тези транзакции увеличавали максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписването на договора за кредит,кредитоподателя предоставил на кредитополучателя платежен инсрумент-кредитна карта с № ***,издадена от „Интеркарт Файненс“ АД,ведно със запечатан плик,съдържащ ПИН кода на картата,като кредитополучателя можел да усвои максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит. Страните подписали и приложение № 2 към договора за кредит-условия за ползване на международната платежна карта,които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на посочената по-горе кредитна карта. Съгласно договореното от страните,кредитополучателя получавал от кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции,което било достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на интернет страница. В изпълнение на сключения договор кредитополучателя получил и усвоил от Кредитодателя заемни суми по дати ,както следвало :-1000 лв. на 04.06.2014 год.,150 лв. на 09.07.2014 год. и 400 лв. на 08.08.2014 год.Съгласно разпоредбата на чл.9 от сключения договор за кредит,върху усвоения размер кредитопучателя дължал договорна лихва в размер на 6 %,като на посоченото основание на длъжника е начислена договорна лихва в размер на 104,20 лв. за периода от 05.06.2014 год. до 06.10.2014 год.Разпоредбата на чл.10 от договора за кредит,че в случай ,че до 5-то число на всеки календарен месец кредитополучателя не заплати пълния размер на дължимата за съответния месец минимална погасителна вноска,същия дължал увеличен размер на месечната лихва за ползване на кредита /договорна лихва/,а именно в размер на 15 % която се начислявала на ден за целия период. Така на длъжника е начисляван увеличения размер на договорно лихва за периода от 06.09.2014 год. до 06.10.2014 год. на обща стойност 40.78 лв. Поради неплащане в срок на минималните месечни вноски на длъжника е начислявана такса револвинг в общ размер на 64.94 лв.,за периода от 06.09.2014 год. до 06.10.2014 год. Подписвайки договора за кредит кредитополучателя се е съгласил,че след настъпване на предсрочната изискуемост дължи на кредитоподателя еднократно заплащане на такса в размер на 100 лв.
Сумата която била платена от кредитополучателя в размер на 1 209.00 лв. са били погасени част от неговите задължения както следвало :-договорна лихва по чл.10 от договора за кредит в размер на 40,78 лв.,договорна лихва по чл.9 от договора за кредит в размер на 17,82 лв. и главница в размер на 1150.40 лв.
С оглед неизпълнението на поетите договорни задължения от страна на кредитополучателя и изпадането му в забава плащанията на задълженията му по договора за паричен заем,на същия е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва в периода от 06.03.2015 год.,датата на която вземането е станало предсрочно изискуемо до датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,като общият размер на начислената лихва била в размер на 94.82 лв.
Ответника бил уведомен за извършената цесия по реда и условията на чл.99,ал.3 ЗЗД. Ако в тази връзка бъде направено възражение от страна на ответника относно редовността му за уведомяване по реда на чл.99,ал.3 ЗДД,то същия следвало да се счита уведомен за сключените договори за цесия и чрез настоящата искова молба. С оглед депозираното възражение на ответника срещу издадената заповед за изпълнение, претендира съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – а именно сумата от 399.60 лв.-главница, представляваща задължение по договор за кредит „Бяла карта“ № ***,сключен на 30.05.2014 год.,сумата от 86.38 лв.-договорна лихва за периода от 13.06.2014 год. до 06.10.2014 год.,сумата от 63.94 лв.-такса револвинг за периода от 06.09.2014 год. до 06.10.2014 год.,сумата от 100.00 лв.-такса разходи,сумата от 94.82 лв.-лихва за забава за периода от 06.03.2015 год. до датата на подаване на заявлението в съда-01.11.2016 год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда-01.11.2016 год. до окончателното изплащане на задължението .
Тъй като изпълнение не последвало, ищецът депозирал в ЯРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с вх. № ***/01.11.2017 г. за дължимите суми, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № ***/2016 г., но ответникът възразил срещу заповедта, поради което ищецът предявил иск за установяване на вземането си.
В срока по чл.131 ГПК от ответника чрез особения му предствител е депозиран отговор на исковата молба, в който са изложени твърдения,че предявения иск е допустим,но неоснователен. С оглед на това,че в настоящия случай е подадено заявление по чл.410 ГПК,а не по чл.417 ГПК,като при наличие на частно правоприемство основано на договор за цесия,прехвърлянето на вземането следвало да е съобщена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед на това,че частното правоприемство се основавало на два договора за цесия,сключени на 01.07.2014 год. и на 07.11.2014 год. на общо основание следвало да се представят доказателства при подаване на заявлението за уведомяване на длъжника,тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането нямало действие по отношение на него-чл.99,ал.4 ЗЗД. От представените с исковата молба писмени доказателства,длъжника счита,че не е уведомен по надлежния ред за извършените прехвърляния,като в тази насока моли съдът с решението си да отхвърли предявения иск ,като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят а и от представения договор за кредит „Бяла карта“ от 30.05.2014 г. се установява, че между „Изи Асет Менинджмънт” АД в качеството му на кредитодател, от една страна и ответника М.А.М. в качеството му кредитополучател , от друга възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на кредитодателя револвиращ кредит в максимален размер сумата от 1000.00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит,който се усвоявал чрез международна кредитна карта Credit / CARD /VIZA.Не е спорно между страните,че посочената сума е представена на длъжника в качеството му на кредитополучател от кредитодателя с подписване на договора за кредит,като на първия получил платежен инструмент-кредитна карта с № ***,издадена от Интеркарт Файненс АД,ведно със запечатен плик съдържащ ПИН кода за ползване на картата. Също така не е спорно ,че страните са подписали и Приложение № 2 към договора за кредит-условия за ползване на международната платежна карта.
С договор за цесия, сключен на 01.07.2014 г. кредитодателя по договора - „Изи Асет Мениджмънт” АД прехвърлил на „Аксес Файненс“ ООД вземания от трети лица,считано от 01.08.2014 год. всички ликвидни и изискуеми и съответно бъдещи вземания с настъпил падеж,произхождащи от договори „Бяла карта“,описани в Приложение № 1,което било неразделна част от този договор. С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 07.11.2014 год. „Аксес Файненс“ ООД прехвърли на „Агенция за събиране на вземания“ ООД ищец по настоящото производство всички вземания дължими на продавача от неговите неизправни длъжници суми,по станали ликвидни и изискуеми договори за потребителски кредити-„Бяла карта“,ведно с привилегиите и другите му принадлежности,включително и с изтекли лихви,посочени в приложение № 1 към настоящия договор.Предмет на договора за цесия е вземане от ответника в размер на 399.60 лв.-главница, представляваща задължение по договор за кредит „Бяла карта“ № ***,сключен на 30.05.2014 год. До длъжника М.А.М. с известие за доставяне е изпратено уведомление за цесията, изх. № ***/***/19.05.2015 г.,като обратната разписка е върната от „Български пощи“ ЕАД,че пратката не е потърсена. До длъжника М.А.М. с известие за доставяне е изпратено второ уведомление за цесията, изх. № ***/***/16.12.2016 г.,като видно от обратната разписка към товарителница № *** от куриерски услуги Лео Експрес се установява,че адреса е посещаван няколко пъти но няма никой и пратката е върната.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице С.Н.Д., което съдът цени като компетентно и обосновано, поради което и го кредитира, се установява, че размерът на задължението на М.А.М. по договор за кредит +Бяла карта“ № ***/30.05.2014 год. е в общ размер 733.40 лв.,от които главница в размер на 399.60 лв.,договорна лихва за периода от 09.08.2014 год. -06.10.2014 год. в размер на 86.38 лв.,такса револвинг по чл.9,ал.3 за периода 06.09.2014 год.-06.10.2014 год. в размер на 63.94 лв.,такса разходи за събиране на задължението съгласно чл.15,ал.5 в размер на 100.00 лв. и обезщетение за забава за периода от 06.10.2014 год. до 01.11.2016 год. в размер на 83.48 лв.
От приложеното за послужване частно гр. дело № ***/2016 год. по описа на ЯРС, НО, 6-ти състав, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 01.11.2016 г., срещу която ответникът възразил.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
Относно установителните искове с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79,ал.1,пр.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗДД.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник да престира определена парична сума – по договора за кредит „Бяла карта“ № ***, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, като при липсата на ангажирани доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
Следва да се има предвид,че, ищеца претендира да е носител на процесното вземане, придобито от „Аксес Файненс“ ООД чрез сключен договор за цесия , което означава, че не предявява чужди, а свои права за съдебна защита. В този смисъл искът е процесуално допустим.
Между трето за спора лице –Изи Асет Мениджмънт АД и ответника е сключен договор, който е юридическият факт, пораждащ правоотношение помежду им, с типичното за договора за кредит съдържание: отпускане на определена сума пари от страна на кредитодателя и изпълнение от негова страна да ги предостави на ответника и които са предмет на кредита, съгласно предназначението му, срещу насрещна престация за връщането им.
Възникването на правоотношението с Изи Асет Мениджмънт АД и предоставянето на посочената в договора за кредит „Бяла карта“ № *** сума не се оспорва от ответника, което означава, че в правната сфера на заемодателя е възникнало право на вземане за уговорената в кредита сума, на което в правната сфера на кредитополучателя съответства задължение за връщането й, което не се твърди и не са ангажирани доказателства да е изпълнено. С оглед на това за ответника възниква задължение за връщане на сумата от 399.60 лв.-главница, представляваща задължение по договор за кредит „Бяла карта“ № ***,сключен на 30.05.2014 год.,сумата от 86.38 лв.-договорна лихва за периода от 13.06.2014 год. до 06.10.2014 год.,сумата от 63.94 лв.-такса револвинг за периода от 06.09.2014 год. до 06.10.2014 год.,сумата от 100.00 лв.-такса разходи,сумата от 94.82 лв.-лихва за забава за периода от 06.03.2015 год. до датата на подаване на заявлението в съда-01.11.2016 год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда-01.11.2016 год. до окончателното изплащане на задължението .
Със сключения на 07.11.2014 г. договор за цесия на ищеца е прехвърлено вземане от „Аксес Файненс“ ООД,като на последните същото е прехвърлено със сключения договор за цесия от 01.07.2014 год. от Изи Асет Мениджмънт АД. С договора за цесия носителят на едно вземане, в случая „Аксес Файненс” ООД го отстъпва на трето лице – Агенция за събиране на вземания, като за валидността му не се изисква съгласието на длъжника. За да породи извършеното прехвърляне действие по отношение на длъжника , следва да е уведомено за цесията.
Възражения за липсата на уведомяване за извършената цесия, ответника е релевирал чрез процесуалния си представител.
Съгласно чл.99,ал.3 ЗДД за да породи действие,цесията трябва да бъде съобщена на длъжника.Според цитираната разпоредба предишния кредитор е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите,които установяват вземането.Изрично в посочената разпоредба е посочено,че прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня,когато съобщението бъде получено от длъжника.До този момент титуляр на вземането остава цедентът.В тази връзка възражението на ответника,чрез процесуалния си представител,че договора за цесия,сключен между предишния кредитор и ищеца-цесионера,че не е породило действие се явява основателно.В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено от цесионера Агенция за събиране на вземания ЕАД,частен правоприемник на Аксес Файненс ООД по договор за цесия от 07.11.2014 год. Съгласно ТР на ОСГТК на ВКС № 4/18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ-т.4г са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор. В случая ,заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 ГПК,като съдът намира,че и в настоящия казус,при наличие на частно правоприемство,основано на договор за цесия,прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника,преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В конкретната хипотеза това изискване не е спазено. Частното правоприемство се основава на договори за цесия сключени на 01.07.2014 год. където Изи Асет Менидмънт АД от една страна и от друга Аксес Файненс ООД,както и на договор за цесия от 07.11.2014 год. сключен от Аксес Файненс ООД от една страна и ищеца Агенция за събиране на вземания ООД от друга страна. За да има действие цесията по отношение на длъжника,съгласно чл.99,ал.4 ЗЗД към момента на подаване на зааявлението- 01.11.2016 год.,същия следва да бъде уведомен за извършената цесия.В заповедното производство не са представени доказателства от които да е видно,че длъжника е уведомен за извършените цесии. В исковата молба са представени две уведомителни писма които са изпратени на адреса на длъжника с изх.№ ***/*** от 19.05.2015 год. и с изх.№ ***/*** от 16.12.2016 год. но те касаят уведомяването на длъжника за извършената цесия между Аксес Файненс ООД и ищеца в настоящото производство,като липсва уведомление с което длъжника да е уведомен за извършената цесия между Изи Асет Мениджмънт АД и Аксес Файненс ООД,което от своя страна установява,че длъжника не е уведомен за извършената цесия. В самата искова молба ищеца посочва,че с нея се представя и уведомление до длъжника по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД за връчване на ответника и запознаването му с извършената цесия.Съдът,не може да приеме,че длъжника с исковата молба е уведомен за извършените по горе цесии,с оглед на това,че в производството участва особен представител-адвокат и същите не са му връчени лично. Дори и да бяха връчени лично настоящата инстанция напълно споделя изразеното становище на ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 123/24.06.2009г.по т.д.№ 12/2009г.,II т.о.,където е прието,че уведомяването на длъжника по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД може да се извърши и в хода на съдебното производство и следва да бъде съобразено при решаване на делото с оглед разпоредбата на чл.188,ал.3 ГПК/отм./,респ.чл.235,ал.3 ГПК.Разглежданият от ВКС казус касае предявен осъдителен иск.Действително ако се касае за осъдителни искове,няма пречка да се приеме,че връчването на самата искова молба,ведно с приложенията към нея до ответника-длъжник,играе ролята на уведомление за извършено прехвърляне на вземането по реда на чл.99,ал.3 ЗДД.Конкретната хипотеза обаче е различна,тъй като предмет на разглеждане е не осъдителен иск,а установителен иск с правно основание чл.422 ГПК,при развилото се заповедно производство,като с установителния иск следва да се установи съществуване на вземането на кредитора,за което преди това е издадена заповед за изпълнение на парично вземане.Вземането на кредитора следва да е ликвидно и изискуемо към момента на подаване на заявлението,който съгласно чл.422 ГПК се счита за дата на подаване н исковата молба. В този смисъл настоящата инстанция счита,че длъжника следва да е уведомен за извършената цесия,преди подаване на заявлението за издаване на самата заповед за изпълнение на парично задължение.Заявлението в случая е подадено от цесионера като частен правоприеник на цедента,въз основа на сключения договор за цесия от 07.11.2014 год.,а не от първоначалния кредитор. За да има действие по отношение на длъжника това прехвърляне,както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл.99,ал.4 ЗЗД спрямо новия кредитор,то следва да е изпълнена процедурата по чл.99,ал.3 ЗЗД. В случая към момента на подаване на заявлението 01.11.2016 год. длъжника М.А.М. безспорно не е бил уведомен за извършената цесия от първоначалния кредитор и към този момент съгласно чл.99,ал.4 ЗЗД прехвърлянето няма действие спрямо него,респ.вземането на новия кредитор цесионер не е било изискуемо. Изпратените посочени по-горе уведомления за извършена цесия между Аксес Файненс ООД и ищеца не променя фата,че към момента на подаване на заявлението,вземането на новия кредитор-цесионер не е било изискуемо. По този начин се гарантира длъжника срещу опасността да изпълни на лице,което вече не е кредитор.
С оглед изложеното,съдът намира,че предявения иск с правно основание чл.422 е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноски за производството се поражда само за ответника , пропорционално на отхвърления иск.С оглед на това,че ответника в настоящото производство не доказа извършването на разноски,то такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран Ямболският районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.422 ГПК иск от „Агенция за събиране на вземания”, ЕИК ******, със съдебен адрес:***, представлявано от управителя М. Д. Д.,чрез пълномощник Й. И. Й- юрисконсулт срещу М.А.М.,ЕГН **********,с адрес *** , за установяване на задължението на ответника да заплати на ищеца сумата от 744.74 лева, от които главница в размер на 399.60 лв. представляваща непогасен остатък от просрочена главница по договор за кредит „Бяла карта“ № *** от 30.05.2014 год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,до окончателното й изплащане,сумата от 86,38 лв.-непогасена част от договорна лихва,дължима по договор за кредит „Бяла карта“ № *** за неплатените погасителни вноски по чл.9 от договора за кредит за периода от 13.06.2014 год. до 06.10.2014 год.,сумата от 63.94 лв. представляваща дължима по договора за кредит „Бяла карта“ с № *** таса револвинг за периода от 06.09.2014 год. до 06.10.2014 год.,сумата от 100.00 лв. представляващи дължима съгласно чл.15,ал.5 от договора за кредит „Бяла карта“ такса разходи за събиране на задължението и сумата от 94.82 лв. обезщетение за забава,дължимо за периода от 06.03.2015 год. до входиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: