О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
… юли 2021 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА
РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1889 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ.
Постъпило е възражение с вх.№304373/18.12.2020
година, подадено от „Ж.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, чрез адв.И.А.,
срещу списък на приети вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, изготвен
от синдика на „С.“ ЕООД и обявен по партидата на длъжника на 11.12.2020година
под №20201211115737. Във възражението се твърди, че неправилно синдикът е
приел, че вземането на възразилия кредитор не се ползва с привилегия, тъй като
в молбата с която вземането на тази кредитор е предявено,, произтичащо от
търговски сделки във връзка с извършване на международен превоз на стоки и за
тяхното митническо складиране, кредиторът осъществява фактическа власт по
отношение на описаните движими вещи, които е получил правомерно. Ето защо този кредитор
има право на задържане и поредност за удовлетворяване
на вземането по чл.722, ал.1, т.2 ТЗ. Моли възражението да бъде уважено.
Длъжникът „С.“ ЕООД оспорва основателността на
това възражение и моли съда да го остави без уважение.
Синдикът Е.Т. депозира становище под
вх.№281790/19.02.2021 година, с което не спори по допустимостта на
възражението, като оспорва неговата основателност. В тази връзка твърди, че
предявените от „Ж.Б.“ ЕООД вземания в общ размер на 110 385,73лева са
включени в списъка по чл.688, ал.1 ТЗ. Твърди, че този кредитор заявява, че има
търговско право на задържане върху надстройка за тунелен бетоновоз
– камион – 3 броя; торкрет машина за пръскане на сух
бетон – 2 броя и електрическа стационарна бетон помпа – 2 броя. Не спори, че възразилият кредитор и длъжника
имат качество на търговци и че кредиторът има изискуеми вземания срещу
длъжника, произтичащи от търговска сделка – предоставени и незаплатени услуги
по извършено международен превоз на стоки и митническо складиране в България. Не
се установява договор за митническо складиране; лицензии за извършване от
кредитора на дейност като митнически агент и управител на митнически склад, за
да се претендира правомерно придобита фактическа власт върху стоките. Ето защо
счита, че възражението е неоснователно.
От фактическа страна се установява следното:
По т.д.№1889/2019г., на основание чл.630, ал.1 ТЗ
съдът е постановил решение№ 1012 от 16.07.2020г., вписано по
партидата на „С.“ ЕООД на 17.07.2020година.
По делото, на16.10.2020 година, под вх.№274619 е
постъпила молба от „Ж.Б.“ ЕООД, с която са предявени вземания спрямо „С.“ ЕООД
в общ размер на 110 385,73лева. Посочено е, че тези суми произтичат от
съществуващи между тези страни облигационно отношения- превоз по море и спедиция на описаните контейнери, за които кредиторът „Ж.Б.“
ЕООД е издал 12 броя фактури.
Към молбата за предявяване на тези вземания са
представени описаните фактури, морски коносамент № ******4;
спедиторски коносаменти и приложени пакетни листове;
фактури за митническо складиране; застрахователен сертификат, полица №141820.
На 11.12.2020 година по партидата на длъжника „С.“
ЕООД е обявен съставения от синдика списък на вземания, предявени в срока по
чл.688, ал.1 ТЗ, като вземанията на „Ж.Б.“ ООД са посочени в този списък под
номер 16 с поредност на удовлетворяване по чл.722,
ал.1,т.8 ТЗ.
В срока по чл.690 ТЗ кредиторът „Ж.Б.“ЕООД е
депозирал настоящето възражение, с което твърди, в контекст на молбата за
предявяване на вземанията си, че неправилно не е зачетено от синдика
съществуващото в негова полза право на задържане, което му отрежда привилегия
при удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.2 ТЗ.
В писмената си защита този кредитор за първи път
се позовава на съществуващо в негова полза заложно право върху тези вещи,
произтичащо от закона – чл.357 ТЗ.
В производството по оспорване на списъка на
вземанията, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ е допусната и изслушана съдебно-
икономическа експертиза, изготвена от вещото лице С.М., прието като годно доказателствено средство, дадено компетентно и
незаинтересовано.
Съобразно това заключение съдържанието на
контейнери под
№№ TLCU8674511-40HC,
IMTU9095831-40HC, BMOU4736218-40HC, EGHU9126395-40KC и EITU1852751-40HC, чието съдържание е
описано в таблица №1 от заключението
на вещото лице- посочените в молбата за предявяване на вземанията движими вещи,
които са превозени от „Ж.О.Л.“ по маршрут Бейрут- Солун – София, като
доказателства за извършения превоз са приложени по делото. Вещото лице е
констатирало, че за извършения международен транспорт и направените в тази връздка разходи „Ж.Б.“ ЕООД е издало на „С.“ ЕООД фактури,
описани в таблица 02, чиято обща стойност е 32 071,45лева. След доставката
на тези машини в София, същите са складирани в митнически склад, за което са
издадени фактури на обща стойност от 22 509,03евро с левова равностойност
от 44 023,84лева.
Разходите направени от възразилия кредитор за
съхранение на стоките в митнически склад са префактуриране
на длъжника „С.“ ЕООД.
Вещото лице е констатирало, че освен за превоза на
процесните 5 броя контейнери, на 21.11.2018г. „Ж.Б.“
ЕООД е издало на „С.“ ЕООД фактури за извършен международен превоз и на други 5
броя контейрени, описани в в
молбата за предявяване на вземанията и приложени към същата, на обща стойност
32 071,45лева.
Общият размер на вземанията на този кредитор за
международен превоз и митническо складиране са на стойност 110 385,73лева.
Вещото лице е посочило, че за транспортираното
оборудване на „С.“ ЕООД, на 31.01.2019г. са подадени митнически декларации,
посочени в таблица №4 от заключението. През периода от м.декември 2018г. до м.
ноември 2019г. същото е съхранявано в митнически склад, за което на „Ж.Б.“ ЕООД
са издададени фактури, посочени в таблица 03 от
заключението. Представено е доказателства за извършено на 21.01.2021 година
плащане на сума в размер на 8 793,68лева към „А.К.“ ЕООД по фактури №№
24029/02.12.2019г. и 24102/06.12.2019г. и 24150/11.12.2019г.
Вещото лице е констатирало, че на 21.01.2020г.
длъжникът „С.“ ЕООД е извършил плащане на мито в размер на 789,84лева и ДДС –
34 797,80лева по сметка на Митническо бюро – Летище София в „У.Б.“ АД по
посочената банкова сметка. ***ческите декларации,
машините и оборудването са освободени от митнически склад. Възразилият кредитор
не е извършил разходи в тази връзка.
След освобождаване на машините и оборудването от
митнически склад, същите са били съхранявани в свободен склад, а след това са
транспортирани на наета площ от „Ж.Б.“ ЕООД ***, за което е представен договор
за наем. Не са представени документи, издадени за процесните
машини през периода след освобождаването им от митническия склад.
При така установеното съдът достига до следните
изводи:
Твърдението на кредитора „Ж.Б.“ ЕООД е, че има
право на задържане върху посочените машини и оборудване.
Настоящият състав приема, че твърдението на
възразилия кредитор е за наличие на търговско право на задържане, за наличието
на което е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки: да е
налице вземане, което произхожда от търговска сделка; търговецът да упражнява
фактическа власт върху движимите вещи и/ или ценните книги; фактическата власт
върху тези активи следва да е правомерна (със съгласието на насрещната страна)
и длъжникът да не изпълнява задължението си.
В настоящия случай, както правилно възразява
синдикът, не се установява по какъв начин възразилият кредитор е придобил
фактическа власт върху процесните машини и
съоръжения. В заключението на вещото лице е посочено, че вещите се намират в
склад в гр.София по силата на договор за наем, без да се посочи кои са страни в
това правоотношение.
Основание за наличие на съгласие от страна на
длъжника не се установява и от изслушаното и приобщено към доказателствата
заключение от икономическата експертиза.
Ето защо настоящият състав на съда приема, че
възражението се явява неоснователно.
По отношение на твърдението на възразилия
кредитор, че има право на залог(законен) върху тези активи, позовавайки се на
нормата на чл.357 ТЗ.
Това твърдение за първи път се появява в писмената
защита на възразилия кредитор. Такова твърди не е налично в молбата за
предявяване на вземанията, нито във възражението, подадено в срока по чл.690 ТЗ.
След изрично да бъде отбелязано следното: В съдебната практике безпротиворечиво се
приема, че съгласно чл. 685 ТЗ, при предявяване
на вземанията си пред съда
по несъстоятелността, кредиторът в писмената си молба трябва
да индивидуализира вземането си по
основание и размер, привилегиите и обезпеченията на вземането. Съществуването
на вземането се доказва с представянето
на писмени доказателства. Индивидуализацията
на вземането, обезпеченията и привилегиите е от значение за оспорване на списъка в срока по чл.690 ТЗ, както и за предявения
иск по чл. 694 ТЗ при оспорване
на прието вземане или за
установяване на неприето вземане. Във възражението си и/ или исковата молба си ищецът не може
да сочи основания за възникване на вземането
и размер, различни от посочените в молбата, с която са предявени вземанията.
Всяко отклонение в тази връзка води
до недопустимост на предявения установитилен
иск, тъй като съдът е обвързан
от твърденията на кредитора в молбата за предявяване
на вземанията. Съгласно приетото в тълкувателната част на мотивите на
определение № 706 от 23.07.2012 г. по
ч.т.дело № 453/2012 г. на ВКС, ТК, постановено по реда на
чл. 247, ал. 3 ГПК, допустимостта на иска по
чл. 694 ТЗ предпоставя пълна идентичност между
предявеното в производството
по несъстоятелност вземане и вземането, за чието установяване
е инициирано исковото производството по чл. 694 ТЗ (решение № 85 ОТ 01.09.2017г. по т.д..
№ 2286/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС).
Ето
защо това твърдение не следва да се разгледа в настоящето производство дори и в
хипотеза, при която възразилият кредитор има право на законен залог върху
машините и оборудването, за които е сключил спедиционен
договор с длъжника „С.“ ЕООД, след като това право не е заявено от него в
молбата за предявяване на вземанията.
При
изложеното съдът намира, че възражението се явява неоснователно и ето защо
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх.№304373/18.12.2020 година, подадено
от „Ж.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, чрез адв.И.А., срещу
списък на приети вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, изготвен от
синдика на „С.“ ЕООД и обявен по партидата на длъжника на 11.12.2020година под
№20201211115737.
ОДОБРЯВА
изготвения и обявен по партидата на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, на
11.12.2020година, списък на приети вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и препис от
него да се изпрати на АВ за обявяването му по партидата на “С.“ ЕООД, ЕИК
*********.
СЪДИЯ: