Р Е Ш Е Н И Е №
110
Гр.Сливница,
12.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд град Сливница, ІV състав, в публично съдебно
заседание на шести юни, през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ
при
секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 208
по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Е. Б. С.” ЕООД, ЕИК/Код по
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление – село В., община Д.,
представлявано от управителя Н. В. Т., е предявило против „Г.” ЕООД, ЕИК/Код по
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес
на управление – гр. С., ул. „П.”, № ***, представлявано от управителя Н.П.З.,
иск за изплащане на сумата от 14000 лева, от които 7000 лева представляваща
заплатено от ищеца капаро по развален предварителен договор за покупко продажба
на недвижим имот и 7000 лева – договорена неустойка, явяваща се пряка последица
от виновното неизпълнение на договора от страна на ответника. Претендира се и
законната лихва върху сумата от 14000 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че
страните по делото били в търговски отношения изразяващи се в сключването на
предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти, по силата на
който ответникът се задължил да продаде при условията договорени в представения
по делото предварителен договор условия на ищеца следните недвижими имоти:
-
Стопански двор с площ от
-
Стопански двор с площ от
В деня на подписване на
предварителния договор – 24.08.2016г. ищцовото дружество превело на продавача
по доверителна сметка на името на процесуалният представител на ответника
сумата от 7000 лева, представляващи аванс по сделката. В договора било
договорено изрично условие, към момента на изповядване на сделката, описаните
недвижими имоти да бъдат свободни от тежести, включително и от наложената от
„Банка ДСК“ АД възбрана върху тях. Определена била дата за изповядване на
сделката – 30.09.2016г. С допълнителен анекс този срок бил удължен до 31.10.2016г.,
най – вече за уреждане на отношенията между продавача и банката. Тъй като това
не се случило и към тази дата, с нотариална покана рег. № 146, том І Б, № 23 на
Нотариус рег. № 040 на НК, връчена на ответника на 24.01.2017г., ищцовото
дружество развалило сключеният между страните договор. Като последица от
развалянето му, претендира и заплащането на сумата от 7000 лева – неустойка от
неизправната страна по силата на договорената между страните норма на чл. 17 от
договора.
Към исковата молба са представени
заверено копие от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот
от 24.08.2016г., документ за заплатено капаро в размер на 7000 лева, разпечатка
от Имотен регистър по партидата на ответника към 31.10.2016г. и описаната
нотариална покана.
В предоставения на
ответника едномесечният срок от получаването на исковата молба и приложенията
към нея, същия е представил писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. С отговора се оспорва иска и
претендира неговото отхвърляне. Излагат твърдения, че ищецът е бил наясно с
процедурата по заличаване на вписаните възбрани върху процесните имоти, като
отрича липсата на вина за неизповядване на сделката. Твърди, че на договорената
дата, негов представител се е явил за изповядване на сделката и са били
изпълнени всички условия на предварителния договор, както и че негов
представител не е получавал цитираната по – горе нотариална покана.
Предявява насрещен иск за сумата
от 10911 лева, представляващи сторени от него разноски във връзка с
финализиране на окончателния договор пред нотариус, твърдейки че същите се
явяват пряка последица от виновното неизпълнение на договора от страна на
ищеца. Представя доказателства за сторени разходи във връзка с предявения иск
по чл. 82 от ЗЗД. Прави и доказателствени искания за допускане на гласни
доказателства за установяване на факта, че ищецът е бил наясно, че заличаването
на възбраната ще се случи след подписване на нотариалния акт и превеждане на
парична сума по сметка на банката, както и събирането на гласни доказателства
за това, че управителят на ищцовото дружество се е явил в офиса на ответника и
е заявил, че се отказва от сделката. Желае и допускането на гласни
доказателства за установяване на факта, че имало достъп до канцеларията на
ответника и имало лице на което да се връчи нотариалната покана.
Ответникът по насрещния иск в
срока по чл. 131 от ГПК е представил писмен отговор с който оспорва изцяло
същия. Прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът се представлява
от процесуалният си представител адв. Р. Димитров от САК, който поддържа иска
така както е предявен и ангажира доказателства в подкрепа на тезата изложена в
исковата молба, за основателността на исковата претенция. Същия оспорва
насрещната искова молба, като твърди, че изпълнението на договорните отношения
е станало безполезно за доверителят му.
Ответникът се представлява от
процесуалният си представител адв. Н. Петровска от САК, като същата оспорва исковата
претенция на ищеца и поддържа насрещната искова молба. Ангажира доказателства,
като част от същите са преценени като относими към предмета на спора и са
приети с опроделението за насрочване на делото, а останалите са били за
ирелевантни към настоящия правен спор, поради окето са върнати на процесуалният
представител на ответника.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установява, че
действително страните в настоящия правен спор са подписали предварителен
договор за покупко – продажба на подробно индивидуализирани в него недвижими
имоти. Не се спори, че ищецът е заплатил при сключване на договора по доверителна
сметка на името на процесуалният представител на ответника задатък в размер на
7000 лева.
Безспорно е, че както към
първоначално договорената за изповядване на сделката дата, така и към
посочената в допълнителния анекс към договора дата – 31.10.2016г. наложените върху описаните в
договора имоти възбрани не са били заличени. Това се е случило едва в хода на
настоящия съдебен процес – на 31.05.2018г. видно от представените и приети в
съдебното заседание проведено на 06.06.2018г. писмени доказателства представени
от процесуалният представител на ответника.
По делото е изискана и приложена
преписката във връзка с връчената на адреса на ответното дружество нотариална
покана.
Събрани са и гласни
доказателства, чрез разпита на един свидетел – бащата на собственичката на
дружеството ищец, от който се установява, че целта на ищцовото дружество е била
да закупи имотите описани в предварителния договор преди зимния сезон, т.к. се
занимавали с отглеждането на крави и целта била през зимния период построените
в имотите селскостопански постройки да бъдат оборудвани и пригодени за подслон
на отглежданите от ищцовото дружество животни. Предвид неизпълнението на
договора от страна на ответника за ищеца станало безполезно последващо
изпълнение на договорните отношения, поради което ответника бил уведомен с
нотариална покана за прекратяването на договора. Животните били откарани в
пригодено за това помещение в град Нова Загора за зимния период, което
обсновава отпадналата необходимост за ищеца от закупуване на описаните имоти.
Други относими към предмета на
спора доказателства в хода на процеса не са събрани.
При така установените факти,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето
правно основание в разпоредбите на чл. 55
ал. 1, вр. чл. 79 ал. 1 и сл. от ЗЗД, вр. чл.318 и сл. и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 309 от ТЗ, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, а предявеният насрещен иск е с
правно основание по чл. 82 от ЗЗД.
Предвид диспозитивното начало в
гражданския процес, в тежест на ищеца беше да установи при условията на пълно и
главно доказване релевантните за настоящия правен спор обстоятелства, а именно:
наличието на възникнала облигационна връзка между страните по делото в обема
твърдян от ищеца, липса на изпълнение на договорно задължение обосновало прекратяването
на договора поради виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника
и размера на твърдяното обезщетение с оглед претенцията за липса на изпълнение.
Както беше посочено по – горе,
страните в процеса са търговци и отношенията между тях са уредени в търговския
закон на Република България. Същите са били обвързани от действието на валиден
от правна страна предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти,
пораждащ права и задължения за двете страни. Видно от приложения по делото
договор от 24.08.2016г. страните са се договорили ответникът да продаде на
ищеца за сумата от общо 70000 лева описаните в в него недвижими имоти. Ищецът
се е задължил към момента на сключване на предварителния договор да преведе на
продавача 10% от стойността на сделката, или сумата от 7000 лева, което условие
е било изпълнено – сумата била преведена по доверителна сметка на процесуалният
представител на ответника – адв. Надя Радоева Петровска с платежно нареждане,
приложено на стр. 12 от делото. Останалата част от договорената между страните
сума, следвало да се заплати в момента на изповядване на сделката пред нотариус
Росица Георгиева, като срокът за изповядване бил договорен до 30.09.2016г. С
анекс от 30.09.2016г. страните се договорили изповядването на сделката да се
осъществи до 31.10.2016г., като изрично се договорили, че останалите клаузи в
договора остават непроменени.
Не се спори по делото, че сделка
не се е състояла нито в описания в цитирания анекс срок, нито след това.
С нотариална покана от
28.12.2016г. предадена пред нотариус рег. № 040 на НК на 09.01.2017г., ищецът
уведомил ответника, че разваля сключеният между страните предварителен договор
за покупко – продажба, поради неизпълнение на задължението поето от страна на
продавача, визирано в чл. 10 от договора, а именно: собствеността върху имотите
да бъде прехвърлена на купувача свободна от вещно правни тежести. Твърди се в
поканата, че въпреки удължаването на срока на договора, ответникът не е
изпълнил това свое задължение и върху имотите има наложена възбрана от Банка
„ДСК“ АД, което се явява пречка за сключването на окончателен договор.
Претендира се връщане на внесеното капаро в размер на 7000 лева, както и
заплащане на неустойка в размер на 7000 лева, така както е било договорено в
разпоредбата на чл. 17 от договора.
Видно от направеното отбелязване
в цитираната нотариална покана, същата е била връчена на ответника на
24.01.2017г. на основание чл. 50 ал. 4 от ГПК. Настоящият съдебен състав
приема, че договорът между страните е бил прекратен възоснова на обсъжданата
нотариална покана, поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника в
настоящото производство, описани в чл. 10 от договора.
Аргументите
за това са следните: Несъмнено, ответникът е поел задължение към датата на
нотариалното прехвърляне на имотите, същите следва да са без вещни тежести, както
и че описаната в чл. 4 т. 2 от договора възбрана, ще бъде вдигната. Не се
спори, че както към първоначално договорената дата – 30.09.2016г., така и към
допълнително договорената с анекса от 30.09.2016г. такава – 31.10.2016г.,
възбраната върху имотите не е била заличена. Както беше посочено по – горе,
видно от представените от самия ответник писмени доказателства, същата е била
заличена едва на 31.05.2018г. Ето защо, съдът приема, че ответникът е
неизправна страна по договора, като виновно не е изпълнил поето от него
задължение визирано в разпоредбата на чл. 10 от същия и за ищеца се е породило
правото да го развали на основание чл. 17. На същото основание за ответника е
възникнало задължението да върне внесеното капаро в петдневен срок от
установяване на неизпълнението /в случая
считано от 31.10.2016г./, както и да заплати сумата от 7000 лева /размера на едно капаро/ която сума се
явява неустойка по смисъла на разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД.
В
конкретния случай дори не е било необходимо ответникът да бъде уведомяван за
прекратяването на договора, доколкото в разпоредбата на чл. 17 от него е
формулирано задължението на продавача в пет дневен срок от установяване на
неизпълнението да възстанови внесеното капаро и да заплати сумата равна на
размера на договореното капаро имащо характера на неустойка. Безспорно
ответникът е бил наясно, че не е изпълнил договорното си задължение и в този
смисъл установяването на неизпълнението му е било налично и известно именно към
31.10.2016г. Независимо от изложеното, ищецът е изпратил цитираната по – горе
нотариална покана, връчена на 24.01.2017г. по реда на чл. 50 ал. 4 от ГПК.
Установява
се още, че за ищеца е станало безполезно изпълнението на сделката поради
забавата на ответника и неизпълнението на договорените условия по договора,
предвид настъпващия зимен сезон с приближаването на който е следвало да бъдат
подслонени собствените на ищеца животни. Това видно от показанията на
разпитания по делото свидетел е било сторено в друго населено място след
провала на сделката.
Съдът
намира за необходимо да вземе становище по направените възражения на ответника
досежно опита му да бъдат приобщени по делото /независимо от неколкократното произнасяне по тях от страна на съда/
доказателства установяващи практики на ответното дружество при прехвърлянето на
недвижими имот с вещно правни тежести върху тях. Настоящият съдебен състав
намери сочените доказателства за ирелевантни към настоящия правен спор, поради
факта, че страните по делото са били обвързани от действието на конкретен
договор в който са разписани ясни права и задължения на всяка от тях,
включително и това визирано в разпоредбата на чл. 10.
С оглед на всичко изложено, съдът счете, че ищецът е упражнил надлежно
правото си да развали предварителния договор, поради виновно неизпълнение на
вменените на ответника задължения, вследствие на което последния дължи да му върне полученото по него. Същия следва да
бъде осъден да заплати и договорената в разпоредбата на чл. 17 от договора
неустойка в размер на 7000 лева. От друга страна ответникът не противопостави
права, изключващи материално правната легитимация на ищеца да получи
заплатените от него суми.
За репариране на забавата в
заплащането на паричните вноски, които както беше посочено по – горе са били
дължими в петдневен срок от 31.10.2016г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 04.04.2017г. така както е предявена претенцията по чл. 86
ал. 1 от ЗЗД.
По предявения насрещен иск, съдът
намира, че за ищеца по него не са налице основанията за присъждане на
претендираните суми, поради факта, че тази страна виновно не е изпълнила задълженията
си по сключения между страните договор, поради което не може да се възползва от
правото на обезщетение по реда на чл. 82 от ЗЗД. От друга страна не се установи
в хода на настоящото производство наличието на виновно неизпълнение на
договорни задължения от страна на ответника по този иск. В този смисъл така
предявеният насрещен иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на настоящия
правен спор и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в хода на производството разноски
съобразно отразеното в приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание, „Г.” ЕООД, ЕИК/Код по
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес
на управление – гр. С., ул. „П.”, № ***, представлявано от управителя Н.П.З., ДА ЗАПЛАТИ на „Е. Б. С.” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление – село В., община Д., представлявано от
управителя Н. В. Т., сумата от 14000
лева, от които 7000 лева представляваща заплатено от ищеца капаро по развален
предварителен договор за покупко продажба на недвижими имоти от 24.08.2016г. и
7000 лева – договорена неустойка, явяваща се пряка последица от виновното
неизпълнение на договора от страна на ответника, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА
ВЪРХУ СУМАТА, считано от 04.04.2017г. до окончателно изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Г.” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „П.”, № ***, представлявано от
управителя Н.П.З., против „Е. Б. С.” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление – село В., община Д., представлявано от
управителя Н. В. Т., НАСРЕЩЕН ИСК С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 82 ОТ ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 10911 лева, представляващо сторени от
него разноски във връзка с финализиране на окончателен договор пред нотариус,
представляващи пряка и непосредствена последица от виновното неизпълнение на
договорните задължения на ответника по този иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, „Г.” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление
– гр. С., ул. „П.”, № ***, представлявано от управителя Н.П.З., ДА ЗАПЛАТИ на „Е. Б. С.” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление – село В., община Д., представлявано от
управителя Н. В. Т., направените в хода на производството разноски в размер на 1402 лева за адвокатско възнаграждение
и държавна такса, съобразно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на съобщение за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: