Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       

№  ……                                                                18.10.2019г.                                гр.Ямбол

                                                             В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                              гражданско отделение,  втори състав,

в открито съдебно  заседание на 08.10.2019 година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                       ВЕСЕЛА СПАСОВА

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело №213 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х.Х.Н. ***, подадена от пълномощника му адв. П.М., против Решение №57/14.06.2019г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д. №11/2019г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника против С.К.К. *** иск по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие със закона - чл.16, ал.1, изр.2 от ЗАЗ на Анекс към Договор за аренда на земеделска земя, вписан с вх.рег.№3315/29.09.2016г., акт №78, т.11 в СВп - Елхово, и въззивникът е осъден да заплати разноските по делото.

Оплакването на въззивника е за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Счита за неправилен извода на районния съд, че процесният анекс към договора за аренда, касаещ срока на договора, е продължение на същия по смисъла на чл.18, ал.1 ЗАЗ. Сочи, че анексът е сключен почти две години преди прекратяването на договора и не е налице продължаване на срока, тъй като е нарушено изискването на чл.18, ал.2 ЗАЗ за наличие на предложение и срок за отправяне на същото. Изтъква, че изменението на първоначално договорения срок на договора от 5 стопански години на 10 стопански години, е забранено съобразно изричната разпоредба на чл.16, ал.1 ЗАЗ, следователно договореното в анекса изменение в тази част е нищожно на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с императивна правна норма.

По тези съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемите ЕТ"В.И." и Ст.К., чрез адв.Ч., с подадения писмен отговор са оспорили жалбата и при споделяне мотивите на районния съд, по подробно изложени съображения, са настояли за отхвърляне изцяло на въззивната жалба. Заявили са и претенция за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът се представлява от адв.М., който поддържа жалбата.

Въззиваемите, чрез пълномощника си адв.Ч., оспорват въззивната жалба.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

Ищецът Х.Х.Н. *** е предявил против ответниците С.К.К. *** иск с правно  основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между ответниците Анекс от 28.09.2016г., вписан на 29.09.2016г., към Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВп-Елхово на 08.05.2013г., с който анекс е удължен срока на договора за аренда. Според ищеца основанието за нищожността на анекса е противоречието му с императивната разпоредба на чл.16, ал.1, изр.2 ЗАЗ.

 С отговора на исковата молба ответниците са оспорили иска с доводите, че с оспорения анекс не е извършено изменение на договора за аренда при условията на чл.16, ал.1 ЗАЗ, а е налице продължаване на арендния договор в хипотезата на чл.18 ЗАЗ, в която хипотеза е неприложима забраната по чл.16, ал.1, изр.2 ЗАЗ.

Фактическата обстановка по делото не е спорна и правилно е разкрита от районния съд. Не е имало спор между страните, че ищецът Хр.Н. и ответникът Ст.К., заедно с трети неучастващи по делото лица, са съсобственици на процесните земеделски имоти, намиращи се в землището на с.Малко Шарково, общ.Болярово, обл.Ямбол, а именно: Нива от 15.001 дка в местността "Акалан"; Нива от 12.999 дка в местността "Каратопрак" и Нива от 20.000 дка в местността "Корията", които са подробно индивидуализирани по плана за земеразделяне на с.М.Шарково. Ответникът Ст.К. е придобил идеални части от имотите по наследство от Д. В. З. поч.на 20.07.1963г., а ищецът  Х.Н. е придобил 1/12 ид.част от тези имоти по дарение, извършено с нот.акт №129/2013г. на Нотариус с peг.№451 в НотК, което дарение е получено от друг наследник на Д. З.- Г.С.В.

С Договор за аренда на земеделска земя от 30.04.2013г., с нот.заверка на подписите, вписан в Службата по вписванията на 08.05.2013г., ответникът С.К., като арендодател, действащ чрез пълномощник, е предоставил на ответника ЕТ - ЕТ"В.И." като арендатор, за временно възмездно ползване процесните три ниви с обща площ от 48.000 дка, за срок от 5 стопански години, считано подписване  на договора. На 28.09.2016г. ответниците са сключили оспорения Анекс към цитирания по-горе Договор за аренда на земеделска земя, който анекс също е с нот.заверка на подписите и вписан в Служба по вписванията гр.Елхово на 29.09.2016г. С анекса арендодателят К. и арендаторът - ЕТ са постигнали съгласие срока на предоставените земи от общо 48.000 дка  да се удължи до 01.10.2026г., като размерът на годишната рента и останалите клаузи в договора за аренда остават непроменени.  

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение ЕРС е отхвърлил предявения иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, по съображения, че с оспорения анекс към договора за аренда ответниците не са извършили изменение на арендния договор при условията на чл.16, ал.1 ЗАЗ, в който случай е налице забраната на чл.16, ал.1, изр.2 ЗАЗ за изменение на уговорения срок, а анексът е продължаване на арендния договор по смисъла на чл.18, ал.1 ЗАЗ.

Решението на ЕРС е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

В случая се оспорва действителността на Анекса от 28.09.2016г. към Договора за аренда от 30.04.2013, вписан на 08.05.2013г., в хипотезата на чл.26, ал.1 ЗЗД - поради противоречие със закона - нормата на чл.16, ал.1, изр.2 ЗАЗ. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗАЗ, ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до значително несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора. Изменението не може да засяга уговорения срок. Увеличаването или намаляването на добивите от обекта на договора вследствие на стопанисването му, не е основание за изменение на арендното плащане. В ал.5 на същата разпоредба законодателят е предвидил  възможността това право да се упражни от страната и по съдебен ред, ако не се постигне споразумение за изменение на договора Нормата на чл.16 ЗАЗ е в Глава трета на ЗАЗ - изменение на арендния договор. В същата глава е и разпоредбата на чл.18 ЗАЗ, съгласно която продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие. Алинея 2 на чл.18 ЗАЗ урежда, че предложението за продължаване на договора следва да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда.

Анализът на посочените разпоредби от ЗАЗ - чл.16 и чл.18, дава основание да се  направи извод, че законодателят е уредил възможност както за изменението на сключен договор за аренда, така и за продължаването му, но при различни предпоставки и последици. Сравнението на двете разпоредби налага изводи за няколко съществени различия между хипотезите на изменение и на продължаване на арендния договор: На първо място, в хипотезата на чл.16 ЗАЗ, изменението не може да надхвърли срока, за който е сключен договора, както и не може да засяга този срок, докато при продължаването на договора в хипотезата на чл.18 ЗАЗ предмет на предоговаряне могат да бъдат едновременно както срока, така и други съществени елементи на договора, в т.ч. арендното плащане. На второ място, за да е налице основание за изменение, следва да има трайна промяна в обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, която промяна да е довела до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения. При продължаването на арендния договор такова изискване няма. На трето място, особено съществена е разликата в предвидената от законодателя форма, в която могат да бъдат извършени изменението и продължаването на арендния договор. Изменението на договора се прави чрез писмени волеизявления на страните, без да е налице изискване за вписването им, а ако страните не постигнат споразумение съгласието на насрещната страна може да бъде заместено от решение на съда. В хипотезата на продължаване на арендния договор законодателят с разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗАЗ е въвел форма за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите, както и изискване за вписване на продължаването на договора в имотния регистър и в съответната общинска служба по земеделие. Следователно, за разлика от изменението, продължаването на договора за аренда е приравнено на сключването на нов договор, с оглед изискванията за форма и вписване. Уредбата по чл.16 ЗАЗ относно изменението на арендния договор е близка с института на стопанската непоносимост по чл.307 ТЗ, като въведените ограничения за изменение на договора за аренда в тази законова хипотеза – относно уговорения срок и забрана за изменение на арендното плащане във връзка с увеличение или намаляване на добивите, са свързани с приетото от законодателя, че това не са обстоятелства по смисъла начл.16, ал.1, изр.1 ЗАЗ, пораждащи право на страната да иска едностранно изменение на договора. Други ограничения за изменение на договора за аренда не се уреждат със специалния по отношение на ЗЗД закон - Закона за арендата в земеделието, поради което следва да се приеме, че извън очертаната хипотеза на чл.16 ЗАЗ, страните по договора за аренда могат да го изменят по взаимно съгласие, като са лимитирани единствено от границите, очертани в чл.9 ЗЗД - повелителните норми на закона и добрите нрави. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение № 118 от 27.07.2015г. по т. д. № 2137/2014 г. на 1-во т.о.

С оглед тези разяснения, настоящият състав на въззивния съд приема, че процесният Анекс от 28.09.2016г.,  с който срокът на договора за аренда от 2013г. е удължен до 01.10.2026г., не представлява изменение на същия по смисъла на чл.16 ЗАЗ, а е продължаване на договора по смисъла на чл.18 ЗАЗ. От доказателствата по делото безспорно е установено, че е спазена предвидената в същата разпоредба форма за действителност - писмена форма с нотариална заверка на подписите, както и вписване в Службата по вписванията. Анексът е сключен преди изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда, в съответствие с предвиденото в чл.18, ал.2 ЗАЗ. Неоснователно е оплакването на въззивника за липса на отправено предложение за удължаване на срока, тъй като страните по арендния договор са положили подписите си под анекса и с това са обективирали съгласието си за удължаване на срока на арендния договор.

Неправилно е разбирането на въззивника, че разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗАЗ въвежда абсолютна забрана за изменение на уговорения срок на аренден договор. Както се посочи, тази забрана касае само случаите на изменение на аренден договор поради изменение на обстоятелствата, от които страните са се ръководели при сключване на договора за аренда. Настоящият случай не е такъв, доколкото не са налице твърдения и данни за промяна на първоначалните обстоятелства, водили страните при сключване на договора и налагащи изменение на договорните задължения. Напротив, с анекса, по съгласие на сключилите го страни, всички останали клаузи по договора за аренда и размера на рентата са останали непроменени. Съгласно чл.20а, ал.2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменяни, прекратени, развалени или отменени, само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Това правило, отнесено към разпоредбата на чл.18 ЗАЗ сочи на извършено от ответниците изменение на договора за аренда чрез неговото продължаване. Не е налице противоречие на анекса с императивната норма на чл.16, ал.1, изр.2 ЗЗД, поради което същият не е нищожен и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

До същите решаващи правни изводи е достигнал и Елховският районен съд с обжалваното решение, което като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди изцяло. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, като въззивният съд не установи допуснати от първата инстанция нарушения на процесуалния закон - това оплакване на въззивника е бланкетно. Не е налице и необоснованост на решението, тъй като са правилни фактическите констатации на съда, въз основа на които правилни са и правните му изводи, резултат на обстоен правен анализ, като не са допуснати грешки при формиране на вътрешното убеждение относно прилагане правилата на логическото мислене и на каузалните връзки между фактите.

При този изход на делото пред въззивната инстанция, право на разноските за тази инстанция имат въззиваемите страни, на които следва да се присъдят разноски в размер на 300лв.- изплатено на адв.Ч. адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС

 

                                                      Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №57/14.06.2019г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д. №11/2019г.

ОСЪЖДА Х.Х.Н. ***, с посочени по делото данни, да заплати на С.К.К. и на В.М.И. в качеството му на ЕТ"В.И."***, с посочени данни, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 300 лв.(триста лева).

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                     2.