№ 18927
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110136590 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „ЕМ” ЕООД обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане спрямо ответника М. С. С. за сумата
от 976,68 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна
карта от 31.05.2016 г. сключен с "ЮБ" АД, ведно със законна лихва за период
от 14.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 256,38 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2019 г. до 15.11.2021 г .,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 24.02.2012 г. по ч.гр.д. № 7506/2022 г. по описа на СРС, 166
състав.
Ищецът „ЕМ” ЕООД твърди, че ответникът е сключил с "ЮБ" АД
Договор за издаване на кредитна карта от 31.05.2016 г. по силата на който на
ответника е предоставен максимален кредитен лимит в размер на 3000,00
лева, усвоени частично чрез тегления в брой и плащания в търговски обекти.
Ответникът преустановил плащанията, настъпил и крайния срок на
погасяване. Вземанията били прехвърлени от банката на К БГ АД с Договор
за цесия от 27.03.2020 г., а последното дружество ги прехвърлило на ищеца с
1
Договор за цесия от 11.12.2020 г. и Приложение № 1 към него от 11.12.2020
г., за което длъжникът е уведомен. Сочи, че вземането не е погасено до този
момент. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът М. С. С., редовно уведомен на 19.12.2022 г. на основание чл.
41, ал. 2 ГПК на посочения във възражението адрес, не подава отговор в срока
по чл. 131 ГПК. Подаденото в заповедното производство възражение по чл.
414 ГПК от длъжника М. С. С. е бланкетно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна
квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.
В тежест на ищеца по така предявените искове е да докаже сключването
на договор за кредит между ответника и трето лице, изискуемостта на
претендираната част от кредитните задължения и изпадането в забава за
тяхното заплащане, както и валидното прехвърляне на кредитните
задължения в негова полза и уведомяването на ответника за това
прехвърляне. В тежест на ответника, при установяване на горните
обстоятелства, е да докаже погасяване на дълга на падежа. По иска по чл. 86
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
От приетия по делото и неоспорен от ответника договор за издаване на
кредитна карта от ЮБ АД за картодържатели с кредитни карти от АББ ЕАД
от 31.05.2016 г. се установява, че М. С. С. е заявила изрично желание
издадената от А –клон Б кредитни карти, посочени в чл. 1, ал. 1 от договора
да бъдат заменени с нови кредитна карта, издадени от ЮБ АД, като са
уговорени и датите на ново месечно извлечение за Visa Classic - 11.06.2016 г.,
Visa Gold 06.06.2016 г. и Mastercard standard 10.06.2016 г. и крайната дата за
погасяване на задължението съответно 29.06.2016 г., 24.06.2016 г. и
28.06.2016 г. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, всяко следващо месечно
извлечение ще бъде издавано на съответното число от месеца, посочено по-
горе. Страните са уговорили ГПР в размер на 31,73 % , изчислен съгласно чл.
2
10.8 от общите условия при следните допускания: максимален кредитен
лимит 3000 лева, усвоен изцяло чрез теглене на пари в брой на банкомат на
Пощенска банка, при ГЛП 18,9 %, изплащане на посочения усвоен лимит на
12 равни по размер месечни вноски. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора,
страните са се съгласили, че непогасените задължения по старата карта към
20.05.2016 г. ще бъдат прехвърлени автоматично по новата карта на
25.05.2016 г. по реда предвиден в 5, ал. 1, т. 1 до т. 4 от договора, като
страните са приели за безспорно, че към датата на подписване на договора,
общата дължима сума от клиента е 3453,92 лева. С подписването на договора,
картодържателят е приел и общите условия за издаване и използване на
кредитни карти Visa, Mastercard и American Express. Договорът е подписан от
М. С. и не е оспорен, удостоверява неизгодни за издателя си факти, поради
което има обвързваща съда доказателствена сила. Следователно по делото е
установено наличие на валидно облигационно отношение между ЮБ АД и
ответника.
Установява се по делото, че между заемателя ЮБ ЕАД и Св. ГГ ЕАД е
сключен договор от 27.03.2020 г. за прехвърляне на процесните вземания, а
Св. ГГ ЕАД от своя страна прехвърля процесните вземания с договор за
прехвърляне на вземания от 11.12.2020 г. в полза на ЕМ ЕООД, по силата на
което ищецът е придобил процесното вземане. Към исковата молба са
приложени уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземания съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 27.03.2020 г. и от
11.12.2020 г. до М. С.. Константна е практиката на ВКС, че уведомлението за
цесия е получено най-късно с връчване на препис от исковата молба на
ответника. Следователно ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето
на вземанията.
Съгласно чл. 8.1 от Общите условия към процесния договор, банката
издава и изпраща всеки месец до картодържателя месечно извлечение което
отразява всички операции на картодържателя, транзакциите, разходите и
начислените задължения по договора, общата дължима сума, задължения по
предходното месечно извлечение и минималната месечна вноска, която
картодържателят е задължен да погасява, както и датата на издължаване на
същата. Съгласно приложение № 1 към общите условия, минималната
месечна вноска е 3 % от общо дължимата сума, но не по- малко от 15 лева.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, всяко следващо месечно извлечение ще
3
бъде издавано на съответното число от месеца, а именно 11-ти юни.
Годишният лихвен процент е в размер на 18,9 %, а обезщетението за
просрочие, изчислено върху дължимите плащания е на годишна база –
основен лихвен процент на БНБ , увеличен с 10 пункта. Съгласно чл. 9.1,
картодържателят може да изплати задълженията си по договора, възникнали
при използването на картата в срок до датата на издължаване изцяло или на
части. Ако плати изцяло, банката освобождава картодържателя от заплащане
на лихви по чл. 9.2. Съгласно чл. 9.6 от общите условия, при неплащане на
задължителната минимална вноска на падежа, картодържателят дължи на
Банката обезщетение в размер на законната лихва върху целия усвоен, но
непогасен кредитен лимит. Общите условия, ведно с приложение № 1 към тях
също са подписани от картодържателя и не са оспорени от същия. От
представените справки, съдържащи данни относно договорите за кредит,
длъжник, размер на отпуснат кредит, общ дълг по главница, лихви, такси,
комисионни и разноски, извършени плащания, в случай че такива са налични
се установява, че общият размер на непогасен дълг на М. С. С. по сключения с
ЮБ АД договор за кредитна карта от 31.05.2016 г. към 10.12.2020 г. е в
размер на 1347,97 лева – главница и 705,60 лева лихва. Посочените
доказателства не са оспорени от ответника. По настоящото дело се
претендират главница в размер на 976,68 лева, както и лихва в размер на
256,38 лева, която не е погасена по давност в периода от 15.02.2019 г. до
15.11.2021 г.
По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на тези суми от
ответника, чиято е доказателствената тежест. Доказателствената тежест е
право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение при
недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП,
1978 г., Ж.Сталев/.
Ето защо, съдът приема, че искът за главница и лихви в посочения
размер и период е основателен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и
заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
4
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство/, както следва: 25,34 лева държавна такса за заповедното и
25,34 лева за исковото производство.
Не следва да се присъждат претендираните суми за адвокатски хонорар
за исковото производство, доколкото не се установява да са реално уговорени
и заплатени такива в претендирания размер за исковото производство.
Представена е фактура № 187 от 07.06.2022 г. за сума в общ размер от
12099,02 за подаване на заявление по чл. 410 ГПК срещу различни длъжници
и исково производство срещу М. С. без да става ясно за кой длъжник какво
възнаграждение е уговорено и платено. Отделно от представеното платежно
нареждане не се установява каква сума е платена.
По заповедното производство: Не следва да се присъждат разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като не се установява да са реално уговорени
и заплатени такива, в претендирания размер. Представена е единствено
фактура № **********/06.01.2022 г. на стойност 11505,39 лева, касаеща
множество длъжници, без да са конкретизирани възнагражденията по всяко
отделно заявление и разпечатка от онлайн банкиране за заплащане на сума в
размер на 6,39 лева на основание фактура № **********/06.01.2022 г. и
фактура № **********/06.01.2022 г., които според настоящия състав не са
достатъчни в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона
за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, че М. С. С., ЕГН
********** дължи на „ЕМ“ ЕООД, ЕИК **** сумата от 976,68 лева,
представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта от
31.05.2016 г. сключен с "ЮБ" АД, прехвърлен на осн. чл. 99 ЗЗД в полза на
„ЕМ“ ЕООД, ведно със законна лихва за период от 14.02.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата в размер на 256,38 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.02.2019 г. до 15.11.2021 г ., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.02.2012 г.
5
по ч.гр.д. № 7506/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН ********** да заплати на „ЕМ” ЕООД, ЕИК
**** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50,68 лева – разноски за държавна
такса в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6