МОТИВИ:Тъжителката И.С.Ц. ***, обвинява подсъдимия Д.Л.И. ***
престъпление по чл.130 ал.1 от НК и по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1
от НК.
В тъжбата се излага, че тъжителката
работи като старши учител по математика, физика и физическо възпитание в ОУ „В.Л.“
с.Голям Извор, Ловешка област. Твърди, че на 09.12.2019 година след края на
учебните часове пътувала от с.Г.И.до гр.Тетевен с микробус, управляван от свид.С.С.. В микробуса пътували и
около десет ученици от училището между които и подсъдимият И.. По време на
пътуването децата започнали да слушат силна музика и да крещят и това я
накарало да ги помоли да не крещят и да не слушат силно музиката, като
учениците и заявили, че нямат да спрат. По време на пътуването в резултат на
действията на учениците паднало задното перде на микробуса. Микробусът влязъл в
с.Гложене и спрял на центъра на селото, за да слезе ученик, като по същото време
тъжителката и нейна колежка-свид.Василева слезли от
микробуса, за да може да слезе ученика. Твърди, че шофьорът се насочил към
задната част на микробуса, за да оправи падналото перде. Твърди, че подсъдимият
излязъл от микробуса и направо се нахвърлил върху тъжителката с юмруци, като и
нанесъл удари в областта на главата и започнал да я обижда с думите „курва“ и
„боклук“. Твърди, че се е почувствала унизена, огорчена и обидена, че
отправените думи били чути от учениците и от колежката и.
Моли
да бъде признат за виновен подсъдимият И. за извършеното от него престъпление
по чл.130 ал.1 от НК и по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК и да
му бъде наложено съответно наказание, както и да бъдат приети за съвместно
разглеждане и предявените срещу подсъдимия два граждански иска и да бъде осъден
да и заплати сумата от по 1000 лева за причинените и неимуществени вреди, от
всяко едно от престъпленията, ведно със законната лихва от деня на увреждането
и направените по делото разноски.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
Представителят на прокуратурата моли подсъдимият да бъде
признат за виновен и по двете повдигнати му обвинения с частната тъжба и да му
бъде наложено наказание обществено порицание, както и да бъдат уважени
предявените граждански искове.
Подсъдимият Д.И. се явява в съдебно заседание лично и с
родителите си, както и с адвокат Ц.-служебен защитник, дава обяснения по
повдигнатите му обвинения, като твърди, че когато е спрял в с.Гложене, шофьорът
на микробуса е отишъл отзад и е започнал да удря децата и той, за да излезе от
микробуса бутнал тъжителката, но не е удрял същата. Твърди, че не я е обиждал.
Твърди, че в последствие пристигнали органите на полицията и бил докаран в
сградата на полицията в гр.Тетевен. Чрез служебно назначения му
адвокат-защитник моли да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите
му обвинения, тъй като същите не били доказани по несъмнен начин, а в противен
случай да бъде приложена разпоредбата на чл.61 от НК като му бъдат наложени
възпитателни мерки, както и да бъдат отхвърлени предявените искове.
От събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните по делото свидетели-В П В , Л.Н.М.,
Й.Г.Й., К.И.К., Ц.И.Ц., А.Л.Л., К.Й.Н., С.М.С., С.С.М., И.Л.И., заключението на комплексната психиатрична и
психологична експертиза, заключението на медицинската експертиза, приетите и
приложени по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката И.Ц. работи като старши учител по математика,
физика и физическо възпитание в ОУ „В.Л.“ с.Голям Извор, Ловешка област, като в
същото училище подсъдимият Д.И. е записан на 04.10.2019 година в пети клас за
учебната 2019/2020 година.
На
09.12.2019 година след края на учебните часове тъжителката и нейната колежка-свид.В В ,
също учител в училището пътували от с.Г.И.до гр.Тетевен с микробус, управляван
от свид.С.С.. В микробуса
пътували и около десет ученици от училището между които и подсъдимият И.. По
време на пътуването децата започнали да слушат силна музика и да крещят и това
накарало тъжителката да ги помоли да не крещят и да не слушат силно музиката,
като учениците и заявили, че нямат да спрат. По време на пътуването в резултат
на действията на учениците паднало задното перде на микробуса. Микробусът
влязъл в с.Гложене и спрял на центъра на селото, за да слезе ученик, като по
същото време тъжителката и свид.Василева слезли от
микробуса, за да може да слезе ученика. Свидетелят С. се насочил към задната
част на микробуса, за да оправи падналото перде. Подсъдимият И. също излязъл от
микробуса след учителите и направо се нахвърлил върху тъжителката с юмруци,
като и нанесъл удари в областта на главата и започнал да я обижда с думите
„курва“ и „боклук“. На место се притекъл свид.К.Н.-***
и той успял да усмири подсъдимия с помощта и на свид.В
, както и на пристигналия на место свид.Й.-квартален
полицай на селото. На место пристигнали и два патрулни автомобила и подсъдимият
бил откаран в сградата на полицията в гр.Тетевен. Същият ден тъжителката била
прегледана от невролог, който и издал медицинско свидетелство, както била
прегледана и от личния си лекар, който издал амбулаторен лист и болничен лист.
От заключението на изготвената по делото комплексната психиатрична и психологична експертиза,
която съдът изцяло възприема и кредитира се установява по несъмнен и безспорен
начин, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, както и да предвижда последиците от тях че подсъдимият разполага
с психична годност да възприема правилно фактите по делото и да дава достоверни
обяснения за тях, ако има желание, подсъдимият не страда от психично заболяване
и е в състояние да участва в наказателното производство. Установява се също, че
подсъдимият е общителен и контактен, в емоционален план се проявява като
раздразнителен, неустойчив в социални конфликти и в ситуации на натиск и стрес
е склонен да реагира импулсивно и непредсказуемо и среща трудности при
спазването на чуждите и личните граници и проявява склонност към вербална и
физическа агресия.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, която
съдът изцяло възприема и кредитира се установява по несъмнен и безспорен начин,
че след нанесения на тъжителката побой в областта на главата е получила
главоболие, виене на свят, залитане при ходене и станала неспокойна и
напрегната и тези оплаквания са довели до болки и страдания без опасност за
живота и без трайно разстройство на здравето. Установява се също, че телесните
увреждания се дължат на удар с твърд тъп предмет и могат да бъдат получени по
начина посочен от тъжителката-удари с юмруци.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно свидетелите В В , която е очевидец
на деянията на подсъдимия, а именно, че същият е нанесъл удари в областта на
главата на тъжителката и започнал да я обижда с думите „курва“ и „боклук“. Изложената
фактическа обстановка се установява и отчасти от показанията на свидетелите К.Н.,
който е видял, че има побой до микробуса и че едната буза на тъжителката била
зачервена, като от удар, а така също и от показанията на свид.С.,
който също твърди, че е имало суматоха и че свид.Василева
е казала „това ли са заслужили“. Изложената фактическа обстановка се установява
и от показанията на пристигналите полицейски служители, които на место също са
разбрали, че тъжителката е била удряна и обиждана от подсъдимия, че е била
разстроена. Съдът приема за обективни и кредитира показанията на посочените
свидетели, тъй като показанията им са правдоподобни и безспорно се допълват взаимно,
както се допълват и от показанията на полицейските служители и са в унисон с
изложеното от тъжителката в тъжбата, както и се подкрепят от приложените по
делото медицинско свидетелство, амбулаторен и болничен лист и от заключението
на съдебно-медицинската експертиза.
По
отношение на показанията на майката и брата на подсъдимия, съдът дава вяра
частично на техните показания, тъй като и двамата свидетели са научили за
инцидента именно от подсъдимия и предават, това което същият им е обяснил за
случилото се, като е безспорно че премълчават някои обстоятелства, като по
отношение на премълчаното от тях съдът приема, че всеки един от тях има право
да се възползва от закрилата на чл.121 ал.1 от НПК.
Колкото
до обясненията на подсъдимия, съдът дава вяра частично на същите, като не дава вяра
на неговите обяснения, че само е бутнал тъжителката, че не е удрял същата и не
я е обиждал, тъй като обясненията му изцяло противоречат на показанията на
свидетелите посочени по-горе, на които съдът дава вяра, на изложеното от
тъжителката в тъжбата, че именно подсъдимият е нанесъл удари в областта на
главата на тъжителката и е казал обидните думи „курва“ и „боклук“ именно на нея
и в нейно присъствие и в присъствието на част от свидетелите по делото и
останалите ученици.
Съдът
не приема направеното искане от защитата на подсъдимия за евентуално приложение
на чл.61 от НК. Освобождаването от
отговорност на непълнолетен на основание посочения текст може да стане само при
предвидените в тази норма предпоставки. Законът предписва наличие на три условия,
а именно деянието да не представлява голяма обществена опасност, деецът да го е
извършил поради лекомислие или увлечение и спрямо него да може успешно да се
приложи някоя от възпитателните мерки по ЗБППМН. В конкретния случай, съдът
счита, че подсъдимият е извършил две деяния и всяко едно от тях не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност от останалите престъпления от този
вид. Начинът и мястото на извършване на двете деяния и то по отношение на
учител, на публично място в присъствието на други ученици и граждани,
унизителните думи по адрес на тъжителката и нанесения и побой не може да се
квалифицира като проява на лекомислие, поради което съдът приема, че липсват
основания за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане
на възпитателни мерки по ЗБППМН.
Съдът
приема за безспорно установено, че причинените телесни увреждания на
тъжителката са в следствие действията на подсъдимия, който и е нанесъл удари с
ръце в областта на главата, в следствие, на което е причинил на същата болки и
страдания, с разстройство на здравето. Съдът приема, че единствено действията
на подсъдимия са в причинна връзка с причинените телесни увреждания на
тъжителката.
При
така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа
обстановка е налице престъпление по чл.130 ал.1 във връзка с чл.63 ал.1 т.4 от НК осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия И., като от
обективна страна на дата 09.12.2019 година, около 13,30 часа в с.Гложене,
Ловешка област, като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на
извършеното и можейки да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удари с ръка
в областта на главата, умишлено е причинил на И.С.Ц. *** телесна повреда,
обуславяща временно е неопасно разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, а от субективна страна е осъществил деянието умишлено,
като е съзнавал неговия общественоопасен характер,
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
По
този начин подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.130 ал.1 във връзка с чл.63 ал.1 т.4 от НК, поради
което съдът го призна за виновен по този текст от НК и във връзка с чл.54 от НК
му наложи наказание от 3 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66
ал.1 и чл.69 от НК отложи изпълнението на същото за изпитателен срок от 1
година.
Съдът
наложи наказанието на подсъдимия И. като взе предвид отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства-упоритостта на подсъдимия при извършване на
деянието и арогантното му поведение, а от друга чистото му съдебно минало,
младата му възраст и липсата на други противообществени прояви и като съобрази,
че за извършеното от подсъдимия деяние е предвидено наказание до 2 години
лишаване от свобода или пробация, съдът на основание
чл.54 от НК му наложи наказание по първата алтернатива в закона, а именно
наказание от 3 месеца лишаване от свобода, като прие, че целите на така
наложеното му наказание лишаване от свобода, могат да бъдат изпълнени и без
ефективното изтърпяване на същото, поради което и на основание чл.66 ал.1 и
чл.69 ал.1 от НК отложи изпълнението на същото за минимален изпитателен срок от
1 година, което наказание напълно съответства на извършеното от подсъдимия, за
да му се въздейства възпиращо-предупредително и възпитателно както на него,
така и на останалите граждани.
Съгласно
разпоредбата на чл.48 ал.1 от ЗЗД родителите, които упражняват родителските
права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили
пълнолетие и живеят при тях. Ако непозволеното увреждане е резултат на умишлено
деяние от страна по непълнолетния /подсъдимият И. е извършил умишлено
престъпление/ родителите носят отговорност за вредите, които са резултат на
недостатъчни грижи за възпитанието и изграждането на тяхното дете като личност,
независимо дали обективно са били в състояние да предотвратят осъществяване на
деянието-в този смисъл Решение № 176 от 18.II.1985 г. по гр. д. № 33/85 г., IV
г. о. на ВС. Отговорността по чл.48 ал.1 от ЗЗД е солидарна за двамата
родители, но солидарните длъжници са обикновени
другари в процеса за вземането, за което носят отговорност. Кредиторът по това
вземане е свободен при избора си дали да предяви иска солидарно срещу двамата длъжници или само спрямо един от тях. Отговорността на
родителя не следва да се изключи само поради отсъствието му от мястото, където
е станало вредоносното събитие, причинено от детето, защото е безспорно, че
родителят не може да придружава винаги и навсякъде детето. Грижите на родителя
относно въздържането на детето от вредоносни събития се изразяват в
предварителните мерки, които той ще вземе. Ето защо след като не са положили
достатъчни грижи за възпитанието на своя син като му разяснят, че нормалното
общуване изключва нанасянето на побой, родителите следва да отговарят за
причинените в резултат на деянието на сина им неимуществени вреди.
С
оглед всички обстоятелства по делото, състоянието на пострадалата, претърпените
от нея болки, страдания, неудобство, характера и тежестта на причинените и
телесни увреждания, срока на лечение и възстановяване, съдът уважи предявения
срещу подсъдимия, действащ лично и със съгласието на родителите си граждански
иск за неимуществени вреди по справедливост, като осъди подсъдимия, действащ
лично и със съгласието на родителите си да заплати на тъжителката сумата от
1000 лева за причинените и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
деня на увреждането до окончателното и издължаване.
С
оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по
безспорен начин, че от обективна и субективна страна подсъдимият И. е извършил и
престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК.
Обект на това престъпление са обществените отношения, гарантиращи
спазването неприкосновеността на личността, запазването и ненакърняването на
личното достойнство и чест на гражданите. Изпълнителното деяние на
обидата се изразява в отправяне на думи или в извършване на нещо унизително за
честта и достойнството на другиго в негово присъствие. От събрания по делото доказателствен
материал по категоричен и безспорен начин, се установи, че подсъдимият е казал
нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката в нейно присъствие, а
именно „курва“ и „боклук“. Тези думи освен, че са били насочени към тъжителката
са били отправени от подсъдимия в присъствието и. Цитираните думи се считат за
обществено неприемливи и обидни, доколкото изразяват крайно отрицателното и
неетично отношение на казващият ги към този, към който са отправени. Безспорно
изразите са с обиден характер и са били лично възприети от тъжителката. Засегнати
са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на личното чувство за
достойнство и самооценка на човека, в случая тъжителката. С думите си подсъдимият
е изразил отрицателната си, презрителна оценка за личността на тъжителката и е
засегнал честта и достойнството на същата, собствената му оценка за нейната
личност, имайки предвид негативното съдържание на използваните обидни думи. Подсъдимият съзнателно е изрекъл обидните думи в присъствието
на тъжителката, изрекъл ги е на висок глас, думите са били чути от намиращите
се на мястото свидетели, като по този начин подсъдимият е целял да засегне
честта и достойнството на тъжителката. Подсъдимият много добре е съзнавал, че
случилото се става в близост до свидетелите и че отправените обидни думи по
адрес на тъжителката ще станат достояние на голям брой лица. От чутите думи,
казани по отношение на тъжителката, последната се почувствала обидена, унизена и
злепоставена пред намиращите се на место свидетели. Съдът приема, че е налице
квалифициращият признак-обида, нанесена публично, тъй като съдебната практика е
категорична, че за да е съставомерно по този признак
деянието, обидата следва да е изречена в присъствието на две-три и повече лица,
като видно от събраните по делото гласни доказателства деянието е осъществено
именно по посочения начин.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че
отправяйки към тъжителката цитираните думи на публично място, в присъствието на
тъжителката и намиращите се на место свидетели, ще засегне личността на
тъжителката и последната ще се почувства обидена и унизена.
При
така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа
обстановка е налице и престъпление по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1
във връзка с чл.63 ал.1 т.5 от НК, осъществено от обективна и субективна страна
от подсъдимия И., като от обективна страна на
дата 09.12.2019 година, около 13,30 часа в с.Гложене, Ловешка област, като
непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да
ръководи постъпките си е обидил на публично място И.С.Ц. *** нейно присъствие с
обидните думи „курва“ и „боклук“, с което е унизил честта и достойнството и, а
от субективна страна е осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
По
този начин подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна и
престъплението по чл.148 ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 във връзка с чл.63
ал.1 т.5 от НК, поради което съдът го призна за виновен по този текст от НК и
във връзка с чл.54 от НК му наложи наказание „обществено порицание“, което да
се изпълни чрез прочитане на присъдата пред ръководството и учениците на СУ
„Георги Бенковски“ гр.Тетевен.
Съдът
наложи наказанието на подсъдимия И. като взе предвид отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства-упоритостта на подсъдимия при извършване на
деянието и арогантното му поведение, а от друга чистото му съдебно минало,
младата му възраст и липсата на други противообществени прояви и като съобрази,
че за извършеното от подсъдимия деяние е предвидено наказание глоба, а след
редукцията по чл.63 ал.1 т.5 същата се заменя с обществено порицание, съдът на
основание чл.54 от НК му наложи наказание обществено порицание, за да му се
въздейства възпиращо-предупредително и възпитателно както на него, така и на
останалите граждани.
Съдът
на основание чл.23 ал.2 от НК присъедини към наложеното на подсъдимия наказание
от 3 месеца лишаване от свобода, условно с 1 година изпитателен срок и
наложеното на подсъдимия И. наказание обществено порицание.
С
оглед на изложените по-горе мотиви относно наличието на престъпление, неговото
авторство и вина, съдът намира искът за доказан по основание, тъй като по
делото безспорно се доказа реализираното от подсъдимия престъпление по чл.148
ал.1 т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК. В хода на съдебното следствие се
събраха безспорни доказателства, че от отправените от подсъдимия към
тъжителката обидни думи, последната се е почувствала обидена, засегната и
злепоставена. Искът за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
тъжителката от подсъдимия от нанесените обидни думи, съдът счита, че се явява
доказан по основание, тъй като по делото безспорно се доказа реализираното от
подсъдимия престъпление „обида“. Причинените на тъжителката неимуществени
вреди, изразяващи се в засягане на чувството и за достойнство и чест са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение
на дееца и е налице причинна връзка между деянието и настъпИ.вредоносен
резултат. Относно размера на претенцията, съдът счита, че същият следва да бъде
уважен в пълен размер от 1000 лева, който се явява най-справедлив и
съответстващ на претърпените неимуществени вреди от тъжителката.
С
оглед на изложените съображения, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: