Р Е Ш Е Н И Е
№………./........... 06.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 48 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба вх. №924/13.01.2020г. по описа на ВОС, поправена
по реда на чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №3620/03.02.2020г.
по описа на ВОС на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Симеоновско шосе” №67А,
представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова
Масларова - Гъркова и Павел Валериев Димитров.
Със същата срещу ответника Б. Н. И., ЕГН **********, с адрес ***, са предявени следните осъдителни искове:
1.
за заплащане на сумата 86 481,87 лева, представляваща общия
размер на изплатените на увреденото лице С.Р.И. ЕГН **********,
обезщетения за причинени му вреди, лихви за забава и разноски, присъдени с
влязло в сила решение №132/16.02.2015г.
по т.д. №1212/2014г. на Варненски окръжен съд, т.о.;
2.
за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба (10.01.2020г.) до
окончателното й плащане.
В
указания му срок по чл.367, ал.1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на
исковата молба с оглед на което последваща размяна на книжа не е провеждата.
Проведено
е едно открито съдебно заседание като в хода на доказателствения процес са
събрани само писмени доказателства.
В подадена преди съдебното заседание
молба ищецът чрез процесуален представител юрисконсулт С.Л. обосновава подробно
становище, че предявените искове са били доказани по основание и размер и моли
за тяхното уважаване. Претендира присъждане на направените разноски по делото
като представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
Б.И., явил се лично в съдебното заседание, не оспорва исковете, но заявява, че
претендираната сума е непосилна за него и моли да бъде намалена от съда.
За да се произнесе по същество на
предявените искове, съдът прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на предявения главен иск е правото на ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София като трето лице,
изпълнило задължението на ответника Б. Н. И., ЕГН **********, с адрес ***, да
обезвреди вредите, причинени от него на пострадалия С.Р.И. ЕГН **********,
като е имал задължение и правен интерес да стори това. Претенцията е за сумата 86 481,87
лева, представляваща
общия размер на изплатените на увреденото лице суми за обезщетения за причинени
му вреди (в размери съответно 60 000 лв. –
за причинените неимуществени вреди; 1 531,37 лв. – за причинените имуществени
вреди), лихви за забава
(в размер на 22 686,42 лв. за периода от 19.08.2011г. – дата на
увредата, до 22.04.2015г. - датата на изплащането) и разноските по воденото исково производство
(в размер на 2 264 лв.). Сумата се претендира ведно със
законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда (10.01.2020г.) до окончателното й плащане.
Така предявените искове намират своето
правно основание в чл.227, т.1, във вр. с чл.226, ал.3 от Кодекса за застраховането
(отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от
01.01.2016г.), съответно в чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Твърди се от ищеца, че воденото срещу
причинителя на вредите лице - ответника Б. Н. И. наказателно производство е
приключило с присъда по НОХД №1033/2012г. по описа на
Варненски окръжен съд, НО, с която същият е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.4, във вр. с
чл.115 и чл.18, ал.1 от НК, за това, че на 19.08.2011г. в с.
Старо Оряхово, обл.Варна, управлявайки лек автомобил „Опел Вектра” с ДК №Р 3489, направил опит
умишлено да умъртви С.Р.И. като се опитал да го прегази, вследствие на което му
причинил травми. Към момента на ПТП,
лек автомобил „Опел Вектра” с ДК №Р 3489 АХ е бил с валидна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Лев Инс” АД по полица
№2231110398655, със срок на валидност от 26.04.2011г. до 25.04.2012г.
С решение по т.д. №1212/2014г. на Варненски окръжен съд, ТО, ищецът –
застраховател на причинителя на вредите е бил осъдени да заплати на пострадалия
С.Р.И. ЕГН **********, сума в общ размер 60
000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 19.08.2011г. до окончателното й плащане, суми в общ размер 1 531,37 лева, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на направа на
съответния разход до окончателното плащане, както и разноски по делото в общ
размер 2 264 лева. Решението
било постановено при участието в процеса на Б. Н. И. като трето лице
- помагач на страната на ответника – застраховател ЗК „Лев Инс” АД.
Като твърди, че застрахованият водач е
нанесъл увредите умишлено, и позовавайки се на разпоредбата на чл.227, т.1 от КЗ (отм.), ищецът твърди, че ответникът е задължен да му репарира изплатените на увреденото лице суми за
обезщетения за причинените му вреди, лихви за забава и разноски за исковото
производство по чл.226 от КЗ (отм.).
При тези
основни твърдения на ищеца и като е съобразил липсата на надлежно
подаден по реда и в срока на чл.367 ГПК отговор на исковата молба, с доклада си
по делото съдът е приел, че от ответника не са противопоставени възражения по
предявените искове.
Независимо, че твърдените от ищеца
релевантни за спора факти и обстоятелства не са оспорени от ответника,
съобразно и правилата, установени в чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на всяка от
страните в процеса е да установи фактите, които твърди и от които извлича
изгодни за себе си правни последици.
В тази връзка и като е взел предвид
разпоредбите на чл.297 и чл.300 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
в доклада си по делото съдът е посочил, че единственият
релевантен в конкретния случай факт, е извършено плащане от
застрахователя на търсените с иска суми.
Неговото установяване е в доказателствена тежест на ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД и се дължи по пътя на пълното и главно положително
доказване.
Въпреки изрично даденото му по реда на
чл.146, ал.2 от ГПК указание, ищецът не е посочил и представил доказателства за
установяване на твърдението си, че в хода на образуваното изпълнителното
производство по изп. дело №1106/2015г. по описа на ДСИ при РС- Варна, е платил доброволно търсените
от него суми, включващи и процесните вземания за дължими обезщетения за вреди,
лихви за забава и разноски по т.д. №1212/2014г.
на Варненски окръжен съд, търговско отделение.
При това положение предявени иск се
цени като недоказан.
Безспорно е в случая, с оглед влязлата
в сила присъда по НОХД №1033/2012г. по описа на Варненски окръжен съд, НО, че застрахователят има право на
регресен иск срещу застрахования деликвент за всичко платено на увредения -
чл.227, т.1, във вр. с чл.226, ал.3 от КЗ (отм.).
Безспорен е и размера на дължимите на
пострадалия обезщетения. Същите са присъдени с влязлото в сила съдебно решение
по т.д. №1212/2014г. на Варненски окръжен съд, ТО,
което е задължително в отношенията между страните по настоящия спор, предвид
нормата на чл.223, ал.2 от ГПК.
За надлежното упражняване и
основателност на регресния иск по чл.227, т.1 от КЗ (отм.) обаче е необходимо
застрахователят да установи, че е платил на увреденото лице присъдените му
обезщетения и лихви за забава.
И тъй като в конкретния случай този
факт не е доказан от ищеца, чиято е доказателствената тежест в процеса, искът
следва да бъде отхвърлен.
При липса на надлежно установено право
за ищеца да търси връщане от ответника на търсената с главния иск сума, като
неоснователна се цени и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава, поради което се отхвърля.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Симеоновско шосе” №67А,
представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова
Масларова - Гъркова и Павел Валериев Димитров, срещу ответника Б. Н. И., ЕГН **********,
с адрес ***, искове с правно основание чл.227, т.1, във вр. с чл.226, ал.3 от
Кодекса за застраховането (отм. ДВ, бр. 102 от
29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.), съответно чл.86, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите, за заплащане на сумата 86 481,87
лева, представляваща общия размер на изплатените на
увреденото лице С.Р.И. ЕГН **********, обезщетения за причинени му вреди, лихви за
забава и разноски, присъдени с влязло в сила решение №132/16.02.2015г.
по т.д. №1212/2014г. на Варненски окръжен съд, т.о., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба (10.01.2020г.) до окончателното й плащан, като
недоказани.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: