Решение по дело №364/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215, във вр. с чл.219 ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от П. А. К., [ЕГН] против Заповед №ДК-02-Б-5/08.11.2023 г., издадена от началник на РДНСК [населено място], с която е наредено да бъде премахнат установен незаконен строеж:“Преустройство, чрез надстройка и приобщаване на неизползваем открит покрив“ на шест етажна жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място]“, находящ се в [УПИ], кв.36 по пана на [жк], ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], с административен адрес:[населено място], [жк], бл.203Б, извършен от П. А. К..

Жалбоподателят иска обявяване нищожността на акта, алтернативно неговата отмяна. Счита, че в заповедта неоснователно и незаконосъобразно са направени следните констатации: че в случая е налице строеж; че строежът представлява “Преустройство, чрез надстройка и приобщаване на неизползваем открит покрив“;че е налице строеж III категория; че е било необходимо издаване на разрешение за строеж; че е нарушена кота корниз; че са нарушени предвижданията на ПУП, че е засегната конструкцията на сградата. Твърди, че Поставянето на дървена конструкция и хидроизолация представлява текущ ремонт, за който не е необходимо издаване на разрешение за строеж, тъй като същото има за цел подобряването и поддържането в изправност на сградата. Остъкляването на полу- покритото помещение, според него, се наложило за да се предотвратят наводнения в общите части на сградата и няколко обекта, разположени на пети етаж, както и да бъдат ефективно отвеждани дъждовните води. Счита, че строежът не е такъв от III категория по см. на чл.137, ал.1, т.3, б“в“ от ЗУТ, а според характеристиките си се доближава най- много до обектите IV категория, описани в чл.147 от ЗУТ.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата и направените с нея, искания. Пълномощникът заявява, че в конкретния случай извършеното остъкляване категорично не съставлява строеж по смисъла на ЗУТ, а представлява лека слънцезащитна конструкция, която е допустима от закона и от нормативната правна уредба. Член 93, ал.1 от Наредба №7/22.12.2003г. не предвижда разрешителен, нито дори уведомителен режим за поставяне на леки конструкции на последния етаж, а видно от събраните по делото доказателства и от отговорите на вещото лице, същата представлява такава и не съставлява строителство. Поставената конструкция не засяга конструкция на сградата и не увеличава натоварването на сграда, с оглед на което същата е допустима. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – началник на РДНСК [населено място], чрез процесуалния си представител Й. А., оспорва жалбата, като неоснователна. Според нея безспорно е установено, че се касае за изпълнен строеж, представляващ надстройка върху съществуваща жилищна сграда без необходимите строителни книжа. Описаният строеж в заповедта съответства на установеното и потвърденото от вещото лице в представената съдебно-техническа експертиза. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена от лице с доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

Н. 17.02.2023г. Д. Г. подал до кмета на Община Бургас заявление, в качеството си на собственик на ап.18 в бл.203, вход Б на к-с „Изгрев“.

В заявлението посочил, че един от собствениците на апартаментите е преградил коридора непосредствено след асансьора, като е лишил останалите собственици от достъп до общите части- коридор, тераса и покрив. Посочил и че същият собственик застроява откритата тераса без разрешение за строеж и съгласие на останалите собственици на обекти в сградата, като лишава същите от достъп до покрива на сградата.

Във връзка с подаденото заявление, на 30.05.2023г. служители на Община Бургас извършили проверка, за която съставили констативен протокол №И-33/30.05.2023г.

Според този документ, за сграда с [идентификатор] по КК на [населено място] (блок 203), находяща се в урегулиран поземлен имот (УПИ) V-216, кв.36 по плана на [жк], [населено място], ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], има одобрен технически инвестиционен проект, с издадено Разрешение за строеж №И-30/05.07.2019 год. на Г. експерт при Община Бургас за „Жилищна сграда с вх.А и вх.Б“ - III-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „в“ от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 6, ал. 3, т. 2 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи от 30.07.2003 г. на МРРБ. Установено било, че на терасата на кота +17,40 (обща част) е изпълнено покритие дървена конструкция с хидроизолация. Н. преградния парапет е изпълнен частичен зид и е монтирана дограма. От вътрешната страна на покривното покритие и частичните зидове е поставен гипсокартон. Така обособеното помещение е с височина от подовата плоча до гипсокартона на тавана е приблизително 2,65 м, измерен близо до проектният парапет. Изпълнено е ново отводняване, което е включено във водосточната тръба на сградата. Съгласно одобрен проект на 05.07.2019 г. по част „Архитектура“ за сградата е предвидена на кота +17,40 - ет.7 (жилищен ет.6), вх.А, бл.203, [жк], [населено място], открита обща тераса с размери 4,13м/5,50 м с достъп откъм коридор обща част. Етажа на кота +17.40 е прибран зад равнините от 45 °, проведени по строителните линии при отчитане на кота корниз Н +18,00=26,10м. С изпълнените строително монтажни дейности е образувано ново помещение с площ приблизително 22,00 кв. м. Изменена е линията на застрояване, която по проект на 6-ти етаж, на кота +17,40, етажът е прибран зад равнините от 45 °, проведени по строителните линии при отчитане на кота корниз Н=18,00 м. Променена е кота корниз от 18,00 на приблизително 20,00м. Изменена е северозападната фасада на сградата.

Н. 12.06.2023г., с оглед категорията на строежа, началник отдел „Устройствено планиране и архитектура“ Община Бургас изпратил преписката по компетентност на началника на РДНСК [населено място].

Н. 3.07.2023г. началникът на РДНСК [населено място], на осн. чл.26 от АПК, изпратил до П. К. писмо. С писмото го уведомил за започнало административно производство по чл.225 от ЗУТ за премахване на строеж: „Преустройство и приобщаване на неизползваем открит покрив“, с административен адрес: [населено място], [жк], бл. 203 и му указал възможността да представи становище или документи, свързани с факти и обстоятелства от значение за производството.

Н. 10.08.2023г. служители в отдел „Строителен контрол“ към РДНСК [населено място] извършили проверка на строеж „Преустройство чрез надстройка и приобщаване на неизползваем открит покрив“, намиращ се се в [населено място], с административен адрес [жк], бл. 203Б, урегулиран поземлен имот /УПИ/ V-216, кв. 36 по плана на [жк], поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място].

За проверката съставили констативен акт №9/10.08.2023г.

Установили, че строежът е собственост на П. А. К., който е негов изпълнител и собственик на ап. 22 в посочената сграда (л.32).

Според протоколът, за строежа няма издадени строителни книжа- разрешение за строеж и одобрени проекти. Същият представлява надстройка и приобщаване на обща част - тераса, разположена на кота +17,40 на сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Изпълнено е покритие от дървена конструкция с хидроизолация. Н. преградния парапет е изпълнен частичен зид и е монтирана дограма. От вътрешната страна на покривното покритие и частичните зидове е поставен гипсокартон. Така обособеното помещение е с височина от подовата плоча до гипсокартона на тавана, приблизително 2,65м. Изпълнено е ново отводняване, което е включено във водосточната тръба на сградата. По данни от П. К. строежът е електроснабден, чрез подотчетен електромер, към апартамент №22, с [идентификатор]. Съгласно одобрен проект на 05.07.2019г. по част „Архитектура“ за гореописаната сграда на кота +17,40 (жилищен етаж ет. 6) е предвидена открита обща тераса с размери 4,13/5,50м с достъп от коридор обща част. Етажът на кота +17,40 е прибран зад равнините под 45°, проведени по строителните линии при отчитане на кота корниз Н+18,00м. С изпълнените строително-монтажни работи /СМР/ е образувано ново помещение с площ приблизително 22,00кв.м. Променена е кота корниз от 18,00м на приблизително 20,00м. С извършените СМР е изменена северозападната фасада на сградата. Строеж: „Преустройство, чрез надстройка и приобщаване на неизползваем открит покрив“, находящ се в [населено място], [жк], бл. 203Б е III (трета) категория, изпълнен в периода август 2022г.- февруари 2023г..

При тези факти проверяващите преценили че са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3, пр.второ от ЗУТ.

Констативният акт бил връчен на П. К. на 16.08.2023г.

Н. 25.08.2023г. К. подал възражение против акта. Заявил, че такъв строеж не съществува и не са приобщавани части от терасата. Отрекъл да е собственик на строежа. Обяснил обаче, че поради постоянно възникващите увреждания върху общите части и самостоятелните обекти, се е наложило покриването на терасата, за да бъдат ефективно отвеждани дъждовните води. В случай, че същото не е било изпълнено то постоянно въздействие върху сградата би довело до увреждането й създаване за опасност за живущите в блока и минувачите. Посочил, че за поставянето на дървена конструкция и хидроизолация не е необходимо издаването на разрешение за строеж, тъй като същото не представлява строеж и има временен защитен характер - до отстраняване на конструктивния недостатък водещ до наводняване на сградата. Позовал се на разпоредбите на чл.151, ал.1, т.1 и 6 от ЗУТ, според които не се изисква разрешение за строеж при текущи ремонти на сгради и при остъкляване на обекти като описания в протокола. Заявил, че строежът не е от III категория.

Н. 8.11.2023г. началникът на РДНСК Бургас издал оспорената заповед.

Въз основа на фактите, установени с констативен акт №9/10.08.2023г., приел че строеж „Преустройство, чрез надстройка и приобщаване на неизползваем открит покрив на шестетажна жилищна сграда, находяща се в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]“ е изпълнен в нарушение на предвижданията на подробния устройствен план, одобрен със Заповед № 331/04.02.2013г., издадена от зам. кмета на Община Бургас и без издадено разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, поради което са налице предпоставките на чл. 225, ал.1, т.1 и 2 от ЗУТ. Произнесъл се е по направените от К. възражения, като ги е намерил за неоснователни.

Издателят на заповедта е посочил, че строежът представлява „Преустройство, чрез надстройка и приобщаване на неизползваем открит покрив на шестетажна жилищна сграда, находяща се в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]“. Жилищната сграда е с височина над 15,00м, високо застрояване и съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 3, т. 2 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, сградата е III-та категория. Извършеният строеж се характеризира като строеж от III категория, тъй като е изпълнен, чрез засягане на конструкцията на сграда - III -та категория и не попада в хипотезата на чл. 9 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно- техническа експертиза.

Вещото лице дава следното заключение:

Начин на изпълнение на процесното строителство: Върху покривния борд, изпълнен с височина Н=1,0м мерено от пода на последния етаж и ширина на зида 25см, са монтирани дървени попове с височина 1,68м. Над тях е монтирана хоризонтална дървена греда, играеща ролята на столица за новия покрив. Покривния скат, покриващ по проект частично процесния обект, е удължен до цялостното му покриване, като за целта по наклона на стария покрив са монтирани нови дървени ребра с дължина L=3,80м от съществуващата столица над обратната стоманобетонова греда на стария покрив до новата столица над покривния парапет. Удължения покривен скат завършва със стреха излизаща 60см пред северозападната фасада на сградата. Удължения покривен скат се изравнява по ниво и по наклон със съществуващия, изпълнен по проект покрив над апартамент №22. Пространството между новия покрив и по-ниския покрив над стълбищната клетка се затваря от към югозапад, като между двата покрива са монтирани греди и дъски за дървения скелет на стена с дебелина 10см по наклона на покрива и с пълнеж от топлоизолация. Между дървените попове над покривния парапет за осветление на новото помещение са монтирани три прозореца от PVC дограма с размери В=125см/Н=167см. Плътната част над парапета между новата дограма и външната стена на съседния апартамент №22 е изпълнена с дебелина 10см, от дървена конструкция и пълнеж от топлоизолация. От външна страна всички фасадни дървени повърхности са облицовани с гипсофазерни плоскости, с нанесено върху тях финишно покритие от минерална мазилка.Над дървените ребра на новия покривен скат е изпълнена дъсчена обшивка и покривно покритие идентично на съществуващите покриви на сградата - два пласта битумна хидроизолация. За отводняване на покрива е монтиран нов РУС улук, ново водосточно казанче и нова водосточна тръба, заустена в улука на по-ниско ниво (на покрива над стълбищната клетка). Всички стени от вътрешната страна на новото помещение, в т.ч. не само новоизградените над покривния парапет и по наклона на покрива, а и всички останали околни и външни до момента на преустройството стени, са облицовани с гипсокартонови плоскости. Н. ниво горен ръб дограма и височина Н-2,63м мерено от пода е монтиран окачен таван, облицован с гипсокартонови плоскости. За крайно покритие на стените и тавана е използван латекс. По пода на новото помещение върху изравнителна циментова замазка е изпълнена настилка от гранитогрес. С така изброените строително монтажни работи, пространството което по проект е било частично покрит неизползваем плосък покрив, с осигурен достъп от коридора на шести етаж, е преустроено в затворено помещение със светла площ около 26м2 и височина Нсв=2,63м.

Съответствие с предвижданията на ПУП: За конкретната сграда, с влезлия в сила подробен устройствен план /Заповед №331 от 04.02.201Зг./, се предвиждат следните градоустройствени параметри : възможна етажност: 6 жил. етажа и височина Н<18м, мерено от прилежащия терен; плътност на застрояване - от 50% до 100%; коефициент на интензивност на застрояването Кинт.=5

С одобрения инвестиционнен проект е постигнат Кинт.-4,98, но с извършеното преустройство Кинт на сградата ще претърпи промяна, тъй като към РЗП възлизаща на 4371,88м2 трябва да се добави и площта на новото помещение, защото то вече е таванско помещение с височина над 1,60м.

Съгласно ПУП , разрешената височина на сградата е 18м. Съгласно чл.24 ал.1 от ЗУТ височината на една сградата се определя от средната кота на прилежащия терен за съответната ограждаща стена до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост при сгради със стрехи или до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи. След направеното преустройство, височината на фасадната плоскост при процесния обект достига 20м, вместо предвидените по проект 18м.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че с изпълненото строителство се надвишава и предвидения по проект коефициент на интензивност на застрояването- става около 5,01 и 5,02, над допустимото 5.

Отделно от това вещото лице посочва, че изпълненото строителство, с оглед начина на изграждане- пристройка и надстройка представлява строеж по см. на ЗУТ. То не представлява архитектурен елемент. Не представлява и слънцезащитно устройство, защото има прозорци и е затворено от страната на фасадата на сградата.

Според заключението на вещото лице, извършеното остъкляване не засяга съществуващата носеща конструкция на сградата. Обяснява, че натоварването е малко и по мнението й на инженер-конструктор преценява, че с изграденото помещение не се променя драстично натоварването на сградата, но не е извършвала изчисления. При остъкляването, изпълнено над покривния парапет, с цел обособяване на затворено помещение, не са изграждани нови тухлени зидове, нито нови стоманобетови елементи.

ІІ.ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма.

Възраженията за нищожност поради липса на материална компетентност са неоснователни.

Обжалваната Заповед №ДК-02-Б-5/08.11.2023г. е издадена в производство по реда на чл. 225 от ЗУТ. Тази разпоредба сочи, че началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях. Т.е. материално компетентен да издава заповеди за премахване на незаконен строеж от първа до трета категория, е началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице.

По делото е представена Заповед № РД-13-298/27.09.2023г., издадена от началника на ДНСК, с която същият упълномощава началниците на РДНСК (т.11) да издават заповеди по чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по см. на чл.225, ал.2 от ЗУТ от първа до трета категория.

Спорен е въпросът каква е категорията на процесния строеж.

Издателят на оспорената заповед е определил строежа като такъв от III-та категория. Посочил е че жилищната сграда е с височина над 15,00м, високо застрояване и съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 3, т. 2 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, сградата е III-та категория. Извършеният строеж се характеризира като строеж от III категория, тъй като е изпълнен, чрез засягане на конструкцията на сграда - III -та категория и не попада в хипотезата на чл. 9 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

Въпреки заключението на вещото лице, че с изпълненото строителство не се засяга конструкцията на сградата- натоварването на същата, правилно административният орган е приел неприложимост на разпоредбата на чл.9 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

А.1 на нормата сочи, че строежи от четвърта категория са и реконструкция и основен ремонт на строежите по чл. 8, ал. 1 - 6 включително. В случая не се касае до строеж по чл. 8, ал. 1 – 6, защото сградата, в която е изпълнено строителството е от трета категория- такава по чл.6, ал.3, т.2 от Наредбата, а не от четвърта.

Неприложима е и ал.2 на текста. Същата определя като строеж от четвърта категория вътрешните преустройства на сградите от първа до четвърта категория включително, с които не се засяга конструкцията им.

Както вече беше отбелязано в случая не се засяга натоварването на сградата. Не се касае обаче до извършено вътрешно преустройство.

За да е вътрешно по своя характер това преустройство, би следвало променената част от сградата да попада в нейния обем и очертания.

Вещото лице констатира, че с процесния строеж се увеличава височината на сградата, като вместо разрешената от 18 м. достига до 20м. Същото посочва и че покривния скат, покриващ по проект частично процесния обект, е удължен до цялостното му покриване, като за целта по наклона на стария покрив са монтирани нови дървени ребра с дължина L=3,80м от съществуващата столица над обратната стоманобетонова греда на стария покрив до новата столица над покривния парапет. Удължения покривен скат завършва със стреха излизаща 60см пред северозападната фасада на сградата.

Т.е. създаден и приобщен към сградата е изцяло нов обем (пространството което по проект е било частично покрит неизползваем плосък покрив, с осигурен достъп от коридора на шести етаж, е преустроено в затворено помещение със светла площ около 26м2 и височина Нсв=2,63м.), излизащ от равнината на покривното пространство, поради което преустройството не може да бъде възприето за вътрешно. Съдът приема, че се засяга и конструкцията на самата съществуваща сграда, въпреки че не се засяга натовареността й, тъй като външните ограждащи стени на нивото, попадащо извън покритата част на покрива от конструктивна страна са изнесени на равнината на фасадата, с което кота корниз на сградата е завишена според заключението на вещото лице и става 20 м.

Предвид изложеното съдът намира, че категорията на строежа е правилно определена като III-та в съответствие с нормата на чл.23,ал.1, т.3 от ЗУТ.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани с нормата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Началото на производството е поставено със съставяне на констативен акт от служители на РДНСК Бургас. Актът е връчен на жалбоподателя, като същия е упражнил и правото си да подаде възражения по него.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неяснота относно обекта на премахване.

Извършеното строителство на покрива на сградата е единствено. Същото е индивидуализирано и посредством начина на изпълнението му- надстрояване на съществуваща сграда и приобщаване на неизползваем открит покрив. Този начин на индивидуализация на незаконния строеж не предизвиква съмнения относно обекта, който подлежи на премахване.

Обжалваният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена срещу ненадлежна страна.

По делото е доказано, че П. К. е собственик на ап.22, намиращ се в сградата с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Не е спорно, че извършеният незаконен строеж е електроснабден чрез подотчетен електромер, към апартамент №22.

Отделно от това, в подаденото възражение срещу констативния акт жалбоподателят сам е посочил, че поради постоянно възникващите увреждания върху общите части се е наложило покриването на терасата, за да бъдат ефективно отвеждани дъждовните води и ако не е било извършено би се стигнало до увреждане на сградата. Т.е. налице е признание относно факта на извършване на строителството и неговия автор.

Поради това съдът намира, че адресата на заповедта е правилно определен, тъй като именно жалбоподателя е извършител на процесния строеж

В случая издателят на оспореният акт е приел, че строежът е незаконен при хипотезата на чл. 225, ал. 2, т.1 и 2 от ЗУТ, които разпоредби определят като незаконен строежи, извършени в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Извършеното от жалбоподателя преустройство представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, както го е квалифицирал административният орган. С оглед начина на изграждането му като такъв го определя и вещото лице. За него са необходими както разрешение за строеж, така и одобрени инвестиционни проекти, тъй като не е сред изброените в чл. 147, ал.1 и чл. 151 от ЗУТ строежи, за които не се изисква такива.

Възражението на жалбоподателя за приложимост на чл.151, ал.1, т.1 и 6 от ЗУТ е неоснователно.

Според чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации.

Разпоредбата на §5, т. 43 от ДР на ЗУТ дава легална дефиниция на понятието „текущ ремонт“. Такъв е налице тогава, когато се подобрява и поддържат в изправност сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях.

В случая строителството не е изпълнено с цел подобряване и поддръжка в изправност на съществуващата сграда. Извършени са СМР, с които се обособява отделно помещение- частично покрит неизползваем плосък покрив, с осигурен достъп от коридора на шести етаж, е преустроено в затворено помещение със светла площ около 26м2 и височина Нсв=2,63м.

Пак поради това не е налице и хипотезата на чл.151, ал.1, т.6 от ЗУТ, която не изисква издаване на разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии.

При тези обстоятелства, законосъобразното извършване на строежа предполага наличието на одобрен инвестиционен проект - чл. 137, ал.3 от ЗУТ и строително разрешение - чл. 148, ал.1 от ЗУТ, като при липсата на такива, същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ и подлежи на премахване.

Не могат да бъдат споделени изложените в хода на устните състезания съображения на пълномощника на жалбоподателя, че обектът попадал в изключителната хипотеза на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, допускаща поставянето без разрешение на леки слънцезащитни устройства на прозорци, балкони, лоджии и тераси по фасади и покриви. В този кръг не попада процесният обект, предвид характеристиките му, описани от издателя на акта и вещото лице. Още повече, че вещото лице изрично заявява, че изпълненото строителство не представлява слънцезащитно устройство, тъй като е затворено от страната на фасадата. Отбелязва, че строежът не представлява и архитектурен елемент. Ирелевантно е дали така изграденият обект превишава допустимите натоварвания в конструкцията на сградата.

Съдът намира за доказани и предпоставките за приложение на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ- строежът е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план.

Според заключението на вещото лице, за конкретната сграда, с влезлия в сила подробен устройствен план /Заповед №331 от 04.02.201Зг./, се предвиждат следните градоустройствени параметри : възможна етажност: 6 жил. етажа и височина Н<18м, мерено от прилежащия терен; плътност на застрояване - от 50% до 100%; коефициент на интензивност на застрояването Кинт.=5

В случая са нарушени два от посочените показатели.

С изпълненото строителство е надвишена допустимата височина. След направеното преустройство, височината на фасадната плоскост при процесния обект достига 20м, вместо предвидените по проект 18м.

Завишен е макар и с малко коефициентът на интензивност на застрояването- около 5,01 и 5,02, над допустимия 5.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, които са в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, А. съд гр.Бургас, ІV-ти състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. А. К., [ЕГН] против Заповед №ДК-02-Б-5/08.11.2023 г., издадена от началник на РДНСК [населено място], с която е наредено да бъде премахнат установен незаконен строеж:“Преустройство, чрез надстройка и приобщаване на неизползваем открит покрив“ на шест етажна жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място]“, находящ се в [УПИ], кв.36 по пана на [жк], ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], с административен адрес:[населено място], [жк], бл.203Б, извършен от П. А. К..

ОСЪЖДА П. А. К., [ЕГН], да заплати на ДНСК [населено място] сума в размер на 100лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.