№ 94
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Г. Д.
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Павлина Г. Д. Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600258 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане за възобновяване на наказателно дело,
депозирано лично от осъдения за престъпление от общ характер Б. СТ. ИЛ..
В същото, на основание чл. 422, ал.1 т 5 от НПК се прави искане за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 1369/2020г. на
ОС-Варна, с което е била потвърдена изцяло присъда №260012, постановена
по НОХД № 5584/19г. на РС-Варна. С нея искателят е бил признат за виновен
в извършване на деяние, наказуемо по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и на
основание чл. 54, ал. 1, т.1 НК му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което по реда на чл.66, ал.1
НК е отложено с изпитателен срок от три години и шест месеца. От искането
могат да се синтезират възражения в две основни насоки. Първата се изразява
в твърдения за незадълбочен анализ на обстоятелствата, изключващи
обществената опасност, т.е. според защитата е налице института на
1
неизбежната отбрана, което обстоятелство първоинстанционният съд не е
съобразил, тъй като не е изследвал обективно всестранно и в пълнота
доказателствения материал по делото. Като алтернатива на това възражение,
защитата се позовава и на евентуалното наличие на афектен умисъл у дееца,
като в тази връзка счита, че деянието следва да се преквалифицира като
такова по чл.132 от НК. Второто възражение основно е отправено към акта на
въззивната инстанция, която според искателя е била твърде лаконична в
описаните на възприета фактическата обстановка, както и че не е била
извършена собствена оценка на доказателствения материал. От така
изложените съображения може да се заключи, че основния упрек към
редовните съдебни инстанции е свързан с допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви. От настоящата
инстанция се иска възобновяване на наказателното производство с искане в
две насоки- отмяна на постановените съдебни актове от ВРС и ВОС и
признаване на осъд. И. за невинен по предявеното му обвинение или връщане
на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденото лице се
явява лично и чрез защитника си - адв. Ст. И. /АК-Варна/ поддържа искането
за възобновяване.
Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането на
осъдения И. като счита, че не са налице твърдените от защитата нарушения.
Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията
си, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй
като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия
от чл.421 ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила
на присъдата, /който ден съвпада с датата на постановяване на въззивното
решение, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване/ и
има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на
визираните в чл.419 ал.1 и чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК-
решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто
интерес се претендира отмяната. Разгледано по същество - то се явява
неоснователно по следните съображения:
2
С присъда №260012, постановена по НОХД № 5584/19г., ВРС е
признал подсъдимия Б. СТ. ИЛ., за виновен в това, че на 15.12.2017г., в гр.
Варна е причинил средна телесна повреда на Д. Д. И., изразяваща се в
счупване на носни кости, завършило с изкривяване на носна преграда, силно
нарушен въздушен поток през дясната ноздра до пълен стоп, които са
обусловили постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради
което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54, ал. 1, т.1 НК му е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено по
реда на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години и шест месеца.
Със същата присъда е частично уважен и предявения граждански иск в
размер на 5 000 лв., като обезщетение за претърпените неимуществени вреди
в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането. До предявения размер от 7 000 лева гражданската претенция е
отхвърлена.
Съдът се произнесъл досежно сторените по делото разноски.
С въззивно решение № 66/23.03.2021г. постановено по ВНОХД №
1369/2020г., състав на Окръжен съд - Варна е потвърдил изцяло така
постановената присъда.
Внимателният прочит на материалите по делото не разкрива твърдените
от защитата пороци при формиране на волята от страна на редовните съдебни
инстанция. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверяваните
съдебни актове, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена
в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са
интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. В рамките
на правомощията си да провери изцяло правилността на
първоинстанционната присъда, ВОС е обсъдил внимателно и задълбочено
събраната по делото и относима към предмета на доказване
доказателствената съвкупност /гласните доказателствени средства -
показанията на пострадалия, конституиран като частен обвинител и
граждански ищец Д. И., на свидетеля-очевидец А.А., на свидетелите И. И.
/вкл. тези от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.4, вр.
с ал.1, т.2 от НПК/, Т.К., Д. Х., П.М., Н.А., Р.М., И.Х., обясненията на
подсъдимия Б.И.; писмените доказателства и доказателствени средства, сред
които: епикриза от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна, медицинско
3
удостоверение № 231/2017г. от 16.12.2017г. от отделение Съдебна медицина
при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, два броя болнични листи за временна
неработоспособност за лицето Д. И., съответно от 19.12.2017г. и от
05.01.2018г., както и друга медицинска документация, справка за съдимост на
подсъдимия И., справка относно характеристични данни за същия и др.;
заключенията по изготвените в ДП първоначална и допълнителна, съдебно-
медицински експертизи и трите съдебно-психиатрични експертизи, защитени
пред съда. След собствен прочит и верен анализ на доказателствената
съвкупност, въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд
относно съставомерността на деянието и виновността на осъденото лице, като
е дала задълбочен отговор на всички изложени от защитата възражения
/съвсем отделен е въпросът, че искателят и неговата защита не са съгласни с
извлечените изводи/, които поначало са били направени и пред ВРС, които
също са били обект на обсъждане в мотивите към присъдата.
В тази връзка настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че
наведените доводи от защитата за допуснато съществено процесуално
нарушение от съда, състоящо се в липса на мотиви, не се споделя от състава
на АС-Варна. Принципно, липсата на мотиви на първоинстанционна присъда
се отъждествява с пълна липса на съображения от решаващия съд, или с
липса на такава част от мотивите, която се отнася до въпроси, на които трябва
да се отговори с присъдата, както и когато мотивите са толкова формални и
незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел
решаващият съд. Липсата на мотиви означава невъзможност както за
страните, така и за горната инстанция, да проследи по какъв начин е
формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. Настоящият случай не
е такъв. В мотивите на присъдата съставът на ВРС е изложил съображения по
въпросите, визирани в чл.301 от НПК. Съдържанието на мотивите на
присъдата отговаря на законовите изисквания, посочени в чл.305 ал.3 от
НПК, понеже е изложена възприетата фактическа обстановка,
доказателствената основа, послужила за изграждане на фактическите изводи,
както и съображенията за съставомерността на деянието и е обективиран
процесът на индивидуализация на наказанието. Лишено е от основание
твърдението в искането за възобновяване, за формалност и бланкетен
характер на мотивите, защото в тях е извършена преценка на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, като са изложени
4
съображения по отношение на тяхното кредитиране. Направен е
доказателствен анализ, като след преценка на взаимна кореспонденция между
различните групи свидетелски показания с писмените доказателства са
изведени фактите, значими за съставомерността на деянието. Лишени са от
основание и критиките срещу съдебния акт на въззивната инстанция.
Съставът на ВОС е изпълнил задължението си да провери изцяло
правилността на невлязлата в сила присъда, като е изложил обосновани
съображения, защо възприема за правилна фактическата обстановка,
установена от първия съд, направил е изводи за правилно приложение на
материалния закон, както и е извършил преценка по отношение на
наказанието, наложено на осъдения. Решението на въззивната инстанция
отговаря на изискванията на чл.339 ал.2 от НПК, понеже на възраженията
срещу доказателствения анализ и оценката на доказателствата, съдебният
състав е отговорил, правейки задълбочен и логически издържан анализ на
доказателствените източници. Мотивите на потвърдителното въззивно
решение дават напълно възможност да се провери правилността на
формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, като сочат, че тази
инстанция е осъществила дължимата дейност като втора инстанция по
съществото на делото. Поначало следва да се отбележи, че в искането за
възобновяване осъд. И. се базира на доводи, които вече са били изтъквани и
пред двете редовни съдебни инстанции – РС-Варна и ОС-Варна и в мотивите
към постановените съдебни актове те са получили пространен отговор.
По отношение на твърденията на защитата, че деянието е извършено
при условията на неизбежна отбрана и алтернативно предложеното
преквалифициране на деянието по чл.132, ал.1, т.2 от НК поради наличие на
физиологичен афект: Както бе отбелязано по-горе, и двете редовни
инстанции са разгледали предложените от защитата хипотези, като са
изложили в пълнота доводи в насока на неоснователност на това възражение.
Института на неизбежната отбрана, като изключващо обществената опасност
на деянието може да се разглежда в случаите, когато e налице пряко и
непосредствено нападение и съответни действия по защита. От материалите
по делото не могат да се извлекат данни, че постр. е извършил действия с
които да е застрашил личността, правата на подс. или другиго. И. сам е
излязъл от жилището и се е отправил към И. с ругатни „Мършо“ и др., след
което е извършил действия по причиняване на телесни увреждания на постр.,
5
без да е получил самият той телесни увреждания и без да е съществувала
каквато и да е опасност за него или негови близки, находящи се в дома му.
Правилно контролираните инстанции са заключили, че за да е налице
квалифициращия признак по чл.132 от НК е необходимо наред с обективните
и субективни признаци на основния състав, да е налице състояние на силно
раздразнение у дееца, което да е предизвикано от пострадалия и то по
указания в закона начин - чрез насилие, тежка обида или клевета или друго
противозаконно действие, от които са настъпили или е възможно да настъпят
тежки последици за виновния или негови близки. В конкретния случай не се
установява пострадалият да е осъществил някое от действията, изброени в
закона, чрез които би могло да се предизвика състояние на физиологичен
афект у подсъдимия, дори и самият подсъдим не твърди да е изпадал в такова
състояние. Установено е, че пострадалият и подсъдимият са си разменили
взаимно обидни реплики, но подс. не е твърдял, че се е засегнал.
Заключението по кредитираната от районния съд съдебнопсихиатрична
експертиза на подсъдимия също потвърждава извода за липса на признаци на
физиологичен афект. Не може да се приеме, че се касае и за инстинктивна
реакция от страна на подсъдимия И. - изводът за това се основава освен върху
обстоятелството, че не се установяват действия на пострадалия, в отговор на
които подсъдимият И. да е предприел съответно поведение с цел да се
предпази, така и на факта, че не се касае за един удар, а за минимум четири
удара в областта на главата, за които според заявеното от вещото лице в
съдебно заседание, свидетелстват допълнителните травматични увреждания
по лицето на И..
При проверката на въззивната присъда не се откриват нарушения и на
материално правните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства
от проверяваните съдилища правилно са подведени под нормата на чл.129
ал.2 от НК. Настоящата инстанция не намира да са налице основания, за да се
приеме, че вмененото във вина на осъд. лице И. деяние не е престъпно и не
съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан. Твърденията,
съдържащи се в искането, с които защитата се опитва да обори доказаността
на обективната страна на деянието, са неоснователни. Конкретиката на
обстоятелствата, при които е извършено деянието, позволяват неговото
субсумиране под разпоредбата на чл. 129 НК. Деянието е съставомерно както
от обективна, така и от субективна страна – извършено виновно, с пряк
6
умисъл.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия е отчетено като
смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало, тъй
като същият е реабилитиран, а като отегчаващо - причинените на пострадалия
телесни увреждания извън съставомерното. Правилна е констатацията, че за
изпълнение на целите заложени в чл.36 от НК, досежно генералната и
специална превенция, не се налага ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, поради това и
резонно на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е преценено, че изтърпяването му
следва да се отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години и шест
месеца.
По отношение на гражданският иск.
С осъждането на подс. И. за деяние по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
правилно е възприето, че е реализиран и съставът на деликтната отговорност
по чл. 45 ЗЗД, което законосъобразно е довело до осъждане на дееца да
репарира нанесените на постр. лице неимуществени вреди, като размерът му е
определен, на основание чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
Поради всичко изложено, настоящият състав на АпС-Варна не
констатира допуснати нарушения от категорията на особено съществените и в
тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на
влязлата в сила присъда /решение/ и оправдаване на осъденото лице или
алтернативно връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане се
прави, поради което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 1369/2020г. на ОС-Варна,
направено от Б. СТ. ИЛ.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8