Р Е Ш Е Н И Е
Номер IV – 113 21. 11. 2018 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен
състав
На двадесет и втори октомври, две хиляди и осемнадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
ДИМАНА КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско дело номер 1181 по описа за 2018
година
Производството по
делото е образувано е по въззивни
жалби на А.Н.Г. и адв.З.К., в качеството му на процесуален представител на А.Н.Г. и Н.А.Г. – ищци
в първоинстанционното производство, срещу Решение №1204/06.06.18г.,
постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№8485 по описа за 2017г., с което е
отхвърлен иска на въззивниците за осъждане на ответника „Андонови“ – ООД –
гр.Бургас, да им заплати сумата 4800 лева – обезщетение за ползване на недвижим
имот, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, представляващ обект с
идентификатор 07079.653.201, след прекратяване на договор за наем от
19.03.2012г., в размер на наемната цена, дължимо за период от осем месеца – от
19.03. до 19.10.2017г. – по 600 лева.
Въззивникът
А.Н.Г. излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си, че ответното
дружество не е напуснало процесния имот след изтичане срока на наемния договор
на 19.03.2017г., а е продължило да ползва до 29.03.2018г., без да заплаща
наемна цена. В имота ищците изградили павилион, който отдали под наем на трето
лице Деница Петрова на 11.08.2017г. – след изтичане срока на договора. Подробни
съображения са изложени по въпроса, че управителят на ответното дружество
Кристиян Андонов подал жалба до полицията, че на 29.03.18г. ищците са разбили
вратата на павилиона, което според въззивника доказва твърдението му, че
ползването на имота е продължило след изтичане срока на договора, до тази дата,
поради което ответникът дължи наемна цена за този период. Това сочи, че
ответникът държи ключ и е заключил павилионите. Според въззивника, ако тези
павилиони са преместваеми обекти, не е налице пречка да бъдат преместени от
ответника, ведно с движимите вещи, които са негова собственост, още повече, че
имотът на ищците не е ограден и има постоянен достъп до него. Въпреки това,
ответното дружество е оставило вещите си след срока на договора и едва след
като ищците са ги преместили е подало жалба. Според въззивника, т.к. ответното
дружество е изградило автомивка в отсрещен имот, не е освободило имота им, за
да препятства възможността да ползват своята автомивка.
В
жалбата, депозирана от адв. К. изразява недоволство от постановеното решение и
претендира отмяната му. Оспорва се извода на съда, че ответникът не е ползвал
имота; доколкото имотът не е бил предаден в първоначалното си състояние,
съобразно уговореното в чл.6 от договора, а изграденото в него е в отклонение
от проекта за автомивка, това е създало допълнителни затруднения. От
показанията на свидетелите се установява, че ответникът не е освободил напълно
ползваните от него помещения – наличието на негови вещи е индиция, че
продължава да ползва имота. Представените предупредителни протоколи по ЗМВР не
установявали обективна невъзможност т.к. договорът за наем е срочен – т
19.03.12г. до 19.03.17г. и ищците са отправили нотариална покана за предаване
на имота до 26.03.17г. Поради това
ирелевантно е съставянето на тези протоколи през м.април, т.к. ответникът е
разполагал с достатъчно време да изнесе вещите си и да предаде имота, което той
не е направил.
Според
въззивниците мотивите на съда са неясни – не са изложени съображения въз основа
на кои доказателства съдът е изградил вътрешното си убеждение.
Въззиваемият – ответник „Андонови“ ООД, чрез процесуален
представител адв.М. представя писмен
отговор. В него излага съображения за потвърждаване на решението. Според
въззиваемия, от събраните по делото доказателства съдът е установил, че
ответното дружество е напуснало поземления имот в началото на м. април 2017г.,
като след този срок в имота са останали изградените в срока на договора
постройки, които са били заключени и не са ползвали от никого. Ответникът не е
имал достъп до терена и не е могъл да вдигне тези постройки.
Оспорват се оплакванията за немотивираност на решението
и за неправилна преценка на доказателствата – за да достигне до своите изводи, че
от м. април 2017г. владение упражняват само въззивниците, съдът е обсъдил
всички гласни доказателства, във връзка с писмените. Оспорват се твърденията за
възможността за ответника да изнесе павилионите – съдействие за това не е било
оказано от наемодателите и те са препятствали възможността на наемателя за
това.
Като краен извод, въззиваемият намира, че не е доказано
ползване на имота от негова страна въпреки противопоставяне от страна на
наемодателя.
Производството е по реда на чл.258 и
сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което
съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира, че първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти, досежно възникнало между ищците, в
качеството им на наемодатели и ответното дружество, в качеството му на
наемател, срочно наемно правоотношение, чийто срок е изтекъл на 19.03.17г., относно
ползването на собствен на наемодателите недвижим имот – УПИ, като начинът на
ползване е уговорен в договора – изграждане на автомивка и павилиони;
установено е изграждането на посочените съоръжения; установено е, че след
изтичане срока на договора, в началото на м. април 2017г., ищците са извършили
фактически действия, препятстващи както възможността ответникът да ползва
имота, така и да премахне поставените в него павилиони; установено е, че във
връзка с влошаване на отношенията между страните, всяка от тях е потърсила
защита на правата си чрез полицията, което е довело до невъзможност за ползване
на имота и изградените в него съоръжения. Поради това и на осн. чл.272 ГПК,
въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в
тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебната
проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи
съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради
което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Мотивите и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн.
чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба
оплаквания, следва да се каже: Легално определение на договора за наем се
съдържа в нормата на чл.228 ЗЗД: "С договора за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а
наемателят - да му плати определена цена". Съобразно нормите, определящи основните
характеристики на този договор, наемателят е длъжен да си служи с вещта, за
определеното в договора ползване или съгласно нейното предназначение, както и
да заплаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта (чл.232).
Съгласно нормата на чл.233, наемателят е длъжен да върне вещта.
В настоящия случай, уговореното между
страните ползване на вещта е било за автомивка и павилиони. Като такова същото
е преустановено в началото на м.април 2017г., установено от показанията на
свидетелите Кръстева и Желев. След изтичане срока на договора, наемодателите са
изразили противопоставяне, до степен на създаване на фактически пречки за
ползване и изобщо – за достъп до имота, поради което наемателят не е могъл да
осъществи фактическо ползване и да премахне изградените преместваеми обекти. Спорът
между страните и намесата на полицията са довели до фактическо състояние, при
което страните са предупредени да не пречат една на друга и да решат споровете
си по съдебен ред. Поради това не може да се приеме, че ответникът е продължил
да ползва имота и дължи на ищците обезщетение, в размера на месечния наем.
Ето защо искът е неоснователен. Първоинстанционното
решение, с което е отхвърлен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Макар въззиваемата страна да претендира
присъждане на съдебно – деловодни разноски, не представя доказателства такива
да са направени, поради което не следва й се присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1204/06.06.18г., постановено
от Бургаски районен съд по гр.д.№8485 по описа за 2017г.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.