№ 898
гр. Бургас, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120202504 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от К. Ц. ИВ., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 02-53/29.04.2021 г., издадено от началник на Отдел
„Рибарство и контрол – Черно море“ – гр. Бургас към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което за нарушение на
чл. 37 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА, на
жалбоподателката е наложена глоба в размер на 1000 лева.
Жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и се представлява от адв. Д от
АК-Ямбол, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Д.Ч.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 07.01.2021 г., в 09:40 ч., на яз. Мандра, на дигата до помпена станция Лукоил,
общ. Бургас, жалбоподателката К.И. извършвала любителски риболов с един брой въдица, с
един брой тройна кука, по метода косене /търмъчене/. Тези действия на жалбоподателката
1
били установени от свидетелите Н.К. и Д.П. - служители на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури.
Свидетелят Н.К. съставил АУАН за извършено административно нарушение по чл. 37
от ЗРА. Препис от акта бил връчен на жалбоподателката К.И., която собственоръчно
записала в акта, че е „виновна“. В предоставения срок за възражения, жалбоподателката не е
направила такива.
При тази фактическа обстановка на 29.04.2021 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателката нарушение по чл. 37
от ЗРА и на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА й е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали – АУАН (л. 6), заповед (л. 10), билет за любителски риболов (л. 18),
справка (л. 31), АУАН (л. 32), както и от свидетелските показания на св. Н.К. и Д.П.. От
обстоятелствената част на акта за нарушение се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя Н.К. и на свидетеля Д.П.,
които са еднопосочни и логически издържани, поради което съдът ги възприема при
обосноваване на фактическите си изводи по делото. И двамата свидетели - Н.К. и Д.П.,
установяват елементите от състава на нарушението - мястото и времето на неговото
осъществяване, начина по който е извършено и неговото авторство. И двамата свидетели -
Н.К. и Д.П., са преки очевидци на извършения от жалбоподателката риболов с една въдица,
с монтирана на нея тройна кука, по метода на косенето или т.нар. търмъчене, като същите са
възприели непосредствено как жалбоподателката извършва риболова с резки движения с
въдицата.
По отношение на показанията на св. П М, че двамата с жалбоподателката са ловили
на плувка с една кукичка на въдицата, съдът намира, че същите не следва да бъдат
кредитирани. От една страна, този свидетел е заинтересован от изхода на делото, доколкото
е познат и приятел на жалбоподателката, заедно са извършвали риболова на въпросното
място и дата, като по отношение на него също има издаден АУАН и НП за забранен риболов
по метода на търмъченето (л. 31-32). От друга страна, показанията му влизат в явно и пряко
противоречие, и се оборват, както от писмените доказателства по делото, така и с
останалите гласни такива – показанията на свидетелите Н.К. и Д.П., от които недвусмислено
се установява, че жалбоподателката е използвала въдицата с прикрепена към нея тройна кука
и е извършвала риболова по метода на косене /търмъчене/. Неотговарящи на
доказателствата по делото, а и логически неиздържани се явяват твърденията на св. П М, че
при извършвания от жалбоподателката риболов на плувка, когато рибата кълвяла трябвало
да се направи засечка с въдицата. Тази версия на свидетеля се оборва от показанията на
служителите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, предвид на това, че
още преди проверката св. К. и св. П. са наблюдавали как жалбоподателката и св. П М ловят
риба чрез резки движения по метода „косене“, като на въдицата на жалбоподателката е
2
нямало плувка, а само тройна кука. Още повече, че служителите са категорични, че
движенията които са наблюдавали не са за риболов на плувка, а за търмъчене. В случая е и
житейски нелогично да се лови риба каракуда с тройна кука, без монтаж на плувка и
съответстващите за нея тежести, а и обичайните движения за улов на плувка /включително
когато се налага да се „засече“ рибата/, се различават съществено и не могат да бъдат
объркани с риболова чрез метода на „косене“ /търмъчене/. Последният се характеризира със
специфичен начин в действията на риболовеца и боравенето с приборите за риболов. От
разпита на св. К. и св. П. се установи, че, от една страна, жалбоподателката не е имала
монтаж за риболов на плувка, а една тройна кука, но и че действията й с въдицата са били
такива за риболов по метода на търмъченето, който се явява забранен от закона. Нещо
повече, от показанията на св. П. стана ясно, че тогава е имало много риба, която се виждала
отгоре, а и мястото е било чисто, подходящо за риболов с търмъчене.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник на Отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ - гр. Бургас
към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, а АУАН е съставен от компетентно лице – ст. специалист Рибарство и контрол
- Бургас. АУАН и НП съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на
която е определена санкцията. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Неоснователни в тази връзка са възраженията на жалбоподателката за допуснати
съществени процесуални нарушения. Описанието на нарушението и обстоятелствата във
връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на
жалбоподателката, в частност – да разбере в извършването на какво нарушение е обвинена,
респ. за което е наказана.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана за
извършено нарушение на чл. 37 от ЗРА. По мнение на настоящия състав, действията на
жалбоподателката изпълват със съдържание изпълнителното деяние на посоченото в НП
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 37 от ЗРА, забранява се извършването на стопански и
любителски риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 чрез косене (търмъчене). В § 1, т. 15, е
посочено какво представлява косенето (търмъченето) - риболов чрез използване на
3
малоразмерни мрежени уреди или куки, при който с резки движения се улавят или
пробождат и закачват отделни екземпляри риби. Разпоредбата на § 1, т. 26 от ДР на ЗРА
описва какво представлява риболова, а именно: поставянето на разрешени уреди и средства
във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото
пренасяне и превозване. Легално определение за любителски риболов дава разпоредбата на
§ 1, т. 27 от ДР на ЗРА - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни
организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен
характер, организиран по определени за това правила. За разлика от любителския риболов,
стопанският риболов е дейност, при която се извършва улов на риба и други водни
организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска
дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва
постоянно, сезонно или временно. Видно от мястото и времето на риболова, представения
риболовен билет и използваната въдица и кука, както и от начина на ловуване, става ясно,
че риболовът е бил любителски по смисъла на закона.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че на описаните в АУАН и НП
дата и място жалбоподателката е извършвала любителски риболов по забранен от закона
начин, като за целта е използвала въдица с монтирана на нея корда и тройна кука и с резки
движения е ловяла риба. С действията си жалбоподателката е нарушила забраната по чл. 37
от ЗРА.
Наказващият орган законосъобразно е определил наказанието като вид и размер,
което е минималното, предвидено в ЗРА, за това нарушение. При доказаност на
нарушението правилно е бил определен и размерът на санкцията. Съгласно чл. 73, ал. 1 от
ЗРА, който лови риба със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и
приспособения в нарушение на чл. 37, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. Санкцията е
била определена към минимума, при все и че се касае за първо нарушение, поради което и
съдът я намира за правилно индивидуализирана.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл
е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т. д. № 1/2007 г. по описа на
ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от този вид, като не следва да се пренебрегва, че
обществените отношения, свързани с устойчивото развитие на рибните ресурси във водните
обекти, съществено се накърняват от нарушаване на забраните за използване на подобни
начини за риболов, които обективно повече нараняват рибата и увреждат екосистемата и
рибните ресурси в рибностопанските обекти. За това нарушение, съдът намира, че не е
налице хипотеза на чл. 28 от ЗАНН.
Поради горните причини, съдът счита, че извършването на нарушениeтo и
авторството в лицето на жалбоподателката се доказа по несъмнен начин, като в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, материалният закон е приложен правилно, а наказанието е справедливо и
4
законосъобразно определено, поради което и наказателното постановление следва да се
потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на представителя на АНО,
в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта
дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален
размер от 80 (осемдесет) лева.
Настоящият съдебен състав намира, че в преписката се съдържат данни за извършено
престъпление против правосъдието, поради което и препис от делото, на основание чл. 205,
ал. 2 от НПК, следва да се изпрати на Районна прокуратура - Бургас с оглед преценка за
извършено престъпление от общ характер по чл. 290 от НК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-53/29.04.2021 г., издадено от
началник на Отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ – гр. Бургас към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което за
нарушение на чл. 37 от ЗРА, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА, на жалбоподателката К. Ц.
ИВ., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА жалбоподателката К. Ц. ИВ., ЕГН **********, да заплати в полза
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ , на основание чл. 205, ал. 2 от НПК, препис от делото на БРП с
оглед преценка за извършено престъпление от общ характер.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5