Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  260100/    20.11.2020 година  град Хасково

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд, Осми наказателен състав

на    двадесет и първи   октомври две хиляди и  двадесета година

в публичното заседание в следния  състав:

     Районен съдия: Гроздан Грозев

                                                                            

Секретар: Павлина Николова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев

АН  дело № 541 по описа за    2020 година, за да се произнесе прие за установено следното:

 

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.  

 

          Образувано е по жалба от Ж.Н.Ч. с ЕГН **********,***-1253-000332/16.04.2020г. на Началник група към сектор ПП при ОДМВР - Хасково, с което на осн. чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложена   глоба в размер на 200 лв. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че не са описани правилно обстоятелствата при които е извършено нарушението и че фактическата обстановка е била съвсем различна. Твърди се, че ПТП-то е възникнало поради техническа причина и на практика жалбоподателят не е извършил описаното в НП нарушение. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно призовано, не се явява лично, за същият се явява адв.И.Б., който поддържа жалбата и излага доводи за отмяна на НП. Претендират се и направените по делото разноски, за което е представено адвокатско пълномощно.

            Административно – наказващият орган, редовно призовани не изпращат представител.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

 ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността на депозираната жалба и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.01.2020г. около 13:30 часа свидетелите Д.Т.Л. и В.К.В. са изпратени от дежурния на ПТП на път ПП I 5 км.307. там свидетелите установили, че в посока от гр.Кърджали към гр.Хасково товарен автомобил марка ****** с ДКН-******** собственост на фирма ************ от ********** управляван от жалбоподателя  Ч., е излязал от платното за движение в дясно по посока на движението и се е ударил в еластична ограда (Мантинела) с който е реализирано ПТП с материални щети. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 който е отчел 0 промила. При така констатираната обстановка свидетелите приели, че е на лица нарушение извършено от жалбоподателя, а именно, че при управление на горният автомобил на посоченото място и време, водачът е управлявал автомобила , с несъобразена скорост с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното  средство и с характера и интензивността на движението и на ляв завой губи контрол над автомобила, излиза от платното за движение в дясно по посока на движението и се ударя в еластична ограда (Мантинела) с който е реализирано ПТП с материални щети. За това нарушение  на жалбоподателя на место му е съставен АУАН, като нарушението е квалифицирано по чл.20 ал. 2 от ЗДвП. акта е предявен и подписан от жалбоподателя, като му е връчен и екземпляр от акта.

На база АУАН е издадено и атакуваното НП. В него е дадена същата правна кавалификация на нарушението.

          Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Д.Т.Л. и В.К.В., които  са констатирали /установили/ извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетел по  отношение на  описаното от тях в акта и относно неговото съставяне, като еднопосочни, непротиворечиви и подкрепящи се от писмените доказателства по делото но не и по отношение на причината довела до извършване на горното ПТП от жалбоподателя.

              При така установените факти съдът намира от правна страна следното: 

Съгласно  чл.20, ал.2 от ЗДвП – Чл.20, ал.(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП гласи – Чл.179, ал.(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Следователно, деянието, за което е  наложена глоба на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

  Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП са на лице съществени процесуални нарушения които водят до отмяната на атакуваното НП. На първо место според съда в АУАН  и НП не са посочени всички изискващи се реквизити съгласно чл.42 и 57 от ЗАНН по отношение нарушението описано в НП. Според съда не е пълно описанието на това нарушение и не са посочени всички обстоятелства при които то е извършено.  Съвсем общо е посочено, че нарушението се състои в управление на МПС от страна на жалбоподателя с несъобразена скорост, като са посочени всички възможни случаи визирани в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗдДвП. Тоест не е посочено точното обстоятелство с което жалбоподателят не е съобразил скоростта си на движение. Не е установено и дали не се касае за технически проблем, както сочи единият от свидетелите, че е съобщил жалбоподателя. Не е посочено и в какво се изразява тази опасност за движението.  Всичко това е от изключително значение с оглед правото на защита на жалбоподателя. Същата грешка е пренесена и в НП. Тава води до отмяна на НП.   В подкрепа на горното е и константната практика на АС – Хасково по Решение № 740/11.10.2018г. по АНД /к/ №637/2018г., Решение от 08.03.2017г. по  к.а.н.д.  №21/2017г. , Решение от 24.09.2015г. по  к.а.н.д.  №691/2015г. и др.

 По същество съдът намира, че по отношение на нарушението визирано НП, до колкото в него е посочено, че несъобразената скорост е във връзка със всички описани в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗдДвП обстоятелства, то това не се доказа по безспорен начин по делото. Нито един от свидетелите не конкретизира в разпита си, кое е обстоятелството довело до несъобразената скорост с него и съответно настъпилото ПТП. Тоест не се доказа с кое не се е съобразил при избиране на скоростта жалбоподателя, за да не може да спре при възникване на опасност и каква е била опасността. Завоя ли е бил причината, атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост или др. Затова и съдът намира  нарушението за недоказано, до колкото и двамата свидетели са установили само излизането на автомобила управляван от жалбоподателя извън пътното платно. Те обаче по никакъв начин няма как да знаят каква е точната причина за настъпилото ПТП. Още повече че те не са установили и очевидци на ПТП-то, от които да установят обстоятелствата при които е станало.

Следва да се отбележи за пълнота, че до колкото и в АУАН и в НП се говори за несъобразена скорост, макар и да не става ясно със какво точно то правилно визираното нарушение е квалифицирано по чл.20, ал.2 от ЗДвП и правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.179, ал.2 от ЗДв.П., като е наложено наказание в законовите рамки.  Но въпреки всичко това следва НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Следва с оглед крайният изход на делото да се присъдят на жалбоподателя и направените разноски, които не са оспорени по размер от наказващия орган и пореди това следва да се присъдят изцяло в пълен размер.

                Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 20-1253-000332/16.04.2020г. на Началник група към сектор ПП при ОДМВР - Хасково.

ОСЪЖДА  ОДМВР – Хасково да заплати на  Ж.Н.Ч. с ЕГН **********,*** сумата в размер на 600 лв. - адвокатско  възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му.

 

Районен съдия:/п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.