Решение по дело №2195/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260188
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20204430102195
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 гр. Плевен, 08.03.2021год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №2195 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против П.М. ***.Твърди се, че по силата и при условията на Договор за издаване на кредитна карта  от 22.06.2005 г., “Ю.Б.” АД /с предишно наименование „Българска Пощенска банка” АД/, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК: *** е предоставило на П.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, банката е предоставила на Картодържателя, револвиращ кредит под формата па кредитен лимит в размер на 2 890,00 лв. (две хиляди осемстотин и деветдесет лева) по кредитна карта „ЕUROLINE”, който кредит Картодържателят може да усвоява по начините, уговорени в чл. 4 до чл. 6 от Общите условия на Банката за издаване и използване на кредитни карти „ЕUROLINE”, представляващи неразделна част от процесния договор. Картодържателят е декларирал, че е запознат с Общите условия за издаване и използване на кредитни карти “ЕUROLINE” и ги приема, като за това е положил подписа си в графа , Декларация“ от процесния договор.Твърди се, че предвид специфичния характер на кредитния продукт, предоставен с Договора, Картодържателят усвоява различни суми, през различните периоди. Той може да използва предоставеният му кредит, под формата на кредитен лимит по различни начини, с оглед на собствената си преценка и необходимост. В случая, Картодържателят дължи като главница само това, което е изтеглил / потребил като стойност от картата. В процесния случай, претендираната главница в размер на 2 738,14 лв. (две хиляди седемстотин тридесет и осем лева и четиринадесет стотинки) е формирана като сума от всички усвоявания, които Картодържателя е правил, като от тях са приспаднати направените от длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 10 от Общите условия. Картоиздателят изпраща всеки месец с обикновена поща до Картодържателя Месечно извлечение, което отразява всички операции с картата, както и всички други сделки на Картодържателя, извършени през предходния период на плащания, аргумент от чл. 9.1. от процесиите Общи условия.Съгласно чл. 9 от Общите условия за издаване и използване на кредитни карти „ЕUROLINE”, Банката издава и изпраща всеки месец с обикновена поща до Картодържателя Месечно извлечение, което отразява всички транзакции с картата, както и всички операции на Картодържателя, извършени през съответния месечен отчетен период. Месечните извлечения съдържат също: всички лихви, такси и други разходи и задължения, изброени в Приложение към процесиите Общи условия, начислени от Банката; общо дължимата сума; минималната месечна вноска, както и датата за издължаването й.Посочва се, че съгласно предвиденото в чл. 10 от Общите условия за издаване и използване на кредитни карти „ЕUROLINE”, картодържателят може да погаси задължението си по кредитната карта до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва (освен в изрично посочените случаи по чл.6 върху които се начислява лихва съгласно чл.12.1 от Общите условия), или на части. При изплащане на задълженията на части, върху усвоената и непогасена част се начислява възнаградителна лихва, като приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения, а действащият към момента на сключване на договора лихвен процент е посочен в приложение към общите условия за издаване и използване на кредитни карти „ЕUROLINE”, а именно 19,9.0 % - годишен лихвен процент върху използвания кредитен лимит. Лихвата се начислява от датата, на която плащанията са осчетоводени, с изключение на тегления на пари в брой, върху които се начислява лихва от датата, на която сумата е била изтеглена. Съгласно чл. 12.2 от Общите условия за издаване и използване на кредитни карти „ЕUROLINE” всяко изменение на лихвения процент се съобщава на картодържателя чрез отбелязване в месечните извлечения и влиза в сила от датата на издаване на това месечно извлечение, освен ако не е определена друга дата на влиза в сила. В случай, че Картодържателят избере да погасява задължението си на части, то трябва да изплати най-малко Минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит. Съгласно чл. 10 от Общите условия и приложението към тях, Минималната месечна вноска е в размер на 3 % (три процента) от използвания кредитен лимит, но не по-малко от 15,00 лв.(петнадесет лева). При неплащане на задължителната Минимална месечна вноска на падежа, Картодържателя дължи на Картоиздателя обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на законната лихва върху дължимите от него плащания, арг. от чл. 12.3. от Общите условия. Съгласно чл. 11.2. от ОУ, за предоставянето на кредита и за другите услуги, свързани с ползване на Картата, които се Предоставят от Банката, Картодържателят заплаща възнаградения, включително такси, посочени в Приложение №1 към Общите условия. Длъжникът не е изпълнил договорните си задължения, относно погасяване на дължимите суми, съгласно чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от Общите условия на “Ю.Б.” АД за издаване и използване на кредитни карти „ЕUROLINE” към Договора за издаване на кредитна карта от 22.06.2005 г., а именно:Не е заплатил най-малко Минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е в забава и всяка сума, с която е превишил кредитния лимит;Не е заплатил дължимите на Банката възнаграждения, включително лихви и такси, посочени в Приложение към Общите условия.Посочва се, че на 10.04.2017г. между ищцовото дружество и ответника е сключено Допълнително споразумение към процесния договор, с което е извършена промяна във вида на кредитната карта, като същата е била заменена с вид кредитна карта „МаsterCard Cash”. Съгласно чл. 3 от споразумението, кредитния лимит остава непроменен, а всички непогасени задължения на Картодържателя по старата карта се прехвърлят по баланса на новата.С подписване на допълнителното споразумение, страните предоговарят дължимия възнаградителен лихвен процент, който по силата на чл. 3, ал. 4 от споразумението се променя на 19.90 % - фиксирана годишна лихва върху всички усвоени суми от кредитния лимит. Променени са и Общите условия, приложими по отношение на новата карта, с последни изменения и допълнения в сила от 23.02.2017г. Картодържателят декларира, че се е запознал с актуалните Общи условия па “Ю.Б.” АД за издаване и използване на кредитни карти “Visa”, “МаsterCard” и “American Ехрress” и Приложение №1 към тях, представляващи неразделна част от договора и допълнителното споразумение.По силата на чл. 15.1, т. „А“ от процесиите Общите условия във вр. с чл. 14.3 от Общите условия на “Ю.Б.” АД за издаване и използване на кредитни карти “МаsterCard”, при непогасяване на Минималните месечни вноски по две последователни Месечни извлечения, Банката може да обяви задължението на Картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо, след което да поиска издаване на заповед за изпълнение и да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на които да пристъпи към принудително събиране на вземанията си, като всички съдебни разходи, съответните признати възнаграждения на адвокатите на Банката и евентуалните разходи за принудително изпълнение, в случай на извънсъдебни или съдебни искове за изплащане на претенциите на Банката са за сметка на Картодържателя.На основание чл. 15.1, вр. чл. 15.2. от Общите условия на “Ю.Б.” АД за издаване и използване на кредитни карти „ЕUROLINE”, във вр. с чл. 14.3 вр. с чл. 20.2 от Общите условия на “Ю.Б.” АД за издаване и използване на кредитни карти “ МаsterCard” поради непогасяване на Минималните месечни вноски по две последователни Месечни извлечения с краен срок за плащане съответно до 05.05.2017г. и до 05.06.2017г. Банката е изпратила нотариална покана с рег. № 4143. том Н-п. №3 за обявяване на предсрочна изискуемост чрез *** И. ***, изпратена до П.М.К., ЕГН ********** на адреса, посочен, като постоянен в Договор за издаване на кредитна карта „ЕUROLINE “ от 22.06.2005г. От поканата става ясно, че е получена лично от майката на адресата на 21.06.2018г. със задължение да предаде нотариалната поканата на адресата - П.М.К., ЕГН **********.Твърди се, че в претендираната обща сума от 248,72 лв. (двеста четиридесет и осем лева и седемдесет и две стотинки) - такси, начислени във връзка с процесния договор, Банката е включила и сторените от нея нотариални разходи в размер на 102,00 лева (сто и два лева), във връзка с връчване на гореопосочената нотариална покана до длъжника.Предвид разрешението, дадено в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ОСГТК, а именно, че предсрочната изискуемост на вземането, произтичащо от договор за банков кредит настъпва, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила това на длъжника, считаме че съобщаването на длъжниците за обявяване на предсрочната изискуемост е необходимо условие за защита правата на кредитора. Съгласно чл. 19.1. от Общите условия във вр. с чл. 17 от Общите условия на “Ю.Б.” АД за издаване и използване на кредитни карти “МаsterCard” всяко уведомление, молба или напомнително писмо се изпращат на Картодържателя в писмен вид на български език на хартиен носител с обикновена поща, а където е предвидено — с препоръчана поща с известие за доставяне, на адреса за кореспонденция, изрично избран от Картоиздателя в заявлението за издаване на процесната Карта. До получаване на уведомление за промяна на адреса, всички съобщения, достигнали до последно декларирания адрес ще се считат за получени.

На 25.09.2018г. „Ю.Б.” АД подава заявление за издаване па заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и издаване на изпълнителен лист, по което е образувано ч. гр. д.№ 6787/2018г.. по описа на Районен съд - Плевен. Срещу заповедта за изпълнение на парично задължението е постъпило в срок възражение от страна на длъжника П.М.К., поради което Районен съд — Плевен указва на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Поради неизплатеното задължение от Кредитополучателя в размер на 3 975,25 лв. (три хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки) от които: 2 738,14 лв. (две хиляди седемстотин тридесет и осем лева и четиринадесет стотинки.) — главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 643,80 лв. (шестстотин четиридесет и три лева и осемдесет стотинки) - договорна възнаградителна лихва за периода 22.06.2005 г. — 21.06.2018г.; 344,59 лв. (триста четиридесет и четири лева и петдесет и девет стотинки) — мораторна лихва за периода от 22.06.2005г. — 17.09.2018г., както и 248,72 лв. (двеста четиридесет и осем лева и седемдесет и две стотинки.) - такси за периода от 22.06.2005г. — 17.09.2018г. и поради връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и на основание чл. 422 от 1 ПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за доверителя ми „Ю.Б. АД се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск.Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на длъжника П.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият има задължение към Доверителя ми “Ю.Б.” АД, ЕИК: ***, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта от 22.06.2005 г., в размер на 3 975.25 лв. (три хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки) от които: 2 738,14 лв. (две хиляди седемстотин тридесет и осем лева и четиринадесет стотинки.) - главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението; 643,80 лв. (шестстотин четиридесет и три лева и осемдесет стотинки) - договорна възнаградителна лихва за периода 22.06.2005 г. - 21.06.2018г.; 344,59 лв. (триста четиридесет и четири лева и петдесет и девет стотинки) - мораторна лихва за периода от 22.06.2005г. — 17.09.2018г., както и 248,72 лв. (двеста четиридесет и осем лева и седемдесет и две стотинки.) - такси за периода от 22.06.2005г. - 17.09.2018г.Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител.

            Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

             По делото са предявени искове с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,  с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника, предоставяне на дължимите по договора услуги, както и че задължението по договора е станало изцяло изискуемо.

         От приложеното ч.гр.д. №6787/2018 г. на ПлРС се установява, че същото е образувано на 25,09,2018г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумата : 2738,14лв. – главница;

643,80лв. – възнаградителна лихва за периода от 22.06.2005г. до 21.06.2018г.;344,59лв. – мораторна лихва за периода от 22.06.2005г. до 17.09.2018г.,248,72лв. – такси за периода от 22.06.2005г. до 17.09.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2018г. до изплащане на вземането,както и разноски по делото: 79,51лв. - внесена държавна такса и 442,96лв.- адвокатски хонорар.Вземането произтича от следните обстоятелства: Извлечение от счетоводните книги на “Ю.Б.”АД към 17.09.2018г. за задълженията на кредитополучател П.М.К. по Договор за кредитна карта EUROLINE от 22.06.2005г.

         По делото е представено заявление за издаване на кредитна карта „EUROLINE“, подадено от ответнака, с дата 22,06,2006г.  до „Българска пощенска банка“АД с приложени към него Общи условия за издаване и използване на картата /л.7 и сл. от делото/. В заявлението са налице само данни /лични, финансови и за заетост/ на заявителя, за датата на подаването му.Конкретни параметри на договор за издаване на кредитна карта не са посочени нито в заявлението, нито могат да се изведат от Общите условия.

           Поради неизпълнение на задълженията на ответника за погасяване на дължимите суми в съответствие с чл.10,чл.11 и чл.12 от Общите условия и на основание чл. 15.1, т. „а” от Общите условия банката упражнила правото си да прекрати договора за издаване и използване на кредитна карта и всички задължения на картодържателя станали незабавно изискуеми и дължим – съобщението е получено от майката на ответника на 21,06,2018г.

           Допусната е била и СИЕ, относно отбелязаните в счетоводството на кредитора, данни за дължими суми.

          При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          С доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми по договор за издаване и ползване на кредитна карта Евролайн; да докаже настъпването на изискуемоста на претендираните суми към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към датата на подаване на исковата молба; да докаже основанието и размера на претендираната сума, тоест в тежест на ищеца бе да установи качеството си на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност и изискуемост.

           Съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, съгласно чл.430, ал.2. По силата на чл.430, ал.3 от ТЗ договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

               По правилата за разпределянето на доказателствената тежест в гражданския процес изпълнението на правните задължения следва да се установи от страната, която навежда този положителен факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване. Всяка страна в процеса трябва да установи чрез пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, като прилагането на неизгодните процесуални последици от недоказването в процеса на определен правнорелевантен факт не е обусловено от установяването на друго правнозначимо обстоятелство, процесуалното задължение за чието доказване принадлежи на ответната страна. В тази насока настоящият съд при разпределяне на доказателствената тежест в доклада по делото е дал точни указания на ищеца, че нему принадлежи процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяване на правнорелевантното обстоятелство, че между ответника и „Ю.Б.” АД е бил сключен/налице договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE”. По делото не беше представен сключения между банката и ответника договор за издаване за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE”, от който според твърденията в исковата молба произтичат претендираните от ищеца вземания срещу ответника.

          Възникването на облигационно правоотношение между тези страни не може да се извлече и от представеното по делото заявление за издаване на кредитна карта „EUROLINE“-л.7от делото. В същото не е посочен кредитния лимит, не е отразено предаването на кредитната карта на ответника. Дори да се приеме тезата на ищеца, че заявлението за издаване на кредитна карта представлява договор между банката и ответника съдът намира, че сумата по кредита е съществен елемент на този вид договори, по отношение на който страните следва да постигнат съгласие в предписаната от закона форма. Липсата на уговорена сума по кредита е порок, който се отразява на съставомерността на сделката, не може да бъде саниран и води до нищожността й по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие. Несъмнено е, че липсата на съгласие като елемент от фактическия състав на сделката е основание, относимо само към двустранните сделки. Освен това, за да се отрази на съставомерността на сделката, отсъствието на съгласие трябва да е налице към момента на сключване на договора и да бъде съзнателно. Поради това и волеизявленията на страните по договора за кредит относно сумата, която банката се задължава да отпусне, трябва да бъдат обективирани по начин, който не поражда съмнение за постигнатото помежду им съгласие за настъпване на правните последици относно същата. От представеното заявление-договор и общите условия към него не се установява страните да са постигнали съгласие по този въпрос. Със заявлението, имащо характер на оферта по смисъла на чл.13 от ЗЗД, заявителят е отправил до банката искане за издаване на кредитна карта, в което е посочил данни за своята заетост, доходи, притежавано имущество и финансови задължения. Отправената от страна на заявителя оферта не включва сума по кредита, респективно определен кредитен лимит. Заявлението-договор не е подписано за банката /има само подпис на лицето, сверило копията и приело документите/, като няма данни дружеството да е предложило на заявителя сума по кредита, респективно кредитен лимит, с който заявителят да се е съгласил. Доколкото общите условия предвиждат тегленията в брой и плащанията в търговски обекти да се извършват в рамките на кредитен лимит и доколкото нарушаването на забраната за надвишаването му, както и неизплащането на минималната месечна вноска, са въздигната в съществено неизпълнение на общите условия, което съставлява основание за прекратяване на отношенията с картодържателя, то към момента на сключване на договора следва да е налице съгласие между страните относно размера на кредитния лимит и на минималната месечна вноска, каквото в случая не се доказва да е било постигнато. Размерът на кредита и на насрещната престация при изплащане на задължението на вноски като част от същественото съдържание на сделката, не могат да се определят едностранно от банката след сключване на договора, както и впоследствие многократно да бъдат променяни едностранно от нея с оглед действителните финансови възможности на картодържателя, кредитоспособността му, спазването на общите условия и общо риска, който се поема. От друга страна в дадения случай не са налице повелителни правила на закона, които да могат да заместят по право липсата на постигнато между страните съгласие по обсъждания съществен признак на договора.

          По изложените съображения, съдът намира, че процесният „договор“ за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 22,06,2005г. е изцяло нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Всяка нищожност по чл.26 от ЗЗД, включително и тази по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, е абсолютна и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, тоест - непоправима е, без възможност за саниране. Нормата на чл.26, ал.2 от ЗЗД е императивна материалноправна разпоредба, за чието приложение съдът следи служебно с оглед задължителните разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2013 от 09,12,2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като за нищожността съдът следи служебно, при обективната й изводимост от установените факти, както е в случая, следва да я прогласи. След като процесният „договор“ за кредит страда от порок, обуславящ неговата нищожност, то същият не може да послужи като основание, от което в полза на банката валидно да възникне вземане срещу ответника за връщане на заета сума на договорно основание, каквото в случая е заявено от страна на ищеца, респективно задължение за ответника /в този смисъл е и решение №1684/08,03,2019 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №9481/2017г./.

             По гореизложените съображения предявените от ищеца против ответника установителни искове, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            С оглед изхода на спора, неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

            Воден от горното, съдът

 

                                               Р       Е       Ш      И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,  против П.М.К., ЕГН**********, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.430, ал.1 от ТЗ вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата: 2738,14лв. – главница;643,80лв. – възнаградителна лихва за периода от 22.06.2005г. до 21.06.2018г.;344,59лв. – мораторна лихва за периода от 22.06.2005г. до 17.09.2018г.248,72лв. – такси за периода от 22.06.2005г. до 17.09.2018г. и законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2018г. до изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6787/2018г. на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: