№ 3194
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20231100513223 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците А. Г. Т., и Е. И. Б.
срещу решение № 15630/28.09.2023 г. по описа на Софийски районен съд, 46
с-в, в частта, с която е признато за установено по иск 'Топлофикация София”
ЕАД, че ответниците дължат на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК, в условията на разделна
отговорност /по ½ всеки/ следните суми: 255.61 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05.2019г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София, 1750,
ж.к. “*******, ******* аб. № ******* , ведно със законната лихва от
06.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането; 107.18 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 23.02.2023г., както и 16.15 лева -
главница за дялово разпределение за периода от м.11.2020г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 06.03.2023 г.до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 11734/2023 г. на СРС
В постъпилата обща въззивна жалба от ответниците в
производството излагат доводи за недопустимост, респективно -
неправилност на постановеното решение в частта му, с която предявените
срещу тях осъдителни искове са уважени. Въззивниците не оспорват
възприетата по делото фактическа обстановка, в това число - правото им на
собственост върху процесния недвижим имот, количеството на потребената в
1
имота топлинна енергия, нейната цена, както и обстоятелствто, че част от
сумите за процесния период не са платени от тях. Считат обаче, че част от
процесните суми са погасени по давност, като сочат, че обстоятелството, че
съдът не се е произнесъл по така заявеното възражение, води до
недопустимост на постановения акт. На следващо място намират, че съдът
неправилно е уважил исковете на 'Топлофикация София” ЕАД за мораторно
обезщетение. Считат, че лихви за забава не се дължат с оглед неизпълнението
на ищеца да изпраща на адреса им фактури за месечно потребление, което
обстоятелство е поставило самият него в забава. Отправя се искане
решението в обжалваната част да бъде обезсилено, евентуално - отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
изцяло отхвърлени. Претендират присъждането на разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца в първоинстанционното производство “Топлофикация
София” ЕАД с доводи в подкрепа правилността на съдебното решение в
обжалваната му част и искане за неговото потвърждаване. Отправя се
претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Бруната“
ООД не заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно, поради което
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение на
основание чл. 272 ГПК.
Неоснователни се явяват доводите на въззивниците за
недопустимост на постановения съдебен акт - непроизнасянето от страна на
съда по наведените от страните възражения /включително за изтекла
погасителна давност/ не се отразява на допустимостта на решението, а би
могло да има значение единствено по отношение на правилността на
съдебния акт.
С оглед на това въззивният съд следва да разгледа въведените с
жалбата оплаквания по същество на спора:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
искове по с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда
на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
2
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и
размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от
ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В конкретният случай между страните по делото не е налице спор
относно обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния
апартамент в рамките на исковия период, не е спорно, че имотът е бил
топлоснабден, че в него е доставено претендираното от ищеца количество
топлинна енергия, както и не се спори относно цената на доставената енергия.
Не е налице спор пред въззивния съд и относно обстоятелството, че
претендираните от ищеца суми не са заплатени в цялост от ответниците
/такова признание е направено още в отговора на исковата молба, не
ответниците не са ангажирали доказателства за кои периоди какви суми
реално са заплатили/.
Горните обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателства.
Спорен пред въззивния съд е на първо място въпросът дали
претендираните от ищеца суми за незаплатени количества топлинна енергия,
са погасени по давност.
За отговор на поставения правен въпрос съдът съобрази на първо
място задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
мотивите на цитираното решение, задълженията на потребителите към
топлофикационните дружества са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. С оглед на това вземанията на
топлофикационните дружества имат характера на “периодични плащания” по
смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, като за тях се прилага кратката тригодишна
погасителна давност.
Така в конкретния случай, с оглед датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 06.03.2023 г., погасени по давност
биха били вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 06.03.2020 г.
При изчисляването на давностния срок съдът съобрази, че приложим
в случая е и чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно който за срока от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти - каквито са и двете страни в
производството.
3
Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като
обнародването му е извършено на 13.05.2020 г.
С оглед на това, за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /т.е. за
срок от 69 дни/ погасителната давност е била спряна по силата на закона.
Тези 69 дни, през които не е текла следва да се добавя към трите
години, т.е. вместо погасени по давност да са всички вземания на ищеца,
дължими преди 06.03.2023 г., погасени ще се явят всички вземания с
падеж преди 28.12.2019 г. /така сякаш ищецът е предявил иска си на по-ранна
дата/.
В процесния случай, с оглед обстоятелството, че съгласно чл. 33, ал.
1 от приложимите Общи условия от 2016 година, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, на основание чл. 114 ЗЗД, за
всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения,
включени в процесния период, тригодишният давностен срок тече от датата,
на която изтича този 45-дневният срок за тяхното плащане, явяващ се техен
падеж.
Следователно, погасени ще се явят всички вземания, чиито 45-
дневен срок за плащане изтича преди 28.12.2019 г., или в процесния случай -
това са вземанията по фактури до месец ноември 2019 г. включително /т.е. с
падеж 15.12.2019 г./
Видно от събраните по делото писмени доказателства, в това число
издадената от ищеца Обща фактура за периода 05.2019 - 04.2020 г., справките
за индивидуално потребление в процесния период и съобщението към
издадената фактура за отчетния период с описание и на кредитните известия
по прогнозно начислената топлинна енергия за всеки от месеците, общо
дължимата стойност след извършеното изравняване възлиза на сумата от
1072 лева.
Дължимите суми по фактури от месец 12.2019 г. до м. 04.2020 г. /т.е.
за периода, който не е обхванат от погасителната давност/ са на стойност
698.94 лева - надвишаваща почти тройно претендираната от ищеца като
неплатена сума от 255.61 лева.
С оглед на това, както и предвид обстоятелството, че ответниците не
са провели доказване, че с извършените от тях частични плащания са
погасени изцяло сумите в периода, необхванат от погасителната давност,
съдът намира, че предявеният иск се явява доказан по основание и размер,
поради което подлежи на уважаване.
Предвид изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна в
тази й част, а постановеното съдебно решение на СРС следва да бъде
4
потвърдено.
По отношение на оплакването във въззивната жалба, касаещо
неполучаването на хартиени фактури на адреса на ответниците, водещо до
липса на забава в плащанията:
Съдът намира така изложените оплаквания за наличието на
кредиторова забава за изцяло неоснователни поради следните съображения:
Основанието за плащане на потребената топлинна енергия не е
фактурата /представляваща данъчен документ по чл. 112, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност - ЗДДС/, а извършената доставка. Съгласно
чл. 113, ал. 3, т. 1 ЗДДС, фактура може да не се издава за доставки, по които
получателят е данъчно незадължено физическо лице, какъвто е разглеждания
случай. А според чл. 113, ал. 6 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е
задължително, тя се издава по желание на получателя. Поради това с
неизпращането на фактури, а само на съобщения към фактури, ищецът не е
нарушил ЗДДС. Това са отнася и за случаите, когато данни за дължимите
суми са публикувани единствено на интернет страницата на ищцовото
дружество, каквото е и единственото задължение според приетите и
неоспорени от ответниците Общи условия от 2016 г.
Без значение е дали ответникът е получавал издаваните от ищеца
фактури, тъй като задължението за плащане на топлинна енергия произтича
от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й. В случая по
делото не е спорно, че в имота е доставяне топлинна енергия в претендирания
размер, поради което изложените оплаквания са изцяло ирелевантни за спора.
С оглед на изложеното, предвид достигането до идентични правни
изводи с тези на първоинстанционния съд, както и с оглед липсата на други
оплаквания във въззивната жалба, решението следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има само въззиваемата
страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същата своевременно е заявила претенция за заплащането на
юрисконсултско възнаграждение, което, съгласно изричната законова
разпоредба основание на чл. 78, ал. 8 ГПК, се определя от съда в съответствие
с правилата на чл. 25 НЗПП.
В случая, предвид фактическата и правна сложност на спора, съдът
намира, че възнаграждението следва да бъде определено в неговия минимален
размер, т.е. на сумата от 100 лева, която следва да бъде присъдена в полза на
въззиваемия.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15630/28.09.2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 46 с-в, в обжалваната част, с която е признато за
установено по иск 'Топлофикация София” ЕАД, че ответниците А. Г. Т., ЕГН
**********, и Е. И. Б., ЕГН ********** дължат на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК, в условията
на разделна отговорност /по ½ всеки/ следните суми: 255.61 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ по обща
фактура за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот с
адрес: гр. София, 1750, ж.к. “*******, ******* аб. № ******* , ведно със
законната лихва от 06.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането;
107.18 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 23.02.2023г., както
и 16.15 лева - главница за дялово разпределение за периода от м.11.2020г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 06.03.2023 г.до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 11734/2023 г. на СРС.
ОСЪЖДА А. Г. Т., ЕГН **********, и Е. И. Б., ЕГН **********, да
заплатят на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*******, в условията на разделна
отговорност сумата от 100 лева /по 50 лева всяка от тях/ – разноски за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца-въззиваем – „Бруната” ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6