РЕШЕНИЕ
№299/18.2.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
трети февруари Година
две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 96
по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „К.”
ЕООД, представлявано от Р.Б.К. , против Наказателно постановление № 23-0000718/10.12.2019г. на Началник на ОО
„Автомобилна администрация“, с което на „ К.”
ЕООД е наложена „ Имуществена санкция ” в размер на 200лв.
на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП.
С
жалбата се иска отмяна на наказателното постановление , като
декларативно се твърди , че в хода на производството са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и че материалния закон е приложен
неправилно.
В съдебно заседание , въззивната
страна, редовно призована, не се явява
представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се представлява .
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 02.10.2019г. служители на
ОО”АА“-Варна извършили проверка на К.К.-водач на автобус с месторабота „ К.” ЕООД-Варна.При нея
се установило, че се извършва специализиран обществен превоз на пътници, като
водачът бил без разписание, съгласувано с ОО „АА“-Варна. Поради това срещу К. бил съставен акт за
установяване на нарушение, в който били описани и други негови действия.Въз
основа на акта, на 03.10.2019г. против „ К.” ЕООД бил съставен акт за установяване
на нарушение, за това че на 02.10.2019г.
, като превозвач, притежаващ лиценз на Общността за обществен превоз на
пътници, не е снабдил водача К.К. с разписание за
специализиран превоз, съгласувано с ОО „АА“-Варна . Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.63 вр. чл.66 т.3 пр.2 от Наредба № 33/03.11.1999г.При личното предявяване на
акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени и депозирани възражения.
Въз основа на съставения акт и
писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното
постановление.С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и правната квалификация на нарушението- по чл.63 вр. чл.66 т.3 пр.2 от Наредба №
33/03.11.1999г.За него, на „ К.” ЕООД била наложена „Имуществена санкция” в размер
на 200лв. на основание чл.105 ал.1 от ЗДП.
Доколкото фактическата обстановка не
се оспорва и се изяснява от приложените по преписката писмени доказателства,
съдът заличи от списъка за призоваване редовно призования и неявил се св.Д.К..
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка, приобщените в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000718 /
10.12.2019г. е издадено от компетентен орган-
от Началника на Областен отдел „Автомобилна инспекция”-Варна съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г.на
Министъра на транспорта , информационните технологии и съобщенията.
Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.
Описаното нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. От обективна страна нарушението е описано по идентичен
начин и в акта, и в постановлението. Направено е пълно описание на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението , като изрично е посочено за
кой период дружеството-превозвач е имал
валидно маршрутно разписание . Посочена
е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл.63 вр. чл.66 т.3 пр.2 от Наредба №
33/03.11.1999г., като е отнесъл фактите
към хипотезата на правната норми.Тези разпоредби задължават превозвача да
снабди водачите с необходимите документи, един от които е разписание за
специализиран превоз, съгласувано с началника на съответното регионално звено
на ИА „АА“. От доказателствата по
делото по безспорен и категоричен начин се установява, а и не се оспорва, че „К.“
ЕООД притежава качеството „ превозвач“ и
че е страна по договор за превоз с „Уърд Травел Кансълтанси“ .Доказано е и
че К.К. е в трудово-правни отношения с „К.“ ЕООД и че
на 02.10.2019г. е осъществявал специализиран обществен превоз на пътници.От
приложените по преписката справки се установява още, че от страна на
дружеството до ОО „АА“ не е постъпвало разписание за извършване на този вид
превоз, което да е съгласувано по предвидения ред. Поради това съдът намира, че
правилно наказващият орган е приел, че „К.“ ЕООД в качеството му на превозвач,
не е изпълнил задължението си по чл.63 вр. чл.66 т.3 пр.2 от Наредба №
33/03.11.1999г.и не е снабдил водача К. с разписание за специализиран превоз
.
Правилно е била ангажирана
отговорността на превозвача- „ К.“ ЕООД,
чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява
обективната отговорност на юридическото лице за неизпълнение на задължения към
държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от
конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на
дееца и т. н.
Правилно е била определена и
санкционната норма- чл.105 ал.1 от ЗАвП, тъй като именно в нея е предвидено наказание за
нарушение на подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на закона, за който
не е предвидено друго наказание.На „К. “ ЕООД е наложена „Имуществена санкция“
в императивно предвидения в закона размер от 200лв., като за съда не съществува
правна възможност да я намали, с оглед законовата забрана по смисъла на чл.27
ал.5 от ЗАНН.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не
е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Извършеното нарушение не се отличава от
останалите нарушения от този вид по своята обществена опасност, като за
неговата съставомерност не е необходимо да настъпват вредни последици.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000718/10.12.2019г. на Началник на ОО
„Автомобилна администрация“, с
което на „ К.” ЕООД е
наложена „ Имуществена санкция ”
в размер на 200лв. на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: