РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Ямбол , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Пепа Ил. Чиликова
Петранка Ст. Жекова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Ташко С. Стаматов (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212300600074 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по протест на РП-Ямбол и жалба на
въззивниците - подсъдими С. ВЛ. ЦВ., АЛ. М. П. и Ф. С. ОГН. депозирана, чрез защитника
им адв.Н.К. от АК- София, против присъда № 24/8.02.2021г.постановена по нохд №
1216/2019г.по описа на РС- Ямбол.
С обжалваната присъда въззивниците- подсъдими Ц., П. и О. са признати за виновни
в това, че за времето от **********6г. до ********** г., в гр. Ямбол, кв. „******“, на ул.
„**************“ № **, в сградата на църква „**************“, от пет броя кутии за
дарения, действайки в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор
помежду си и с неустановено лице, в съучастие като извършители, чрез използване на МПС
- лек автомобил „**********“ с peг. № ************ и техническо средство - самоделно
приспособление, предназначено за захващане и изваждане на пари през тесни процепи, са
отнели чужди движими вещи на обща стойност 2875,94 лв., от които сумата от 300 лв.,
собственост на С.И.С. от гр. Ямбол и 2575.94 лв. собственост на църква „**********“ – гр.
Ямбол, от владението на собствениците им – С.И.С. и църква „**********“, представлявана
от енорийския свещеник и председател на църковното настоятелство - С.С., без тяхното
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като Ц. е действала в условията на
1
повторност и деянието не представлява маловажен случай, поради което и
на основание чл.195 ал.1 т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 и
чл.54 от НК осъжда подс.Ц. на 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим;
на основание чл.195 ал.1 т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК осъжда
подс.О. на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
общ режим и
на основание чл.195 ал.1 т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК осъжда
подс.П. на 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Подсъдимите Ц., О. и П. са признати за невиновни в това да са извършили кражба на
вещи на стойност 1090лв., собственост на църква "**********" гр.Ямбол, поради което и на
основание чл.304 НПК са оправдани по така предявеното им обвинение, за разликата от
2575.94 лв.до 3665,94лв.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от 4 месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, наложено на
подсъдимата Ц. с присъдата по нохд № ********** г. на РС-Панагюрище.
На основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК е отнет в полза на държавата лекият автомобил
„**********“ с peг. № ************, собственост на подсъдимия П..
Подсъдимите Ц., П. и О. са о.и да заплатят солидарно на гражданския ищец
църква „**********“ - гр. Ямбол сумата от 2575.94лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – ********** г., до окончателното й изплащане, като искът за разликата от
2575.94лв. до 3665,94лв.е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Ц., П. и О. са о.и да заплатят на
гражданския ищец църква „** *****“ – гр. Ямбол, направените разноски в размер на по
533,34лв. за всеки един от тях.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Ц., П. и О. са о. да заплатят
направените по делото разноски по 116.33 лв. за всеки от тях, вносими в приход на
Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР гр. Ямбол, по 89,60лв.по сметката на
ЯРС и по 34,35лв.държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, за всеки един
от тях.
Във въззивният протест се излагат доводи за неправилност на присъдата в частта
относно признаването на подсъдимите Ц., П. и О. за невиновни да са извършили кражба на
1090лева собственост на църква "**********"-Ямбол, както и за явна несправедливост на
наложените им наказания. Сочи се, че от събраните на съдебното следствие доказателства се
2
установява по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимите са извършили кражба на
банкноти на обща стойност 3665,94лв., а не както е приел районния съд на 2575.94лв. В тази
насока се изразява несъгласие с приетото от съда, че от общо установените суми в кутиите
за дарения- 3665,94лв., следва да се извади заприходената сума за 2016г.в размер на 1090лв.,
тъй като според прокурора това е сума различна от парите от дарения, които са преброявани
и връщани обратно в една от кутиите, от където са откраднати. Излагат се и съображения за
високата степен на обществена опасност на инкриминираното деяние, тъй като е извършена
кражба на дарения от православен храм, поради което се прави искане за завишаване
размера на наложените наказания на тримата подсъдими.
В жалбата на подсъдимите се навеждат доводи за недоказаност на инкриминираното
престъпление. Сочи се, че единственото доказателство за авторството на престъплението
представено и прието от съда е нерегламентиран видеозапис, от който не е видно, че
подсъдимите извършват деянието, а се установява, че същите са влизали в църквата. Твърди
се, че резолюцията на записа не е достатъчна за да се идентифицират лицата на
подсъдимите, но въпреки това св.С. ги е разпознал. По отношение на техническото средство
се сочи, че не е установено дали то е годно с него да се извършат съответните действия
описани в обвинителния акт. По отношение на използваното МПС се сочи, че не е логично
същото да е използвано за осъществяване на инкриминираното деяние, както и че не е
доказан предмета на кражбата. На това основание се правят две алтернативни искания за
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани или
за изменение като се намалят размерите на наложените им наказания.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол поддържа
протеста и пледира същия да бъде уважен изцяло по съображенията изложени в него.
Въззиваемата страна- граждански ищец Църковно настоятелство на храм
"**************" гр.Ямбол, участва чрез повереник адвокат А. Д., чрез която се изразява
съгласие с уважения граждански иск. Алтернативно се пледира в случай, че въззивният съд
уважи протеста да се уважи гражданския иск в пълния му размер.
Въззивниците - подсъдими Ц., О. и П. участват лично и с упълномощения си
защитник адвокат К., чрез който поддържат жалбата си. Пледира се, че по делото не са
събрани доказателства уличаващи подсъдимите в извършване на инкриминираното им
престъпление. В тази насока е единствено видеоизаписа от монтираното в храма
видеонаблюдение, чиято резолюция обаче не е достатъчно качествена за да се
идентифицират лицата на намиращите се хора в близост до кутиите за дарения и дали е
налице идентичност с подсъдимите. Поддържат се и съображенията за неустановяване
годността на техническото средство, както че за извършване на кражбата не е използван лек
автомобил. По тези съображения се иска въззивната инстанция да отмени обжалваната
присъда и да постанови нова, с която да оправдае изцяло въззивниците по предявеното им
обвинение, както и да отмени присъдата в гражданско- осъдителната част. Прави се и
3
алтернативно искане за намаляване размера на наказанията.
Въззивната инстанция след като обсъди доводите в протеста и жалбата, пледоариите
на прокурора, на повереника на гражданския ищец и защитника на въззивниците, съгласно
правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на
присъдата и приема следното:
Протеста и жалбата са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по
чл.319 ал.1 от НПК и от страни имащи право и интерес на протест и жалба. Разгледани по
същество протеста е неоснователен, а жалбата е частично основателна по следните
съображения:
Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се
споделя от въззивната инстанция.
Подсъдимата С.Ц. е родена на **********г.в гр.**************, с о.о. и не работи. о.
е за престъпление от общ характер против собствеността по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК– опит за кражба на пари в размер на 3292,51 лв. от
храма „**************“ в гр. Панагюрище, за което с присъдата по нохд № **********г. на
РС – Панагюрище, влязла в сила на **********г., й е наложено наказание от 4 месеца
лишаване от свобода, което е отложено за изтърпяване за изпитателен с рок от 3 години.
Подсъдимият А.П. е роден на **********г.в гр.**************, с о.о. и не работи. о. е
девет пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, почти всички против
собствеността. С последната присъда по нохд №**********г. на РС – **************,
влязла в сила на **********г., е о. ефективно на 8 месеца лишаване от свобода за
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. На **********г. е постановено условно предсрочно
освобождаване по отношение на два месеца и тринайсет дни, като е определен шестмесечен
изпитателен срок.
Подсъдимият Ф.О. е роден на *********г.в гр.**************, с о.о. и не работи. Към
момента на извършване на деянието не е о.. о. е по нохд № ********г.на РС- Сандански , в
сила от **********г.на 1 година лишаване от свобода, което е отложено за изтърпяване за
срок от 3 години. Наказанието е наложено за извършване на кражба на парични средства от
кутия за дарения от Роженски манастир "**************".
Тримата подсъдими живеят в гр.**************.
Църква "**************" се намира в гр.Ямбол, кв."******" , ул."**************" №
**. Свидетелят С.С. е енорийски свещеник и председател на църковното настоятелство на
църквата, а като клисар и свещопродавец работела св. А.Я.. В църквата имало поставени пет
кутии за дарения с процеп в горната хоризонтална част, които били заключени и се отваряли
периодично - по-често след големи църковни празници и по-рядко през останалото време.
Кутиите за дарения се отваряли от св. С. в присъствието на поне двама църковни
настоятели. Дарените пари се преброявали, след което се уедрявали в банкноти с по-голям
4
номинал и отново се поставяли в кутиите, като общият размер на дарените средства и датата
на преброяване се вписвали в нарочна тетрадка, с инициали ТК- тайни кутии. През октомври
2016г. св. С. поставил на съхранение в една от кутиите парична сума в размер на 300лв.,
които били негова собственост.
В края на м. октомври 2016г. тримата подсъдими Ц., О. и П. и неустановено по делото
лице, решили да извършат кражба на пари от кутиите за дарения в църквата
„**************“ в гр.Ямбол. За целта се сдобили със самоделно приспособление,
предназначено за захващане и изваждане на пари през тесни процепи,. На **********6г.
пристигнали в гр.Ямбол с лек автомобил „**********“ с peг. № ************, собственост
на подс. П. и отишли до църквата „**************“. Влезли вътре и с помощта на
приспособлението се редували да вадят парите от кутията за дарения, в която св. С. оставил
сумата от 300 лева. След като извадили цялата сума, взели парите и напуснали църквата.
След като установил липсата на парите при поредното отваряне кутиите и преброяване на
даренията, св. С. монтирал в църквата камери за видеонаблюдение.
На **********г., след монтиране на камерите, тримата подсъдими, заедно с
неустановеното по делото лице, решили отново да извършат кражба от кутиите за дарения в
църквата. Отново се придвижили с посочения лек автомобил и със самоделното
приспособление извадили от кутиите за дарения общо сумата от 650лв. Взели паричната
сума и се върнали обратно с автомобила.
На **********г. отново тримата подсъдими, заедно с неустановеното по делото лице
отново пристигнали с лекия автомобил до църквата „**********“ в гр. Ямбол за да
извършат кражба на даренията. С помощта на самоделното приспособление, което носили
със себе си, се редували да вадят пари от намиращите се в църквата пет броя кутии за
дарения. По този начин подсъдимите взели общо 650 лева, които били собственост на
църквата „**************“ - гр. Ямбол.
По описания начин на **********г. тримата подсъдими и неустановеното по делото
лице извършили кражба от кутиите за дарения на сумата от 650лв.
На **********г.по описания начин тримата подсъдими и неустановеното лице
извършили кражба отново от кутиите за дарения на сумата от 625,94лв. собственост на
църквата „**************“ - гр. Ямбол.
На **********г., след установяване липсата на парите при поредното отваряне кутиите
и преброяване на даренията, св. С. подал сигнал в полицията, като предал и диска с
видеозаписите от монтираните в църквата камери за видеонаблюдение.
На **********г.С.Т. предава доброволно диск, съдържащ запис от видеокамера
поставена на стълб до дом №** на ул."**************" гр.Ямбол.
Общия размер на откраднатите пари от кутиите за дарения, собственост на храм
"**************" е 2575,94лв.
На **********г.св.С. при извършено разпознаване разпознава тримата подсъдими,
като лицата от записите на камерите в църквата, които изваждат и отнемат парите от
кутиите за дарения.
На **********г.св.А.Я. при извършено разпознаване разпознава подсъдимите Ц. и П.,
като лица които посещават църквата през 2016г.след всеки голям христянски празник.
5
По делото е назначена и изслушана видеотехническа експертиза изготвена от вещото
лице Р.Г. от заключението на която е видно, че са извлечени кадри от записите на
монтираните в храма камери, от които се установява хронологичната последователност на
действията на тримата подсъдими и четвъртия неизвестен съизвършител.
От заключението на видеотехническата експертиза по протокол № 69/27.03.2017г.е
видно, че са извлечени кадри от записи на монтираната на фасадата на сграда № **, на
ул."**********" гр.Ямбол и от същите е видно, че подсъдимите се придвижват с лек
автомобил „**********“ с peг. № *********.
На съдебното следствие са назначени и изслушани първоначална и допълнителна
съдебно- счетоводни експертизи изготвени от вещото лице С.Д.. От заключението на
първоначалната ССчЕ е видно, че в периода от **********6г.до **********г.са преброени
суми от тайните кутии в размер общо на 3665,94г. От заключението на допълнителната
ССчЕ е видно, че от тайните кутии за посочения период е заприходена сумата от 1090лв.,
която сума е предадена в касата.
Църквата "**************" гр.Ямбол е самостоятелно юридическо лице, поделение
на Сливенската митрополия и всички приходи, постъпващи в касата, в това число и от
дарения са собственост на църквата. Официален представител на юридическото лице е
председателя на църковното настоятелство на църквата свещеник С.С..
Районният съд за да постанови присъдата си е приел за установена същата фактическа
обстановка, като правилно и обосновано е кредитирал показанията на свидетелите С.С.,
А.Я., А., Г.Т., Й.Т., Е.Д. и С.Д., заключенията на изготвените по делото две видеотехнически
експертизи, първоначална и допълнителна съдебно- счетоводни експертизи, съдебно-
психиатрична експертиза, показанията на вещите лица Р.Д., С.Д. и д-р Д., от приложените
по делото писмени доказателства- подробно описани в първоинстанционния съдебен акт.
Съдът не споделя основния довод във въззивната жалба за липса на доказателства
уличаващи тримата подсъдими като автори на инкриминираните деяния. В тази насока са
събрани безспорни доказателства, които районният съд е анализирал както поотделно така и
в съвкупност и правилно е стигнал до извода, че подсъдимите в съучастие помежду си и с
неустановено по делото лице са извършили пет кражби на парични средства от кутиите за
дарения в църква "**************" гр.Ямбол. За да стигне до този извод правилно са
кредитирани показанията на свидетелите С. и Я., които са напълно логични и
последователни и кореспондиращи със записите от монтираните в храма камери за
видеонаблюдение, както и с извършеното разпознаване на тримата подсъдими от страна на
св.С. и св.А.Я.. От заключението на видеотехническата експертиза на и показанията на
вещото лице Р.Г. се установява, че резолюцията на заснемане на камерите за
видеонаблюдение не позволява да се извърши лицева идентификация. Това обаче не е
пречка да се извърши разпознаване на заснети лица, тъй като разпознаването се извършва на
базата на походка, осанка, телосложение, движение, прическа и т.к. Св.Я. лично е видяла
6
няколкократното посещение на подсъдимите в храма, като разпознава Ц. и П.. Същите са
разпознати и от св.Д., чиито показания също правилно и обосновано са кредитирани от съда
като логични и последователни. В подкрепа на показанията на св. Д. са тези и на св. А.,
който проследил подсъдимите и е видял да се качват в процесния лек автомобил. Като
неоснователно се преценява становището във въззивната жалба, че посочените
доказателства установяват единствено факта, че подсъдимите са посещавали църквата, тъй
като от записите на монтираните видеокамери и показанията на св.С. се установява, че
тримата подсъдими последователно се приближават до кутиите с дарение и с помощта на
неустановен предмет наподобяващ дълга пръчка бъркат през процепа в кутиите, а след
това вземат нещо и го слагат в джобовете си. Това е достатъчно да се приеме за
установено, че подсъдимите вземат, с помощта на специалното приспособление от кутиите
за дарения наличните там банкноти и ги присвояват.
Въззивният съд напълно споделя изводите на първата инстанция за доказаност на
предмета на престъплението- парична сума в общ размер на 2875,94лв. Трудността за
установяване точния размер на отнетите парични средства при всяко от деянието следва от
неговия характер, тъй като са откраднати доброволни дарения на граждани за църквата,
които не се отчитат и записват в момента на извършване на дарителския акт, както и
наличните парични средства не се отчитат ежедневно. Въпреки това обаче решаващият съд
е проявил изключителна процесуална активност за да установи по един безспорен и
категоричен начин изключващ всякакви съмнения точния размер на предмета на кражбата.
Правилно и обосновано са кредитирани двете заключения на първоначалната и
допълнителната съдебно- счетоводни експертизи и показанията на вещото лице С.Д., които
са обективни и компетентни и почиващи на събраните по делото писмени доказателства-
записи от книгата за отчет на приходите и разходите на храм "**************" гр.Ямбол.
Общия размер на отнетата от подсъдимите сума правилно е установен, като е взето предвид,
че в периода от **********г.до **********г.църковното настоятелство е преброило и
записало налични суми в кутиите за дарения общо сумата от 3665,94лв., както следва на
**********г.- 1184,54лв., на 6.03.2016г.- 1296лв., и на **********г.-1185,40лв. Посочените
суми след преброяването са били връщани обратно в кутиите. За същия период са
заприходени от кутиите за дарения 1090лв., което правилно е прието от решаващият съд, че
тази сума е взета от общо преброените средства от кутиите за дарения и е внесена в касата
на църквата. От показанията на св.С. е установено, че при всяко преброяване на средствата
от дарения е липсвала приблизително еднаква по размер сума, поради което правилно е
прието, че в три от деянията подсъдимите са отнели парични суми в размер на по 650лв., а
при последната 625,94лв. При първата от кражбите са отнети личните средства на св.С. в
размер на 300лв., като по отношение размера на тази сума следва да се кредитират
показанията на свидетелите С., Я. и Тошков.
Съдът не споделя доводите във въззивния протест досежно общия размер на отнетата
от подсъдимите парична сума, тъй като се касае за лични съждения, предположения и
изводи, които не почиват на обективните данни по делото. Следва да се има предвид и
7
основния принцип в наказателното правораздаване, че всяко съмнение следва да се тълкува
в полза на подсъдимите. На това основание и отчитайки събраните доказателства следва да
се приеме за установено по безспорен и несъмнен начин, че тримата подсъдими са отнели
при петте отделни инкриминирани деяния сума в размер на 2875,94лв., от които 300лв.
собственост на св.С. и 2575,94лв.собственост на църква "**************" гр.Ямбол.
Споделят се изводите на районния съд за доказаност по безспорен начин, че
подсъдимите са осъществили петте инкриминирани деяния използвайки МПС- лек
автомобил „**********“ с peг. № ********, собственост на подс.П.. В тази насока правилно
и обосновано са кредитирани показанията на св.А., които напълно кореспондират с
приложените по делото писмени доказателства- справка от АИС "Пътна карта" за МПС и
справки за автомобилите движещи се през контролна точка Дражево / Ямбол- Сливен/ и
справки за автомобилите движещи се през контролна точка Веселиново /Ямбол- магистрала
"Тракия"/, както и заключението на видеотехническата експертиза.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно
обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимите Ц., П. и О. са осъществили състава
на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, а подс.Ц. и във
вр.с чл.195, ал.1, т.7, вр.с чл.28, ал.1 НК, тъй като за времето от **********6г. до
********** г., в гр. Ямбол, кв. „******“, на ул. „**************“ № **, в сградата на
църква „**************“, от пет броя кутии за дарения, действайки в условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си и с неустановено лице,
в съучастие като извършители, чрез използване на МПС - лек автомобил „**********“ с peг.
№ ******** и техническо средство - самоделно приспособление, предназначено за
захващане и изваждане на пари през тесни процепи, са отнели чужди движими вещи на
обща стойност 2875,94 лв., от които сумата от 300 лв., собственост на С.И.С. от гр. Ямбол и
2575.94 лв. собственост на църква „**********“ – гр. Ямбол, от владението на
собствениците им – С.И.С. и църква „**********“, представлявана от енорийския свещеник
и председател на църковното настоятелство - С.С., без тяхното съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като Ц. е действала в условията на повторност и деянието
не представлява маловажен случай.
Районният съд е направил пълен правен анализ на извършеното от подсъдимите
деяние, който се споделя от въззивната инстанция.
От обективна страна тримата подсъдими са осъществили пет деяния, всяко от които
осъществява състава на престъплението кражба, визиран в чл.194, ал.1 от НК, тъй като
изваждайки парите от кутиите за дарение в църквата и отнасяйки ги със себе си, са
прекратили владението на собственика и установили свое владение. Т.е., налице е
прекратяване фактическата власт на собствениците върху вещите, което е настъпило
вследствие на деянието на подсъдимите, при липсата на съгласие за това от страна на
собствениците.
8
Безспорно е установено, че за извършване на кражбите подсъдимите са използвали
техническо средство – самоделно приспособление, предназначено за захващане и изваждане
на пари през тесни процепи, тъй като тази вещ по своето естество е предназначена за
извършване на технически операции. Факта, че с посоченото приспособление са извадени
банкнотите от кутиите за дарения е достатъчен да се приеме, че същото е било годно и
затова доводите във въззивната жалба в тази насока са неоснователни.
Проверяващата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд за
съставомерност на деянието по чл.195, ал.1 т.4, пр.1 НК, тъй като подсъдимите са
използвали МПС -лек автомобил „**********“, с peг. № ************, собственост на подс.
П. за да се придвижат до гр.Ямбол, както и след отнемане на вещите са използвали
посочения автомобил за да се отдалечат от местопрестъплението и да установят своя
фактическа власт над тях. Този извод е съобразен с дадените указания в т.11 от
постановление №6/71г.на Пленума на ВС на РБ, изменено с постановление №7/87г.по н.д.№
7/87г.на ВС на РБ.
Осъществен е и квалифицирания състав на деяние по чл.195, ал.1, т.5 от НК, тъй като е
извършено от повече от две лица, сговорили се предварително за това. Това е така, защото
тримата подсъдими не са взели решението за извършване на кражбата непосредствено преди
това, а по-рано - при предходно посещение на църквата, когато видели поставените кутии за
дарения, като за целта са си набавили и специално пригодено за целта приспособление,
предназначено за изваждане на пари през тесни процепи. Освен това, е налице задружно
участие от страна подсъдимите при извършване на деянието, тъй като всеки един от тях е
участвал в самото изпълнителното деяние на престъплението – в отнемането на вещите и в
установяване на фактическата си власт, т.е. действали са в съучастие по смисъла на чл.20,
ал.2 от НК, под формата на извършителство.
Подсъдимата Ц. е действала и в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 НК,
тъй като с присъдата по нохд № **********г. на РС - Панагюрище, влязла в сила на
**********г., е о.а за друго такова престъпление – опит за кражба на пари от храм, по
чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК, и преди изтичане на
петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното й наказание.
Правилно и обосновано е прието, че извършеното от подсъдимите деяние не е
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.
Завишената степен на обществена опасност на деянието се обуславя от сравнително
високата стойност на отнетите вещи, от моралната укоримост на деянието и важността на
присвоеното и от обстоятелствата, водещи до квалифициране на извършеното като
осъществяващо признаците на горепосочените квалифицирани състави на чл.195, ал.1, т.4 от
НК, които по аргумент от ал.4 на чл.195 от НК изключват квалифицирането му като
маловажен случай. При това положение, тъй като по изложените по-горе съображения,
9
тримата подсъдими са действали след предварителен сговор помежду си и с неустановено
по делото лице, като съизвършители, а подс. Ц. и в условията на повторност по смисъла на
чл.28, ал.1 от НК, и деянието не представлява маловажен случай.
Подсъдимите са действали с пряк умисъл. Съзнавали са, че лишават от фактическа
власт върху вещите техните собственици, предвиждали са преминаването им в своя
фактическа власт и са целели именно това. Действали са и с намерение за своене, тъй като
след установяване на фактическата си власт върху вещите са се разпоредили с тях като със
свои. Разбирали са противоправния характер на извършеното, но са целили
противоправното си облагодетелстване. Същевременно, във всеки от случаите подсъдимите
са разбирали и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като
квалифициращи. Съзнавали са, че използването на горепосоченото техническо и моторно
превозно средство съществено ще ги улесни при отнемането на вещите, и са целели именно
това, всеки от тях е знаел, че при отнемането на вещите не действа сам, а подс. Ц. е знаела и
това, че върши деянието, след като е о.а за друго такова престъпление.
Обективно и субективно подсъдимите са действали в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като в един непродължителен период от
време – от **********6г. до **********г., т.е., в рамките на около два месеца, са
извършили пет деяния, всяко едно от които поотделно осъществява състава на
престъплението кражба по чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и предл.2 и т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК.
Деянията са извършени при еднородност на вината, като обективно и субективно
последващото такова се явява продължение на предходното.
По съображенията изложени по- горе съдът споделя изводите на първата инстанция,
че подсъдимите са извършили кражба на парични средства в общ размер на 2 875,94лв.,
поради което правилно и законосъобразно са оправдани за предявеното им обвинение за
разликата от тази сума до 3 665,94лв. На основание чл.304 НПК са признати за невиновни да
са извършили кражба на сумата от 1090лв.собственост на църква "**********" гр.Ямбол.
Съдът е изложил съображенията си относно размера на отнетото по- горе в мотивите, като
намира искането в протеста за отмяна на присъдата в оправдателната част за неоснователен.
Относно вида и размера на наложените наказания:
При извършената проверка на наложените наказания на подсъдимите въззивният съд
намира същите за прекомерно завишени. Действително като отегчаващи вината
обстоятелства следва да се отчетат броя на деянията включени в продължаваното
престъпление, което е доказателство за проявената от страна на подсъдимите упорита
престъпна воля в продължение на два месеца. Обстоятелството, че са осъществени три
квалифициращи състава на кражба, а за подс.Ц. квалифициращите състави са четири. Следва
да се отчете и високата морална укоримост на деянието, тъй като е извършена кражба на
10
дарения от храм. По отношение на подс.П. отегчаващи вината обстоятелства са предишните
му о.ия. Следва да се отчете обаче като смегчаващи вината обстоятелства за подс.О. чистото
му съдебно минало и сравнително невисоката стойност на отнетото.
При определяне на наказанията на тримата подсъдими следва да се отчете изминалия
дълъг период от време от извършването на деянието до о.ето им. Изминали са почти пет
години, като забавянето не е по вина на подсъдимите и затова следва да бъдат
компенсирани с намаляване размера на наказанията им.
По тези съображения съдът намира жалбата на подсъдимите в тази й част за
основателна, а искането в протеста за увеличаване размера на наказанията за
неоснователно.
В предвид изложеното въззивният съд в настоящия съдебен състав счита, че
обжалваната присъда следва да бъде изменена като се намалят размерите на наложените
наказания на подсъдимите, както следва: за подс.Ц. от 3 години лишаване от свобода на 2
години, за подс.П. от 3 години на 2 години и за подс.О. от 2 години и 8 месеца на 1 година и
8 месеца. С наказания в тези размери биха се постигнали целите на наказанието визирани в
чл.36 НК и преди всичко същите биха изиграли превъзпитателно и възпиращо въздействие
спрямо подсъдимите и останалите членове на обществото.
Подсъдимите Ц. и П. са о.и преди това на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер , поради което по отношение на тях е налице пречка за прилагане разпоредбата на
чл.66, ал.1 НК.
Подсъдимата Ц. е извършила инкриминираното деяние в изпитателния срок на
присъдата по нохд № **********г. на РС - Панагюрище и сборът на отложеното и
наложеното й наказание лишаване от свобода надвишава две години, правилно и
законосъобразно е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието 2
години лишаване от свобода.
Законосъобразно е определено подс.П. да изтърпи наложеното му наказание 2 години
лишаване от свобода също при първоначален строг режим, тъй като от изтърпяването на
предходното му наказание лишаване от свобода по нохд № **********г. на РС –
************** не са изтекли повече от пет години.
С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия О., размера на наложеното му
наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три години, спрямо него не са налице
законови пречки за прилагане института на условното о.е. Затова и като взе предвид
изброените по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът намери, че за
неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното
му наказание, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК счита, че следва да се отложи
изтърпяването на наложеното му наказание за изпитателен срок от 4 години.
11
Проверяващият съд напълно споделя доводите на първата инстанция относно
приложението на разпоредбата на чл.68, ал.1 НК за подс.Ц., тъй като са налице всички
законови изисквания за това. Настоящото престъпление е умишлено от общ характер и е
извършено в определения по присъда по нохд № **********г. на РС - Панагюрище
тригодишен изпитателен срок. С присъдата по посоченото нохд й е наложено наказание от 4
месеца лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер – по чл.195, ал.1,
т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на
**********г., при което положение, съгласно правилата за изчисляване на сроковете
визирани в чл.183 от НПК, определеният с нея тригодишен изпитателен срок изтича на
20.04.2019г. А след като това е така, и деянието, предмет на настоящото дело, е извършено в
периода от **********6г. до **********г., то има за последица привеждане в изпълнение
отложеното от изтърпяване наказание от 4 месеца лишаване от свобода. И тъй като сборът
на наложеното й с настоящата присъда такова и отложеното от изтърпяване наказание
надвишава две години, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС, съдът постанови
приведеното в изпълнение наказание също да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим.
Относно гражданският иск:
При горния изход на делото районният съд правилно и обосновано е уважил
гражданския иск предявен за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
575,94лева, на каквато стойност е предмета на кражбата, като същия е присъден да бъде
заплатен солидарно от тримата подсъдими, тъй като са извършили престъплението в
съучастие като съизвършители. Законната лихва е изчислена правилно и е в полза на
подсъдимите, тъй като за цялата сума е присъдена от датата на последното деяние.
При горния изход на делото, тъй като подсъдимите са признати за невиновни да са
извършили кражба в размер на 1090лв. правилно и законосъобразно е отхвърлен предявения
граждански иск от църква „**********“ - Ямбол за сумата от 2575,94лв.до 3665,94лв.
Съдът споделя аргументите за приложението на разпоредбата на чл.53, ал.1, б. „а“ НК.
На основание цитираната разпоредба правилно и законосъобразно е отнет в полза на
държавата лек автомобил „********“, с рег. № **************, който е послужил за
извършване на престъплението и е собственост на подсъдимия П.. Собствеността на
автомобила е установен от приложената на л.168 от ДП справка на КАТ и от
удостоверението за родствени връзки от което ведно, че не е женен. С оглед приетата за
установена фактическа обстановка и предвид правната квалификацията на деянието,
посочени по-горе, по делото е установено и това, че автомобилът е използван от
подсъдимите за извършване на умишлено престъпление, с което фактическият състав на
чл.53, ал.1, б. „а” от НК е изцяло осъществен.
При този изход на делото правилно съдът е присъдил подсъдимите да заплатят всички
направени по делото разноски, както и да заплатят държавна такса съгласно уважения
12
размер на гражданския иск.
По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен
състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в частта относно размера на
наложените наказания на подсъдимите като същите бъдат намалени както следва: за подс.Ц.
от 3 години лишаване от свобода на 2 години, за подс.П. от 3 години на 2 години и за
подс.О. от 2 години и 8 месеца на 1 година и 8 месеца, както и в частта, с която е определен
първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание на подс.О., като на
основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наложеното му наказание за
изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част
присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното
изменение или отмяна.
Водим от горното и на осн. 337, т.1 и т.3 и чл.338 НПК , Окръжен съд - Ямбол,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 24/ 8.02.2021г.постановена по нохд № 1216/2019г.по описа на
РС- Ямбол, като намалява размера на наложените наказания на подсъдимите както следва:
от 3 години лишаване от свобода на 2 години лишаване от свобода за подсъдимите С. ВЛ.
ЦВ. и АЛ. М. П. и от 2 години и 8 месеца на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода за
подсъдимия Ф. С. ОГН. и
на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наложеното наказание на
подсъдимия Ф.О. за изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила,
като отменя определения първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13