№ 119
гр. С. , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно гражданско
дело № 20212200500283 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното
производство Г.Д. от гр.С., депозирана чрез пълномощник и насочена срещу
Решение № 260301/11.05.2021г. по гр.д. № 1092/2020г. на СлРС. С атакувания
съдебен акт съдът уважил предявени по реда на чл.422 ГПК, вр.чл.59 ЗЗД
установителни искове, като приел за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 450 лв.,
представляваща половината от стойността, платена от ищеца за погребението
на общия наследодател на страните, осъществено през 2019г., сума в размер
на 200 лв., представляваща половината от стойността, платена от ищеца за
изработена през 2019г. горна мостова зъбна протеза, предназначена за
подарък на общия наследодател на страните, като сумите са присъдени ведно
със законната лихва, считано от 15.01.2020г. до окончателното заплащане.
Със същия съдебен акт е отхвърлен иск по чл.422 ГПК, вр.чл.45 ЗЗД за
признаване на установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сума в размер на 200 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди за
подменени през месец 11.2019г. патрони на брави на таванско помещение към
1
ап.№ 24, находящи се в гр.С., бул.“Ал. Стамболийски“ № ******. С
решението са присъдени разноски на страните, съобразно уважени и
отхвърлени претенции.
Съдебното решение се обжалва в частта, с която е уважен иск по чл.422
ГПК, вр.чл.59 ЗЗД и е признато за установено, че ответницата дължи на
ищеца сума в размер на 200 лв., представляваща половината от стойността,
платена от ищеца за изработена през 2019г. горна мостова зъбна протеза,
предназначена за подарък на общия наследодател на страните, ведно със
законната лихва, считано от 15.01.2020г. до окончателното заплащане. В тази
част въззивната страна счита постановеното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че единствения категоричен документ за този
разход била фактура от 23.10.2019г., от която било видно, че ищеца заплатил
на зъботехническа лаборатория сумата от 400 лв. за изработка на горна
едноотливна мостова протеза. Неправилно съдът ценил напълно косвени
показания на свидетеля П. и К.. първата свидетелка говорела за зъбен
имплант, като възпроизведеното то нея й било заявено от ищеца, а втория
свидетел установил уговорките между страните за погребението на баща им,
като на тази среща чул, че се правят импланти за баща им, разхода за които да
си поделят помежду си. Сочи се още, че не били ценени правилно
показанията на свидетеля М.С., който работел в същата лаборатория и не си
спомнял конкретната поръчка, а и установил, че ищеца правил множество
подобни поръчки. При тези фактически констатации този иск бил недоказан.
Налице били противоречия между писмения документ и свидетелските
показания, не било ясно дали се касае за импланти или за горна мостова
протеза, не било ясно кога е правена поръчката за това и защо фактурата била
издадена почти месец след смъртта на бащата на страните и дали издадената
фактура е именно за поръчката, уговорена от страните като подарък за баща
им.
Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на тази
претенция.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Отговор на въззивната жалба е депозиран от насрещната по жалбата
страна.
2
Въззиваемият счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно и постановено след детайлно обсъждане на фактическата
обстановка и анализ на доказателствения материал.
Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част.
Насрещна въззивна жалба не е депозирана.
Във въззивната фаза на процеса не са събирани доказателства.
Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима,тъй като
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия
срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от
атакуване на първоинстанционния акт, чрез постановилия го съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната
жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим
иск, предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на
иск, надлежно упражнено, чрез депозирана редовна искова молба.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Настоящият съдебен състав намира, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е всеобхватна и
кореспондираща с доказателствената съвкупност, събрана в хода на
производството, и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Предявеният положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК,
вр.чл.59 ЗЗД е допустим, предявен от лице - заявител, разполагащ с правен
интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и
3
дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК.
Този вид иск има за предмет установяване съществуването,
фактическата, материална дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Ищецът, твърдящ съществуване на
вземането си следва да установи по безспорен начин задължението на
ответника. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на
фактите, породили неговото вземане.
В настоящият правен казус не е спорно, а и се установява, че страните са
брат и сестра, наследници на починалия на 26.09.2019г. техен баща.
Установено е по делото, че на името на въззиваемия- ищец в първата
съдебна инстанция била издадена фактура № 1706/23.10.2019г. от
зъботехническа лаборатория „СМТЛ Финес-Дент“ ЕООД гр.А., находяща се в
гр.Бургас за изработката на горна едноотливна мостова протеза на стойност
400 лв., както и плащането от страна на въззиваемия на тази сума, видно от
касов бон от същата дата.
По отношение на съществуваща по-рано във времето устна уговорка
между страните, за изработката на такава протеза, като подарък за техния
баща са събрани гласни доказателствени средства. Така от показанията на
свидетелят К. се установява, че на проведена между страните и този свидетел
среща на следващия смъртта ден, а именно 27.09.2019г. в кафе „Карамел“ в
гр.С. е станало ясно, че освен разходите за погребение, страните вече са
имали уговорка за взаимното заплащане на поръчани към тази дата зъбни
импланти за баща им, цит.“ На срещата между нас тримата стана дума и
за това, че се правят импланти за подарък за рождения ден на баща им, и че
ще си поделят разходите за тях“. Този свидетел е очевидец, т.е. пред самия
него въззивницата посочила, че ще участва и в този разход, което прави
неоснователно оплакването в жалбата за това, че извода на
първоинстанционният съд почивал единствено на косвени показания.
Свидетелят К. установява, че след като получил авансово от въззиваемия
сумата от 250 лв. за да стартира подготовката по погребението, то последният
казал в присъствието на сестра си, че ще поделят заедно с нея и „другите
неща“ – цит. “Вземи ги за да действаш. Ние със сестра ми ще поделим
4
другите неща, за да приключим“. С други думи на тази среща на 27.09.2019г.,
страните са уговаряли разделянето на разходите помежду си не само за
погребението на родителя си, но и за вече поета уговорка и в процес на
изпълнение поръчка в зъботехническа лаборатория.
От показанията на свидетеля М. се установява, че поръчката описана в
издадената фактура е действително изработена и платена, тъй като
зъботехническата лаборатория по принцип работела с въззиваемия, като
зъболекар. Това, че свидетелят не си спомня подробности по самата поръчка е
обяснимо и свързано с ежедневната му работа по множество подобни
поръчки от различни зъболекари. Свидетелят обаче категорично установява,
че принципно в работата на лабораторията за изработена съответна поръчка
винаги се издава фактура на името на поръчалия зъболекар.
За налична уговорка за изработване на протеза за зъбни импланти на
бащата на страните сочат и показанията на свидетеля П.. Те са базирани не на
лични възприятия, а на споделени такива от въззиваемата страна, но
кореспондиращи изцяло с показанията на останалите двама свидетели, както и
на писмените доказателства за действителната зъботехническа изработка на
поръчката, респ.издаването на фактурата и плащането на нейната стойност от
въззиваемия. Това, че свидетелите К. и П. в показанията си говорят за зъбни
импланти, а не боравят с точното наименование на зъботехническата поръчка
не ги правят недостоверни. Не може да се изпада в педантизъм за точни
дентални понятия от хора, които не разполагат със специални знания и опит в
тази сфера. Важното в случая е, че всички свидетели установяват наличието
на такава поръчка, от която да се ползва покойния вече баща на страните, с
уговорка разходите да се поемат от двете страни поравно, и която е била
изпълнена, но заплатена единствено от въззиваемия. Късното издаване на
фактурата се обяснява с настъпилата в края на месец септември смърт на
бащата на страните, техните влошили се взаимоотношения, както и отказ от
страна на въззивницата да поеме своята част от разходите, сторени от
въззиваемия за техния баща, обусловил завеждането на съдебно дело за
събирането им.
Изложените съображения правят претенцията основателна и доказана, а
решението в обжалваната част правилно и законосъобразно, поради което
бива потвърдено.
5
По правилата на процеса и доколкото жалбата е неоснователна, то
въззивницата следва да понесе отговорност за разноските, сторени от
въззиваемия. Основателно е обаче възражението на въззивната страна за
прекомерност на адвокатския хонорар на въззиваемия. Решението е
обжалвано по отношение само на един иск по чл.422 ГПК, касаещо разходи за
зъботехническа изработка на мостова протеза с цена на иска 200 лв. Така
възнаграждението на адвоката пълномощник на въззиваемия следва да се
редуцира до минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно в размер на 300 лв., каквато сума бива осъдена въззивницата да
заплати на въззивника за разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260301/11.05.2021г., постановено по
гр.д.№ 1092/2020г. на СлРС, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Г. С. ДР., ЕГН:********** от гр.С., ул.“А.С.“ №******,
ап.24 ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. ИВ., ЕГН: ********** от гр.С., б***********,
ап.19, сума в размер на 300 лв./триста лева/, деловодни разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6