Решение по дело №2336/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2002
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20217040702336
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, № 2002/ 15.12.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                    СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар Ст.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №2336 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Жалбоподателят „ТРАНС-ЦИМЕНТ Е“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул. „Черни връх“, 190, представлявано от управителя С.Д.М., чрез адвокат Д.Д.,*** е оспорил заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-001551/31.08.2021г. на полицейски инспектор В.С. в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Бургас, с която на „ТРАНС-ЦИМЕНТ Е“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), изразяваща се в прекратяване на регистрацията на състав от ППС състоящ се от влекач Рено с рег. № СА 0644 ХТ и полуремарке с рег. № С 5535 ЕК за срок от 6 (шест) месеца, считано от 30.08.2021г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Твърди, че дружеството не е било уведомено от водача на процесното ППС, че му е отнето СУМПС. За това и не е знаело за това обстоятелство. Освен това, според жалбоподателя, заповед за ПАМ № 21-0445-000059/09.06.2021г. на впд началник на РУ Аксаково при ОДМВР Варна не е била връчена на И.Е.Е. и за това не е породила целените правни последици. Иска обжалваната заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат Д., поддържа жалбата и пледира за отмяната й. Претендира разноски.

Ответникът – полицейски инспектор В.С., редовно призован, не се явява и не изразява становище.

ФАКТИ:

На 30.08.2021г. около 14:10ч. в гр.Бургас по ул.“Проф. Якимов“ е установено, че състав от ППС състоящ се от влекач „Рено“ с рег. № СА 0644 ХТ и полуремарке с рег. № С 5535 ЕК, собственост на „ТРАНС-ЦИМЕНТ Е“ ЕООД се управлява от лицето И.Е.Е., който е с отнето по административен ред свидетелство за управление на МПС (СУМПС) – заповед за ПАМ № 21-0445-000059/09.06.2021г.

Според събраната като доказателство заповед за ПАМ № 21-0445-000059/09.06.2021г. на впд началник на РУ Аксаково при ОДМВР Варна на И.Е.Е. на 09.06.2021г. е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за това, че на 09.06.2021г. около 00:25 часа в гр.Аксаково като водач на МПС, отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества.

На 31.08.2021г. е издадена процесната заповед, с която е наложена ПАМ, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на описания състав от товарен автомобил и полуремарке за срок от шест месеца.

Мярката е наложена на собственика на автомобила „ТРАНС-ЦИМЕНТ Е“ ЕООД.

Обжалваната заповед е връчена на 15.09.2021г. (л. 14). Жалбата, сезирала съда, е подадена на 21.09.2021г. чрез ответния административен орган.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В.Н.С. е полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас и със заповед № 251з-3805 от 26.08.2021г. на директора на ОД на МВР Бургас е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.

Обжалваната заповед съдържа фактически и правни основания за издаването й. Спазен е процесуалният ред, регламентиран в специалния закон и в АПК. При издаване на заповедта не е нарушен материалният закон.

Съгласно чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69А от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от шест месеца до една година.

Процесният случай попада в последната хипотеза, при която е предвидено прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието превозно средство е управлявано от друго лице, за което е налице някое от обстоятелствата, изброени в б. „а“ на т. 2а.

Страните не спорят, че физическото лице И.Е.Е. е управлявало състав от ППС, състоящ се от влекач „Рено“ с рег. № СА 06 44 ХТ, с прикачено полуремарке, с рег.№ С 55 35 ЕК, двете собственост на жалбоподателя. Твърди се, че водачът не е знаел за съществуването на ЗПАМ № 21-0445 – 000059/09.06.2021г. на началник РУ Аксаково при ОД на МВР Варна, тъй като такава заповед не му е връчвана и до настоящия момент. По тази причина, според процесуалния представител на жалбоподателя, водачът не е знаел, че е с отнето свидетелство за управление на МПС.

Установените по делото факти сочат, че са налице всички елементи от фактическия състав на приложената от административния орган разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

Водачът на процесното ППС – собственост на жалбоподателя, е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред със заповед за налагане на ПАМ № 21-0445-000059/09.06.2021г. Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата и в съдебно заседание. По делото действително няма доказателства, че заповедта на началника на РУ Аксаково, с която е наложена ПАМ на основание чл.171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на водача И. Е., изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, е била връчена на нейния адресат. В тези случаи, ако въпросната заповед не подлежеше на предварително изпълнение, връчването й би било от съществено значение за нейното изпълнение. В случая обаче, на основание чл.172, ал.6 от ЗДвП, заповедите, с които се налага принудителна административна мярка по чл. 171 от ЗДвП подлежат на предварително изпълнение, което означава, че те произвеждат правно действие, с оглед съдържащите се в тях последици, от датата на издаването им, а не от момента на влизането им в сила. По тази причина в конкретния случай фактът, че не е доказано връчването на тази заповед, няма правно значение. От значение е само обстоятелството, че тя действително е издадена на 09.06.2021г., от който момент насетне нейният адресат И. Е. е с временно отнето свидетелство за управление на МПС. Процесното нарушение на ЗДвП, дало основание за издаване на обжалваната по това дело ПАМ, е извършено два месеца и половина след като на водача е било отнето свидетелството за МПС – в рамките на срока визиран в заповед за налагане на ПАМ № 21-0445-000059/09.06.2021г.

Настоящото производство е административно и въпросът за вината не се изследва. За това въпросът дали водачът е имал субективно отношение към осъщественото управление на ППС при отнето СУМПС с оглед наложената му ПАМ е ирелевантен, въпреки, че с оглед административното нарушение, описано в тази заповед – нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, свидетелството е било иззето още със съставяне на АУАН, т.е. водачът няма как да не е знаел. Независимо от тези съждения от съществено значение за преценка наличието на предпоставки за издаване на обжалваната ПАМ е фактът, че по отношение на водача на състав от ППС е била издадена предходна ПАМ, с която свидетелството му за управление на МПС е било отнето и тази ПАМ по силата на закона подлежи на предварително изпълнение.

Настоящият съдебен състав не споделя приложената от процесуалния представител на жалбоподателя съдебна практика на Административен съд Стара Загора, тъй като там въобще не е обсъден въпросът с предварителното изпълнение на заповедите за прилагане на ПАМ, издадени на основание на чл. 171 от ЗДвП, а този въпрос е особено съществен в случаи като процесния.

Неоснователно е и твърдението, че след като собственикът на процесното ППС не е бил уведомен от водача за отнемането на СУМПС, то дружеството, явяващо се работодател на водача, не следва да понася налагане на ПАМ на основание чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП.

Законодателят не е обвързал знанието или незнанието на собственика на ППС при регламентиране на фактическите основания за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП, когато МПС-то се управлява от друго лице, за което са налице някои от хипотезите предвидени в тази норма - управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69А от НПК. В нормата единствено се казва, че ПАМ се налага на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Това е така, защото се презумира, че всеки собственик полага грижа за притежаваното от него ППС по начин, че то да не попада у лице, което е с отнето СУМПС.

По изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „ТРАНС-ЦИМЕНТ Е“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул. „Черни връх“, 190, представлявано от управителя С.Д.М., чрез адвокат Д.Д.,*** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-001551/31.08.2021г. на полицейски инспектор В.С. в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Бургас, с която на „ТРАНС-ЦИМЕНТ Е“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от Закона за движение по пътищата, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на състав от ППС, състоящ се от влекач „Рено“ с рег. № СА 0644 ХТ и полуремарке с рег. № С 5535 ЕК за срок от 6 (шест) месеца, считано от 30.08.2021г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: