Решение по дело №6457/2014 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 31.07.2017 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на единадесети юли две хиляди и седемнадесета година, в следния състав                                                                                     

 

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 6457 по описа за 2014 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са от “В.” АД, ЕИК********, против “Ч.Р.Б.” АД, ЕИК ********, искове с правно основание чл.55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е собственик на водноелектрическа централа, попадаща в категорията на ВЕЦ с мощност под 10 МВт, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на ответното дружество. Твърди, че с отмяната на т.7, раздел ХІ на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР е отпаднало правото на ответника да търси плащане на цена за достъп в определения в отмененото решение размер, респ. с приемането от ДКЕВР на компенсаторен механизъм по Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДЕКВР ответникът е следвало да му върне сумите, събрани въз основа на отменените временни цени за достъп.

Претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сума в общ размер на 59 732,24 лева – платена на отпаднало основание временна цена за услугата Достъп до електроразпределителната мрежа на “Ч.Р.Б.” АД за периода от м. септември 2012 г. до м. октомври 2013 г. вкл. за водноелектрическа централа, попадаща в категорията на ВЕЦ с мощност под 10 МВт, въз основа на отменената с влязло в сила решение на ВАС точка 7, раздел ХІ на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР, ведно със законна лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на исковата молба (01.10.2014 г.) до окончателното й плащане, и при условията на евентуалност – ако се счете, че по отношение на ищеца няма влязло в сила решение за отмяна на цитираната точка от Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 59 732,24 лева – платена на отпаднало основание временна цена за услугата Достъп до електроразпределителната мрежа на “Ч.Р.Б.” АД за периода от м. септември 2012 г. до м. октомври 2013 г. вкл. за водноелектрическа централа, попадаща в категорията на ВЕЦ с мощност под 10 МВт, съгласно указаното в Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДЕКВР, ведно със законна лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на исковата молба (01.10.2014 г.) до окончателното й плащане. Ищецът претендира направените в производството разноски.

Ответникът “Ч.Р.Б.” АД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че в случая е налице не само законово основание, но и валидно облигационно отношение между страните, което на свой ред обосновава наличието на валидно задължение за ищеца да заплаща цената за достъп, доколкото ответникът е предоставил възмездно на ищеца услугата, което е основание за плащане. Излага съображения, че цената за достъп се дължи по силата на вмененото от законовата норма задължение. Твърди, че предоставянето на услугата достъп от ответника на ищеца е извършено през процесния период и дори развалянето не би имало обратно действие. Сочи, че предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР, установено в закона, е самостоятелно основание за плащане на процесната сума. Сочи, че ответникът е изправна страна и е предоставило престацията (услугата достъп), поради което не е налице неоснователно обогатяване. Оспорва, че Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДЕКВР е неотносимо и ищецът не попада в регулацията му.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът “В.” АД е производител на електрическа енергия от водноелектрическа централа.

По делото е прието за безспорно, че ищецът е собственик на водноелектрическа централа, попадаща в категорията на ВЕЦ “М.” с мощност под 10 МВт, находяща се в района на гр. М., област Враца, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на ответното дружество.

Представено е разрешително за водоползване № 100775/20.01.2005 г., издадено от директора на Басейнова дирекция, Дунавски район с център П., на ищцовото дружество, с цел на водоползването – производство на електроенергия посредством ВЕЦ “М.” с мощност – 3000 kW и среден нето пад 8.00м. Представени са данни за приходи от продажби на електрическа енергия за периода от 01.08.2003 г. до 31.12.2007 г., както и договор за закупуване на електрическа енергия от 16.09.2003 г., сключен между ищцовото дружество като продавач и “ЕлектроР.- П.” ЕАД като купувач, и анекс от 28.06.2004 г. към договора.

От събраните по делото доказателства се установява, че водноелектрическата централа на ищеца се експлоатира и е действаща преди 19.06.2007 г.

Представено е по делото Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на ответника “Електроенергиен системен оператор” ЕАД, на “ЕВН България ЕлектроР.” ЕАД, на “Енерго-про мрежи” АД и на “Ч.Р.Б.” АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, считано от 18.09.2012 г., в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия.

В раздел ХI, т. 7 на Решение № Ц-33 е утвърдена цена достъп в размер на 5,62 лева без ДДС за всеки произведен МВтч електрическа енергия за водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВтч, въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007 г., чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г., която цена е прилагана като дължима цена за достъп от ответното дружество по отношение на водноелектрическата централа на ищеца съгласно представените фактури за процесния период.

Не се спори между страните по делото, че с Решение № 13230/14.10.2013 г. по адм. дело № 9429/2013 г. на ВАС, Петчленен състав – І колегия, е оставено в сила Решение № 6145/08.05.2013 г. по адм. дело № 12855/2012 г. на ВАС, ІV отделение, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до преносна и разпределителна мрежа за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преферентни цени за количествата продадена електрическа енергия, в частта раздел ХІ, т. 7, по жалба на трето за спора лице.

Не се спори между страните, че за процесния период от месец септември 2012 г. до м. октомври 2013 г. вкл., през който е действала отменената точка на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ищецът е заплатил на ответника и ответникът е получил сумите за временна цена за услугата достъп до електроразпределителната мрежа на ответника в претендирания размер от 59 732,24 лева, както се претендират от ищеца.

За горното са представени издадени от ответника на ищеца фактури № **********/30.09.2012 г., № **********/31.10.2012 г., № **********/30.11.2012 г., № **********/31.12.2012 г., № **********/31.01.2013 г., № **********/28.02.2013 г., № **********/31.03.2013 г., № **********/30.04.2013 г., № **********/31.05.2013 г., № **********/30.06.2013 г., № **********/31.07.2013 г., № **********/31.08.2013 г., № **********/30.09.2013 г. и № **********/31.10.2013 г. Представени са платежни нареждания за заплащането им от ищеца.

От представеното Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР, е видно, че на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ са приети компенсаторни мерки, предвиждащи задължение на операторите на мрежи да възстановят на производителите заплатените суми по временните цени за разликата, с която надвишават окончателните цени, както и обратно задължение на производителите да заплатят на операторите на мрежи сумите по окончателните цени, ако те са по-големи от временните цени. Предвидено е, че посочените компенсаторни мерки са приложими само по отношение на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, които не са оспорвали решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, както и за тези по отношение, на които към датата на постановяване на решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР няма влезли в сила съдебни решения за отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. В мотивите на решението е посочено, че съдебната отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. в съответните части има обратно действие, поради което за обвързаните от съдебните решения страни временните цени следва да се приемат за изначално несъществуващи, и за тях компенсирането следва да се извърши по реда на гражданското право чрез института на неоснователното обогатяване.

Представена е от ищеца нотариална покана с рег. № 12573/23.07.2014 г., том ІІ, № 73 на Р.Р.– нотариус, с рег. № 104 на НК, с район на действие – СРС, изпратена от ищеца и получена от ответното дружество на 28.07.2014 г., в която е направено искане да бъде върната процесната сума, събрана от ответника за услугата достъп за електрическата централа на ищеца в тридневен срок от получаване на поканата.

Представена е също кореспонденция между страните.

Основният спорен въпрос между страните по делото са правните последици от отмяната на т. 7, раздел ХI на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР относно платените суми въз основа на същото от датата на приемането на решението от Комисията до датата на влизане в сила на решението на ВАС за неговата отмяна в частта по т. 7, раздел ХI.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в чл. 55 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава – получаване на нещо без основание, на неосъществено основание или на отпаднало основание. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за Р.на доказателствената тежест в процеса при претенция за неоснователно обогатяване, ищецът дължи да докаже плащане на сумите за цена за достъп до разпределителната мрежа на ответника, чието връщане претендира; евентуално връчването на ответника на покана за връщане на платените суми. В тежест на ответника е да докаже основание за плащането на сумите.

Не се спори между страните, че с оглед на допуснатото от закона предварително изпълнение на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в процесния период - месец септември 2012 г. до месец октомври 2013 г., ищецът е заплатил на ответното дружество общата сума от 59 732,24 лева с ДДС за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа, както е описана по фактури в исковата молба.

Не се спори между страните по делото, че Върховният администратитен съд по дело на трето за настоящия спор лице отменя решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници в частта му по раздел ХI, т. 7, определяща временната цена достъп за водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВтч, като притежаваната от ищеца централа в района на гр. М..

След влизане в сила на решенията на ВАС, с които в съответната част е отменено решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ищецът претендира възстановяване на недължимо платената сума от 59 732,24 лева с ДДС – временна цена достъп за процесния период м. септември 2012 г. до м. октомври 2013 г. вкл., както и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (01.10.2014 г.) до окончателното й плащане.

Ответникът посочва, че основанието на платените суми е осигуряването на достъп на ищеца като ползвател на мрежата по смисъла на § 1, т. 41а от ПР на ЗЕ. Основава получените суми на законово регламентирано задължението на ищеца да заплаща цена за достъп от една страна и действително ползваната от него услуга от друга страна. Претендира, че е налице възмездност на сделката, като този възмезден характер не отпада в случаите на съдебна отмяна на индивидуалния административен акт, с който ДКЕВР е утвърдил временни цени за достъп – в случая съответните точки на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Настоящият състав приема, че съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗЕВИ (в редакцията към 03.05.2011 г. – обн. ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.), производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа преди сключване на договора за изкупуване на електрическата енергия.

С последващата по време разпоредба на чл. 84, ал. 2 вр. с чл.104, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. С §197, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е предоставен двумесечен срок за сключване на тези договори, като при неспазването му е дадена възможност на оператора да сезира ДКЕВР, която определя условията за достъп. Следователно, действащата правна уредба изрично регламентира достъпът да се осъществява на основание възмезден договор.

            Не се спори от страните по делото, че ответникът е осигурил достъп на ищеца до електроразпределителната мрежа на водноелектрическата му централа, т.е. между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа на ищеца като производител на електрическа енергия от ВЕИ.

По така възникналото правоотношение цената на услугата достъп до разпределителното мрежа на ответното дружество се определя от ДКЕВР (понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), което е законово регламентирано в разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Комисията е оправомощена по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ да определи и временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 13 от закона, в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и Р. и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и Р. се отклоняват от временните цени. Т.е. този елемент от договорното отношение не е подвластен на волята на страните по договора, а подлежи на административно регулиране от регулаторния орган, с оглед защита на обществения интерес в областта на пазара за пренос и продажба на електрическа енергия.

В случая определянето на цената като основен елемент от фактическия състав на възникналото между страните правоотношение се основава на цитираното Решение № Ц-33/14.09.2012 г., определящо временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които следва да бъдат заплащани от производителите на електрическа енергия, считано от 18.09.2012 г.

С разпоредбата на чл. 13, ал. 7, изр. второ от ЗЕ (в приложимата в случая редакция - изм. и доп. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е въведено предварително изпълнение на решението на Комисията, като е прието, че обжалването не спира изпълнението на решението. Въз основа на решението на ДКЕВР са платени от ищеца сумите за достъп до електроразпределителната мрежа за водноелектрическата централа през процесния период.

С отмяната от Върховния административен съд на решение № Ц-33 в частта раздел ХІ, т. 7 отпада този елемент от правоотношението, който не се урежда от страните на принципа на договорната свобода, а е нормативно определен в правомощията на регулаторен орган – ДКЕВР (понастоящем КЕВР). Съгласно нормата на чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ решението на Комисията, с което се утвърждават цените на всеки лицензиант, е индивидуален административен акт. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението на административния съд, с което оспореният индивидуален административен акт бъде отменен или изменен, има действие по отношение на всички лица, в чиито правни сфери отмененият административен акт е пораждал правни последици, независимо дали тези лица са участвали в съдебното производство по оспорване на акта. Поради това конститутивното действие на отменителното съдебно решение поражда задължение на всички да зачетат постановената с него правна промяна.

В Решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г. на ВКС, Т. К., І Т. О. и Решение № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ВКС, Т. К., ІІ Т. О. е даден отговор на правния въпрос за действието на решението на ВАС, с което е отменен индивидуален административен акт - Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в релевантната част, като е прието, че влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗЕ, има обратно действие (ex tunc).

С оглед на това в разглеждания случай следва да се приеме, че отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Комисията в посочената част, касаеща определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа за централата на ищеца, внася изменение в отношенията между страните, като с обратна сила отпадат породените от решението правни последици, а именно задължението за заплащане на определения от ДКЕВР размер на временната цена за достъп за процесния период от месец септември 2012 г. до месец октомври 2013 г. Това води до отпадане на основанието за дължимост на заплатената от ищеца цена за достъп за процесния период и за ответника възниква задължението да върне получените суми на отпаднало основание, съгласно чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Това е прието също от КЕВР в Решение № КМ-1/13.03.2014 г., с което на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ са приети компенсаторни мерки и посочващо в мотивите, че отмяната от ВАС на решение № Ц-33/14.09.2012 г. в съответните части има обратно действие, поради което за обвързаните от съдебните решения страни временните цени следва да се приемат за изначално несъществуващи, и за тях компенсирането следва да се извърши по реда на гражданското право чрез института на неоснователното обогатяване.

Страните не спорят по размера на сумите и получаването им от ответника, които за процесния период възлизат на общата сума от 59 732,24 лева.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за възмездност на предоставената услуга достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество и за приложимост на разпоредбите на чл. 326, ал. 2 от ТЗ, както и че размерът й е възприет между страните на 5,62 лева/1МВч и всеки месец при приемане на услугата е заплащана тази цена. В случая не може да се приеме, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока. По аргумент от нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, на територията, на която ответното дружество осъществява дейност, липсва друг оператор на разпределителна мрежа, за да се определи обичайната цена за тази услуга. Както е посочено по-горе, липсата на решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп за процесния период, т.е. на административноправния елемент на правоотношението между производителя и ответника, означава и липса на основание за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като само административният орган, на който са възложени по закон правомощия за определяне на цената, е компетентен да определи договорната клауза за цената в тези правоотношения (така в цитираното по-горе Решение № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ВКС, Т. К., ІІ Т. О.).

Доводите на ответника, направени в становище от 10.07.2017 г., се явяват ирелевантни в случая при така изяснената фактическа обстановка.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД в претендирания размер от 59 732,24 лева лева е основателен и следва да бъде уважен.

 

Поради уважаване на главния иск, не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск.

 

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважен акцесорният иск за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (01.10.2014 г.) до окончателното й плащане.

 

По разноските:

С представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК ищецът претендира разноски по делото в общ размер на 4 789,29 лева, от които 2 389,29 лева – държавна такса и 2 400 лева – адвокатско възнаграждение, което съгласно представения договор за правна защита и съдействие е посочено като платено в брой, и което следва да бъде прието като доказателство за получаването на адвокатското възнаграждение съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните разноски по делото в общ размер на 4 789,29 лева.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Ч.Р. Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, да заплати на “В.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 59 732,24 лева (петдесет и девет хиляди седемстотин тридесет и два лева и двадесет и четири стотинки), представляваща общо платена от ищеца временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа за водноелектрическата централа на ищеца, находяща се в района на гр. М., област Враца, за периода от месец септември 2012 г. до месец октомври 2013 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата от 59 732,24 лева за периода от 01.10.2014 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Ч.Р. Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, да заплати на “В.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 4 789,29 лева (четири хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки) – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ :