№ 277
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100507281 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №5712 от 02.06.2022 г., постановено по гр. дело №
63845/2021 г. по описа на Софийския районен съд, Столична община е била
осъдена да заплати на ищцовото дружество ЗЕАД „В.И.Г.“ ЕАД, на основание
чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 117,09 лв., представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди при
настъпило ПТП на 19.04.2021 г. по застраховка „Каско“, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника - Столична
община в срока по чл. 259 ГПК, с която същото се обжалва вцялост като
неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на
процесуалните правила, в това число разпоредбите на чл. 140, ал 1, вр. чл. 146
ГПК. Въззивникът твърди, че изготвеният от първата инстанция доклад не
съдържа всички реквизити относно подлежащите на доказване факти и
разпределяне на доказателствената тежест между страните. На следващо
място се поддържа, че решението е постановено при липса на доказателства.
Излага становище, че е ограничено правото на защита на ответника предвид
липсата на конкретизация на местоположението и размерите на твърдяната от
ищеца дупка, съобразно чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК. Поддържа, че ищецът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване наличие на дупка на
1
пътното платно, нито наличието на причинно-следствена връзка с щетата.
Заявява, че с постановеното решение съдът не е обсъдил подробно и
задълбочено събраните доказателства и същото е немотивирано. Предвид
изложеното моли въззивния съд да отмени първоинстанционния акт като
неправилен, незаконосъобразен и постановен при неправилно прилагане на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК ответникът по въззивната жалба - ЗЕАД
„В.И.Г.“ ЕАД е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата като неоснователна и недоказана. Излага становище, че по делото
механизмът на ПТП и причинната връзка между вредите и настъпилото ПТП
са установени по безспорен начин, както и наличието на валидно
застрахователно правоотношение и настъпило застрахователно събитие.
Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност и е изложил подробни мотиви относно
правните си изводи. Предвид изложеното моли въззивния съд да отхвърли
въззивната жалба като неоснователна и да постанови решение, с което да
потвърди акта на първоинстанционния съд.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 410 от КЗ от ЗЕАД „Б. В.И.Г.“
ЕАД срещу Столична община за сумата от 117,09 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ за настъпили вреди в резултат на ПТП от 19.04.2021 г. В исковата
молба се твърди, че на 19.04.2021 г. свидетелят А. М. е управлявал л.а.
„Рено“, модел „Сеник“, с рег. № *******, като при извършване на десен завой
в района на кръстовището на ул. „Княжевска“ и бул. „Никола Петков“ е
попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в
резултат на което е реализирал ПТП и са били нанесени вреди на процесния
автомобил. Към датата на ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ между водача на лекия автомобил и
ищцовото дружество. По заявление на застрахованото лице е била образувана
щета № 472720212100976, били са изготвени опис на претенция и доклад по
щета, в резултат на което е било определено застрахователно обезщетение в
размер на 117,09 лв. Ищецът твърди, че от тази сума е била приспадната
дължима от застрахованото лице премийна вноска в размер на 67,69 лв., след
което на собственика на автомобила е било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 49,40 лв. Ищецът твърди, че пътят, по който се е
движил автомобила и е настъпило процесното ПТП е част от общинската
пътна мрежа, за поддържането на която отговаря ответникът – Столична
община. Заявява, че на ответника е била изпратена регресна покана за
2
заплащане на сумата от 117,09 лв., към която са били приложени всички
необходими доказателства за установяване на щетата, но ответникът не е
заплатил претендирана сума.
По делото са представени заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ и декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско“ от свидетеля А. М., адресирани
до ищцовото застрахователно дружество, в които се описва настъпило
застрахователно събитие около 08:00 ч. на 19.04.2021 г. – ПТП на
кръстовището на ул. „Княжевска“ и бул. „Никола Петков“ - автомобилът е
попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Видно
от застрахователна полица № S4727060819 към процесната дата е било
налице валидно застрахователно правоотношение между водача на процесния
автомобил и ищцовото дружество и се касае за покрит застрахователен риск,
за който отговаря застрахователното дружество, съгласно чл. 343 КЗ.
От представеното по делото свидетелство за управление на МПС на
свидетеля А. Йорданов М. се установява, че автомобилът е бил управляван от
правоспособно лице. С опис на претенция и опис-заключение от 19.04.2021 г.
са установени нанесените на автомобила щети и е изчислена тяхната
стойност. С доклад от 29.04.2021 г. е калкулирана сума за плащане в размер
на 49,40 лв., след удържане на дължима премия на застрахователя в размер на
67,69 лв. Представено е платежно нареждане от 28.04.2021 г., от което е
видно, че на застрахованото лице е изплатена сумата от 49,40 лв. Към
кориците на делото е приложена и регресна покана от 07.10.2021 г.,
адресирана от ищцовото дружество до Столична община за заплащане на
сумата от 117,09 лв. по щета № 472720212100976, която е получена от
ответника на 11.10.2021 г.
По делото е разпитан свидетелят А. М., който пред съда споделя, че
през 2021 г., докато е управлявал л.а. „Рено“, модел „Сеник“ по кръстовището
на ул. „Княжевска“ и бул. „Никола Петков“ е минал през дупка с размери
около метър и дълбочина около 10 см. и е реализирал ПТП, в резултат на
което са настъпили щети по предната и задната лява гума на автомобила.
Посочва, че сигнализация за дупка не е имало. Скоростта, с която се е движел
е била около 20 км/ч.
По делото е изслушана автотехническа експертиза, съгласно която
всички увреждания по лекия автомобил, посочени в описа на застрахователя,
се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
събитие. Съгласно заключението, стойността, необходима за възстановяване
на щетите по лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, възлиза на 191,56 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
3
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението а по допустимостта му - в обжалваната част. В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По отношение на
правилността въззивният съд е ограничен от изложените оплаквания във
въззивната жалба.
Предявен е осъдителен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Необходимите предпоставки за предвидената суброгация са: 1) да е сключен
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
и 3) възлагане на друго лице - изпълнител, извършването на определена
работа, осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице -
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда -
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина, която се предполага/, вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа.
Установява се по делото, че между ищеца и процесното МПС „Рено“,
модел „Сеник“, с рег. № ******* е бил сключен договор за застраховка
"Каско" в сила към датата на процесното ПТП, както и че във връзка с
настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило на
собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 49,40
лв. след удържане на дължима премия на застрахователя в размер на 67,69.
Общата стойност на причинената щета, изплатена от застрахователя, е в
размер на 117,09 лв.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, пътищата са републикански
и местни, като местните пътища са общински и частни, отворени за
обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно
значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.
Разпоредбата на чл. 31 от ЗП предвижда, че изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗП, Списъците на републиканските и общинските
пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по
предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството
след съгласуване с кметовете на общините. В изпълнение на това нормативно
изискване е прието Решение № 236 на Министерския съвет от 2007 г. за
4
утвърждаване на списък на общинските пътища, изменено и допълнено с
решения на Министерския съвет № 155 от 2009 г., № 301 и 677 от 2011 г., №
807, 871 и 1016 от 2012 г., № 340 и 646 от 2014 г., № 110, 852 и 1031 от 2015
г., № 148, 255, 315, 745, 869, 957 и 1030 от 2016 г., № 68, 374, 545 и 646 от
2017 г., № 45 и 353 от 2018 г., № 359 от 2019 г., № 20, 641, 696 и 887 от 2020
г. и № 283, 285 и 670 от 2021 г. и 552 от 29 юли 2022 г. Съдът, като взе
предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП, намира, че
произшествието е настъпило на общински път и отговорност за неговото
поддържане е имал ответникът по настоящото дело. Доколкото ответникът е
юридическо лице, съдът намира, че неговата отговорност може да бъде
ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД, съгласно Постановление № 7 от 1959
г. на Пленума на Върховния съд.
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД предвижда, че този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция /така Постановление № 7 от 29.12.1958
г./. За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните
предпоставки: 1) възлагане на друго лице - изпълнител, извършването на
определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.
От анализа на събраните по делото доказателства следва извода, че
механизмът на ПТП е несъмнено установен - показанията на свидетеля
относно наличие на необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно
кореспондират със заключението по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, и посоченото
от вещото лице, че вредите по лекия автомобил са в причинна връзка с
посочения механизъм на процесното събитие. В процесния случай съдът
намира, че по делото безспорно се доказва, че длъжностните лица от
администрацията на ответника са бездействали при изпълнението на
задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т.е налице е
неизпълнение на законово задължение.
Обемът на отговорността при деликт се определя от закона, който е в
размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. В случая
ищецът е ангажирал доказателства, че е заплатил за ремонт на увредения
вследствие на ПТП автомобил сумата от 117,09 лв. , която сума е по-малка от
посочената от вещото лице стойност на щетата по средни пазарни цени в
размер на 191,56 лв. Предвид изложеното и съгласно диспозитивното начало
в гражданския процес, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД е основателен и доказан и следва
5
да бъде уважен в пълния предявен размер от 117,09 лв.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
По отговорността за разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 2013 г., по т. дело № 6 от 2012
г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между
клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се
удостоверява, както че разноските са договорени, така и че са заплатени. В
договора за правна помощ следва да бъде указан размерът и начинът на
плащане на уговореното между страните възнаграждение. В конкретния
случай въззиваемата страна не е представила доказателства за уговорено
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция
и начин на плащане. Предвид изложеното искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5712 от 02.06.2022 г., постановено по гр.
дело № 63845/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 120 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6