№ 8046
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110140366 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Н. А., с която предявява срещу В.а.с.
осъдителен иск по чл. 49, във вр. чл. 45, ал., 1, вр. чл. 52 от ЗЗД, а под
евентуалност срещу И. Г. Л. иск по чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 от ЗЗД, за заплащане
на сумата 1000,00 лева за обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат от неоказана правна помощ по ч.гр.дело №2712/2021 г. по
описа на РС-Пазарджик, ведно със законна лихва от датата на подаване на
искова молба до окончателното й изплащане.
Твърди се, че през 2021 г. ищецът е депозирал молба за обезпечение на
доказателства по реда на ГПК по повод инцидент в затвора Пазарджик, ведно с
молба за предоставяне на безплатна правна помощ. Назначен му е служебен
защитник – авд. И. Л. от АК-Пазарджик по образуваното ч.гр.д. №2712/2021 г.
по описа на РС-Пазарджик, на когото съдът е дал указания за отстраняване на
нередовности на молбата на ищеца. Твърди се, че адвоката не е предприел
никакви процесуални действия, като искане за продължаване на срока за
изпълнение на указанията или тяхното изпълнение, поради което делото е
прекратено. Защитникът е оспорил прекратяването на производството, но ОС-
Пазарджик е потвърдил първоинстанционния акт. Ищецът поддържа, че
адвоката не е сторил нужното, от което претърпял болки и страдания в периода
01.10.2021-20.07.2022 г., изразяващи се в безсъние, главоболие, психически срив,
срам от неизпълнението на професионалните задължения на защитника.
По отношение на отв. В.а.с. производството е прекратено.
В срока по чл. 131 от ГПК отв. адвокат И. Л. оспорва иска по
допустимост и основателност по съображения, че не са настъпили твърдените
вредни последици; със съгласието на ищеца е подал сигнал до РП- Пазарджик с
вх. № 4155 от 19.08.2021 г., с който поискал, след извършване на предварителна
проверка на изложеното в исковата му молба до съда, да се прецени следва ли да
се образува досъдебно производство срещу двамата служители за причинените
1
телесни повреди и закани с престъпления п чл. 144 ал. 1 от НК. На ответника и
на ищеца е изпратено постановление за отказ да се образува досъдебно
производство по преписка № 4155/2021г. с дата 26.10.2021 г. В постановлението
подробно е посочено кога и от кои служители в затвора са причинени и какви
точно са причинените увреждания, установени от фелдшер в затвора Пазарджик.
Установено е също, че двамата служители са използвали физическа сила, защото
ищецът се е държал грубо и отказал да изпълни разпореждания, както и не са
установени данни за отправени закани. Предвид това счита, че и без обезпечение
на доказателства по реда на ГПК ищецът е разбрал срещу кои служители и за
какви увреждания може да предяви иск; и не може да се приеме, че е засегната
неговата неимуществена сфера с прекратяване на делото от РС-Пазарджик.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От ч. гр.дело №2712/2021 г. по описа на РС – Пазарджик се установява,
че ищецът Н. А. е подал молба по чл. 207 ГПК с искане за допускане на
обезпечениe на доказателства по бъдещ иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди по твърдения за извършен спрямо него деликт в З.-П. –
физическо насилие от надзиратели. Сезираният съд е уважил негово искане и
предоставил правна помощ на ищеца от вида на процесуално представителство;
указал е да се отстранят нередовностите на молбата, в т.ч. надлежно
индивидуализиране на ответниците по молбата и бъдещия иск. Видно от
уведомително писмо от 16.08.2021 г. АК-Пазарджик е определила за служебен
защитник – отв. адвокат И. Л., а съобразно Определение №1618/2021 г. на РС-
Пазарджик той е назначен за процесуален представител на ищеца. На 09.09.2021
г. му е връчено съобщение с указанията на съда за отстраняване на
нередовностите на молбата. В срока за изпълнение на указанията адвокатът е
подал молба от 13.09.2021 г., от която се установява, че не са изпълнени в цялост
указанията на съда, но с нея е пояснено, че е подал сигнал до РП-Пазарджик за
причинена телесна повреда. С Разпореждане №5055/2021 г. съдът дава повторна
възможност в едноседмичен срок да се посочат имената на ответниците по
бъдещия иск, в т.ч. е разяснил възможността за издаване на съдебно
удостоверение. Ответникът е уведомен за указанията на съда 24.09.2021 г. По
правилото на чл. 60, ал. 4 от ГПК срокът за отстраняване на нередовностите
изтича на 01.10.2021 г. , вкл. С молба от 28.09.2021 г. ответникът е направил
искане за издаване на съдебно удостоверение. Не се констатира да е заявено
продължаване на срока за изпълнение на указанията по реда на чл. 63 от ГПК.
Издадени и са получени съдебни удостоверения, по които с молба от 18.10.2021
г. ответникът е представил справка с имената на ответниците. С Определение
№2027/2021 г. съдът е прекратил производството по ч. гр. дело №2712/2021 г. по
описа на РС-Пазарджик поради неотстранени в срок нередовности на молбата.
Ищецът е уведомен лично за прекратителното определение на 26.10.2021 г., а
обжалвано от ответника, е потвърдено от ОС-Пазарджик.
От Медицинска справка от 11.12.2023 г., издадена от МЦ З.-П., се
установява, че за периода 01.10.2021-20.07.2022 г. ищецът има регистрирани
прегледи –първи на 18.10.2021 г. и последен на 27.06.2022 г., с оплаквания за
киселини и главоболие, за която симптоматика са давани едни и същи
медикаменти – фамотидин, беналгин и понякога валидол. Не е установено
хронично заболяване.
Разпитан св. Д. Г., чийто показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК,
съобщава, че от 2014 г. неговата и на ищеца килия в затвора в гр. Пазарджик са
една до друга и чува всичко, което се случва при ищеца. За исковия период
2
посочва, че ищецът се ядосвал, викал, с което го събуждал нощем. Дължало се на
побой нанесен на ищеца от надзиратели. Също така, ищецът се нервирал и
изпаднал в безизходица от това, че ответникът като адвокат не е спазил срока за
отстраняване на нередовностите на молбата му и делото пред РС-Пазарджик се
прекратило.
Член 6, § 1 КЗПЧОС гарантира правото на достъп до съд – реален и
ефективен, и правото на справедлив съдебен процес. Предоставянето
на правна помощ по граждански дела е част от правото на достъп. Назначаването
на адвокат само по себе си не гарантира ефективна помощ, тъй като е възможно
адвокатът, назначен за целите на правната помощ или да бъде възпрепятстван за
действа за продължителен период от време, или да се отклони от задълженията
си.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗА, адвокатът е длъжен да упражнява съвестно
своята професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея
да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение, а според ал.
2 той се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и
законните интереси на клиента си по най-добрия начин.
Съгласно чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗА, адвокат, който е вписан в
Националния регистър за правна помощ, е длъжен да осъществява правна помощ
по реда на Закона за правната помощ, когато е определен за това, както и
длъжен да води възложеното дело, по което осъществява правна помощ по реда
на Закона за правната помощ, със същата грижа, както ако е бил упълномощен от
клиента.
На основание чл. 51 от ЗА, за всяко виновно неизпълнение на
задълженията си по Закона за адвокатурата, по Етичния кодекс на адвоката и
наредбите на В.а.с., адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди.
В съдебната практика е възприето в Решение № 227/19.08.2013 г. по гр. д.
№ 1166/2012 г., ІV г. о. на ВКС, че по „договора за адвокатска услуга адвокатът
поема задължението да извърши необходимите правни и фактически действия
и/или да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши
той, за да бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя (или
срещу едно претендирано спрямо него) материално субективно право, така че то
да може да бъде реализирано от доверителя (или реализирането му спрямо
доверителя да бъде осуетено). При изпълнението на поръчката адвокатът дължи
по-голяма грижа от тази на добрия стопанин (чл. 281 ЗЗД) и дори от тази на
добрия търговец (чл. 302 ТЗ), тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА го задължава да действа в
интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства. Ако правото
на доверителя не бъде защитено в пълна степен или реализирането на
претендираното спрямо доверителя право не бъде изцяло осуетено поради
неполагането на дължимата от адвоката грижа, той дължи обезщетение за
всички претърпени от доверителя вреди.“ Изложеното е приложимо и за
правоотношението, което възниква въз основа на акта на съда по чл. 95 от ГПК,
между страна в процеса и назначения й служебен защитник, вкл. и по арг. от чл.
44, ал. 2 от ЗА.
Задължението за предоставяне на ефективна правна помощ е задължение
не за постигане на резултат, а за използване на средства. Не съществува
изискване за адвокатът да осигури благоприятно за страната решение и
съответно не отговаря във всички случаи на постигнат неблагоприятен резултат.
Неговата отговорност за вреди може да бъде ангажирана, само ако
неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да
упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално
действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална възможност.
Страната понася във всички случаи последиците от неблагоприятния за нея
3
резултат, а упълномощеният адвокат не отговаря за вреди, ако е положил
дължимата грижа - в интерес на доверителя е приложил всички подходящи
законни средства за защита по най-добрия начин.
Съдът по настоящия правен спор приема за неотносими твърденията за
правилността на оценката на фактите по случая, направена от РС-Пазарджик,
както и тези на държавното обвинение по повод подаден от адвоката сигнал за
случая, в рамките на оказаната правна помощ, респ. евентуалната основателност
на молбата по чл. 207 от ГПК или на бъдещия иск на Н. А. по твърдяното
малтретиране в мястото за лишаване от свобода. Актовете на прокурора не
обективират правнорелевантни факти, а правни изводи (умозаключения), поради
което не са доказателствен източник. Съдът по настоящия правен спор е сезиран,
анализира и преценява събраните доказателства единствено в контекста на
твърдението, че не е предоставена ефективна правна помощ, от което за ищеца
са настъпили неимуществени вреди.
Съдът приема, че действията и бездействията на ответника, в качеството
му на назначен адвокат за предоставяне на правна помощ на ищеца в
производството по ч. гр. дело №2712/2021 г. по описа на РС – Пазарджик, не
отговарят на изискванията за качество на правната помощ, с оглед предвидените
в чл. 3 от ЗПП цели за осигуряване на ефективна правна помощ. Доказа се
виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението му да защитава
правата и законните интереси на ищеца по най-добрия начин. Установяват се
флагрантна грешка при осъществяването на правната помощ, а именно
бездействие в указания от съда срок да се приложат всички известни
процесуални възможности да се обезпечи правото на защита, а именно – да се
направи искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовности на
молбата по чл. 207 от ГПК, като се изтъкнат обективни причини за това, а
безспорно са съществували, доколкото се касае за служебна защита на страна,
която поначало не разполага обективно с доказателствата, необходими за
изпълнение на указанията на съда, поради статуса на лице лишено от свобода.
Трайна е съдебната практика по приложението на закона, за който се презумира
знание у адвоката, че искането за издаване на съдебно удостоверение не е
равнозначно на искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията,
даден от съда. Страната, чрез адвоката й, сама следи кога е издадено съдебно
удостоверение. Няма правно значение обстоятелството, че макар и късно
ответникът е изпълнил указанията на съда. На основание чл. 64, ал. 1 от ГПК,
процесуални действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не
се взимат предвид от съда. Без значение в общата хипотеза на деликта, вкл. при
преценката по чл. 52 ЗЗД, е вида на вината. В гражданското право това не е
субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, а
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица - добрия стопанин, добрия търговец, с оглед
естеството на дейността и условията за извършването. Гражданското право не
различава формите на небрежността, а само нейни степени (напр. грубата
небрежност, която се съизмерва с друг абстрактен модел - грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. В тази връзка съдът отчита, че въпреки ясните указания на РС-
Пазарджик да се посочи ответник по молбата, с първата уточнителна молба
адвокатът не е сторил това и се е наложило съдът повторно да даде указания. Не
се твърди съпричиняване под формата на неоказано съдействие от страна на
ищеца. Не се твърди неизпълнението на адвоката да се дължи на обективна
невъзможност.
Съдът счита, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди подлежи на уважение по своето основание. Ищецът доказа наличието на
4
противоправно поведение на ответника, както и че от това за него са настъпили
неимуществени вреди съизмеряващи се в изпитаните негативни психически и
емоционални изживявания, но за релевантния период от узнаването за
прекратяване на съдебното производство, а именно от 26.10.2021 г. до 20.07.2022
г. Доколкото по твърдения на ищеца, а и от писмените доказателства (писма от
затвора), че спрямо него е приложена физическа сила много по-рано - през
лятото на 2021 г., то през исковия период очевидно психическите му терзания са
били пряко свързани с прекратяване на делото. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът
определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. За тази
преценка следва да се съобрази вида на причинените морални страдания и
тяхната продължителност, възраст на увредения, вида и характера деянието,
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото
общество, конкретните икономически условия към момента на деликта. Съдът
намира, че ответникът дължи обезщетение поради непроявена своевременно
професионална компетентност. Това обезщетение следва да замести онзи
психически и емоционален дискомфорт у ищеца – разочарованието от
непроявената грижа от адвоката, като помощник на правосъдието, за защита и
съдействие на интересите му пред съда, при което съдът намира, че е налице и
причинно-следствена връзка с неточното изпълнение на поръчката от адвоката.
Следва да се отбележи, че осъждането на ответника в настоящия случай постига
ефекта на репариране на вредите и ще постигне желаното от ищеца възмездие.
Предвид това съдът приема, на осн. чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 162 от ГПК, че
справедливият размер на заместващото обезщетение за причинените
неимуществени вреди възлиза на сумата 100 лв., а до пълния предявен размер и
за периода 01.10.2021-25.10.2021 г. искът следва да бъде отхвърлен.
Тъй като паричното задължение за главницата е дължимо и изискуемо, то
като законна последица от това се дължи обезщетение в размер на поисканата
законна лихва, считано от датата на подаване на искова молба-27.07.2022 г., до
окончателното й изплащане.
При този изход на спора, ищецът няма право на съдебни разноски,
доколкото не е сторил такива, като страна освободена от заплащането им по
реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ответникът има право да му се възстановят съдебните разноски за платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска – сумата
720 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът трябва да заплати в полза
на бюджета на Съдебната власт и по сметка на СРС дължимата държавна такса
по чл. 1 от ТДТГПК, съразмерно на уважената част от иска, от чието заплащане
ищеца е освободена по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК – сумата 05,00 лв., ведно с 5
лв. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. Л., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, да заплати
на Н. Н. А., с ЕГН:**********, с адрес: **********, на основание чл. 45, ал. 1,
във вр. чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 51 от ЗА, сумата 100,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода 26.10.2021-
20.07.2022 г., настъпили в резултат от неоказана ефективна правна помощ при
процесуално представителство по реда на чл. 95 от ГПК по ч. гр. дело
№2712/2021 г. по описа на РС – Пазарджик, ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 27.07.2022 г. до окончателното й изплащане; като иска над
5
уважения размер от 100,00 лева до пълния предявен размер от 1000,00 лева и за
периода 01.10.2021-25.10.2021 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н. Н. А., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати
на И. Г. Л., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, сумата 720,00 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА И. Г. Л., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата 05,00,00 лева - държавна такса по чл. 1 от
ТДТГПК; и 5,00 лева – държавна такса по чл. 11 от ТДТГПК в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6