Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 25.07.2019 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 25.06.
2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело
№ 30 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, съобрази:
Предявени са искове, с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
В исковата молба ищцата С.Т.Ж. сочи, че е наследник - майка на Т.Ж.А., ЕГН **********,
който починал на 21.10.2017г., вследствие на настъпило на същата дата ПТП.
Посочва,
че на 21.10.2017г., синът й, при пресичане на платното за движение на път II -
66, км.42+100, в с.П., е бил блъснат от лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А4“,
с ДК № СВ ** КМ, управляван от В.Р.Б.. Настъпилото пътно-транспортно
произшествие е станало причина за смъртта на синът й.
По
повод на настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 1228 ЗМ
291/2017г. по описа на ОД на МВР - С.З., пр.пр.№ 2858/2017г., по описа на
Окръжна прокуратура - гр.С.З..
С
влязла в сила Присъда № 24 от 03.07.2018г., по нох.д.№ 273/2018г., Окръжен съд С.З.
признава В.Р.Б. за виновен в това, че на 21.10.2017г., в с.П., обл.С.З., на път
II - 66, км.42+100, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „АУДИ“, модел „А4“, с ДК № СВ ** КМ, нарушил правилата за движение
визирани в Закона за движение по пътищата: чл.20, ал.1 ЗДвП; чл.21, ал.1 ЗДвП;
чл.116 ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Т.Ж.А.,
поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1 вр.с чл.342, ал.1, пр.III от НК, във
вр.с чл.373, ал.2 НПК, във вр.с чл.58а, ал.1 от НК и чл.54 от НК, е осъден на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години,
както и на основание чл.343г във вр.с чл.37, т.7 от НК, му е наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Твърди
се, че за лек автомобил „Ауди А4“, с ДК № СВ ** КМ, има сключена застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗД „Е.” АД, полица №BG/07/117001974001,
с покритие от 16.07.2017г. до 15.07.2018г., действаща към датата на
застрахователното събитие.
Посочено
е, че причината за ПТП-то е виновното нарушение на правилата за движение от
водача на застрахования в ЗД „Е.” АД автомобил.
Ищцата
сочи, че съгласно Кодекса за застраховане се явява увредено лице, както и че
съществува пряка причинна връзка между настъпилото ПТП, причинените й вреди и
претърпените от нея болки и страдания, вследствие на смъртта на сина й Т.А..
В
изпълнение на изискванията на чл.380, ал.1 КЗ, ищцата отправила застрахователна
претенция към ответното застрахователно дружество. По повод на предявената от нея
претенция при ответника е образувана щета № **********/2018г. С писмо рег.№
14423/2 от 25.09.2018г., ответникът ЗД Е.“ АД уведомил ищцата, че след
разглеждане на претенцията й и всички представени към нея документи
Застрахователна - експертна комисия към ЗД „Е.“ е определила да й бъде
изплатено обезщетение в размер на сумата от 28 000 лв. при отчитане на 50%
съпричиняване от страна на сина й Т.А. за настъпилия вредоносен резултат. Така
определеният размер на обезщетение е изплатен по посочена от ищцата банкова
сметка, ***. на 16.10.2018г. и 18 000лв. на 17.10.2018г.
Заявява,
че не е съгласна с определения и изплатен от ответника размер на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат от смъртта на синът й, като
счита същият за крайно занижен. Не е съгласна, също така и с отчетения размер
на съпричиняване на вредоносния резултат. Счита, че не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на сина й Т.Ж.А..
Вследствие
на този инцидент, ищцата твърди, че е претърпяла и продължава да търпи неизмерими
болки и страдания от загубата на сина й. Страда от това, че никога вече няма да
го види, да чуе гласа му, никога повече няма да отвори вратата и да прекрачи
прага на дома им, да й попита добре ли е и има ли нужда от нещо, да приседне до
нея, да я изслуша и да я прегърне. Посочва, че със сина си е споделяла едно
домакинство и със загубата му завинаги се лишила от човека, на когото разчитала
морално и физически, с оглед напредналата й възраст. Той се грижел за
осигуряване на прехраната им, поддръжката на дома им, осигуряването на дърва за
огрев през зимата. Мъката по загубеното й дете е непреодолима и няма лек за
тази болка, дори времето е безсилно и никога не ще може да заличи празнотата в
душата й.
Смята,
че са налице всички елементи от фактическия състав за реализиране на
отговорността на ответното застрахователно дружество за причинените й
неимуществени вреди. Претърпените болки и страдания са неоценими в пари, но
обезщетението за тях е предвидено, за да компенсира до известна степен
неимуществените вреди. За обезщетяване на претърпените от нея неимуществени
вреди, във връзка със смъртта на сина й Т.Ж.А. в резултат на ПТП-то, претендира
от ответника заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000
лв.
Наред
с това, претендира от ответника и сумата в общ размер на 2 781.67лв.,
представляваща изтекла лихва за забава върху доброволно платената сума, както
следва: сумата в размер на 991.67лв. представляваща законна лихва върху сумата
от 10 000 лв. за периода от 25.10.2017г. до 16.10.2018г.; сумата в размер на
1790лв., представляваща законна лихва върху сумата от 18 000 лв. за периода от
25.10.2017г. до 17.10.2018г.
Ищцата
моли съда, да осъди ответника ЗД „Е.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.’****, да й заплати:
1/
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина й - Т.Ж.А., в
размер на 130 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на уведомяването от виновния водач - 25.10.2017г. до окончателното
изплащане;
2/ сумата
в общ размер на 2 781.67 лв., представляваща изтекла мораторна лихва за забава
върху доброволно платената сума, както следва: сумата в размер на 991.67лв.
представляваща законна лихва върху сумата от 10 000 лв. за периода от
25.10.2017г. до 16.10.2018г.; сумата в размер на 1790лв., представляваща
законна лихва върху сумата от 18 000 лв. за периода от 25.10.2017г. до 17.10.2018г.,
както
и всички направени по настоящото производство разноски и адвокатски хонорар.
Ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, но същият е постъпил в съда извън законоустановения срок
и съдът не следва да го разглежда.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, приема за установено следното:
Безспорно е установено, че на 21.10.2017г., синът на ищцата – Т.Ж.А.
при пресичане на платното за движение на път II - 66, км.42+100, в с.П., е бил
блъснат от лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А4“, с ДК № СВ ** КМ, управляван
от В.Р.Б.. В следствие на така настъпилото пътно-транспортно произшествие Т.Ж.А.
е починал.
По
повод на настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 1228 ЗМ
291/2017г. по описа на ОД на МВР - С.З., пр.пр.№ 2858/2017г., по описа на
Окръжна прокуратура - гр.С.З..
С
влязла в сила Присъда № 24 от 03.07.2018г., по НОХД № 273/2018г. по описа на
Окръжен съд С.З. е признат В.Р.Б. за
виновен в това, че на 21.10.2017г., в с.П., обл. С.З., на път II - 66,
км.42+100, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„АУДИ“, модел „А4“, с ДК № СВ ** КМ, нарушил правилата за движение визирани в
Закона за движение по пътищата: чл.20, ал.1 ЗДвП; чл.21, ал.1 ЗДвП; чл.116 ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Т.Ж.А., поради
което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1 вр.с чл.342, ал.1, пр.III от НК, във
вр.с чл.373, ал.2 НПК, във вр.с чл.58а, ал.1 от НК и чл.54 от НК, е осъден на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години,
както и на основание чл.343г във вр.с чл.37, т.7 от НК, му е наложено наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Безспорно е установено, че към датата на ПТП – 21.10.2017., л.а. марка „АУДИ“, модел „А4“, с ДК №
СВ ** КМ
е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „ЗД Е.” АД по
застрахователна полица № BG/07/117001974001, валидна от 16.07.2017г. до 15.07.2018г.
В
изпълнение на изискванията на чл.380, ал.1 КЗ, ищцата отправила застрахователна
претенция към ответното застрахователно дружество. По повод на предявената от
нея претенция при ответника е образувана щета № **********/2018г. С писмо рег.№
14423 от 25.09.2018г., ответникът ЗД Е.“ АД уведомил ищцата, че след
разглеждане на претенцията й и всички представени към нея документи
Застрахователна - експертна комисия към ЗД „Е.“ е определила да й бъде
изплатено обезщетение в размер на сумата от 28 000 лв. при отчитане на 50%
съпричиняване от страна на сина й Т.А. за настъпилия вредоносен резултат. Така
определеният размер на обезщетение е изплатен по посочена от ищцата банкова
сметка, ***. на 16.10.2018г. и 18 000лв. на 17.10.2018г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 21.10.2017 г., по силата на което ответникът по
делото е поел задължение да обезщети увредените при използуването на
застрахования автомобил трети лица, се установява от представената по делото застрахователна
полица №
BG/07/117001974001, валидна от 16.07.2017г. до 15.07.2018г. за сключена
застраховка „Гражданска отговорност" в „ЗД Е.” АД.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск
на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ ищцата е отправила
до ответното дружество писмена застрахователна претенция от 08.08.2018 г. за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която й е заплатено обезщетение е по посочена от
ищцата банкова сметка ***. съответно 10 000 лв. на 16.10.2018г. и 18
000лв. на 17.10.2018г. Поради това съдът намира, че предявените искове са
недопустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно също така се установи, че смъртта на Т.Ж.А.
се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – В.Р.Б., което е установено с влязла
в сила Присъда № 24 от 03.07.2018г., по НОХД № 273/2018г. по описа на Окръжен
съд С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като
предявеният иск за неимуществени и вреди се явява доказан по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
В случая, съдът взе предвид, изключително близките отношенията между
ищцата и сина й, които са живели в едно домакинство, с който са имали
изключително близки отношения. Внезапната и преждевременна загуба на сина е
довела неминуемо до изключителен срив в психиката на ищцата. Привързаността им
е била много силна и взаимна, между тях са съществували отношения на обич и
разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна духовна
близост и уважение. Внезапната смърт на сина на ищцата я е лишила завинаги от неговата
обич, морална и материална опора. Смъртта на дете на всякаква възраст и при
всякакви обстоятелства е най-тежкия удар, който родител може да преживее,
поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически
товар. Преминаването през мъката на родителя е много дълго, трудно и болезнено,
но съобразявайки горните критерии съдът определи размера на обезщетението от 130
000 лв. за ищцата.
Безспорно установено е, че ответното дружество е изплатило на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 28 000 лв. съответно 10 000 лв.
на 16.10.2018 г. и 18 000 лв. на 17.10.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД ищците, в качеството си
на кредитори, не могат да бъдат задължени да получат частично плащане. Въпреки
това доброволно изплатената от застрахователя сума, следва да бъде приспадната
от определеното от съда обезщетение в размер на 28 000 лв. за претърпените С.Т.Ж. неимуществени
вреди. Трайната съдебна практика приема, че изплатената от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” извънсъдебно сума, внесена от
него по банкова сметка ***, когато последното не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, но не го е върнало на застрахователя, следва да бъде
отчетена /приспадната/ от съда. Поради това, съдът намира, че след като от
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 130 000 лв. се приспадне
заплатената от ответното дружество сума в размер от 28 000 лв., то на ищцата
следва да бъде присъдено обезщетение в размер 102 000 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ
лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая няма спор, че по – ранната дата на уведомяване на ответното
дружество за настъпване на застрахователното събитие е от увреденото лице С.Т.Ж. на 27.06.2018 г. Видно от петитума на исковата молба законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди се претендира от 25.10.2017 г.,
когато застрахованият В.Р.Б. е уведомил ответното
дружество за настъпилото застрахователно събитие. Поради това с оглед
диспозитивното начало съдът следва да присъди законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди в размер на 102 000 лв. от 25.07.2017 г. до
окончателното плащане на сумата.
На ищцата следва да се присъди и сумата в общ размер на 2 781.67 лв., представляваща
изтекла мораторна лихва за забава върху доброволно платената сума, както
следва: сумата в размер на 991.67лв., представляваща законна лихва върху сумата
от 10 000 лв. за периода от 25.10.2017г. до 16.10.2018г.; сумата в размер на
1790лв., представляваща законна лихва върху сумата от 18 000 лв. за периода от
25.10.2017г. до 17.10.2018г.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че „ЗД Е.” АД следва да заплати на С.Т.Ж. обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта
на сина й - Т.Ж.А., в размер на 102 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на уведомяването от виновния водач -
25.10.2017г. до окончателното изплащане и сумата в общ размер на 2 781.67 лв.,
представляваща изтекла мораторна лихва за забава върху доброволно платената
сума, както следва: сумата в размер на 991.67лв. представляваща законна лихва
върху сумата от 10 000 лв. за периода от 25.10.2017г. до 16.10.2018г.; сумата в
размер на 1 790 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 18 000 лв. за
периода от 25.10.2017 г. до 17.10.2018 г. като предявеният иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 102 000 лв. до
претендирания размер от 130 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
отговорността за разноски:
От
представените по делото доказателства се установява, че С.Т.Ж. е материално затруднено
лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2
ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го
заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл. 38, ал. 1
от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. Ако противната страна твърди, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение, което в настоящия случай не е
направено. Поради това твърденията на юрисконсулта на ответното дружество, че
ищцата не е материално затруднено лице се явяват неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при
интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над
100 000 лв. Следователно при спазване на посочените правила в настоящия
случай адвокатско възнаграждение е в размер на 4 513, 45 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай видно от представените доказателства
адв. С. е регистриран по ЗДДС и направените разноски в настоящото производство
се претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско възнаграждение,
изчислено при спазването на тези правила е в размер на 4 513, 45 лв. х 20
% ДДС = 5 416,14 лв.
С
оглед изхода на делото „ЗД Е.” АД следва да заплати на адв. Ф.С. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4 274, 26 лв. съразмерно с уважената
част от исковете.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на
правната помощ. С оглед вида и количеството на извършената дейност в настоящия
случай от юрисконсулта на „ЗД Е.”
АД съдът намира, че в настоящия случай следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. без прилагане на разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ищецът С.Т.Ж. следва
да заплати на „ЗД Е.” АД направените в настоящото производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 21, 08 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът „ЗД Е.” АД следва да заплати в полза на Държавата по
Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 4 191, 26 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., п.к. **, район И., бул. ***да заплати на С.Т.Ж. с ЕГН **********
*** със съдебен адрес:*** чрез адв. Ф.С. - САК обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
смъртта на сина й - Т.Ж.А., в размер на 102 000 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяването от
виновния водач - 25.10.2017г. до окончателното изплащане и сумата в общ размер
на 2 781.67 лв., представляваща изтекла мораторна лихва за забава
върху доброволно платената сума, както следва: сумата в размер на 991.67лв.
представляваща законна лихва върху сумата от 10 000 лв. за периода от
25.10.2017г. до 16.10.2018г.; сумата в размер на 1790лв., представляваща
законна лихва върху сумата от 18 000 лв. за периода от 25.10.2017г. до
17.10.2018г. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 102 000 лв. до претендирания размер от
130 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., п.к. **, район И., бул. ***да заплати на адв. Ф.С. –
САК с адрес: *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 4 274, 26 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Т.Ж. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***
чрез адв. Ф.С. – САК да заплати на ЗД „Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., п.к. **, район И., бул. ***направените в настоящото
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 21, 08 лв. съразмерно
с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., п.к. **, район И., бул. ***да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 4 191,
26 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: