Решение по дело №655/2018 на Районен съд - Пирдоп

      Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

                                                    гр. Пирдоп, 03.05.2019 г.

 

 

                В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

Районен съд-Пирдоп, първи състав, в публично заседание на четвърти април през  две  хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                        Председател:  Симеон Гюров

                                                                                                       

При участието на съдебния секретар: Мария Николова, като разгледа докладваното от съдия Гюров гражданско дело № 655 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното: 

                       

Предявен е иск с правно основание по чл.49, ал.1 от СК.

 

Производството по делото е образувано по искова молба вх.№941/10.10.2018 г. на Ф.С.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес: чрез адв.И.А. ***, офис 105, адвокатска кантора – адв.И.А. срещу И.Т.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***. Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника имат сключен граждански брак пред длъжностно лице по гражданско състояние, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 0001 от 06.01.2018 г. на с.Антон, община Антон, област Софийска, Република България. Ищцата твърди в исковата молба, че нямат родени от брака деца, не притежават и не са ползвали семейно жилище. Ищцата твърди в исковата молба, че и преди, и след сключване на брака, ответникът нямал трайно установено местопребиваване и работа. Твърди, че последно, след като сключили брак, ответникът заминал и се установил в Германия, но за кратко. Тя отказала да замине с него, тъй като виждала, че той няма намерение нито да работи, нито да осигури дом за семейството им. Твърди, че ответникът бил непостоянен и където и да отидел, все не можел да се установи за постоянно. Работел за по един месец и напускал. Ищцата твърди в исковата молба, че около месец след сключване на брака, когато той отново се върнал от Германия, а тя останала в България, започнал да я убеждава да му изпраща документи, удостоверяващи, че имат сключен граждански брак, издавани за ЕС, които да му послужат в чужбина. Тя подозирала, че искал същите, за да тегли кредити. Твърди, че съмненията й били най-вече заради това, че ответникът в България бил потънал в дългове и кредити, които не изплащал, и искал по някакъв начин, чрез нея да се възползва. Ищцата твърди в исковата молба, че за времето, през което тя останала в България, ответникът не й бил осигурявал средства за издръжка. Твърди, че нуждите й от храна, отопление, ток, вода и др. се поемали изцяло от нейните родители, които преди и след сключване на брака издържали и него. Ищцата твърди в исковата молба, че през м. май на тази година разбрала, че ответникът бил заживял с друга жена. Лично той й съобщил, че се обичат и иска да живее с нея, но щял да се възползва в чужбина от документите, които удостоверявали, че има брак с нея. Съобщил й още, че щом се прибере, ще продължи да живее с тази жена, но в никакъв случай нямало да се разведе с нея, защото в чужибна имало полза от това, както и, че и бракът им му носел дивиденти. Твърди, че получила и sms от него, който гласял: “Аз ще работя като женен с друга жена“. Ищцата твърди в исковата молба, че на 15 септември ответникът се прибрал от Германия и заживял с другата жена в жилището в с.Мирково, където и преди това бил живял и не я потърсил като негова съпруга. Тя твърди, че също не го била търсила, тъй като видяла, че си бил направил нов профил във Фейсбук с другата жена „И.- Глория М.“, а от демонстративното му поведение и отношение към нея разбрала, че последният не желаел да продължава сключения между тях брак. Написал й  „Кучко, няма ли да ми дадеш развод?“. Ищцата твърди в исковата молба, че ответникът не зачитал семейството и се подигравал явно с нея. Твърди, че когато ги срещала се целували,  вероятно за да я впечатлят или провокират. Твърди, че ответникът даже, за да се направи на мъж пред жената с която живеел, се опитал да я удари на публично място и това негово поведение предполагало, че действията му можело да ескалират и да доведат до други последици. Ищцата твърди в исковата молба, че не била правила опити за заздравяване на брака, тъй като виждала с каква лекота ответникът сменял жените. Твърди, че утре, на мястото на тази, щяла да е някоя следваща. Ищцата твърди в исковата молба, че не желае продължаването на този брак, тъй като считала, че намерението на ответника било да я използва и да живее на гърба на родителите й. Твърди, че изложеното по-горе й давало основание да потърси правото да поискам развод. Счита, че липсата на взаимна любов, обич, уважение и разбирателство, явно демонстрираната изневяра на ответника и неговото вулгарно и цинично отношение към нея, правели продължаването на брака им безсмислено. Твърди, че бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен, без каквито и да било възможности за заздравяване и продължаване на същия. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключеният между страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство, изцяло по вина на ответника. Моли съда да постанови след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име - М.. Моли да бъде осъден ответника да й заплати сторените за производството по делото съдебни разноски и адвокатски хонорар. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа становище бракът да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 от СК, поради дълбокото му и непоправимото му разстройство по вина на ответника.

В дадения от съда срок ответника И.Т.М. не е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания, в съдебно заседание, редовно призован, се явява лично, заявява становище, с което иска прекратяване на брака, не ангажира доказателства.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 Видно от Удостоверение за сключен граждански брак № **********/06.01.2018 г. на Община с.Антон – оригинал, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0001/06.01.2018 г. на Община с.Антон, обл.Софийска,  Ф.С.М. с ЕГН ********** и И.Т.М. с ЕГН **********, са сключили граждански брак на 06.01.2018г. в с.Антон, община Антон, обл.Софийска, съгласно акт № 0001/06.01.2018 г. на същата община, като съпругата ще носи фамилно име М..

От показанията на свидетеля Радка Цветкова, майка на ищцата, чиито показания настоящия съдебен състав цени през призмата на чл.172 ГПК, като съобрази обстоятелството, че по настоящото дело се събират данни за личния живот на двамата съпрузи и тези данни биха могли да бъдат изнесени от най – тесен кръг от хора, каквито са родители, братя, сестри и близки роднини, се установява, че Дъщеря и и И. сключили брак през м. януари 2018 г. Заживели в тяхната къща след това. Ответникът излизал около 3-4 пъти за по 10 дена в чужбина. Когато се връщал, не й давал пари. Тя му пращала. Той й звънял по телефона и й казвал, че спи по улиците и няма какво да яде и тя му пращала. Не я е канил и нея да излезе в Германия. Те, и преди да сключат брак, са живяли в тяхната къща 5 години като любовници ли, не знае как да го нарече. През 2018 г. вече подписали брак. След подписването на брака не  бил давал пари за ток, за телефони, за храна. Всичко било от тях. До последно той казвал „Отивам в Германия да работя, да печеля пари, да купим къща, да се оправим“. Обаче не знае какво станало, намерил си друга жена. Свидетелката е виждала тази негова „приятелка”, която имал по време на брака. Даже пред тях я целувал, прегръщал, да каже и той…. Като я довел и още на втория ден ги видели как били хванати за ръка и си ходели. После тука с нея влизали в казиното и играли казино с нея. Говори за жената, с която той имал извънбрачна връзка по време на брака си с дъщеря и Ф.. Ф. присъствала на тази среща, когато ги видели. Пили кафе заедно, та били говорили за развода. Свидетелката разбрала, че между И. и тази жена имало интимна извънбрачна връзка по това, че той й го бил съобщил на дъщеря и по „Фейсбука“, че си е довел жена, че е пил в гр.Златица в ресторанта... От момента на подаване на исковата молба до настоящия момент той не е търсил Ф. за да заживеят отново заедно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля Цветкова, разпитан по инициатива на ищеца, допринасят за изясняване на фактите по делото, същия  заяви личните си впечатления за страните по делото, като се установиха и непосредствени впечатления за живота на семейството.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

 

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, АЛ. 1 ОТ СК:

 

От доказателствата по делото се установи и, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите Ф.С.М. с ЕГН ********** и И.Т.М. с ЕГН ********** са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и близост, общност и единство, липсва и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в хода на делото гласни доказателства. По безспорен начин последните установяват, че страните не живеят като съпрузи, съпружеските отношения са охладнели, вследствие поведението на ответника. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

 

ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА:

 

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това, какъвто е настоящия случай, поради което съдът следва да разгледа този въпрос и дължи произнасяне по него. Съдът намира, че вина за дълбокото и  непоправимо разстройство на брачната връзка има съпругът И.М.. Брачната му вина се обуславя от факта, че е допуснал брачни провинения, изразяващи се в нанасяне на психически тормоз върху съпругата си, включително и брачни изневери с други жени. Предвид на тези съображения съдът счита, че следва да прекрати брака между страните по вина на съпруга И.Т.М..

 

 

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:

 

На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Предвид отправено от страната искане по чл.53 СК, съдът намира, че ответницата Ф.С.М. следва да носи предбрачното си фамилно име – М..

 

 

Съдът не дължи произнасяне и по въпроса за издръжка на невиновния съпруг.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

 

Ищцата е направила искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото и направения извод, че вина за разстройството на брака има съпруга И.М., съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. първо от ГПК „Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, то настоящия съдебен състав намира, че ответникът И.Т.М. с ЕГН ********** следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищцата Ф.С.М. с ЕГН ********** направените от нея разноски в размер на 550,00лв, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК. 

 

Мотивиран от гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

                                                       Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1 от СК, брака между  Ф.С.М. с ЕГН ********** и И.Т.М. с ЕГН **********, сключен на 06.01.2018г. в с.Антон, община Антон, обл.Софийска, съгласно, за което е съставен Акт за граждански брак  № 0001/06.01.2018 г. на община Антон, като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

ОБЯВЯВА, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има И.Т.М. с ЕГН **********.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Ф.С.М. с ЕГН **********  да  носи  фамилно име – М..

 

ОСЪЖДА И.Т.М. с ЕГН ********** да заплати на Ф.С.М. с ЕГН ********** направените разноски в размер на 550,00 лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: