Р
Е Ш Е Н И Е
№ 26
гр.Варна,
02
.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на пети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№472/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Община
Варна чрез процесуалния й представител гл.ю.к. С. Ц. против решение №992/05.08.2019г.,
постановено по гр.д.№2309/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен
предявеният от Община Варна против Държавата
иск за приемане за установено правото на собственост на общината върху поземлен
имот в гр.Варна, район Приморски, бул."Христо Смирненски", с площ
2904 кв.м, с идентификатор 10135.2555.2576 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед № КД-14-03-1220 от 20.09.2010г. на Началника на СГКК - Варна, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за
паркинг, с номер по предходен план: 3467, при граници и съседи: 10135.2555.18,
10135.2555.2577, 10135.2555.2650 и 10135.2555.2641, основан на твърдение
за придобиване по § 7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА, евентуално по ЗОС, евентуално по §
42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, ДВ бр.96/99г., тъй като имотът е представлявал обществен
паркинг, на основание чл.124 от ГПК, както и
Община Варна е осъдена да заплати на Държавата
чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, действащ чрез
Областния управител на Варненска област, сумата 850 лв., от които 250
лв., юрисконсултско възнаграждение и 600 лв. сторени разноски: платени възнаграждения
на вещи лица, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените
в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск с пр.осн. чл. 124, ал.1 от ГПК
бъде уважен. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството,
действащ чрез Областния управител на Варненска област в депозирания
отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния
представител гл.ю.к. А.Р. поддържа становище за нейната неоснователност и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и
уточняващата такава към нея от 31.10.2018г. ищецът Община Варна твърди, че е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, бул.”Христо Смирненски”,
представляващ ПИ с идентификатор №10135.2555.2576 по КККР на гр.Варна, одобрени
2008г., изменени 2010г., с площ от 2 904 кв.м., при съответни граници, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за паркинг. Излага, че
недвижимият имот първоначално е попадал в територия, за която е одобрена със
заповед №194/05.09.1969г. на председателя на ИК на ГНС Варна регулацията на
площадката на Висш медицински институт-Варна.Извършено е поетапно отчуждаване
на недвижимите имоти, като впоследствие реституционните претенции на бившите
собственици по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., касателно процесния имот са
оставени без уважение.Със заповед №19/25.02.1976г. на председателя на ИК на ГНС
Варна на осн. чл.75 от ППЗТСУ е одобрена регулацията на ВМИ-Варна.След това
изменение на плана от 1976г. процесният имот попада извън урегулирания поземлен
имот за ВМИ/бил ПИ с идентификатор 10135.2555.330/ и в зона, предвидена за
паркиране, като е елемент от уличната регулация на бул. ”Христо
Смирненски” - последната първоначално одобрена със заповед №1722/01.07.1966г.За
попадащите в същата недвижими имоти, идентични с процесния, са съставени АДС
№11949/19.10.1973г. и АДС №11956/21.11.1973г., съгласно записванията в които
имотите са отчуждени за трасето на улица с осови точки
1946-1948-1950-1951-1952.Имотът е попълнен като самостоятелен в КП на
ж.к.”Стойко Пеев” въз основа на заповед №Р-115/05.03. 2003г., заснет като имот
пл.№3467 с площ от 4 070 кв.м.През 2004г. е отписан от актовите книги за
недвижими имоти държавна собственост/съставен АДС през 2003г./ и актуван с АОС
от 25.10.2004г. като общинска собственост на осн. чл.2, ал.1, т.4 и т.5 от ЗОС/в действащата му към посочената дата редакция/.По КККР, одобрени 2008г.,
имотът е с площ от 3 313 кв.м./съставен нов АОС през 2010г./, а след
изменението им по искане на Община Варна с площ от 2 904 кв.м. /съставен
нов АОС през 2014г./.Към момента на влизане в сила на ЗМСМА през 1991г.
държавният недвижим имот е съставлявал незастроен имот в селищна територия,
предназначен за благоустройствено мероприятие, придобит чрез отчуждително
производство.Съставлявал е и част от транспортната инфраструктура на града
-обществен паркинг.На осн. §7, ал.1 от ЗМСМА е преминал в собственост на Община
Варна по силата на закона, като не е налице изключението на §7, ал.2 от ЗМСМА.В
условие на евентуалност, ако не се приеме, че е придобит по силата на §7, ал.1
от ЗМСМА, е придобит също по силата на закона с влизане в сила на чл.2, ал.1,
т.4 и т.5 от ЗОС в действащата им първоначална редакция, предвиждаща, че са
общинска собственост незастроените имоти в селищна територия, предназначени за
благоустройствени мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, както
и обществените паркинги в селищата В условие на евентуалност, ако не се приеме,
че е придобит по силата на чл.2 от ЗОС, се твърди, че е придобит също по силата
на закона с влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, обн.ДВ, бр.96/99г.,
предвиждащ, че застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна
собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на
влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в
собственост на общините.Ответникът Държавата, представлявана от МРРБ, оспорва
правото на собственост на ищеца.След отписване през 2004г. на имота от актовите
книги за недвижими имоти държавна собственост съставя нови АДС и подава искания
пред СГКК-Варна за изменение на КККР чрез заличаване на Община Варна като
собственик и вписване на Държавата като такъв.Предвид изложеното претендира да
бъде прието за установено по отношение на Държавата, че Община Варна е
собственик на ПИ с идентификатор №10135.2555.2576.
Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от
Областния управител на Варненска област, в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК
и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде
отхвърлен.Твърди, че процесният имот е със статут на публична държавна
собственост, придобит въз основа на проведена поетапна/периода 1969г.-1976г./
отчуждителна процедура за нуждите на Висш медицински институт/ВМИ/-Варна със
съставени АДС през 1993г., 1998г. и 2015г. и предоставени права на управление
от Министерство на образованието на Медицински университет-Варна.По приетия
генерален план на ВМИ през 1974г. имотът съставлява част от проектираните
паркинги в имота на ВМИ.Така и по одобрения през 1976г. РП на ВМИ.На осн. чл.2,
ал.2, т.4 от ЗДС имотът е със статут на публич- на държавна
собственост/предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му/ и се владее
от Държавата чрез ведомството, на което е предоставен в управление още от
отчуждаването му - МУ-Варна.Имотите публична държавна собственост са изключени
от приложното поле на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС.Имотът не попада и в хипотезите на
§7, ал.1 от ЗМСМА и чл.2 от ЗОС, т.к. неговото отреждане не е за посочените в
тях общински мероприятия, нито впоследствие е станало такова, а е било и
понастоящем е за обслужване нуждите на ведомството, за което е бил
отчужден.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявен е иск с пр.
осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
От заключението на СТЕ
от 29.01.2020г. на в.л.С.К., оспорено от въззивната страна, но кредитирано от
съда като обективно и компетентно дадено, т.к. е кореспондиращо със събраните
по делото писмени доказателства, вкл. и с картния доказателствен материал, се
установява, че първият КП за територията, в която попада процесният недвижим
имот, е КП от 1956г., по който той не е заснет като самостоятелен такъв, а
попада в части от територията на имоти с пл.№№116, 117, 118, 119, 121, 181,
2316, 2361, 2365 и 2365, показани на скици-приложение №1 и № 1.2 от СТЕ.Със
заповед №194/05.09.1969г. на председателя на ИК на ГНС Варна /л.112 от делото
на ВОС/ е одобрена регулацията на площадката на Висш медицински институт и
включване на същата към регулационния план на гр.Варна, както е показано със
син туш на скицата.С посочената заповед, издадена от компетентен орган,
съгласно предвидените в чл.60, т.1, б.”б” от ППЗПИНМ правомощия, недвижимите
имоти, попадащи в границата на площадката, са установени /отредени/ чрез
улично-регулационен план по см. на чл.35 от ЗПИНМ и чл.35 и чл.36 от ППЗПИНМ за
мероприятие на ВМИ.Видно от приложение №1 и приложение №1.2 към цитираната СТЕ,
както и от скицата на л.111 от делото на ВОС е, че горепо - сочените имоти и
части от имоти с пл.№№116, 117, 118, 119, 121, 181, 2316, 2361, 2365 и 2365
попадат изцяло в терена, отреден за ВМИ.На същите скици-приложе -ния са
обозначени и улично-регулационните граници на проектния обходен път/сега бул.”Хр.Смирненски”/
съгласно изменението на РП на 23 м.р. на гр.Варна, одобрено със заповед
№1722/01.07.1966г. /л.140 от делото на ВОС/, като трасе на улица по осови точки
№1946, 1948, 1949, 1950 и 1952, което тангира с южната регулационна граница на
площадката, отредена през 1969г. за ВМИ, но територията на процесния имот не
попада в границите на проектния обходен път/по който и няма проектирани
прилежащи паркинги/, а в границите на терена, отреден за ВМИ.
С решение по протокол
№12/04.04.1974г. на САБ при ГНС Варна е приет генералният план на терена,
отреден за ВМИ, І етап /част, показана на скица, приложение №3 към СТЕ, както и
представена скица на л.148 от делото на ВОС, копие от плана/.По този план
територията на процесния имот попада изцяло в територията на болницата и е
изрично предвидена за изграждане на паркинг към болницата със съответното
обозначение на скицата.На този план не е обозначено трасето на улицата,
попадаща южно от терена на ВМИ, а единствено предвижданията за този терен.Със
заповед №19/25.02.1976г на председателя на ИК на ГНС Варна/л.113 от делото на
ВОС/ е одобрена регулацията на ВМИ Варна така, както е показано със син и
червен туш на скицата/скица, приложение №3 към СТЕ/.Съгласно СТЕ и обясненията
на в.л. в о.с.з. на 05.02.2020г. с регулационния план на площадката на ВМИ от
1976г. е разработена цялата улична мрежа на територията на болницата, свързваща
отделните лечебни заведения, прилежащите паркинги към клиниките, паркингите на
ВМИ-3 броя, разположени на южната регулационна граница на площадките и пътните
връзки на болницата и паркингите на болницата с обходния път/сега бул.
„Хр.Смирненски”/.От оста на трасето на обходния път са проектирани осите на
вътрешните улици, определени с осови точки по оста на обходния път и
свързването/прекъсването на ул.регулация на обходния път/ на трите броя
паркинги с обходния път.По този план, разработен на база ген.плана от 1974г.,
територията на процесния имот попада изцяло в границите на разработката за
регулационен план на ВМИ в частта й, касаеща пътните връзки, улици, осови точки
и паркинги, обозначени с червен туш на скицата по заповедта.При съпоставката на
заповедта от 1966г. за одобряване уличната регулация досежно проектната улица
по горепосочените осови точки, заповедта за отреждане площадката на ВМИ,
генералния план на ВМИ и заповедта за одобряване на регулацията на ВМИ със
съответните скици към всяка от тях/посочени комбинирано на скица приложение №3
към СТЕ/ съдът приема, че предвижданията по тези планове за територията, в
която попада процесният недвижим имот, е за паркинг към площадката на ВМИ, а не
за обществен паркинг, самостоятелен или прилежащ към обходния път/сега бул.
”Хр. Смирненски”/.Съгласно заключението на цитираната СТЕ паркингът е реализи-
ран съгласно предвиждането на РП от 1976г.Съгласно комплексната СТЕ от 21.05.
2019г. на в.л. Н.Н. и в.л. Н.Ненков, кредитирано в тази му част от настоящата
инстанция, местоположението на паркинга не позволява да бъде използван за
локално платно или като част от уличната мрежа.Освен болницата, в близост няма
публични, обществени, социални или културни сгради и обекти, които да привличат
масово посещение на граждани.Без болницата паркингът е излишен, като негови
ползватели са изключително посетителите на болничното заведение.
При действието на ЗПИНМ
недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за
мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на
обезщетяване на собственика-чл.39.Съгласно представените по делото протоколи от
1970г. на комисията по §85 от ППЗПИНМ за оценка на нед -вижимите имоти,
отчуждавани за ВМИ съгласно отреждането със заповед №194/ 05.11.1969г., и видно
от заключението на СТЕ е, че за попадащите в територията на процесния недвижим
имот имоти по КП от 1956г. с пл.№№121, 118, 117, 119, 115 и 116, е изготвена
оценка като съответно е предвидено парично обезщетение.Между страните не е
спорно, че същото е било изплатено на собствениците и съответно те са станали
държавна собственост.Исканията на бившите собственици за реституция на тези
имоти по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. са оставени без уважение с влезли
в сила актове съгласно представените копия от реституционни преписки.Частта от
имот пл.№2361, попадаща в територията на процесния имот, е отчуждена със
заповед №1331/23.06.1980г. на председателя на ИК на ГНС Варна по чл.98 от ЗТСУ
и съгласно посоченото в нея тази част се отчуждава за предвидено по ЗРП
мероприятие - „База за ВМИ в 23 п.р.”.Според оценителния протокол от
11.04.1980г. части от имот пл.№2361 са били отчуждени преди това за ВМЕИ и
обходен път и те не са предмет на този оценителен протокол, с който се оценява
само оставащата част, която е с площ от 1 594 кв.м. и която се отчуждава
впоследствие със заповедта от 23.06.1980г.На скица приложение №10 към СТЕ са
обозначени имотите и части от имоти, за които е определено обезщетение като
отчуждени за площадката на ВМИ.На същата скица се посочени и имотите и части от
имоти, вкл. с посочени площи, които са отчуждени за обходна улица /сега бул.
Хр.Смир -ненски/, съгласно отрежданията по заповедта от 1966г., и видно от
същата скица частите от имоти пл.№2365, 2364, 2363 и 2361, отредени и отчуждени
за улица, попадат южно от процесния имот, обозначен на тази скица с пунктирни
зелени и лилави черти.Отчуждените за улица части от горепосочените имоти са
актувани с АДС №11949/19.10.1973г. и АДС №11956/21.11.1973г. с изрично
посочване „за улица с осови точки 1946, 1948, 1949, 1950, 1951 и 1952”.Тези
части от имоти са предмет на указание от ОНС-Варна до ГНС-Варна с
изх.№3910/05.05.1974г. да се актуват като държавни имотите, попадащи в трасето
на посочената улица между ВМИ и ВМЕИ/изплатени от финансов отдел на ГНС-Варна/,
посочени както следва: пл.№2365 - 2280 кв.м., пл.№2364 - 285 кв.м., пл.№2363 -
992 кв.м. и пл.№2361 - 2285 кв.м.Съгласно указанието е съставен АДС
№12115/27.05.1974г. на осн. чл.63, т.2 от ЗТСУ и заповед №1722/01.07.1966г.
/л.169 от делото на ВОС/ и за горепосочените имоти и части от имоти, но както
се установи в производството същите попадат извън /южно от/ територията на
процесния недвижим имот, който от своя страна попада в отрежданията, вкл. по
регулационния план на ВМИ от 1976г., в площадката на ВМИ-Варна.
По КП от 1973г., на
който не са отразени границите на площадката на ВМИ и границите на бул.
„Хр.Смирненски” територията на процесния имот попада в части от имоти, заснети
с пл.№3363, 3364, 3365, 3366, 3367, 3368/южните им части/ и 3374 и 3375/малка
част от северните им части/-скица-приложение №2.По ОГП от
1982г./скица-приложение №5/ територията, отредена за ВМИ, вкл. и частта на процесния
имот, е оцветена с червено - зона за обществени терени.Последващият КП е от 1988г.-КП на 23 п.р./скица-приложение
№4/, на който е изчертана южната част на площадката на ВМИ с процесния
паркинг.Съгласно този план проектният паркинг по РП на ВМИ от 1976г. е
реализиран.През 1993г. е съставен АДС №1781/14.04. 1993г. за недвижим имот
държавна собственост с площ от 194 300 кв.м., обхващащ посочените в същия
недвижими имоти/с посочване на бившите им собственици преди отчуждаването/,
предмет на който са и имоти с пл.№3363, 3364, 3365, 3366, 3367, 3368 по КП от
1973г., върху които е разположен процесният недвижим имот. Съгласно
записванията в акта целият имот с площ от 194 300 кв.м. е предоставен за
управление на Медицински университет-Варна.Като граница на имота е посочен
бул.”Хр.Смирненски”.По СПНУЗТ на гр.Варна от 1999г. територията на процесния
имот попада в зона с означение СОО-специфични обществени /обслужващи/ зони,
които, според легендата към цитираните правила, са предназначение за устройство
и изграждане на специализирани центрове и комплекси в сферите на меркетинга,
деловата активност, висшето образование, науката, здравеопазването и др.
дейности с районно, общоградско и надградско значение, т.е. предназначението от
1999г. повтаря това от 1982г.По искане на МОН чрез министъра от 20.07.1998г. до
областния управител на област-Варна за актуване като публична държавна собственост
на недвижимите имоти, предоставени за ползване на Медицински университет-Варна,
съгласно представените справки за ДМА е съставен АДС/публична/
№1879/12.11.1998г. на осн. чл.2, ал.2, т.4 от ЗДС, където освен сградите на
университетската болница към Медицински университет-Варна /впоследствие УМБАЛ
„Св. Марина”АД/ е посочена и земя с площ от 194 300 кв.м./с посочен
предходно съставен за нея АДС №1781/14.04.1993г./, но без индивидуализацията на
граници и конкретни имоти по план/такава индивидуализация няма и в справките за
ДМА към указанието от МОН/.
В горепосочения КП от
1988г. чрез попълването му въз основа на заповед №Р-115/05.03.2003г. на
зам.кмета на Община Варна/л.122 от делото на ВОС/ за първи път територията на
процесния имот е нанесена като самостоятелен имот - имот пл. №3467.Представена
е преписката по попълване на недвижимия имот, видно от която същото е
инициирано по молба на Община Варна - искане от 14.10.2002г. /л.138 от делото
на ВОС/, обосновано с обстоятелството, че паркинг, находящ се на
бул.”Хр.Смирненски” пред „Терапевтичен блок”, е общинска собственост на осн.
чл.2, ал.1, т.5 от ЗОС.По ОУП на гр.Варна, одобрен 2012г., процесният паркинг,
както и бул.”Хр.Смирненски”, попадат в терени за транспортна
инфраструктура-скица, приложение №8.
След попълването през
2003г. е съставен за имот пл.№3467 с площ от 4 070 кв.м. първоначално АДС
№4623/14.07.2003г., а впоследствие АОС №3244/25. 10.2004г. на осн. чл.2, ал.1,
т.4 и т.5 от ЗОС/в действащата му към посочената дата редакция/ с посочен бивш
собственик държавата.Със заповед от 29.11.2004г. на областен управител на
област Варна е извършено по искане на Община Варна отписване на недвижимия имот
от актовите книги за имоти държавна собственост съгласно АДС №4623/03г. с
мотиви, че имотът попада върху улична регулация и по предходен КП попада върху
части от имоти, придобити от държавата чрез отчуждително производство по ЗТСУ,
поради което отговаря на условията на чл.2, ал.1, т.4 и т.5 от ЗОС.
По КККР, одобрени
2008г., изменени 2010г., имотът е с идентификатор 10135. 2555.2576/актуван с
АОС №6302/29.12.2010г./, след изменението с площ от 2094 кв.м./актуван с АОС
№7988/20.10.2014г./, записан в КР като собственост както на община Варна, така
и на Държавата/актуван с АДС/публична/ №8893/15.07.2015г./. По КККР имотът,
ползван от УМБАЛ ”Св. Марина”АД, е заснет като имот с идентификатор
10135.2555.330 с площ от 190 640 кв.м./скица на л.175 от делото на ВОС/.
По ПУП-ПРЗ на м.”Сотира”, зона МБАЛ ”Св.Марина”, одобрен 2016г., процесният
имот е извън границите на имота на болницата, съвпадащи с оградата й.За него е
отреден УПИ Х-2576/за паркинг/, кв.9 по плана на 23 м.р.-скица-приложение №9,
чиито граници съвпадат с тези по КККР.
Няма отклонения в
съдебната практика, че актовете за държавна и общинска собственост нямат
правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито
по силата на някой от визираните в чл.77 от ЗС способи.В тази аспект
съставянето или несъставянето на акт за държавна или общинска собственост не
може да обуслови пряко извод за принадлежността или липсата на такава по
отношение на конкретен недвижим имот в патримониума на Държавата респ. на дадена
община.
Установи се от
горецитираните писмени доказателства и СТЕ, че територията, в която попада
процесният недвижим имот, е била първоначално придобита от Държавата чрез
отчуждителни производства/основно по ЗПИНМ и по-малка част по ЗТСУ/.
Твърди се от
въззивника придобиване
на
собствеността от общината по
силата на закона с първо посочено основание §7, ал.1, т.3 и т.4 от ПЗР на ЗМСМА.Нормите касаят
държавни имоти, представляващи незастроени
парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство,
обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез
отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните
им собственици, и локалната
пътна мрежа от IV клас, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване/според първоначалната редакция на
закона, която касателно улиците, булевардите и обществените паркинги не е имала
изменение/.
По реда на §7 от ПЗР на
ЗМСМА в
собственост на общините преминават държавните имоти,
които към момента на влизането му в сила са били използвани за посочените в
тази разпоредба нужди.Ако за имота към този момент - 17.09.1991г. е налице
отреждане по действащ ЗРП, преценката за приложението на §7 следва да се извърши с оглед
това отреждане, а ако подобно отреждане липсва, следва да се има предвид фактическото
ползване на имота.Последващи или предходни отреждания са ирелевантни, тъй като
обособяването на общинската собственост като самостоятелна е обусловено от
изисквания, установени към определен, точно фиксиран момент.Преценката следва
да се извършва като се изхожда от целта на законодателната уредба, а тя е да станат
общинска собственост имотите, които обслужват общинската инфраструктура в пряк
план, както и отредените за обществени нужди, така, че имотът да бъде
стопанисван от прекия си ползвател.
Съгласно цитираните СТЕ и писмени
доказателства територията на процесния недвижим имот е била отчуждена по реда
на ЗПИНМ и ЗТСУ за предвидено по РП мероприятие - площадка на ВМИ, а не за
изграждане на улица или обществен паркинг, като по предвижданията на тези
планове съставлява част от инфраструктурата на болничния комплекс - паркинг за
нуждите на болничното заведение, разположен в южната долна част на отредената
за комплекса площадка, непосредствено над предвидения за изграждане обществен
път.Фактически, след осъществяване на мероприятието, за което е отчужден, се
ползва с това си предназначение - паркинг за болничното заведение.С оглед
горното и ирелеватно в настоящия случай е обстоятелството, че по ОУП на гр.Варна, одобрен
2012г., имотът попада
в терен за транспортна инфраструктура.Общите
устройствени планове, съгласно чл.103, ал.2 от ЗУТ, определят преобладаващото
предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на
териториите, обхванати от плана. Имотът е обозначен в такъв терен, т.к. Община Варна към
момента на изготвяне и одобряване на плана през 2012г., а и понастоящем
поддържа, че той съставлява обществен паркинг, вкл. се легитимира като негов
собственик с множество съставени АОС.
На следващо място се твърди
придобиване на собственост с влизане в сила на ЗОС, обн.ДВ, бр.44/96г. - чл.2,
ал.1, т.4 и т.5 от ЗОС в първоначалната му редакция, действаща до 2000г., т.к.
имотът е отчужден за благоустройствено мероприятие на общината и представлява
обществен паркинг в селище.По изложените по-горе съображения съдът приема, че
имотът не е отчужден за посоченото мероприятие и не представлява обществен
паркинг.
На следващо място се твърди
придобиване на осн. §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, обн.ДВ, бр.96/99г., съгласно който застроените и незастроените
парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство
и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите
към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени
планове, преминават в собственост на общините.Към датата на влизане в сила на
нормата имотът няма отреждане по подробен градоустройствен план за общест -вено
мероприятие на общината-улица или обществен паркинг, както и фактически не се
ползва като обществен паркинг, предвид което Община Варна не е могла да придобие
собственост и на посоченото основание.
Предвид гореустановеното
съдът приема, че Община Варна не се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот като такъв придобит по силата на закона на посочените
основания.Имотът е останал държавна собственост, предоставен за управление на
Медицински университет-Варна, като впоследствие съществувалото публично здравно
заведение за болнична помощ към него е
преобразувано в лечебно заведение по реда на ЗЛЗ.
Предвид достигането до
идентични крайни изводи с тези на първоинстанци -онния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.Въззиваемата страна претендира присъждане на разноски
за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300лв. и 430лв. възнаграждение за вещо лице или общо сумата от 730лв., която
въззивникът следва да бъде осъден да й заплати на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №992/05.08.2019г.,
постановено по гр.д.№2309/18г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА Община
Варна да заплати на Държавата чрез Министъра на регио - налното развитие и благоустройството, действащ чрез
Областния управител на Варненска област, сумата 730 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: