Р Е Ш
Е Н И Е
№ 64
гр.
Шумен, 09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на eдинадесети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Кавърджикова като разгледа докладваното
от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №11 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №364 от 04.11.2019г. по
гр.д.№688/2019г. на НПРС, на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД е развален договор за
покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №....по описа на Нотариус с
рег.№346 на НК П.А.,сключен между Р.М.Р., Г.И.Р. и Е.И.Е., ,по силата на
който Р.М.Р. и Г.И.Р. са продали на Е.И.Е. собствените си недвижими имоти
–земеделска земя,находяща се в землището на с.К..,а именно : 1/НИВА в местността „М...“ с площ от 14.380
дка,трета категория,парцел №2 от масив №17,съставляваща имот №017002 по плана
за земеразделяне на с.К....,имот №17003-нива на К.В.Д.,имот 0017001- нива на
насл.на Х.А.А.,имот №000272-полски път на Община Н.К.и 2/НИВА в местността „М...“ с площ от
12.535дка,трета категория,парцел №2 от масив №25,съставляваща имот №025002 по
плана за земеразделяне на с.К..,при граници:имот №000254 –полски път на Община Н.К.,имот
№000285-полски път на Община Н.К.,имот №025001 –нива на насл.на Х.А.Х.Х. и имот
№025003 –нива на насл.на А. И. Х. ,при следните ограничения върху имота:12
Електропровод 110 kV.На 20м.от двете страни до крайнте проводници или на 24
метра от оста на електропровода не могат да се строят сгради и съоръжения и да
се засажда високостеблена растителност общо за сумата 4 200.00 лв.. На основание чл.190 ал.1 във
вр.чл.189 ал.1 от ЗЗД /поради съдебна евикция / ответниците Р.М.Р. и Г.И.Р. са
осъдени да заплатят на ищеца Е.И.Е.
заплатената от него сума в размер на 4 200.00лв., дадена по разваления договор
за покупко –продажба, ведно със законната лихва върху нея,начиная от
предявяване на иска -23.05.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 17 332.00лв.,представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди в резултат на съдебното му отстранение от посочените недвижими имоти, равняващо
се на разликата между пазарната цена на имотите към датата на съдебното
отстранение-13.12.2018г.и платената от него цена за закупуването им, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска
-23.05.2019г., до окончателното изплащане.
Присъдени са
и следващите се разноски.
Недоволни
от така постановеното решение останали ответниците, които го обжалват само в
частта, с която са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 17332лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултата
от съдебното му отстраняване от процесните имоти. Твърдят, че същото в атакуваната част било
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът формирал изводите си на база на
съдебната практика, вэзприета в решение №190/12.08.2014г. по гр.д.№6532/2013г.,
ІV г.о., която обаче не се сподeляла от ответниците. Последните възприемали разрешението,
дадено с решение №62/01.06.1965г. по гр.д.№36/1965г., ОСГК, съгласно което,
неизпълнението на задължениято на която и да е от страните по договора за
покупко-проджаба не може да се разглежда като предпоставка и условие sine qua non по
отношение на настъпилите промени в пазарните цени при сключване на договора. Страните
вече били постигнали съгласие за стойността на престациите, които ще бъдат
разменени. Повишената стойност на продадените имоти била настъпила по причини
извън поведението на страните. Както кредиторът, ката и длъжниците, не
притежавали специални умения за боравене, както и достъп до специализирани
статистически данни, за да могат при сключване на договора да прогнозират
цялата необходима съвкупност от условия, обусловили настъпилите бъдещи прочени
в пазарните цени. Ето защо и липсвали претърпени от ищеца вреди от евикция,
представляващи увеличената пазарна цена на енвицираните процесни имоти. Молят,
съдът да постанови отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго,
с което заявената претенция за залащане на сумата 17332лв., бъде
отхвърлена.
Въззиваемата страна намира жалбата
за неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, включително и тези допуснати във въззивното производство, намери жалбата
за неоснователна.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно отразеното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №....... по описа на нотариус с
рег.№346, на 14.11.2013г. ответниците
Р.М.Р. и Г.И. Р. продали
на ищеца Е.И.Е. собствените си недвижими имоти –земеделска
земя,находяща се в землището на с.К..: 1/НИВА в
местността „М...“ с площ от 14.380 дка,трета категория,парцел №2 от масив
№17,съставляваща имот №017002 по плана за земеразделяне на с.К....,имот
№17003-нива на К.В.Д.,имот 0017001- нива на насл.на Х.А.А.,имот №000272-полски
път на Община Н.К.и
2/НИВА в местността „М...“ с
площ от 12.535дка,трета категория,парцел №2 от масив №25,съставляваща имот
№025002 по плана за земеразделяне на с.К..,при граници:имот №000254 –полски път
на Община Н.К.,имот №000285-полски път на Община Н.К.,имот №025001 –нива на
насл.на Х.А.Х.Х. и имот №025003 –нива на насл.на А.И.Х. ,при следните
ограничения върху имота:12 Електропровод 110 kV.На 20м.от двете страни до
крайнте проводници или на 24 метра от оста на електропровода не могат да се
строят сгради и съоръжения и да се засажда високостеблена растителност, за сумата от 4200лв.,
която сума купувачът бил
изплатил изцяло на продавачите при подписване на договора.
С
решение №185/11.06.2018г. по гр.д.№1461/2017г. на НПРС,влязло в законна сила на 13.12.2018г., съдът е
допуснал да се извърши съдебна делба на
гореописаните недвижими имоти между Р.Т.А., А.Х.Х., Ф.А.З., Р.М.А. и Р.М.Р./ придобити по
наследство от общия наследодател Р.З.А./, при следните
квоти: 8/18
ид.ч.за Р.Т.А.,2/18 ид.ч.за А.Х.Х., 2/18
ид.ч. за Ф.А.З.,
3/18
ид.ч.за Р.М.А. и 3/18
ид.ч.
за Р.М.Р.. Със същото решение, на
основание чл.76 от ЗН е
обявен за относително недействителен спрямо Р.Т.А., А.Х.Х., Ф.А.З. и Р.М.А.
договорът за покупко-продажба,
сключен между Р.М.Р. и Г.И.Р. от една страна и Е.И.Е. от друга страна, освен ако при
делбата имотът не се падне на ответника Р.М.Р., като на основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт №......П.А.,с
който Р.М.Р. е признат за собственик по давностно владение на гореописаните недвижими
имоти и с който
продавачите са се легитимирали като собственици при изповядване на сделката,
отразена в последващия нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №.......
по описа на нотариус с рег.№346.
При направена служебна справка, първоинстанционният съд е констатирал,
че с протоколно определение от съдебно заседание, производството
по горецитираното гражданско дело било
прекратено, поради
сключен между страните договор
за доброволна делба от 27.05.2019г., акт
№......., на нотариус с
рег.№662,
по силата на който, процесните недвижими имоти били поставени в
дял на Р.Т.А..
Съгласно
заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, пазарната цена на двете
ниви, към
момента на сключване на сделката -
14.11.2013г. възлиза на 11 035лв., а към
13.12.2018г. /датата на
допускане на съдебната делба, обявяването на договора за относително недействителен и отмянатаенен
констативния нотариален акт за собственост/,
пазарната цена на двете ниви възлиза
на 32 300лв..
В
отговор на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, ищецът е заявил, че
преди сключване на процесната сделка за покупко-продажба е познавал Ф., Р., Р.–сестра на Р.
и А..Не
му било известно чии били
нивите, които закупил
от ответника. Сочи, че последният го извикал и му казал, че ще му
продаде нивите при нотариус
П.А., за което му
броил сумата 21 000 лв..
Ищецът сочи също, че тъй като имал техника, с която извършвал услуги на Р.Р., му било известно, че
последният обработвал и
стопанисвал тези земи. Не бил заплащал суми
на А.Х.Х. по отношение на тези две ниви
и не знаел дали са
получавани субсидии за тях.
В деня на сделката не бил водил разговор с ответника, като последният само го извикал на
обяд на 14-ти при нотариуса. Не знаел каква е била пазарната цена на имотите към момента на
подписване на договора за покупко-продажб
и не знаел дали други лица са искали да купят тези ниви.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Видно от изложеното във въззивната жалба, ответниците обжалват
първоинстанционното решение само в частта, с която са осъдени да заплатят на
ищеца сумата 17 332.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат на съдебното му отстранение от посочените
недвижими имоти, равняващо се на разликата между пазарната цена на имотите към
датата на съдебното отстранение-13.12.2018г.и платената от него цена за
закупуването им, поради което и само тази претенция е предмет на разглеждане в
настоящото въззивно производство. Решението в частта, с която е развален
договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №.... на нотариус с
рег.№346, ,по силата на който, Р.М.Р. и Г.И.Р.
са продали на Е.И.Е. собствените си
недвижими имоти – земеделска земя, находяща се в землището на с.К.., общ.Н.К., обл.Шумен, и на
основание чл.190 ал.1 във вр.чл.189 ал.1 от ЗЗД /поради съдебна евикция /
ответниците Р.М.Р. и Г.И.Р. са осъдени да заплатят на ищеца Е.И.Е. заплатената от него сума в размер на 4
200лв., дадена по разваления договор за покупко–продажба, ведно със законната
лихва върху нея, решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Или силата на пресъдено нещо
между страните се разпростира относно това, че договорът за покупко-продажба,
оформен с в нотариален акт №.... по описа на нотариус с рег.№346 е развален
поради наличие на предпоставките за това - част от продадената вещ принадлежи
на трето лице и купувачът не би сключил договора ако знаеше това, съответно
относно вземането за връщането на продажната цена, която е в размер на 4200лв..
По предявения иск за обезщетение за вреди от евикция с правно основание чл.190 ал.1, вр.чл.189 ал.1 и чл.82 от ЗЗД, за заплащане на сумата 17 332лв., представляваща разликата между платената цена за имотите и пазарната цена на имотите към датата на съдебното отстранение-13.12.2018г.:
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд досежно основателността на заявената претенция и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
Ако продавачът не е собсктвеник на
вещта, която продава, то купувачът е заплашен да бъде отстранен от купената вещ, поради което и следва да
получи обратно всичко, което е дал срещу нея, както и да бъде обезщетен за
причинените му от неизпълнението вреди/чл.189, ал.1 от ЗЗД/. Това са всички
вреди, които е понесъл и пропуснатите ползи.
Предвид това и продавачът дължи на добросъвестния евинциран купувач обезщетение и за вредата, съставляваща разлика между платената цена и увеличената стойност на имота при съдебното отстранение поради промени в пазарните условия, тъй като тя (вредата) е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и може да бъде предвидена при пораждане на задължението. Добросъвестността на продавача има правно значение само за отговорността за непредвидимите преки и непосредствени вреди от евикцията. При евикция неизпълнението от страна на продавача на чужда вещ е в причинна връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати пазарната цена, такава каквато е при съдебното отстранение, за да си купи равностойна вещ, защото неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за извършването на съответния допълнителен разход на свободния пазар, който е обичайна среда./в този смисъл решение №296/ 05.11.2013г. по гр.д.№48/2013г., ІVг.о., решение №190/12.08.2014г. по гр.д.№6532/2013г., ІVг.о., и двете по чл.290 от ГПК/.
Така в случая е установено/в тази част решението е влязло в законна сила/, че на 14.11.2013г. ответниците са продали на ищеца процесните имоти, за сумата 4200лв.. Съгласно заключението на вещото лице по назначената СТЕ, към датата на отстраняване-13.12.2018г, пазарната цена на имотите е била в размер на 32300лв..
С влязлото в сила решение договорът между страните е развален и е прието, че ответниците дължат на ищеца връщане на платената цена в размер на 4200лв., но последният е увреден с не по-малко от 28100лв., тъй като може да си купи равностоен имот само на свободния пазар и само по пазарни цени. Тъй като ищцовата страна не е депозирала надлежно искане за увеличение на заявената претенция, същата следва да бъде уважена в претендирания размер от 17332лв..
Действително, отговорността на продавача на чужда вещ може да бъде ограничена само до връщане на получената цена, но само когато евинцираният купувач е бил недобросъвестен, което обстоятество в настоящото производство не бе установено. Не се ангажираха надлежни доказателства, при изповядване на сделката, купувачът да е знаел за правата на трети лица по отношение на имотите.
С оглед изхода на спора, жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемият направените от последния разноски пред въззивната инстанция в размер на 1200лв..
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №364 от 04.11.2019г. по гр.д.№688/2019г. на НПРС в частта, с която Р.М.Р. и Г.И.Р. са осъдени да заплатят на Е.И.Е., на основание чл.190, ал.1, вр. с чл.189 ал.1, и чл.82 от ЗЗД, сумата от 17 332.00лв.,представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от евикция, равняващо се на разликата между пазарната цена на имотите към датата на отстранението-13.12.2018г.и платената от него цена за закупуването им, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска -23.05.2019г., до окончателното й изплащане.
В останалата, необжалвана част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Р.М.Р. с ЕГН********** и Г.И.Р. с ЕГН**********,***, действащи чрез адв.М.М. при ШАК да заплатят на Е.И.Е. с ЕГН********** ***, действащ чрез адв.Н.Н. при ШАК, деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 1200лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.